Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №10236
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.04.2019
год., постановено по гр.дело №42119/2018 год. по описа на СРС, ГО, 159 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Н.Д.,
К.Г.А., П.Г.А. и М.Г.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ, че ответниците дължат на ищеца /всеки един от тях/ следните суми:
1 275.92 лв., представляваща
стойност на топлинни услуги за периода от м.декември 2014 год. до м.април 2017
год. и 13.73 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за същия период, за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“**********“, бл.**********, абонатен №065159, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2519/2018 год. по описа
на СРС, ГО, 159 с-в – 11.01.2018 год., като исковете са отхвърлени като
погасени по давност в останалата им част до пълните предявени размери и
периоди, а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.10.2015 год. до 05.01.2018 год. върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 178.93 лв. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на 2.46 лв. са
отхвърлени изцяло и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 976.81 лв., както
и направените разноски в заповедното производство в размер на 147.18 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответницата /която не била упражнила правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. В
раздел VІІ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1,
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч.
ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден
от месеца ответниците били изпаднали в забава. Имало издадени констативни
протоколи на основание чл. 539 ГПК на съответните дати. Общата фактура за
отоплителния сезон 2014 год. – 2015 год. била публикувана на 15.09.2015 год.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия, клиентите заплащали на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Върху тази стойност била начислена лихва до датата на изготвянето на
представеното по делото извлечение от сметки. Самото издаване на фактура за
предоставената услуга дялово разпределение, както и качването й на сайта на
ищцовото дружество представлявало покана до длъжниците за заплащане на
задължението. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата Ю.Н.Д., К.Г.А., П.Г.А. и М.Г.А. считат, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответниците са съсобственици на процесния
апартамент №51, находящ се в гр.София, ж.к.“**********“, бл.**********и имат
качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на
доставената през периода от м.декември 2014 год. до м.април 2017 год. топлинна
енергия възлиза общо на 5 103.68 лв., а цената на услугата дялово
разпределение за същия период – общо на 54.92 лв., от които всеки един от
ответниците дължи 1/4 част.
Основният спорен
между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това
дали ответниците са в забава по отношение на задълженията си за стойността на
доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. В тази
връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно
действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014
год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Настоящият
съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно
и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение,
то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС изводи.
В разглеждания
случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга
дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
26.04.2019 год., постановено по гр.дело №42119/2018 год. по описа на СРС, ГО,
159 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/