№ 878
гр. Кюстендил, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500612 по описа за 2022 година
Производството e по реда на чл.423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение с вх.№7936/19.07.2021г.
по описа на ЧСИ М.ДЖ. с рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил,
съответно - с вх.№264792/27.09.2022г. по описа на РС-Кюстендил, от Н. В. Н.,
с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила
Живкова“ №2, в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №1067/24.10.2019г., издадена по
ч.гр.дело №2145/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
Във възражението се твърди, че Н. е узнал за съществуване на
задължение по издадени изпълнителни листове по водени срещу него четири
дела, в т.ч. процесното, с получаването на съобщение по изп.д.
№20217440400417 по описа на ЧСИ М.ДЖ. с рег.№744, с район на действие
ОС-Кюстендил. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по чл.423
ал.1 т.1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, като се
отрича Н. да е получавал съобщения и призовки, нито да му е била връчвана
заповедта за изпълнение. Прави се искане съдът да приеме възражението
против заповедта за изпълнение и да бъде спряно изпълнението на същата.
Излагат се и съображения по същество за недължимост на вземането.
Заявителят в заповедното производство и взискател по
изпълнителното дело – „**********“ ЕАД (с предишно наименование
„***********“ ЕАД), с ЕИК ********** чрез пълномощника си адв.В.Герова
от АК-София, е подал отговор в срок, в който изразява становище по
възражението по чл.423 от ГПК, аргументирайки теза за недопустимост на
същото, като депозирано след изтичане на преклузивния срок за това,
поддържайки, че Н. е узнал за заповедта за изпълнение на датата 05.11.2019г.,
с връчването на заповедта за изпълнение лично на длъжника от кмета на
1
с.Коняво г-жа Симеонова, при което срокът за подаване на възражението,
според частният въззиваем, следва да се счита изтекъл на 05.12.2019г.
Изразява се становище и за неоснователност на възражението по същество, с
доводи за редовност на връчването на заповедта за изпълнение при наличието
на редовно оформен отказ за получаване. Счита се, че в производството не
следва да се разпределят разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото, с данните, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№2145/2019г. по описа
на КнРС и прецени доводите и възраженията на страните, намери за
установено следното:
Ч.гр.д.№2145/2019г. по описа на РС-Кюстендил е било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило
в съда на 23.10.2019г., от „***********“ ЕАД, с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление в гр.София, против Н. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2,
за заплащане на суми в общ размер на 345.67 лева, дължими на основание
сключен договор за мобилни услуги от дата 29.03.2017г. Претендирано е
било присъждане и на сторените по делото разноски.
На 24.10.2019г. е била извършена служебна справка за постоянен
адрес и настоящ адрес на длъжника Н., според която постоянният и настоящ
адрес е в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2.
На същата дата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №1067, по силата на която Н. В. Н. да заплати
на „***********“ ЕАД претендираните в заявлението суми, както и 205.00
лева, сторени разноски, в това число за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Изпратеното съобщение, ведно с препис от заповедта за изпълнение,
до Н.Н. на адреса, посочен в заявлението, съвпадащ с неговия постоянен и
настоящ адрес, е било върнато в цялост, с отбелязване, че на 18.11.2019г. Н.
Н. отказва да получи съобщението. Положен е подпис на връчител, поставен е
и печат на Кметството, без да са посочени имена и длъжност на връчителя.
На 27.11.2019г. съдът е разпоредил съобщението да се счита връчено
на посочената в него дата.
На 11.12.2019г. КнРС след като е констатирал, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника на 18.11.2019г. по реда на чл.44 ал.1
от ГПК при отказ на длъжника да я получи и, че в рамките на установения от
закона срок не е подадено възражение против заповедта за изпълнение и
същата е влязла в сила на 03.12.2019г., е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Установимо е в настоящото производство, че въз основа на издадения
изпълнителен лист по това дело, както и по още три дела, с предмет – искане
за издаване на заповед за изпълнение, развили се между същите страни, е
2
инициирано от „***********“ ЕАД образуването на изпълнително дело
срещу Н., а именно – изп.д.№20217440400417 по описа на ЧСИ М.ДЖ. с рег.
№744, с район на действие ОС-Кюстендил. Видно от постъпилия по
настоящото дело документ, съставляващ част от изпълнителното
производство, изпратеното до Н. на 06.07.2021г. съобщение за образувано
дело е било връчено на същия в качеството му на длъжник на 13.07.2021г.
На 19.07.2021г. Н.Н. е подал разглежданото възражение, чрез ЧСИ до
ОС-Кюстендил, като в същото са били визирани заповедите за изпълнение по
четирите дела – ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.
№2147/2019г. и ч.гр.д.№2148/2019г., всички по описа на КнРС, с искане по
чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Съдебният изпълнител е счел възражението за жалба
срещу негови действия и го е изпратил по този процесуален ред за
разглеждане от ОС-Кюстендил. По така образуваното в.гр.д.№468/2022г. на
КнОС е постановено определение с №591/15.09.2022г., в което, след като е
констатирано, че възражението касае заповеди за изпълнение по четири дела
и, че същото подлежи на администриране и разглеждане по реда на чл.423 от
ГПК, е прекратил производството по делото и е изпратил преписи от
възражението, ведно с изпратената преписка от ЧСИ по изп.д.№417/2021г. на
РС-Кюстендил, с указание за прилагането по един брой препис към всяко от
делата - ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.№2147/2019г. и
ч.гр.д.№2148/2019г., за надлежно администриране на възражението по всяко
дело и последващо изпращане на делата на КнОС за образуване на
самостоятелни производства и разглеждане на възраженията.
