Номер 302517.09.2020 г.Град Бл.
Окръжен съд – Бл.Четвърти въззивен наказателен състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Бл.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600582 по описа за 2020 година
Производството по делото пред Окръжен съд – Бл. е образувано по
частна жалба на адв. С., в качеството му на защитник на подсъдимата М. А. К.
от гр. Р., и е за проверка на Определение № 503523, постановено по н.о.х.д. №
257/2019 г. по описа на РС - гр. Р. в разпоредително заседание, проведено на
01.09.2020 г.
В частната жалба срещу определението защитникът на подсъдимата
сочи допуснато нарушение - противоречивото съдържание на обвинителния
акт със запълване на бланкетния състав по чл. 343 НК с несъвместими
помежду си и намиращи се в съотношение на алтернативност нарушения на
разпоредби от ЗДвП, което било в нарушение на процесуалните правила,
защото подсъдимата не могла да разбере в какво е обвинена поради
неправилно квалифициране на деянието, като едно от нарушенията не било в
причинна връзка с престъпния резултат, и неяснотата в обвинителния акт
ограничавала не само правата на подсъдимата, но и правата на останалите
страни.
Иска се отмяна на определението на районния съд и прекратяване на
основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК на съдебното
производство, като делото се върне на прокурора за отстраняване на
допуснато нарушение.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК, е прието от първоинстанционния съд, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимата К.. Срещу определението е
депозирана по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. чл. 341 и сл. НПК частна жалба в
срок от защитника на подсъдимата като легитимирано лице да обжалва
1
определението, поради което същата е допустима.
По основателността на подадената жалба въззивният съд намира
следното:
Пред РС Р. е образувано н.о.х.д. № 257/2019 г. с подсъдим М. А. К. от
гр. Р., като на същата е повдигнато обвинение за престъпление,
квалифицирано по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. "а", пр. 2 във вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2
НК във вр. с чл. 342 , ал. 1, пр. 3 НК и във вр. с чл. 20, ал. 2, пр. 3 и пр. 5 ЗДвП
вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. с чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 43, т. 4
ЗДвП.
В хода на проведено на 01.09.2020 г. разпоредително заседание по
делото /същото е проведено отново поради започване на делото от нов
съдебен състав след отвод на съдебен заседател/ защитникът на подс. К. – адв.
С., отново е поискал прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на РП Р., поради допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подс. К., поради
това, че е привлечена да отговаря за нарушаване на правила за движение по
специалния закон – ЗДвП, по чл. 20, ал. 2 и чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т.
2, и чл. 43 ЗДвП, като общият текст на чл. 20, ал. 2 ЗДвП според адв. С. се
прилагал тогава, когато нямало нарушаване на специалните текстове, и когато
единият текст е специален, изключвал приложението на общия, като се
твърди, че обвинението затруднявало защитата на подсъдимата, тъй като била
в невъзможност да разбере за какво престъпление е привлечена като
обвиняема.
С атакуваното определение РС – Р. е оставил без уважение искането да
се приеме, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора поради допуснати съществени
процесуални нарушения, като е приел, че няма допуснато по досъдебното
производство процесуално нарушение и обвинителният акт съдържал
описание на всички съставомерни факти, като не било налице противоречие
между обстоятелствена част и диспозитив на същия.
Въззивната инстанция намира обжалваното определение на РС – Р. за
правилно и законосъобразно. Соченото от защитника на подсъдимата К. –
адв. С., съществено процесуално нарушение не следва да се приема като
такова, защото въпросът за правилната правна квалификация на деянието,
предмет на обвинението, и дали е налице причинна връзка между описано в
обвинителния акт нарушение на правило за движение по пътищата с настъпил
съставомерен резултат, следва да се реши от съда, който разглежда делото,
при постановяване на крайния съдебен акт. Както е посочено от предходен
въззивен състав по същите възражения на адв. С. по настоящето дело
дадената от прокурора правна квалификация не може да се определя като
процесуално нарушение, тъй като подсъдимата се защитава срещу фактите по
2
обвинителния акт, а не срещу правната им квалификация, като в
обвинителния акт са посочени съставомерните факти от прокурора по ясен
начин, който позволява на подсъдимата да разбере обвинението и да
осъществи защитата си срещу него /за неяснота във фактическото описание
на обвинението защитникът на подсъдимата и не твърди допуснати
процесуални нарушения/. Следва и да се посочи, че твърдяното нарушение по
никакъв начин не накърнява правата на пострадалите лица, които ясно са
заявили позицията си в производството относно това дали желаят участие
като страна в съдебното производство и какво е становището им по въпроса
за допуснати процесуални нарушения по досъдебното производство, а в
жалбата на адв. С. не се твърди по какъв начин соченото нарушение се е
отразило на упражняване на правата на пострадалите лица.
С оглед на изложеното по-горе въззивният съд намира, че не е
допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо основание за връщане на делото на
прокурора, и определението на РС – Р., с което е оставил искането на адв. С.
като защитник на подс. К. без уважение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 НПК вр. чл. 249, ал. 3
и ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 503523 от 01.09.2020 г., постановено
в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 257/2019 г. по описа на РС - Р., с
което е прието, че в хода на досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимата и пострадалите.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3