Р Е Ш Е Н И
Е № 12
гр.Пазарджик, 05.02.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията т.д.№9
описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове от
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане", ул. "Света София" № 5, представлявано от
изпълнителните директори С. П.В. и Р. И. Т. против Б.Д.Т., ЕГН- **********,***
с правно основание чл. 430 , чл.432 от ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът поддържа,че на 16.12.2011г.с ответника сключили
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение за сумата от
29016лв. със срок на издължаване до 15.05.2021 г. (чл. 11 от Договора за
кредит). Договорът за кредит е предоставен за покриване на потребителски
нужди.Кредитът е отчитан по банкова сметка *** *** - водена на името на
кредитополучателя при ОББ АД - клон Пазарджик и съгласно чл.З от договора кредитът
е усвоен еднократно на 19.12.2011г.Съгласно чл.21 от договора е предвидено,че при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,задължението става
автоматично предсрочно изискуемо,без да е необходимо кредитополучателя да бъде
уведомяван.Поради неплащане в срок на повече от две погасителни вноски на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК със Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение „ОББ" АД е поискала от Пазарджишки Районен Съд
издаване на изпълнителен лист за дължимите от кредитополучателя Б.Д.Т. суми,
на основание Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД. На 16.11.2012г. По образуваното
ч.г.д. № 4599/2012г. на Пазарджишки
районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за предявеното в
производството парично вземане към 07.11.2012г., както следва: главница в
размер на 29016,00лв. ,договорни лихви - 1333,65лв. за периода от 15.01.2012г.
до 07.11.2012г.; наказателна лихва - 1175,21лв.от 15.01.2012г. до 07.11.2012г.,
ведно със законовата лихва върху главницата считано от 08.11.2012г.до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1548,80лв. - разноски в
заповедното производство. След подадено в срок възражение от длъжника по чл.415
от ГПК,с влязло в сила на 28.04.2016г.решение, постановено по ТД № 69/2013г. по
описа на ОС Пазарджик е отхвърлен предявения от „ОББ" АД иск с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника Т.,
че в полза на банката съществува вземане в размер на 31 524,86лв., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 16.11.2012г. на РС Пазарджик като решаващия мотив
на съда е,че предсрочна изискуемост на вземането на банката кредитор не е
настъпила,тъй като липсва волеизявление от нея в тази насока отправено до
длъжника и достигнало да знанието му .
Твърди се , че изявлението на банката за предсрочна
изискуемост на кредита е обективирано в искова молба,по която е образувано настоящ а
именно: Главница в размер на 29 016.00лв. /двадесет и девет хиляди и
шестнадесет лева/;Договорна лихва в размер на 8434,75лв./осем хиляди
четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, изчислена
съгласно приложения към договора за кредит погасителен план, за периода от
15.01.2012г. - падежа на първата неплатена вноска до
15.05.2016г.включително.Твърди се,че кредитополучателят е в неизпълнение на
поетите с договора за кредит задължения от 15.01.2012г.,т.е.още с първата
погасителна вноска. Поради това, че не е платена и втората погасителна вноска с
падеж 15.02.2012г. са настъпили предпоставките на чл.21 от Договора за
кредит,за предсрочна изискуемост на задължението. С настоящата искова молба се
кани ответника да плати дължимото по договора парично задължение, включващо
главница и лихви, с размери посочени по-горе. С оглед изложеното се моли съда
да постанови съдебно решение , с което ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от: 29 016,00лв. главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение № LD1135310441 от 16.12.2011г., 8434,75лв.
договорна лихва за периода от 15.01.2012г. до 15.05.2016г. включително, законна
лихва върху главницата, считано от 19.05.2016г. - датата на подаване на
настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който чрез своя процесуален
представител поддържа становище че
исковата претенция е допустима , но е неоснователна по следните съображения.
Твърди се , че процесния е представен от ищеца като самостоятелен
договор за потребителски кредит, но всъщност това е Анекс за преструктуриране на стари
задължения на ответника към ищеца.На
04.03.2008г ответникът сключил с ищеца договор за потребителски кредит ,
по силата на който получил реално сума в размер на 25 000 лева. Твърди , че
първоначално обслужвал редовно кредита,но
влошените обществено-икономически условия и настъпилата през 2008 г. финансова
криза се отразила негативно на предприятието , в което работел.Поради липсата
на средства въпреки положените от него усилия натрупал закъсненията по договора
и той станал предсрочно изискуем .От притеснение в началото на 2011г.ответникът
се разболял от тежко онкологично заболяване.Претърпял операции, провел лечение
и придружаващите заболяването химио и лъчетерапии.В
този критичен за здравето и живота му период бил непрекъснато атакуван по
телефона от служители на ищеца, които му обяснявали последствията от
необслужването на кредита, как ще му вземе банката имуществото, как ще го вкара
в затвора.Силно притиснат от житейските обстоятелства ответникът решил да
посети банката в началото на месец май 2011 г.Уведомил кредитния инспектор И.И. за
заболяването си, за финансовото затруднение на семейството му и потърсил съвет
от нея как да излезе от това положение.Тя го убедила да предоговори
необслужвания кредит и той се съгласил, като наивно вярвал,че поне временно
семейството му ще бъде оставено на мира. На 04.05.2011 г. кредитът бил
преструктуриран.Главницата от 25 000,00 лв. станала 27 250,00 лева, като в нея били включени