Както вече се посочи, предмет на настоящото разглеждане е
подаденото възражение от Н. срещу заповедта за изпълнение на парично
задължени по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2145/2019г. по описа на
КнРС. В същото се оспорва вземането и редовността на връчването на
заповедта за изпълнение, с твърдението, че заповедният съд не му е връчвал
никакви съобщения, призовки или заповед за изпълнение.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Нормата на чл.423 ал.1 от ГПК предвижда, че в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства и 4/ длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могъл да преодолее.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор и, по който е
повдигнат спор по делото, е този за допустимостта на подаденото възражение,
в контекста на спазване на указания от закона срок, който по своята правна
3
същност е преклузивен такъв.
Според горепосочената разпоредба, възражението до въззивния съд
се подава от длъжника в едномесечен срок, считано от узнаването на
заповедта за изпълнение. Под узнаване на заповедта за изпълнение не се има
предвид непременно връчване на същата, а получаване на конкретна
информация относно съществуването в правния мир на издадена заповед за
изпълнение. Тази конкретна информация следва да бъде недвусмислена и
ясна и по несъмнен начин да сочи на длъжника, че спрямо него по реда на
заповедното производство конкретно лице е реализирало съответни
притезания. Несъмнено е, че за да може да се приеме, че за длъжника е
започнал да тече срокът за оспорване по чл.423 от ГПК, фактът на узнаване на
заповедта за изпълнение следва да бъде несъмнен, а моментът, в който това се
е случило – недвусмислен и конкретен. В противен случай – при наличие на
предположение относно тези обстоятелства, би могло да се стигне до
неоправдано неблагоприятно засягане на правната сфера на длъжника, като
същият бъде лишен от възможността да защити правата си на такъв.
В конкретния случай, при съобразяване на фактите, установими от
материалите по делото, въззивният съд счита, че следва да се приеме, че Н.Н.
е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2145/2019г. по описа
на КнРС, на 13.07.2021г., когато на същия е било връчено съобщението по
изпълнителното дело, образувано по издадения изпълнителен лист. При тези
данни, подаденото на 19.07.2021г. възражение се явява депозирано в рамките
на посочения в чл.423 ал.1 от ГПК срок.
Не може да се приеме, че Н. е узнал за заповедта за изпълнение с
връчването й в производството по ч.гр.д.№2145/2019г., тъй като това
връчване не е надлежно извършено. Няма съмнение, че отказът на адресата да
получи съобщението, удостоверен с подписа на връчителя, не засяга
редовността на връчването, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.44
ал.1 изр.последно от ГПК. Тази правна последица може да бъде приложена
тогава, когато съобщението е оформено според изискванията на процесуалния
закон. Едно от тези изисквания е в разписката за връчване да се посочат
имената и длъжността на извършилото го лице, включително в случаи като
настоящия, в които връчването се извършва чрез кметството. Поставянето
само на печат на последното и полагането на подпис не изпълват посоченото
изискване, което има строго формален характер и цели да въведе яснота
относно конкретното физическо лице, осъществило действията във връзка с
връчването. В случая не може да се презюмира, че това е било сторено от
кмета или кметския наместник на с.Коняво, тъй като е възможно друго лице,
служител в кметството да е било натоварено с такива функции.
Разпоредбата на чл.74 ал.3 от ПАС, сочи, че връчването се
удостоверява с подпис на призовкаря, начина, както и всички действия във
връзка с връчването и допуска името и длъжността на призовкаря да могат да
се отразят и с личен печат. ГПК не прави разграничение относно реквизитите
4
на разписката за връчване при оформяне на съобщението, независимо дали то
се връчва от служител на съда или чрез общината или кметството.
Изискването е – било чрез саморъчно изписване, било чрез полагане на личен
печат – в разписката да фигурира името и длъжността на връчителя. В
конкретния случай положения печат не съдържа подобна информация.
Поради изложеното, връчването на заповедта за изпълнение, при
вписан отказ за получаване, не е било извършено надлежно и не може да се
счете, че Н. е узнал за заповедта на отразената в това съобщение дата –
18.11.2019г. Посочената в отговора на „**********“ ЕАД дата на връчване –
05.11.2019г., е произволна и няма връзка с данните по конкретното дело.
При горните доводи се налага извод, че възражението, предмет на
настоящото разглеждане, е допустимо и следва да бъде разгледано по
същество.
Разгледано по същество, възражението се явява и основателно,
именно по вече изложените съображения, касаещи нередовността на връчване
на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай, Н. се позовава на хипотезата на чл.423 ал.1 т.1
от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно. Основанието по посочената норма е налице тогава, когато са
нарушени правилата за връчване на съобщения, регламентирани в
процесуалния закон.
Връчването на съобщенията в заповедното производство става по
общите правила, определени в ГПК – глава Шеста, чл.37 – чл.58. Както вече
се посочи, тези правила изискват при оформяне на разписката за връчване,
било при осъществено такова или при условията на отказ за получаване,
връчителят, освен полагане на подпис, да посочи и своите имена и длъжност,
което в случая не е било сторено. Така не може да бъде извършена и проверка
дали връчването е осъществено от лице, което може да бъде връчител по
смисъла на закона. Касае се за формално изискване, неспазването на което
прави връчването ненадлежно.
Преценката на районния съд в обратния смисъл е била неправилна.
Налага се извод, че е осъществена хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Изложените доводи очертават извод за основателност на подаденото
възражение. На основание чл.423 ал.3, изр.2 от ГПК, служебно следва да бъде
спряно производството по изпълнение на издадената заповед. Делото, на
основание чл.423 ал.4 от ГПК, следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415 ал.1 от ГПК
по отношение на взискателя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА, на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, възражението на
длъжника Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.
„Людмила Живкова“ №2, против заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №1067/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело
№2145/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
СПИРА изпълнението на заповед с №1067/24.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№2145/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за изпращане на указания
до заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6