Р Е Ш
Е Н И Е
№ 251
25.06.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на деветнадесети юни …. …...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Р* Р* ……… . .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 376 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 8 от 02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 97/2018 г., РС Ивайловград е
отменил Заповед № РД-11-4/27.09.2018 г., издадена от Директора на ДГС
Ивайловград, със седалище и адрес на управление гр.И**, ул. „Св.Св.***“ № 14,
ЕИК 201617600640046, с която на В.Х.К. *** е наложено дисциплинарно наказание
по чл.188 т.1 от КТ „ Предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл.187 ал.1
т.3 от КТ като незаконосъобразна.
Съдът е осъдил ДГС Ивайловград, гр.И** да заплати
на В.Х.К. сумата от 400 лв. направени по делото разноски и сумата от 50 лв. в
полза на РС Ивайловград, представляваща
ДТ.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът ДГС Ивайловград,
гр.Ивайловград, който чрез пълномощника си адв. Й. обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди,че неправилно
съдът приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, т.като работодателят е
наложил две отделни наказания за едно и също нарушение. Твърди, че наложените
на ищеца наказание „ забележка“ и „
предупреждение за уволнение“ касаят извършването на две отделни нарушения, а
именно, първото от тях било наложено,т.като при извършената проверка било
установено,че ищецът не е попълвал редовно регистъра за сечите, а второто от
наказанията, предмет на атакуваната заповед, било наложено за това,че в указаният
срок, след констатиране на нарушението, ищецът не е попълнил регистъра за
сечите за 2015,2016,2017 и 2018 г. и не е представил същите за проверка на
Директора на стопанството в РДГ Кърджали. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Ивайловград и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени и
направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника
си адв. Й. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Допълнително
твърди,че не е налице правен интерес у ищеца от предявяването на иска, т.като
със заповед № РД-13-4 от 21.05.2019 г. на основание чл.328 ал.2 от КТ трудовото
му правоотношение било прекратено.
В съдебно заседание въззиваемия не изпраща
представител. В писмено становише вх. 5866/18.06.2019 г., подадено от адв.К.,
оспорва подадената въззивна жалба по изложените в отговора съображения.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна.
Постановеното от РС Ивайловград решение е неправилно, поради което следва да
бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлен
предявения иск. С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника направените по делото, пред двете инстанции, разноски в
размер на 325 лв., от които 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от
10.01.2018 г. и 25 лв. – платена ДТ.
РС Ивайловград е сезиран с
иск с правно основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „ **“, наложено Заповед № РД-II-4/27.09.2018
г., издадена от Директора на ДГС Ивайловград.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. За да постанови атакуваният съдебен акт
първоинстанционния съд е приел,че е безспорно доказано,че работодателят е
наложил две отделни наказания за едно и също нарушение, с което е нарушил
разпоредбата на чл.189 ал.2 от КТ. Този извод на съда е неправилен и не се
споделя от настоящата инстанция.
Безспорно установено по делото е,
че към момента на издаване на процесната заповед ищецът В.Х.К. е заемал длъжността „зам.директор“ в
ДСГ Ивайловград. Не се спори, че при извършена проверка от РДГ Кърджали е
установено,че той, в чието задължение, съгласно приложената длъжностна
характеристика, попада задължението да попълва регистрите за сечите, не е
попълнил същите за 2015, 2016,2017 и 2018 г. За това нарушение на К. е било
наложено дисциплинарно наказание „ з**“, наложено със заповед №
РД-11-1/31.08.2018 г. На ищеца е даден срок до 23.08.2018 г. да отстрани
констатираните пропуски, което той не е изпълнил. Именно за това му е наложено
дисциплинарно наказание“ ***“ с процесната заповед. Т.е макар и взаимосвързани
се касае за две отделни нарушения – не попълване на регистрите за сечите за
2015, 2016,2017 и 2018 г., първото и не отстраняване на този пропуск в дадения
му срок до 23.08.2018 г. и не е представяне на същите за проверка на Директора
на стопанството в РДГ Кърджали за проверка- второто нарушение. Ето защо не е
нарушен чл.189 ал.2 от КТ, а именно работодателят не е наложил две отделни
наказания за едно и също нарушение.
Заповед № РД-11-4 на Директора на ДГС И**, с която на В.Х.К. *** е
наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.1 от КТ „ **“ за нарушения по
чл.187 ал.1 т.3 от КТ е издадена на 27.09.2018 г. Същата е връчена на В.К. на
28.09.2018 г., видно от направеното отбелязване в нея. В същата е посочено
извършеното нарушение, както и че са поискани обяснения, съгласно чл.193 ал.1
от КТ.
Видно от приложено по делото и
прието като доказателство писмо изх. № АСД-00-72 от 14.09.2018 г. адресирано до
В.К., е че от същия са поискани писмени обяснения във връзка с констатирано
нарушение. Писмото е връчено лично на адресата на 14.09.2018 г., видно от направеното в него
отбелязване./ л.24/. Получаването на писмото не се оспорва от страна на ищеца К..
Наведените от него доводи в исковата
молба,че не са му били поискани писмени обяснения, въпреки получаването на
цитираното писмо, не могат да бъдат споделени. На първо място, както вече се
посочи К. е получил лично писмо изх. № АСД-00-72 от 14.09.2018 г. В указаният
тридневен срок той не е депозирал писмени обяснения. И на следващо място, в
случай,че не е бил наясно за какво става въпрос, както твърди в исковата
молба,е могъл да поиска от работодателя допълнителен срок за депозиране на
обяснения именно с оглед на това да се запознае с образуваното производство по
налагане на дисциплинарно наказание, както и е могъл да възрази,че не е бил
надлежно уведомен за дадените указания, поради което и не е могъл да изпълни
същите своевременно. Възражения в тази насока няма направени. Вън от това,
съдът намира за неоснователни твърденията му, че не е бил наясно за какво става
въпрос, т.като дори лично и срещу подпис да не му е било връчено писмо изх.№
РДГ-06-427 от 14.08.2018 г., каквато резолюция има от 17.08.2018 г., то той е
бил запознат със съдържанието на това писмо най-късно на 03.09.2018 г., когато
му е била връчена Заповед № РД-11-1/31.08.2018 г. Т.е отново следва, че към
момента, в който са поискани обяснения – 14.09.2018 г., той е бил запознат със
съдържанието на писмо изх.№ РДГ-06-427 от 14.08.2018 г., въпреки което не е дал
обяснения и както се посочи не е
възразил, че не е бил надлежно уведомен за дадените указания, поради което и не
е могъл да изпълни същите своевременно. В подкрепа на изложеното са и
обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание, проведено на 23.01.2019 г., а
именно, че е присъствал на разговор при директора след приключването на
проверката и е бил запознат с резултатите,както и събраните по делото гласни
доказателства- показанията на св.К*-Ш*. Съгласно чл.193 ал.3 от КТ разпоредбата
на ал.2 не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина. С оглед на изложеното следва да се приеме,
че работодателят е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
изискани са писмени обяснения, които работникът не е дал в указния му срок.
Наложеното наказание е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение. Неоснователно
е възражението, че това наказание не
съответства на тежестта на извършеното нарушение, т.като до момента не са му
били налагани наказания. Напротив, от приложените по делото писмени
доказателства – заповеди за наложени дисциплинарни наказания, неоспорени от
ищеца, е видно, че в годините многократно са му налагани дисциплинарни
наказания за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч и наказание „
предупреждение за уволнение“.
Неоснователно е възражението на
въззивника за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от предявяването му. Във
въззивното производство се представи и прие като доказателство заповед № РД-
13-4/21.05.2019 г. на директора на ТП ДСГ Ивайловград, видно от която е, че на
основание чл.328 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.Х.К.. На
първо място заповедта е издадена, след образуване на производство по иск за
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание и на следващо заповедта не е
влязла в сила, доколкото към момента не е изтекъл срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, в който може да бъде предявен иск за отмяната й.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 8 от 02.04.2019 г. на РС Ивайловград, постановено по гр.д. № 97/2018
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения В.Х.К., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 5, адв. П.К. против Югоизточно държавно предприятие
Сливен, ТП „ ДГС“ Ивайловград иск с правно основание чл.357 ал.1 вр. чл.358
ал.1 т.2 от КТ за отмяна на Заповед № РД-11-4/27.09.2018 г. на Директора на ТП
„ДГС“ Ивайловград, с която му е наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.1
от КТ „ Предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл.187 ал.1 т.3 от КТ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Х.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, адв. П.К. ДА ЗАПЛАТИ на Югоизточно държавно предприятие
Сливен, ТП „ ДГС“ Ивайловград, ЕИК 201617600640046 сумата от 325 лв. направени
по делото, пред двете инстанции разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/