незаплатените до този момент лихви- редовни и наказателни. По този кредит
ответникът също допуснал просрочие и друго не могло
да бъде, тъй като материалното положение на ответника не се
подобрило,напротив.Поради заболяването си ответникът не можел да полага труд и
да получава възнаграждение.Семейството му изпаднало във финасов
колапс, а междувременно в казуса се намесило трето лице- „Е.М." ЕООД ЕИК
*********. Лицата М.Т. и Т.И., представящи се като служители на дружество Е.М.
ЕООД София, чрез системни телефонни заплахи и подканяния за плащане,/ в които твърдели,
че събират вземането на ищеца по ДПК от 04.03.2008г и ДПК от 04.05.2011г/,
извършени в периода от месец септември до месец декември 2011 г., допринесли
щото ответникът да получи страхови представи, имащи
за предмет живота, здравето , честта и имуществените интереси на ответника и
семейството му,които довели до ексцес на заболяването му и инвалидизирането
му да се увеличи от 60% на 89%. По същия повод ответника и съпругата му били
търсени и от лице с фамилно име Н. от телефон **********. Същият се представял
за служител на ищеца от „централата на ОББ АД в София." Отчаян в началото на м.ноември 2011 г. ищецът се видял принуден отново да посети банката.Срещнал
се с кредитен инспектор И.И.,обяснил безизходното си
материално положение,ясно й заявил,че е неплатежоспособен и помолил /по
изключение, че е онкоболен/, ако е възможно, да му
бъде даден гратисен период от 6 месеца до 1
година,без да му се начисляват наказателни лихви.Кредитният инспектор му казал
да подаде молба, в която да опише подробно положението си, като приложи и
писмени доказателства, което ищецът сторил. На 09.11.2011 г. ответникът внесъл
в банката саморъчно написаната си молба до ръководството на банката, в която
подробно описал здравословното и материалното си положение и поискал гратисен период от 1 година в изложения по-горе смисъл,
приложил епикризи и болнични листове. След известно
време бил поканен от кредитният инспектор на разговор, в който го уведомил, че
молбата му ще бъде удовлетворена.Подканил го да заплати на касата сума в размер
на 371 лева- такса за разглеждане на молбата му. На гишето му били дадени от
кредитния инспектор куп листа с обяснението, че „договорът за гратисен период е готов" и го подканила да го
подпише.Имайки пълно доверие на служителката ,Т. положил подписа си навсякъде,
където тя му посочила.След подписването попитал кредитния инспектор кога трябва
да започне да внася пари по този договор след 6 месеца или след една година, на
което тя отговорила „от 15.01.2012г.“. Тогава именно Т. се усетил, че може би е
измамен.Отишъл при съпругата си, която седяла встрани от гишето и й
казал"Измамиха ме".След 15 януари 2012г. от банката отново потърсили
ответника, за да му „напомнят", че е в просрочие
по кредита.И така- до месец януари 2013г, когато в дома им се получила ПДИ от
ЧСИ П.И. град Пловдив, от която узнали, че ответникът бил сключил процесния договор при посочените в него условия. Узнали
още, че срещу ответника е образувано изп.д.№
2181/2012г по описа на ЧСИ П.И.въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от , издадена от РС-Пазарджик по ч.гр.д.№ 4599/12г.
Въз основа на така изложените обстоятелства,
ответникът поддържа възражения за нищожност на процесния
договор за банков кредит на основание
чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД- поради противоречие със закона изразява се в отпускане на
необезпечен кредит в нарушение на Закона за кредитните институции чл.60, на
основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро-от ЗЗД- заобикаляне на закона-изразява се в
постигане на непозволени от закона цели,а именно:оБ.детелствуване за сметка на кредитополучателя чрез
начисляване на лихви върху лихви, действия строго забранени от закона, на
основание чл.26,ал.1, предл. 3-то- вр. с чл.9 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави.
Последното се изразява в скандализиращия
обществото и морала начин на сключването му, чрез използване неопитността и
въвеждане в заблуждение на отчаяния и тежко болен кредитополучател, както и в
даване на пари в заем/ без обезпечение / на лице без доходи и в тежко
здравословно състояние.Както и на съдържащите се в него неравнопоставени
клаузи, нееквивалентност на престациите, превръщащи
договора за потребителски кредит в ултиматум, което противоречи на добрите
нрави и на морала. По недопустим начин ищецът се е възползвал от неопитността
на ответника, като включвал в новата главница всички дължими и неплатени лихви/
редовни и наказателни/ по кредита.Ставайки част от главницата те били облагани
отново с лихви по преструктурирания кредит, с което бил постигнат непозволен от
закона резултат-анатоцизъм.
Така той получил пълно погасяване на старите си
вземания и възможност да се оБ.детелствува,
тъй като част от сумата, върху която се начислява възнаградителна
лихва всъщност представлявала по естеството си вземания за лихви по старите
кредити и то за срок по-дълъг от предишния с цели три години.Позовавайки се на
правната теория и доктрина ответникът поддържа,че процесния
договор е накърняващ морала и добрите нрави,тъй като двете страни не са икономически равнопоставени и едната е използвала зависимото положение
на другата, да диктува условия, носещи изгода единствено на нея самата.Поддържа
се,че и двата договора,с които се преуреждат
отношенията между страните не представляват самостоятелни договори, а са в
ролята на анекси към ДПК от 2008 г., с който се увеличава срока на първоначалния договор, но в същото
време размерът на месечната погасителна вноска се увеличил от 302.31 лв.-
главница и лихва, на 366.02 лв.Твърди се,че молбата на ищеца за сключване на
кредит не само не е била уважена от
банката, но вместо това е направено едно ново, второ преструктуриране на ДПК от
2008г.Така, само за 6 месеца от 04.05.2011 г. задължението на Т. за главница се
увеличило със сумата 1 766 лева,образувана от дължими и неплатени от него
редовни и наказателни лихви по кредита, предоговорен
с анекса от 04.05.2011г.Повече от очевидно е, че от „сключването" на процесния договор само ищецът извлякъл изгода за себе си по
един неморален начин.
Ответникът поддържа,че договора е нищожен и на
основание чл.26,ал.2, предл.2-ро-от ЗЗД- поради липса
на съгласие от страна кредитополучателя,поради подмяна на волята му.Волята на Т. е била опорочена, тъй като неговото желание
било да получи някаква отсрочка в
плащанията поради известните вече причини, а не да сключва нов договор за
кредит с още по-неБ.приятни условия за него.Твърди се
, че ответникът не е бил запознат със
съдържанието на процесния договор, не му е бил
предоставен екземпляр от него нито на 16.12.2011г.,нито по-късно.Просто е бил
въведен в заблуждение от служител на ищеца.
Оспорват се
подписите на всяка страница положени от името на
ответника-кредитополучател, поради въвеждането му в заблуждение, че подписва
анекс за удължаване срока на договора с 1 година, за която е отсрочено
плащането.Оспорва се съдържанието на договора и неговата форма - поради липсата на подпис на кредитния инспектор
на всяка страница, каквато е обичайната практика на ищеца при отпускане на
кредити.
Оспорва се
договора и поради наличието в долния ляв ъгъл на страница 7 от него на
част от подпис, който не е във връзка със съдържанието на договора.Оспорва
се документа и поради липсата на стр.8
от същия, в която се съдържа забележка: Кредитополучателят и съпруга/та/
изписват собственоръчно трите си имена и се подписват пред служител на банката,
така, както е подписан Договора от 04.03.2008г., както и поради липса на подпис
на съпругата на ответника.
Поддържа се и възражение за унищожаемост
на процесния договор - на основание чл.29 от ЗЗД-
умишлено въвеждане в заблуждение на ответника,че му предстои сключване на анекс
за гратисен период.За целта са му дадени разяснения
относно съдържанието на молбата,с която да поиска отлагане на плащанията за
определен период и заплащането на такса за разглеждането й.Въвеждането в
заблуждение е извършено от кредитен инспектор И.И.,
която е представлявала ищеца при сключване на ДПК от 2008г.и при предоговарянето
му през 2011г.Твърди се, че никъде в процесния
договор не е било споменато,че същият се сключва под условие- заплащане на сума
в размер от 371 лева,както и липсва пояснение за произхода й.
Твърди се,че договора е унищожаем
на основание чл.З0 от ЗЗД -
заплашване.Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната
страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора
чрез възбуждане на основателен страх.Конкретни заплахи са били отправяни спрямо
ответника и членовете на семейството му и са били свързани със затвор и
причиняване на злина.Такива са отправяни от лицата Н. - от името на централата
на ищеца в София от телефон №
**********, както и от М.Т. и Т.И..Всички те са въздействали върху психиката и
волята на ответника и са го мотивирали да търси контакт с банката и наивно да
моли за отсрочка поради заболяването си.С оглед на гореизложеното се моли да се постанови решение, с което да бъде
отхвърлен предявения от ищеца иск като
неоснователен.
При условие на евентуалност се предявява възражение за
прихващане,като се редуцира неговия
размер с този на вземането на ответника към ищеца по изп.дело
№ 807/2016г.по описа на ЧСИ Д. С. , рег.№. с район на действие района на
Окръжен съд Пазарджик, което се състои общо от сумата 11 602,00лв.
Сочат се доказателства и се претендират разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба,в
която ищецът оспорва всички изложени в отговора на ответника
обстоятелства.Оспорва по същество възраженията поддържани от ответника за
нищожност и унищожаемост на договора за банков кредит,като
освен това се поддържа възражение, че всички изложени от защита на ответника
доводи са предявени в предходното производство по чл. 422 ГПК , поради което са
се приклудирали,като съдът е приел за единствено
основателно възражението на ответника за липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.Част от другите възражения намира,че са ирелевантни за настоящия правен спор. Излага подробни
възражения по направените от ответника доказателствени
искания.
Предявява нови доказателствени искания.
Постъпил е и допълнителен отговор на исковата молба,в
който ответникът отново заявява , че поддържа всички изложени от него
възражения по основателността на исковите претенции.Уточнява законовите
изисквания,на които договора противоречи във връзка с изложеното възражение за
нищожност, а именно – чл. 5 ал.1 и ал.2 ЗПК,чл. 10 ал.2 ЗПК,чл. 16 ал.1 ЗПК,чл.
14 ал.5 ЗПК.Оспорва се твърдението на ищеца,че не е начислявана лихва върху
лихва,тъй като отново поддържа,че дължимия размер на главницата по процесния кредит е образуван, като при преструктутирането
му,към дължимата от предишния кредит главница са калкулирани и изтекли към този
момент лихви. Оспорва се изложеното в ДИМ, че ответникът и по двата договора –
04.05.20111г.и от 16.12.2011г.бил подавал молба и банката се съобразила с тази
негова молба.Поддържа,че за процесния договор от
16.12.2011г.изобщо не бил подавал молба. Оспорва се автентичността на подписа ,
положен от ответника в представената от ищеца молба – декларация кл.№ 3434581/ 17.11.2011 г. , в връзка с което се моли съда
да задължи ищеца да представи този документ в оригинал.Поддържа,че през
цялото време е бил заблуждаван от
служител на банката, че му се предлага гратисен
период от 1 година , а не продължаване на срока на договора му с една година.
Твърди се,че доверявайки се на служителката не сметнал за нужно да се запознае
със съдържанието на договора и го подписал,но отново се поддържа,че не получил
екземпляр от този договор.Оспорват се изложените от ищеца възражения за преклудиране на неговите защитни доводи,като се поддържа,че
мотивите на предходното съдебно решение нямат сила на присъдено нещо между
страните и не са пречка за излагане на
същите възражения и в настоящия правен
спор.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят,че по силата на договор
за банков кредит от 16.12.2011г.банката
е превела по сметка на ответника на 19.12.2011г.цялата заемна сума в размер на
29016,00лв.Срока за погасяване на задължението за връщане на сумата е уговорен
до 15.05.2021г.Уговорено е погасяването на кредита да става с месечни
погасителни вноски с падеж петнадесето число на всеки месец,считано от
15.01.2012г.при размер на всяка една вноска от 366,02лв.Съгласно чл.2 от
договора сумата се отпуска в заем на ответника за покриване на потребителски
нужди.
От заключението по допуснатата СИЕ,което съдът цени и
кредитира като доказателство по делото ,се установява,че отпуснатата заемна
сума е в размер на 29016,00лв.е усвоена изцяло от кредитополучателя като е
преведена по негова сметка на 19.12.2011г.С тази сума и със сумата от 371,00лв.,внесена
от ответника в Банката,или общо 29387,00лв.са погасени предишни задължения на
ответника:26027,38лв.главница,1972,44лв.-просрочена главница,лихви в размер на
93,07лв.,просрочени наказателни лихви-56,11лв.,просрочени договорни лихви в
размер на 1238,00лв.След 19.12.2011г.няма постъпления по сметката.Експерта
установява,че към датата на предявяване на иска задълженията на ответника по
договора за кредит са както следва:главница в размер на 29016,00лв.,от които падежирали 53 вноски на стойност 10964,31лв.,договорна
лихва за периода от 15.01.2012г.до 20.05.2016г.-8434,75лв.и наказателна лихва в
размер на 2292,59лв.за периода от 15.01.2012г.до 20.05.2016г.изчислена на база
законната лихва за периода от 01.01.2012г.до
20.05.2016г.съгласно уговорката постигната от страните по договора и отразена в
чл.7.1 от същия,а именно,че при забава на плащанията и при предсрочна
изискуемост банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва –надбавка в
размер на 5 пункта ,но не по-вече от размера на законната лихва.
Вещото лице пояснява в съдебно заседание,че с
отпуснатата заемна сума по процесния договор и
внесената от ответника сума в размер на 371,00лв.в деня на подписването му –
16.12.2011г.,са погасени стари задължения на ответника към банката по силата на
предишен договор за кредит от м.май.2011г.
В тази връзка страните по делото не спорят,че помежду
им са възникнали договорни отношения преди сключването на процесния договор за банков кредит.Ответника представя
договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.03.2008г.,по силата на
който ОББ АД е предоставила в заем сумата от 25000,00лв.за покриване на
потребителски нужди с краен срок за погасяване на задължението за връщане на
сумата 20.02.2018г.
Ответника представя договор за предоставяне на
потребителски кредит от 04.05.2011 г.,по силата на който ОББ АД е предоставила
в заем сумата от 27250,00лв.за покриване на потребителски нужди с краен срок за
погасяване на задължението за връщане на сумата 03.06.2021г.С молбата за
отпускане на този кредит ответникът е изявил желание за погаси задълженията си
по кредита от 2008г.индивидуализиран с номер **********,който номер е идентичен
с този посочен в погасителния план по договора от 04.03.2008г.-приложен като
доказателство по делото.
По делото са налице писмени доказателства за наличие
на тежко заболяване на ответника датиращо от началото на 2011г.наложило
многократно болнично лечение през 2011г.и в крайна сметка до инвалидизация на ответника първоначално с Експертно решение
от 16.01.2012г.,с което е определена на трайно намалена работоспособност на
60%,а впоследствие и с Експертно решение
от 13.11.2014г.,с което е определена
на трайно намалена работоспособност на 89% за срок от 2 години.
Представена като доказателство по делото е молба
изходяща от ответника с дата 09.11.2011г.и вх.№4504 депозирана до ищцовата банка.В нея същия уведомява Банката за
причините,поради които закъснява с вноските по кредита,а именно влошеното си
здравословно състояние.Отправено е искане да бъде предоговорен
крайния срок за погасяване на кредита като същия бъде удължен с 10 години до
стабилизиране на финансовото му състояние.
Във връзка с твърденията на ответника,че желанието му
е било за получи отсрочване на изпълнението на задължението си по кредита за
срок от една година с цитираната по-горе молба,ищеца представя молба изходяща
от него с вх.№2376089/17.11.2011г.,с която същия иска отпускането на нов заем в размер на
29210,00лв.,с която сума да погаси задължението си по договор №LD**********,за който страните не спорят,че е този от
04.05.2011 г.
По делото е допусната СГЕ във връзка с направеното от
ответната страна оспорване на
истинността на двете молби изходящи от ответника посочени в горните два абзаца
както и оспорване на подписа на ответника в на всяка страница от договора за
кредит от 16.12.2011г.
Заключението на експерта,което съдът цени и кредитира
като доказателства по делото,е категорично в смисъл,че ответникът е положил
подпис на всяка една страница от процесния
договор.Установява се от заключението на експерта,че цифрата 0 от числото 10 в
молбата с вх.№4504/09.11.2011г.е дописана впоследствие и че ответника е положил
подписа си в тази молба както и че същия е положил подпис за кредитоискател в
молба-декларация за отпускане на потребителски кредит от 17.11.2011г.Различните
раздели в последната са попълнени от различни лица.Вещото лице не е открило
данни за техническа поправка в молбата-декларация от 17.11.2011г.Експерта
установява при извършеното от него изследване на документа,че първоначалния
номер и дата записани в горния десен ъгъл на молбата-декларация за отпускане на
потребителски кредит от 17.11.2011г.е бил 2372/3/18/9/1/09.11.2011г.
Като свидетел на ищцовата
страна е разпитана И.С.И.-служител в банката и към 2011г. и към настоящия
момент.Свидетелката установява,че работи от
2007г.в клон на банката в гр.Пазарджик и помни ответника като клиент на
банката както и съпругата му,с която идвали почти винаги заедно при нея в банката. През 2008г.Т.
ползвал три кредитни продукта предоставени му от банката.През 2010г.-2011г.
завода ,в който работел изпаднал в затруднение и не изплащал заплатите на
работещите в него,което наложило доста от работниците да си предоговорят
кредитите отпуснати от банката.В края на 2010г.Т. предоговорил
кредита си включващ и трите кредитни продукта.За тази цел той посетил офиса на
банката на бул.Б.,където работела свидетелката.Тогава се разбрало,че има и
сериозен здравословен проблем.Няколко месеца по-късно ,през м.ноември 2011г.Т.
пак имал проблем с плащанията и отново посетил свидетелката ,която вече работела
в друг офис на банката.Т. бил със съпругата си е търсел точно свидетелката
,според която това се дължало на проявеното от нея добро отношение и на обясненията ,които давала на
ответника като клиент на банката.Свидетелката установява,че банката не дава гратисен периода на клиентите и Т. бил наясно с това ,тъй
като преди половин година отново били в такава процедура по предоговаряне
.Твърди,че той никога не е искал гратисен
период.Обяснява,че при искане за отпускане на кредит или предоговаряне на
задължения по съществуващ договор,клиентите попълват молба-декларация по
формуляр като в последния случай попълват и допълнителна молба,в която посочват
причините,поради които не обслужват кредита си.Свидетелката установява,че
винаги Т. е полагал подписа си под договорите лично пред нея като е изписвал и
трите си имена.Чел е договорите – той лично или съпругата му.От процесния договор му бил връчен екземпляр,както и от
другите договори.Досежно сумата от 370,00лв.,която
ответникът е внесъл при подписване на договора същата обяснява,че това не е такса,а сума,с която се намалява
задължението по договора,нещо като първа вноска по него.Свидетелката
установява,че е търсила Т. по телефона ,за да обясни какви са условията по последния договор.Не са
отправяни заплахи.Установява,че не е виждала и не си спомня друг освен
съпругата му да е придружавала ответника при посещенията му в
банката.Установява,че първо се подписва кредитоискателя,после договора се
подписва от Директора на банката и на следващия ден вече може да бъде
предоставен екземпляр от него на длъжника.Свидетелката установява,че Т. си е
прочел договора ,получил е и погасителния план и е бил наясно със съдържанието
му.Установява,че за него било важно стария кредит да не е „съдебен“.Свидетелката
установява,че тя лично е приела и входирала молбата
на ответника с вх.№4504/09.11.2011г.Обяснява,че най-вероятно на чиста
техническа грешка се дължи поправката в изписването на номера и датата на
„молбата-декларация“ за отпускане на кредит .
Като свидетел на ответната страна е разпитана Д.Т.-съпруга
на ответника.Установява,че през 2008г.изтеглили кредит в размер на
25000,0лв.Започнали да просрочват вноските по кредита поради финансово
затруднение на предприятието,в което работел съпруга й и неизплащане на
работната му заплата,а в началото на 2011г.ответника се разболял.Свидетелката
установява,че им се обаждали за допуснатите просрочия.През
м.май 2011г.отишли в банката и потърсили кредитния инспектор,който ги
обслужва.Попитали я какво може да се направи и тя обяснила,че единствената
възможност е да се отпусне нов кредит ,с който да се покрие стария.Не им
обяснила обаче,че ако не могат да плащат новия кредит отново ще изпаднат в
такава ситуация.Очаквали по-ниска вноска по новия кредит,а вместо това тя била
в размер на 330,00лв.,или по-висока от тази по кредита от 2008г.,която била
313,00лв.
Установява,че
още през м.юни 2011г.служителки на фирма „Е.М.“ с имена Т.И. и М.Т. започнали
да се обаждат ,като казали,че търсят Т. за сумата 200,00лв.,която дължал по
договора от 2008г.Обаждали се често – по четири дни от в седмицата,включително
и късно вечерта към 20,30ч.-21,15ч.Казали ,че ако не плати евентуално ще го
съдят и ще го вкарат в затвора.От централата на ОББ в гр.София се обаждал г-н Н..Той
се обаждал заради новия кредит от м.май 2011г.Редом с това състоянието на Т. не
било добро и било ясно,че още поне половин година същият няма да работи.Разбрал
от свои колеги ,че някои банки разрешават гратисен
период и през м.ноември 2011г.отишъл в банката.Оттам му дали бланка,която лично
свидетелката попълнила като обяснили причините за неплащането и предстоящето пенсиониране на ответника.Искането било за гратисен период
от 6 месеца до 1 година.На самата бланка имало текст да бъде удължен срока с
една година,което тях ги устройвало.Няколко дни по-късно се обадила кредитната инспекторка и казала,че
молбата за гратисен период е одобрена ,но трябва да
внесе 360,00лв.такса и да подпише молба за одобрение,която да бъде внесена в
София.На 16.12.2011г. по обед Т. се обадил на
съпругата си ,че е събрал парите и да отидат в банката да ги
внесат.Свидетелката била в района на банката с нейна колежка по работа и я
помолила да дойде с нея до банката.Влезли тримата с Т..Той отишъл на
гишето.Внесъл парите.Върнал се при тях притеснен и казал,че май нещо го
излъгали.Той попитал инспекторката за
колко време ще се отложат плащанията,а тя отговорила,че още след Нова
година ще го търсят.Тя му дала да подпише, това което трябва с обещание ,че ще
се внесе в София да се разгледа и после ще се обади.Не му дали договора нито
тогава при посещението в банката ,нито после.Досежно
молбата-декларация от 17.11.2011г.свидетелката установява,че тогава Т. не е
ходил в банката.Тя лично попълнила такава молба във връзка с отпускането на
кредита от м.май 2011г.,а за кредита от м.декември 2011г.такава молба не е
попълвана.Свидетелката пояснява,че когато подал молбата от 09.11.2011г.както и
на 16.12.2011г.Т. бил в банката сам,без нея.Тогава внесъл и парите – 371,00лв.
Като свидетел на ответна страна е разпитана М.Г.-колежка
на съпругата на Б.Т..Същата установява,че по молба на съпругата на Т.
придружила двамата до банката преди коледните празници на 2011г.Двете със
съпругата му останала да чакат близо до входа,а Т. отишъл при гишетата.Върнал
се след 5-6 минути притеснен.Казал само :“Нещо май ме измамиха.Аз дойдох за
разсрочване,пък ми казаха,че още след нова година ще ме потърсят.“
При това положение съдът приема,че предявеният иск е
допустим и основателен.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД - главница в
размер на 29016,00 лева по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
16.12.2011г.,8434,75лв.договорна лихва за периода 15.01.2012г.до 15.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата
на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното им изплащане.
По същество съдът приема от правна страна следното.
Не се спори относно възникването на договорните
отношения между страните по делото на
база сключения помежду им договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение,както относно факта,че ищеца е изпълнил задълженията си по договора
и на 19.12.2011г.е предоставил на кредитополучателя отпуснатата в заем сума.Без
правно значение относно задълженията на кредитополучателя да върне заетата сума
и относно характера и валидността на договора е обстоятелство,че сумата реално
е използвана от ответника да погаси свои
задължения по предходен договор сключен с банката за предоставяне на потребителски
кредит,а именно този от 04.05.2011г.
Не се спори и относно факта,че ответника не е
извършвал плащане на погасителните вноски по договора.От заключението на
експерта по назначената от съда по искане на страните СИЕ се установява,че
внесената от ответника сума от 371,00лв.преди подписване на договора се отнася
към задълженията по предходния договор от 04.05.2011г.
При това положение задължението на ответника възлиза
на 29016,00лв.главница по договора и договорната лихва,считано от датата на
падежа на първата погасителна вноска – 15.01.2012г.до 15.05.2016г.в размер на
8434,75лв.Задължението на ответника е изискуемо,тъй като от обективна и субективна страна са настъпили
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението за връщане
на получената в заем сума съгласно чл.21 от договора,съгласно която постигната
от страните уговорка при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски кредита става автоматично предсрочно
изискуем.Неплащането на всички падежирали към датата
на подаване на исковата молба погасителни вноски е факт,който не се оспорва от
ответната страна,а депозирането на исковата молба съдът приема,за обявяване от
страна на банката на предсрочната изискуемост на задължението.
С оглед нагорните съображения съдът счита,че
предявеният иск е основателен и ответника следва да бъде осъден да заплати претендираните от ищеца суми – главница,договорна лихва и
законната такава върху главницата по процесния
договор за предоставяне на потребителски кредит.
Съдът намира за неоснователни въведените от ответната
страна като предмет на спора правоизключващи и правонамаляващи възражения относно съществуването на
вземането на банката.
На първо място съдът приема,че договора сключен между
страните по делото е действителен и е произвел в пълна степен желаните от тях
правни последици.
Неоснователно е твърдението,че договора е нищожен на
основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД като сключен в
противоречие с правната норма на чл.60 от ЗКИ ,т.е.без учредено в полза на
банката обезпечение.Цитираната правна норма не задължава банките да изискват
във всеки случай обезпечение на задължението на кредитополучателя и това дали
дълга ще бъде обезпечен и по какъв начин зависи в случая от волята на страните .
Не е налице нищожност на договора и по смисъла на
чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.Сключването на процесния договор не води до заобикаляне на закона с цел постигане на забранен правен резултат,а
именно начисляване на лихви върху лихвите,както твърди защитата на ответната
страна.Изследвайки волята на страните мотивирала ги да сключат процесния двустранен възмезден по своя характер договор,съдът приема,че същите не са целели постигане на портивоправен резултат.Не може да се квалифицира като такъв
сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит дори и в
хипотеза като настоящата,а именно когато с отпуснатата в заем сума ще се погаси
задължение на кредитополучателя по друг договор ,което само по себе си включва
и лихви за забава .Към момента на сключване на новия договор е могло да се
предполага,но няма как да е било сигурно,че длъжника отново ще изпадне в забава
и върху лихвите от предишния договор ще се начисляват други лихви,за да се
приеме,че това е била целта на страните по делото,която освен това следва да е
била обща ,за де се приеме ,че е налице целеното тях заобикаляне на закона.
Житейски нелогично е кредитополучателя да е имал точно такава цел и намерение .
Договора не накърнява добрите нрави и не може да се
квалифицира като нищожен на това релевирано от
ответната страна правно основание по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3
от ЗЗД.Със сключването му на практика не
са увредени интересите на ответника,а напротив стигнало се е до погасяване на
задължението му предишния договор,където ответника е бил в забава ,начислявани
са наказателни лихви и е била налице възможност за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо с всички неБ.приятни последици
от това за кредитополучателя.Точно такава е била и неговата воля,което съдът
приема за установено въз основа на събраните по делото доказателства –писмени и
гласни такива.
Не е налице и основанието за нищожност на договора
поради липса на съгласие на ответника за сключването му – чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД.Съдът напротив ,приема,че ответникът е
изразил правно валидно съгласие за сключването на процесния
договор.Със сключването на договора се е създала нова облигационна връзка между
страните по делото макар и с цел погасяване на предишен дълг.Анализирайки
съдържанието на договора и изследвайки волята на страните по него съдът
счита,че не се касае нито за новиране на старото
задължение по смисъла на чл.107 от ЗЗД,нито за правни действия с цел
преструктуриране на старото задължение,тъй като това би могло да бъде възможно
само и единствено при формирана и недвусмислено изразена воля на страните
,включена изрично в предмета на договора.От анализа на свидетелските показания
на св.И.,съдът приема,че ответника е бил абсолютно наясно с предприетите от
него действия и техните последици.На първо място той е бил лично консултиран и
информиран от свидетелката,която очевидно се ползва с доверието му,и е бил
наясно,че за да се избегнат санкциите за неизпълнение на задълженията по
предишния договор следва да се сключи нов и със сумата получена по новия
договор да се погаси задължението по
стария.Знанието на ответника се приема за установено освен въз основа на
показанията на цитираната свидетелка ,така също и заради безспорните по делото
обстоятелства,че ответникът се е възползвал и преди това от тази възможност ,за
да погаси задълженията по кредита от 2008г.Нещо повече,горния извод на съда се
основава и на събраните по делото писмени доказателства-депозирани от ответника
две писмени молби от 09.11.2011г.,съдържанието на които са в съответствие с
установеното от свидетелката относно процедурата по отпускане на кредит за
погасяване на стари задължения.И действително молбата с
вх.№4504/09.11.2011г.ответника посочва причините,поради които не изпълнява
задълженията си по договора и иска продължаване на срока с една година.От една
страна не може да се направи еднозначен извод,че ответникът е искал гратисен период с депозиране на цитираната молба,а от друга
страна дори такова да е било желанието му,след получената от кредитния
инспектор информация,че единствената възможност е отпускането на нов кредит и с
оглед подадената молба-декларация от
същата дата-09.11.2011г.,следва да се приеме,че намерението му в крайна сметка
е било именно да сключи договор за кредит.Договора за кредит е подписан на
всяка страница от ответника противно на твърденията на процесуалния му представител
адв.Б.,което се установява по категоричен начин от
СГЕ.Оттук следва да се заключи,че към момента на подписването ответника е бил
наясно със съдържанието му и с последиците от сключването.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната
страна,че двете свидетелки Т. и колежката й Г. придружавали ответника при
подписване на договора,тъй като в тази част има вътрешно противоречие в
показанията на св.Т.,която на края на разпита заявява,че на 16.12.2011г.той
отишъл в банката сам.
Неоснователни са възраженията на ответника за унищожаемост на договора на основание чл.29 от ЗЗД
–въвеждане в заблуждение и чл.30 от ЗЗД-заплашване.
По отношение на първото основание се твърди,че
ответникът умишлено е въведен в заблуждение ,че предстои сключване на анекс за гратисен период и никъде в договора не било споменато,че
като условие за сключването му ответника следва да заплати такса от 371,00лв.По
изложените по-горе съображение за наличие на знание и съгласие от страна на
ответника за сключване на договора ,съдът счита,че същия не е бил заблуден ,още
по-малко са налице данни за умишлено въвеждане в заблуждение от служител на
банката.Съдът приема,че действително ответникът е възможно да е имал очаквания
за уговаряне на гратисен период ,макар че молбата от
09.11.2011г.е за удължаване на крайния срок на договора и не е формулирано
изрично искане за преустановяване на плащанията,но именно след дадените му
разяснения той е бил насочен и е избрал предоставената му възможност да сключи
нов договор ,нещо ,което и преди е правил.
Неоснователно е възражението на ответника за унищожаемост на договора за кредит от 16.12. 2011г.,
поради сключването му при заплашване
. Текстът на чл. 30 от ЗЗД изисква страната по договора да е била принудена
да сключи договора от другата страна или от трето лице,чрез възбуждане
на основателен страх.По делото не се събраха нито писмени ,нито гласни
доказателства , които да подкрепят
твърденията на ответника за сключването
на договора под заплаха.Показанията на св.Т. ,че семейството било притеснявано
чрез обаждания по телефона заради допуснати просрочия
не представляват заплахи.Няма никакви твърдения и доказателства за това тези
обаждания да се предизвикали основателен страх у ответника. Освен това , от обясненията на св. И.С.И. кореспондиращи
и с показанията на св.Т.,се установи ,че при
сключването на всички договори за кредит ответника е контактувал
единствено с този служител на Банката,което прави несъстоятелни твърденията му
за отправяни заплахи от други служители
на Банката или от трети лица,които той да не е споделил с кредитния си
инспектор.
По делото се установи , че ответника Б.Т. , по
собствена инициатива , без да е въведен
в заблуждение от страна на служители на Банката относно съдържанието на
документа , който следва да подпише и
без заплашване от страна на
служители на Банката за сключване на договор е подал молба от 09.11. 20011г. за сключване на нов договор
за потребителски кредит.
На основание чл. 194 от ГПК съдът приема , че оспорването на истинността , на молбата за отпускане на
потребителски кредит от 09.11. 2011г.
не е доказано . Документът не е
неистински и не следва да се изключва от
доказателствата по делото. От обясненията
на св. И.С.И. , които съдът кредитира се
установи ,че поправката в номера и датата на документа се е наложила
поради техническа грешка. Никакви доказателства не се представиха от страна на ответника /чиято е доказателствената тежест за установяване неистинността на
документа/ , които да доказват твърденията му за подправка и неистинност на документа , подаден от ответника .
Не водят до нищожност на договора изтъкнатите от
ответната страна обстоятелства,че договора не е подписан на всяка страница от
банков служител,че има положен подпис на стр.7 от неизвестно лице,липса на подпис от страна на съпругата на
кредитополучателя.Договорът е сключен в предписаната в чл.10 ал.1 от ЗПК писмена
форма за действителност и е подписан от страните : ответника и упълномощено от
ищеца лице,чиято представителна власт не
е оспорена.
Касае се за
договор за банков кредит сключен при действието на ЗПК като банковото кредитиране представлява
финансова услуга и съответства на определението за потребителски кредит по
смисъла на закона .В този смисъл всички закрилни
разпоредби в ЗЗП,уреждащи неравноправността на клаузите в договори,сключвани от потребители, се
прилагат и в отношенията между банките и потребителите на банкови
услуги.Националния съд е длъжен да прилага и формираната по преюдициални
запитвания практика на Съда на Европейския съюз – относно правилното тълкуване
и прилагане на общностното право при сключване на
банкови сделки за потребление.
В процеса по надлежния процесуален ред с отговора на
исковата молба ответника е навел възражения за наличие на неравноправни клаузи
в процесния договор с твърдения,че са нарушени
законовите изисквания,визирани в разпоредбите на чл. 5 ал.1 и ал.2 ЗПК,чл. 10 ал.2 ЗПК,чл. 16
ал.1 ЗПК,чл. 14 ал.5 ЗПК,съответно
ответника като потребител на банкова услуга не е имал нужната преддоговорна информация, кредиторът не може да изисква и
да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит , Преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и
ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите и задължение за уведомяване на кредитополучателя при промяна на
лихвения процент.В тази връзка и в резултат на цитираните нарушения на
разпоредби на ЗПК ответника твърди,че договорът
е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК.
Съдът намира възраженията за неоснователни.
В разпоредбата на чл.22 от ЗПК в редакцията на текста
в сила 12.05.2010 г. договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12,ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.В настоящия случай цитираните
изисквания са спазени.Съдът дава вяра на показанията на св.И. на ищцовата страна ,която установява,че ответника е получил
екземпляр от договора.
Договора съдържа реквизитите по чл.11 ал.1 т.7-11 и
т.20 от ЗПК приложими към настоящия договор – т.7:посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването
му;т.9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му ,т.10:
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите,т.11:условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването;т.12 : информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания със съответното съдържание и т.20: наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл.22 от ЗПК
към момента на подписване на договора не дава основание да се квалифицира като
недействителен договор заради нарушение на чл.5 ал.1 и 2 от ЗПК,чл.10 ал.2 от ЗПК и чл.16 от ЗПК.В настоящия случай в допълнителната клауза на чл.26 от
договора е отразено,че ответника е получил цялата необходима информация и е
взел информирано решение за сключване на
договора.Установи се от заключението на вещото лице ,че внесената сума от
371,00 лв.не представлява такса за сключване на процесния
договор ,а сума дължима по предишния от м.май 2011г.Разпоредбата на чл.11 от ЗПК,респ.нейното нарушение от страна на банката не би могло да се отрази върху
действителността на постигнатото от страните съглашение.Същата от една страна
няма императивен характер ,а от друга –касае вътрешната банкова дейност по
ограничаване на риска от сключване на трудно събираеми кредити.
Съдът не споделя становището на ответника,че в процесния договор е налице неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 т.10 от ЗЗП. За да е неравноправна клаузата на чл.4 от договора освен
да е формулирана по този иначе неясен,несвързан с обективни критерии и
обстоятелства начин,а зависещ единствено от волята на кредитора,респ.негови
управителни органи и административни структура
какъвто орган е Комитета за
управление на активите и пасивите на ОББ,същата разгледана в конкретния случай следва да е допринесла
вреда на потребителя,да е в нарушение на принципа за добросъвестност и да е довела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.В настоящия случай тази
клауза реално е останала неприложима.Заключението на вещото лице е категорично
в смисъл,че до прекратяването на договора чрез превръщане на задължението на
длъжника в изцяло и предсрочно изискуемо ,лихвения процент не е променян.При
това положение съдът приема,че тази клауза по същество не е причинила вреда в патримониума на ответника.Претенцията за заплащане на
договорна лихва е на база първоначално уговорения между страните лихвен
процент.
С оглед на горните правни изводи и съображения
предявения иск се явява напълно основателен и ще следва да бъде уважен изцяло .
С оглед изхода на делото ответника ще следва да бъде
осъден да заплати деловодни разноски в полза на ищеца в размер на
4082,25лв.съгласно приложения по делото списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Б.Д.Т., ЕГН- **********,*** да заплати на от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД,ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане", ул. "Света
София" № 5, представлявано от изпълнителните директори С. П.В. и Р. И. Т.сумата лв.-неизплатена
главницата по договор за банков кредит от 16.12.2011г.,ведно със законната лихва
,считано от 15.06.2016г.до окончателното й изплащане както и договорна лихва в размер на
8434,75лв.начислена за периода от 15.01.2012г.до 15.06.2016г.
ОСЪЖДА Б.Д.Т.,
ЕГН- ********** да заплати на
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД,ЕИК ********* с оглед
изхода на делото деловодни разноски в размер на
4082,25лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Съдия: