Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Плевен 14.05.2020 г.
№
Плевенски Окръжен съд – наказателен
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
ПРОКУРОР: КРАСИМИР ЯЧЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия М. ИВАНОВ
ВНАХД № 290 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.7, ал.3 от
УБДХ.
Производството е по въззивна жалба от И.Б.Г. - ЕГН **********,
чрез сл.защитник К.Д. ***, против решение № 193/27.04.2020 г., постановено
по № НАХД № 793/2020 г. на Районен съд -
гр. Плевен, XI наказателен състав, с
което на основание чл.6, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ, за извършено нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ, му
е наложено административно наказание „Задържане в поделение на МВР“, за срок от
8 денонощия.
В жалбата се излага съображение за
несправедливост на наложеното административно наказание.Моли се алтернативно,
да се определели друг вид наказание по чл. чл.1, ал.2, т.2 от УБДХ - „Глоба“ в
минимален размер, или да се намали размера на вече определеното по вид
наказание.
В съдебното заседание жалбата се
поддържа от служебния защитник. Счита, че така определеното наказание
фактически е определено при утежняващи обстоятелства. Излага доводи, че
извършеното от подзащитния му не може да се акламира, но се явява едно изолирано
за него явление. По същество счита, че определеното наказание „арест“ би могло
да се замени с глоба, а ако съдът счете, че така определеното по вид наказание
е правилно, то следва да се намали неговият размер.
Жалбоподателят И.Г. поддържа
становището на защитника си. Изразява съжаление за извършеното от него.
Прокурорът изразява становище на първо
място, че в мотивите си първоинстанционният съд не е взел под внимание
обстоятеството, че жалбоподателят е бил вече осъждан, за което цитира приетата
от въззивния съд като писмено доказателство справка за съдимост. Намира, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви, достатъчни за определяне на
наказанието, което е наложил като размер, поради което като първо искане счита,
че въззивният съд следва да върне делото за ново разглеждане. Алтернативно, ако
съдът счете, че не следва да се връща делото за ново разглеждане, то да увеличи
размера на така определеното административно наказание „Арест“ към максималния
размер.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, изложеното във въззивната жалба и становището на страните в съдебното
заседание, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.7, ал.2 от УБДХ, от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Производството пред
пъвноинстанционния съд е било въз основа на акт за констатиране на извършено
дребно хулиганство.
Въззивният съд напълно възприема
установената, правилно и законосъобразно, фактическата обстановка от
първоинстанциония съд.Същата не се и оспорва от жалбоподателя. Безспорно е
доказано от показанията на свидетелите полицай П.Е.К.и К.Ч.П., че на 24.04.2020
г., в с. ***, същите, в изпълнение на служебните си задължения, са съдействали
на свидетеля З.И.-служител на РЗИ - Плевен, за връчване на предписание за
домашен престой под карантина на Г.Г.В.. Такова предписание е следвало да се
връчи и на жалбоподателя И.Б.Г., тъй като той съжителствал в едно домакинство с
Г..След като било разяснено на Г., че не
само тя , но и и И.Г., не следва да напуска жилището през карантината,
последният реагирал гневно изразявайки възмущение за наложеното му
ограничение.Насочил поведението си към полицейския служител К.Г.и крещейки на
висок глас употребил обидни думи към него-„смешник“ и „кой те е направил теб
квартален, та ти си пълен смешник“.Думите му били чути и от други хора, а
свидетеля К.Г. останал възмутен и обиден от поведението и думите казани по
негов адрес.
При така установената и доказана
фактическа обстановка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че с поведението си И.Г., е
извършил непристойна проява, представляваща пренебрежително отношение към
установения обществен ред, която следва да се квалифицира като дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ, доколкото не е престъпление по чл.325 от НК,
поради по ниската си степен на обществена опасност.
За да наложи съответното административно
наказание пър-воинстанционния съд взел предвид интензивността на действията на И.Г.,
обстоятелствата на обявеното извънредно положение в страната, както и, че
пречейки на органите на властта е уронил престижа, личното и професионално
достойнство на полицая К.П., по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. Съобразявайки
социалния статус, това че ако би се наложило наказание „глоба“, не би се
постигнал превъзпитателен ефект, съдът определил по вид наказание „Задържане в
поделение на МВР“, около средния размер от 8 денонощия.
Въззивният
съд счита, че правилно е определено по вид административното наказание на И.Г.,
тъй като едно такова поведение е свързано с опасност не само за самия него, но
и за останалите граждани, живеещи в обстановка на разпространение на смъртонсна
вирусна инфекция. Ограничителните мерки за неразпространение на болестта, не са
само за жалбоподателя. Те са за всички други граждани, живеещи в настоящата
обстановка и спазващи предписанията за ограничаване на болестта. В този смисъл
въззивният съд счита, че по тези съображения следва административното наказание
да е задържане на лицето И.Г. в поделенията на МВР. Мотивите на съда, че налага такова наказание,
защото другото предвидено наказание – „глоба“ най-вероятно не би могло да бъде
изпълнено реално, не се споделят от въззивния съд. Наказанието се налага не заради възможността
да бъде изпълнено или не, а във връзка с лична, генерална превенция,
справедливост и като съразмерност с извършеното от дееца деяние. Така
наложеното наказание по размер обаче въззивният съд счита, че следва да се
намали към минималния размер, а именно – на „три денонощия задържане в
поделенията на МВР“. Съответно в тази част определението на първоинстанционния
съд следва да се измени. Съображенията
за това са, че реакцията на И.Б. Геориев преди всичко е емоционална и е свързана
само с обстоятелството, че е следвало да му бъде наложена на него карантинна
мярка заради това, че е съжителствал с Г.В. Г.. От доказателствата по делото не
може да се направи извод, че същият е пречел както на полицейския служител К.П.,
така и на служителя на РЗИ – Плевен З.И.
Така или иначе е било връчено предписанието, като този период на карантина е
изтекъл на 03.05.2020 г. Към настоящия момент един такъв размер на наказанието
от осем денонощия задържане в поделенията на МВР би се оказал продължителен, а
не следва да се забравя, че извънредното положение в страната вече е отменено.
Същевременно не приема доводите на защитата, че следва това по вид
административно наказание да се замени с наказание „глоба“. Напротив, една
изолация в рамките на три денонощия би била достатъчна за индивидуалната и
генерална превенция за такъв вид дребни хулигански действия по отношение на
органи на властта, които също работят в такава тежка обстановка.
По отношение на доводите на прокурора
въззивният съд счита, че са неоснователни. Първо, не може и няма как да се
завиши размерът на определеното от районния съд наказание, тъй като това би
утежнило положението на жалбоподателя И.Г. и най-вече - защото такова искане
пред въззивния съд се прави за първи път. Прокуратурата е имала възможност да
участва в първоинстанционното производство - била е уедомена, но не е изпратила
представител, видно от протокола от съдебното заседание, проведено на
27.04.2020 г. Не е възможно и връщане на делото, тъй като в чл.7 ал.3 от УБДХ е
посочено, че въззивният съд се произнася с „мотивирано решение, което е
окончателно“, тоест – той е последна инстанция по същество.
По
изложените съображения и на основание чл.7 ал.3 от УБДХ, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №
193/27.04.2020 г., постановено по НАХД №
793/2020 г. на Районен съд - гр. Плевен, XI наказателен състав, в частта на наложеното
административно наказание „Задържане в поделение на МВР“, като го НАМАЛЯВА от 8 /ОСЕМ/ денонощия на 3 /ТРИ/ ДЕНОНОЩИЯ.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: