Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание
проведено на седемнадесети май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2908 по
описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.В.К. срещу В.М.Ц., за установяване в отношенията между
страните, че В.М.Ц. дължи на Д.В.К. сумата 250000.00лв., представляваща
задължение по Запис на заповед от 11.07.2020г., с падеж 10.08.2020г., за което
е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 09.10.2020г. и изпълнителен лист
от 21.10.2020г., на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1798/2020г. на
Видинския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, а в отношение на
евентуалност, при установено прескрибиране или преюдициране на менителничния
ефект, иск за присъждане на сумата 250000.00лв., с която ответникът В.М.Ц. се
обогатил за сметка на Д.В.К., представляваща задължение по Запис на заповед от
11.07.2020г., с падеж 10.08.2020г., за което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение от 09.10.2020г. и изпълнителен лист от 21.10.2020г., на основание
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1798/2020г. на Видинския районен съд, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 07.10.2020г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба Д.В.К. твърди, че В.М.Ц. издал в негова полза Запис на заповед от
11.07.2020г., с падеж 10.08.2020г., за сумата 250000.00лв., но т.к. на падежа
не му платил задължението, ищецът се снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение от 09.10.2020г. и изпълнителен лист от 21.10.2020г., на основание
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1798/2020г. на Видинския районен съд. Ответникът
възразил срещу заповедта за изпълнение, което станало причина за завеждане на
настоящият иск.
В евентуалност, в случай, че се установи, че е изгубил исковете по записа
на заповед поради давност или или неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по него твърди, че ответникът се
обогатил за негова сметка със сумата по записа и претендира присъждане на
сумата 250000.00лв. на това основание.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва исковете.
Възразява, че Запис на заповед от 11.07.2020г. е неистински, неавтентичен
документ, т.к. не е подписан от него, като издател. Затова възразява, че не
дължи исковата сума, за която не издадена заповед за изпълнение в полза на Д.В.К..
Възразява и, че записът на заповед не му е предявен.
По предявеният в евентуалност иск възразява, че т.к. записа на заповед е
неистински документ, въз основа него не би могъл да се обогати с процесната сума, за сметка на ищеца, поради което
неоснователен е и този иск.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и в евентуалност чл. 534 ТЗ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от Запис на заповед от 11.07.2020г., В.М.Ц. се е задължил лично и
безусловно да заплати на Д.В.К. сумата 250000.00лв., на 10.08.2020г., на адрес:
гр.София, ЖК *****.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че въз основа Запис
на заповед от 11.07.2020г. и по заявление на Д.В.К., е издадена Заповед за
незабавно изпълнение от 09.10.2020г. и изпълнителен лист от 21.10.2020г., на
основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1798/2020г. на Видинския районен съд.
Представената ценна книга съдържа наименованието "запис на
заповед", както в заглавието на акта, така и в контекста на същия. Налице
е безусловна клауза за плащане на определена парична сума. Падежът е уговорен
съобразно разпоредбата на чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1,
т. 4 от ТЗ - на определен ден, за място на плащане е посочен
адрес, посочено е и името на лицето, на което трябва да се плати, менителничният ефект е издаден на 11.07.2020г., положен е
подпис на издателя. Съгласно т. 17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТКВКС "предмет
на делото при предявен установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по
установителния иск, предявен по реда чл.
422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед". В настоящото
производство не са въведени твърдения и възражения относно наличието на
каузално правоотношение между страните по Запис на заповед от 11.07.2020г.,
поради което съдът не разглежда такива.
Във връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на записа на
заповед са допуснати и приети първоначална СГЕ и тричленна СГЕ. От заключенията
по двете идентично се установява, че подписът положен за издател на Запис на
заповед от 11.07.2020г., не е на соченото като автор на документа лице - В.М.Ц..
Ответникът е оспорил и двете СГЕ, като недостатъчно обосновани.
Като съобрази приетите заключения по двете СГЕ и обясненията на вещите лица
в открито съдебно заседание, както и сравнителният материал въз основа който са
изготвени съдът намира заключенията за достатъчно обосновани. Със същите се
опровергават основните възражения на ответника, свеждащи се до липсата на годен
сравнителен материал за изготвянето им. Видно от заключенията лицето, сочено
като автор на документа В.М.Ц. е поканен
да положи подпис за сравнителен материал в най честите условия, в които се
полага подпис - прав, прав с и без опора, седнал с
опора и т.н. За изготвяне на заключението е ползван сравнителен материал, в
който са включени както официални, така и частни документи. Включени са и
документи, които са съставени преди издаване на процесният
Запис на заповед от 11.07.2020г. От друга страна по делото липсват каквито и да
е данни, че В.М.Ц. е „променил“ подписа си полагайки го върху Запис на заповед
от 11.07.2020г. или друг документ по начин, по който не би могло от вещи лица,
разполагащи със специални знания и нарочна техника, чиято компетентност не е
оспорена, да бъде установено, че изхожда
от него. Не е установено и, че такъв род
промяна при полагане е обективно възможен.
Поради изложеното съдът намира, че заключенията по приетите СГЕ са
достатъчно обосновани, ясни, пълни, вътрешно непротиворечиви, двете – в един и
същи смисъл и в съответствие с останалите доказателства по делото. Поради това
и т.к. назначените вещи лица безспорно притежават необходимата квалификация и
нарочна техника за изготвянето им, им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема,
че Запис на заповед от 11.07.2020г. е неистински, неавтентичен документ, т.к.
не е подписан от соченото като негов автор лице - В.М.Ц..
Изложеното обезмисля обсъждане на останалите
предпоставки за основателност на предявените в евентуалност искове, и е достатъчно
за да се приеме, че искът с правно основание чл. 422 ГПК, както и предявеният в
евентуалност иск с правно основание чл. 534 ТЗ са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
За пълнота по предявеният в евентуалност иск следва да се отбележи, че
приносителят на менителничният ефект не е изгубил
правото си на иск поради погасяване му по давност. Не е загубил и правото си на
иск, поради неизвършване на необходимите действия за запазване на
правата по ефекта, т.к. в хипотезата на издаден запис на заповед с посочен
падеж на задължението - конкретна дата, предявяването на последния за плащане
на издателя му в срокове по чл. 491 от ТЗ не е необходимо действие.
Съобразно изхода от спора разноски следав да се
присъдят в полза на ответника. Претендираните
разноски са в размер на 9300.00лв., от които 9000.00лв. възнаграждение за
защита от адвокат. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на разноските за защита от адвокат, предвид фактическата и правна сложност на
спора и извършените процесуални действия, както и предвид минимума по Наредба №
1/2004г. установен за подобен род дела. Затова разноските следва да се присъдят в размера, в който са претендирани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, представляван от адв. В.В. – САК, предявен срещу В.М.Ц.,
ЕГН **********,***, кантора 28, за установяване в отношенията между страните,
че В.М.Ц., ЕГН **********, дължи на Д.В.К., ЕГН **********, сумата 250000.00 /двеста и петдесет
хиляди/лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 11.07.2020г.,
с падеж 10.08.2020г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение от
09.10.2020г. и изпълнителен лист от 21.10.2020г., на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 1798/2020г. на Видинския районен съд, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 07.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, представляван от адв. В.В. – САК, предявен срещу В.М.Ц.,
ЕГН **********,***, кантора 28, за присъждане на сумата 250000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., с която ответникът В.М.Ц.,
ЕГН ********** се обогатил за сметка на Д.В.К., ЕГН **********, представляваща
задължение по Запис на заповед от 11.07.2020г., с падеж 10.08.2020г., за което
е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 09.10.2020г. и изпълнителен лист
от 21.10.2020г., на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1798/2020г. на
Видинския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 534 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, представляван от адв. В.В. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Ц., ЕГН **********,***,
кантора 28, сумата 9300.00 /девет хиляди
и триста/лв., представляваща сторените в произвоството
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: