Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.03.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова КАН дело № 40 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Т. ***, подадена
чрез пълномощника му адв. Н.К. ***, против Решение № 260253 от 15.12.2020г., постановено
по АНД № 2514/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление № 118 от 15.09.2020г., издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/, гр. Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че извършването на вмененото му административно нарушение
е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че съдът едностранчиво е
кредитирал показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на
ОДБХ, Стара Загора, като в нарушение на правилата за оценка на доказателствения
материал, при постановяване на решението са игнорирани показанията на св. А.,
което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни
изводи за виновно неизпълнение от страна на санкционираното лице на задължението
по чл. 132, ал.1, т.19, предл. първо от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно
постановление № 118 от 15.09.2020г. на Директора на ОДБХ, гр. Стара Загора,
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на
храните, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представения
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение е доказано по несъмнен начин, за
което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на Н.Т. ***, против Наказателно постановление № 118 от
15.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните, гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 29-ЗЖ от 08.04.2020г., на Н.Т. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 417,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, за нарушение на чл.
132, ал.1, т.19, предл. първо от ЗВМД. Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 02.04.2020г., при извършена
проверка в животновъден обект с рег. № 6070А-0056 със собственик Н.Т.Т., на
адрес: ***, е установено, че същият отглежда в обекта по време на проверката 2
броя овце без ушни марки /т.е животни, които не са идентифицирани съгласно
изискванията на чл.51 от ЗВМД/. С оглед на което е прието, че Н.Т. е нарушил
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19, предл. първо от ЗВМД, като е допуснал в
обекта си и се грижи за два броя животни, които не са идентифицирани по чл.51
от ЗВМД.
С обжалваното решение Старозагорският
районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата
материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин
са установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и допуснатото от Н.Т. нарушение на чл.132, ал.1, т.19, предл. първо
от ЗВМД, като основание за налагане на административна санкция по чл.417, ал.1
от ЗВМД, правилно определена в законово регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по
безспорен начин. Правилно съдът е приел, че несъмнено се установява, че към
датата на извършената от контролните органи на ОДБХ, гр. Стара Загора проверка в
животновъдния обект на Н.Т., лицето отглежда в обекта си два броя животни,
които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД. Това релевира неизпълнение на
законово вменено на собственика на животновъдния обект задължение по чл.132,
ал.1, т.19, предл. първо от ЗВМД, като основание за налагане на административна
санкция по чл.417, ал.1 от ЗВМД. Този извод е направен след обсъждане и
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като при
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Противно на твърденията на касатора, Старозагорският районен
съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал. Възпроизведените в касационната жалба показания на
св. Т.Г. А., представляват извадени от контекста отделни изречения от тези
показания. При условие, че от свидетелските показания по несъмнен начин се
установява, се Н.Т. е уведомил ветеринарния лекар за поставянето на
идентификационните марки на животните вечерта преди проверката и очевидно с
оглед предстоящата проверка от органите на ОДБХ, гр. Стара Загора и
доколкото останалите доказателства по
делото сочат, че по отношение на тези животни, с оглед на тяхната възраст, идентификацията
по чл.51 от ЗВМД е следвало да бъде заявена за извършване и направена много
преди датата на проверката, абсолютно необосновано се явява твърдяното от
пълномощника на касатора, че собственикът на животновъдният обект е направил
всичко зависещо от него за да изпълни задълженията си по ЗВМД. В този смисъл направеното едва вечерта преди
проверката уведомяване на ветеринарния лекар за наличието на животни в обекта,
на които следва да бъдат поставени ушни марки, не може да обуслови нито извод
за липса на виновно поведение на собственика на животновъдния обект и съотв. за
липса на съставомерно от субективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.417, ал.1 във вр. с чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД,
нито да освободи от отговорност лицето за неизпълненото задължение да не
допуска в обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД. А и в контекста на дадените от Н.Т. обяснения по
време на проверката относно установеното наличие на животни без ушни марки и
констатациите на проверяващите, очевидно санкционираното противоправно
поведение не се свързва с неизпълнение на задължения от трети лица, а
единствено с неправомерното бездействие на собственика на животновъдния обект своевременно
да заяви две от животните за официална идентификация по чл.51 от ЗВМД.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Н.Т.Т. следва да бъде осъден да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Стара Загора,
сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществената правна защита в касационното
производство.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260253 от 15.12.2020г.,
постановено по АНД № 2514/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 118 от 15.09.2020г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Стара Загора, сумата от 300
/триста/ лева - разноски
в съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.