Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………….2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2273 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/
гр.Варна срещу решение №1074/03.08.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110202032
по описа за 2022г. на Варненския районен
съд /ВРС/, с което е отменено наказателно постановление № 13-87630/10.12.2021г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на „И
и Г Технолоджи“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.261
ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за нарушение на чл.92
ал.2 във връзка с ал.1 от същия закон.
Касаторът прави
оплакване, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, което е основание за отмяната му. Изтъква, че абсолютната
погасителна давност по НК и НПК се отнася за физическите, но не и за
юридическите лица. Смята, че съдът не е направил разграничение между погасяване
на възможността на администрацията да реализира правомощията си да санкционира
нарушителите и възможността ѝ да реализира правомощията си по изпълнение
на наложеното наказание. Сочи, че срокът по чл.82 ал.1 от ЗАНН не е започнал да
тече, защото наказателното постановление не е влязло в законна сила. Иска
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна – „И и
Г Технолоджи“ ЕООД чрез адв.Д. в писмен отговор
оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира оспореното с нея съдебно
решение за правилно. Позовава се на чл.11 от ЗАНН, който препраща към
Наказателния кодекс по въпроса за абсолютната погасителна давност. Смята, че
правилно предходната съдебна инстанция е установила нейното изтичане, което
превръща наказателното постановление в незаконосъобразно. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева въз основа на приложен
договор за правна защита и съдействие.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП смята, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решението е правилно и няма
основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес
от страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на
основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ответникът по
касационната жалба е бил наказан за това, че при проверка на 07.11.2013г. е
било установено, че като данъчно задължено лице, което се облага с
корпоративен данък не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна
декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО в законоустановения срок до 01.04.2013г.
Варненският
районен съд е отменил наказателното постановление като е приел, че са изтекли
повече от 4 години и половина от извършване на нарушението, който срок е
погасил по давност административно-наказателната отговорност на наказаното
дружество, която е регламентирана в Наказателния кодекс, към който препраща
чл.11 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението за правилно и споделя напълно правните
изводи на Варненския районен съд.
Все още е актуално Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на
ВАС и ВКС по тълкувателно дело 1/2014г., въпреки промените в действащия ЗАНН,
остават регламентирани два вида давност:
погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган
да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение
/чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт.
И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна
санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното
постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена /по чл.82 ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по
чл.82 ал.3 от ЗАНН/. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС
и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели в цитираното тълкувателно
постановление, че: „В чл.34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81
ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН“.
Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препращаща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, където в чл.80 ал.1 т.5 е казано, че наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Съгласно,
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно
постановление, за процесното административно наказание – имуществена санкция, не се образува административно-наказателно
производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла
абсолютна погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК.
Нарушението, за което на „И и Г Технолоджи“ ЕООД е
било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ е било извършено
на 02.04.2013г. – денят следващ датата,
до която е следвало да бъде подадена годишната данъчна декларация по ЗКПО.
Считано от 02.04.2013г. абсолютната погасителна
давност от 4 години и 6 месеца по чл.81 ал.3 от НК във връзка с чл.80 ал.1 т.5
от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла на 02.10.2017г. Тоест,
към датата на постановяване на въззивното решение – 03.08.2022г. административно-наказателната отговорност на наказаното дружество е била погасена по
давност, което е касационно основание за отмяна на наказателното постановление.
Във връзка с неоснователността на касационната
жалба, ответникът има право да му бъде възстановено от бюджета на ТД на НАП –
Варна платеното адвокатско възнаграждение за адв.Д. по договора за правна
защита и съдействие. Касаторът не е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, но и размерът му не надвишава
нормативния минимум.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1074/03.08.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 20223110202032 по описа за 2022г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите гр.Варна да заплати на „И и Г Технолоджи“ ЕООД с БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя И. А. И.адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.