Р Е Ш Е Н И Е
№ 163/
28. Февруари 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети януари 2020г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1054/ 2019г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на В.Ц.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен срещу изричен отказ в писмо Рег.
№ 8361/03.09.2019г. на Нач. Отдел „ПМКМД“ на ГДИН, с което е отказано премесването
на л.св. в друг затвор.
Жалбоподателят сочи, че иска преместване в Затвора –
Враца, тъй като имал проблеми с лишени
от свобода - роднини и близки на лицето, заради което изтърпява наказание. В
съдебно заседание допълнително сочи, че е променил адресната си регистрация, за
да бъде изместен в Затвора – Враца, тъй като близките му живеят в с. Бъркачево,
общ. Бяла Слатина, там е майка му. Обяснява, че при проверката не е посочил
имената на лицата, които го тормозят, тъй като не е знаел, че трябва и не са го
питали. Пред съда посочва, че е тормозен от Ц. М. И., който е братовчед на убития,
както и от И. – близък на убития и други негови роднини, които са в затвора, но
не им знае имената и не може да ги посочи, настанени са заедно с него на един
етаж. Твърди, че тормозът, заканите и заплахите с убийство от тези лица е
постоянен, но администрацията не е предприела действия и прикрива случаите.
Твърди, че го причакват в тоалетната. Страхува се, че ще го пребият.
Ответникът - Нач. Отдел „ПМКМД“
на ГДИН, чрез юрисконсулт Попова изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят е уведомен за отказа на 12.09.2019г.
лично срещу подпис върху писмото. Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора -
Плевен на 16.09.2019г. и следователно в
законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят В.Ц.И. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Плевен в размер на 12 години.
С молба Вх. № 701/22.07.2019г. до Главния директор на
ГДИН – София е поискал да бъде преместен от Затвора - Плевен в Затвора – Враца.
Като причини посочва, че има проблеми с близките и роднини на убитото лице, за
което е бил осъден. Твърди, че търпи ежедневен тормоз, закани, заплахи, звъняли са на майка му от затвора, че ще бъде убит в
затвора и няма кой да му помогне. Основава искането си за преместване в друг
затвор на чл. 62 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС – поради заплахи, ежедневен тормоз и
уронване на човешкото достойнство.
С писмо Рег. № 7549/08.08.2019г.
на Началник отдел „ПМКМД“ на ГДИН молбата е изпратена до Началника на Затвора –
Плевен за проверка на твърденията на л.св. за отправяни вербални заплахи за
здравето и живота му и изготвяне на писмена справка по случая.
Снето е писмено обяснение от л.св. от 14.08.2019г., в
което той отново посочва, че откакто е в Затвора Плевен постоянно получава
заплахи за живота си и по отношение на семейството му от близки и роднини на
убитото лице, заради което е осъден по чл. 116 НК. Потвърждава, че негови
роднини постоянно го притесняват, не може да спи от страх вечер, защото се
притеснява, както за себе си, така и за семейството си и затова настоява да
бъде преместен.
Въз основа на изготвения първоначален доклад във
връзка с разпределитена комисия на л.св. от
04.06.2019г. и извършената проверка е
изготвена Справка Рег. № 4281/15.08.2019г. от Началника на Затвора до ГДИН.
Според справката и данните от доклада, В.Ц.И.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в размер на 12 години, осъден по чл. 116 ал.1 т.6 и чл. 116 ал.1 т.9 от НК с начало на наказанието – 16.10.2017г., остатъкът който следва да търпи е в
размер на 10г. 5м. и 9 д.
Постъпил е в групата за подсъдими и обвиняеми в
затвора Плевен на 25.10.2018г. видимо неспокоен, напрегнат, с трудности в
първоначалната адаптация, свързани със здравословни оплаквания, видимо
отслабнал, консултиран е с психолог. Но с течение на времето се адаптирал и
видимо напрежението в поведението му е намаляло. Към момента не е влизал в
конфликтни ситуации, спазва правилника за вътрешния ред, затворническата
администрация се грижи за трудовата му ангажираност. Във връзка с проверката е проведена среща с
ИСДВР и е снето обяснение от осъдения. Началникът на затвора е изразил
становище във връзка с проверката за наличие на основание по чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС, че към момента липсват индикации за напрежение между молителя и други
лишени от свобода. Но страховете му, базиращи се на извършено насилствено
престъпление и евентуален реванш от страна на близки на пострадалите лица –
остават. В проведените разговори е отказал да посочи конкретни имена на близки
на жертвата на престъплението, с които да бъде работено по случая. В заключение
администрацията на затвора е изразила становище, че не възразява да бъде
преместен в друг затвор на осн. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС.
С оспореното писмо с Рег. № 8361/03.09.2019г. на Началник отдел „ПМКМД“ при ГДИН е отказано
преместването на л.св. В.И. по неговата молба. Като мотив е посочено, че както
в подадената молба, така и в даденото впоследствие писмено обяснение той не е
посочил имена на лицата, които заплашват него и семейството му, което е пречка
да се провери достоверността на твърденията му. Администрацията на Затвора –
Плевен не е възразила да бъде преместен в друг затвор, но същевременно не
излиза с предложение по смисъла на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС при наличие на
съществуваща заплаха за здравето и живота на л.св. при престоя му в Затвора
Плевен.
Отказът от 03.09.2019г. е издаден от комисар Б. С., на
основание Заповед № Л-3533/06.08.2019г.
на Гл.Директор на ГДИН.
С посочената заповед на комисар Б. С. – началник отдел
„Правни, международни, квалификационни и медицински дейности“ в ГДИН е
възложено на осн. чл. 13 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и чл.5
ал.5 от ППЗИНЗС да подписва изходящата
кореспонденция, създадена при обработването и приключването на служебните преписки,
образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и
граждани и да контролира дейността по приключване на преписките, свързани с
посочената кореспонденция. Видно от приложените доказателства, Б. С. е служител
на ГДИН с висше юридическо образование и юридическа правоспособност.
Съгласно чл. 62
ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг, което се извършва
със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" в хипотезата на т.4: по предложение на началника на затвора
при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или
лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в
местата за лишаване от свобода.
В подадената от л.св. молба до ГДИН
се съдържат твърдения за наличието на тази хипотеза. Но тя не се потвърждава от
извършената проверка, още повече, че В.И. не сочи конкретно имената на лицата,
за които твърди, че упражняват тормоз спрямо него, за да бъде извършена
проверката. Едва пред съда е споменал имената на Ц. М. И., който е братовчед на
убития, както и на И. – близък на убития и други негови роднини, които са в
затвора, но не им знае имената и не може да ги посочи, като твърди, че са настанени
заедно с него на един етаж.
Пред съда жалбоподателят е представил удостоверение за
промяна на постоянния си адрес, считано от 27.11.2019г. в с. Бъркачево, общ.
Бяла Слатина, област Враца като претендира преместване в Затвора Враца, което
сочи на различно правно основание от процесното, за което се отнася
постановения отказ и затова е неотносимо към спора, с
който съдът е сезиран.
В хипотезата на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва единствено със заповед на
главния директор на ГДИН.
В чл. 62 ал.4 ЗИНЗС е предвидена възможност Главният
директор на ГДИН да делегира със заповед правомощията си по ал.1 т.1-3 и т.5 на
своите заместници или на началник отдел в главната
дирекция, който е с висше юридическо образование, но не и в случаите на т.4.
Преместването на лишени от свобода, както и отказът за преместване в тези
случаи, е от изключителната компетентност на Главния директор на ГДИН и законът
не допуска делегирането на тези правомощия на други служители, заемащи някоя от
изброените в ал.4 длъжности. Видно и от съдържанието на цитираната по-горе
Заповед № Л-3533/06.08.2019г. на Гл.Директор на ГДИН, Началник отдел ПМКДМ няма
такова правомощие. Поради това постановения изричен отказ за преместване на
л.св. В.И. на осн. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС е издаден
от некомпетентен орган и следва да се прогласи като нищожен.
На следващо място в хипотезата на чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС преместването на л.св. в друг затвор се извършва по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на
лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
Т.е. административното производство се инициира от
началника на затвора, когато установи наличие на някои от изброените в
разпоредбата материално-правни предпоставки, а не по искане на лишения от
свобода. В случая липсва предложение на Началника на Затвора – Плевен,
аргументирано с наличието на основания по чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС за
преместването на лишения от свобода. Видно от извършената проверка по случая не
се доказва наличието на конфликти на жалбоподателя с други лишени от свобода
или застрашаване на неговата безопасност. В изготвената справка от началника на
затвора се съдържа категорично становище за липсата на индикации за напрежение
между молителя и други лишени от свобода. В същото време се изразява мнение, че
предвид страховете на лишения от свобода не възразява да бъде преместен, което
не изпълнява изискванията на закона за наличието на основание за преместване и
предложение за преместване в този случай, но поради непосочването на конкретни
имена от л.св. не е извършена проверка на твърдяните
обстоятелства. Преди изготвянето на становището от началника на затвора не са
били изяснени всички необходими факти от значение за случая, което е съществено
процесуално нарушение и има значение за правилната преценка на Главния Директор
на ГДИН.
Предвид изложеното отказът на
Началник отдел „ПМКМД“ при ГДИН за преместване на л.св. в друг затвор следва да
се обяви за нищожен, поради липса на компетентност. И тъй като в хода на
съдебното производство жалбоподателят е посочил имената на лицата, които
твърди, че го заплашват и от които се страхува, следва административната
преписка да се върне на Началника на Затвора – Плевен за нова проверка на
твърденията и за преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 62 ал.1 т.4 ЗИНЗС с оглед на евентуално изготвяне на предложение до Главния Директор на
ГДИН.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на изричен
отказ в писмо Рег. № 8361/03.09.2019г.
на Нач. Отдел „ПМКМД“ на ГДИН за премесване на л.св. В.Ц.И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен в друг затвор.
ВРЪЩА административната преписка на Началника на Затвора –
Плевен за проверка и преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 62 ал.1
т.4 от ЗИНЗС за преместване на л.св. В.Ц.И. в друг затвор, съобразно
задължителните мотиви в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и
на Началника на Затвора - Плевен.
С Ъ Д И Я: /П/