О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 01.11.2018                          Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 3782 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора против Д.Б.Г. ***.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.  

Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи, както и да бъде приложено към делото ч.гр.д.№2570/2016г. по описа на РС Стара Загора. По искането за съдебноикономическа експертиза, съдът ще се произнесе в о.с.з. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото:Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК”ЕООД Стара Загора, справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ, вносна бележка от 27.07.2018г.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№2570/2016г. по описа на РС Стара Загора.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора против Д.Б.Г. ***. Ищецът твърди в исковата си молба, че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 03.06.2016 г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 2570/2016 г. Районен съд Стара Загора издал заповед за изпълнение, като осъдил длъжника да заплати следните суми: 228,83 лева - главница; 30,78 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 01.08.2014 г. до 03.06.2016 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 746,00 лева - съдебни разноски, от които 26,00 лева - държавна такса и 720,00 лева - адвокатско възнаграждение. На 02.08.2016 г. за посочените суми бил издаден и изпълнителен лист. На 07.02.2018 г. от страна на длъжника, в рамките на преклузивния срок по чл. 423 от ГПК, било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С Определение № 653 от 07.06.2018 г., Окръжен съд - град Стара Загора приел подаденото възражение и върнал делото на Районен съд - град Стара Загора за изпращане на указания до ищеца по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предвид горното, заявителят разполагал с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: гр. Стара Загора, ул.„Христо Ботев" № 4, вх. А, ет.7, ап.21, за които били издавани фактури в периода от 01.07.2014 г, до 01.09.2015 г. За горепосочения адрес ответникът имал открита партида в регистрите на ВиК Стара Загора с абонатен номер *********. Между страните било налице облигационно отношение, регулирано от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Стара Загора. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имали право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразявали в допълнителни писмени споразумения. Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператоа било да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна, бил длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определяли от оператора, при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В настоящия случай ищецът изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги, а абонатът не изпълнил задължението си да заплати ползваните ВиК услуги по издадените фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК Стара Загора в сила от 2006 г. и съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК Стара Загора в сила от 2014 г., ВиК операторът издавал ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията на ВиК Стара Загора по Общите условия, абонатът не изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги. Предвид горното, към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 03.06.2016 г. , ищецът имал изискуемо и непогасено вземане по следните фактури: №**********/01.07.2014 г.; №**********/01.10.2014 г.; №**********/01.11.2014 г.; №**********/01.12.2014 г.; №**********/01.01.2015 г.; №**********/01.02.2012 г.; №**********/01.03.2015 г.; №**********/01.04.2015 г.; №**********/01.05.2015 г.; №**********/01.06.2015 г.; №**********/01.07.2015 г.; №**********/01.08.2015 г.; №**********/01.09.2015 г.;

Общо в размер на 228,83 лв.

Горепосочените задължения станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ВиК Стара Загора в сила от 2006 г. и съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК Стара Загора в сила от 2014 г., потребителите разполагали с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Претендираната с подаденото на 03.06.2016 г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се формирала като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ВиК Стара Загора, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителите дължат на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Това давало право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури, до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва възлизала на сума в общ размер на 30,78 лева. В законоустановения срок и на основание чл. 423 от ГПК абонатът подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Въззивният съд приел, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно, което обуславяло и необходимостта от предявяване на иск за установяване на претендираните вземания.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Д.Б.Г. дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1548 от 06.06.2016 г. суми: а именно: Сумата от 228,83 лева главница; сумата от 30,78 лева - законна лихва за забава за периода от 01.08.2014 г. до 03.06.2016 г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен и се моли да бъде оставен без уважение. Претендират се разноски. Сочи се, че ищцовата претенция е неоснователна, поради погасяване на претендираната главница и лихви. С извършеното плащане се погасявали следните задължения по Заповед № 1548/06.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2570/2016г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, а именно: 228,83 лв. - главница по издадени фактури в периода от 01.07.2014г. до 01.09.2015г.; 30,78 - лихва за забава от 01.08.2014 г. до 03.06.2016 г. Счита се, че следва да се отхвьрли искането за заплащане на претендираните суми, поради погасяването им от длъжника. Поддържа се подадената частна жалба на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, обективирана в т.ІІ от депозираното от ответника възражение с вх. № 3700/7.02.2018г. по ч.гр.д. 2570/2016г. на PC - Стара Загора срещу претенцията на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД за заплащане на адвокатски хонорар в производството по издадената Заповед № 1548/06.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2570/2016г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, като се подчертава, че претендираното възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 720 лв. многократно надвишава законоустановения му размер съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, r.I от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изготвянето на заявление по чл. 410 ГПК не представлявало такова с правна и фактическа сложност, още повече че вземането на молителя в подаденото заявление по чл. 410 ГПК било в размер на общо 259,61 лв. /главница и лихва/ и относно неплатена сума за предоставени ВиК услуги, поради което присъждането на адвокатски хонорар в размер на 720 лв. /почти пет пъти по-висок от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ било в противоречие с основните начала в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. В този смисъл и т.3 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. М 6/2012 г., ОСГТК. Налице било несъответствие между размера иа възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което претендираният от ответната страна адвокатски хонорар следвало да се редуцира до минималния му размер съгласно чл.7, ал. 7 във вр. с ал.1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на 150 лв. На осн. чл. 423, ал. 3, изречение 3-то, предложение първо, от ГПК и на основание чл. 78 от ГПК се моли присъдените разноски за адвокатско възнаграждение със Заповед № 1548/06.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. издадена по ч.гр.д. № 2570/2016г. по описа на Районен съд - гр- Стара Загорада, да бъдат намалени до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се спори относно размера на претенцията на ищеца.

Моли се съдът да отхвърли предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - гр. Стара Загора иск на основание чл. 422 ГПК, по който е образувано настоящото гр.д. № 3782/2018 г., XV с. по описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователен, поради погасяване на претендираната от ищеца сума преди образуване на настоящото дело. Претендират се разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2570/2016г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, както и изпадането на ответника в забава по отношение на задължението му за заплащане, т.е. ищецът следва да докаже претенциите си изцяло по основание и размер, но в случая се твърди плащане от страна на ответника /представено е и писмено доказателство за това/.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 14.12.2018 г. от 10.20ч., за която дата да се призоват страните.

 

            ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложението.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: