РЕШЕНИЕ
№ 985
Град
Пловдив, 29.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело
№2683 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, вр. с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е
по жалба от Д.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, против решение № РД
2153-15-276/30.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на М. и потвърдено разпореждане №**********/
Протокол №2139-15-72/25.07.2022год. на Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив за
отказ да измени отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Н.М.
по подадено от нея заявление вх.№2121-15-47 от 10.06.2022 год.
Жалбоподателката
счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са необосновани и
издадени без да бъдат събрани допълнителни доказателства. Изложил е съображения
за признаване на придобития от нея стаж за времето от 06.08.1984г. до
31.08.1995г., като такъв от втора категория, който следва да се включи в
индивидуалния и коефициент. Поддържа, че искането му е в хипотезата на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО, коятоне сочи какви следва да бъдат новите доказателства за
стаж. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В
съдебно заседание се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата на сочените
в нея основания. Претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк.М. заема становище за неоснователност на жалбата. В писмено
становище излага допълнителни съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Със заявление вх. № 2113-15-4278/11.10.2021 г. Д.М. е
направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждане №**********/Протокол № N01451/22.11.2021 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, пенсията е отпусната, считано от
09.10.2021 г. по чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО в минимален размер. С разпореждане
№ **********/Протокол № N01058/11.02.2022 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
буква „д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М. е определена в действителен размер, при
зачетен осигурителен стаж в периода от 01.08.1978 г. до 08.10.2021 г., с
прекъсване - 37 г. 01 м. 28 дни от трета категория труд. Разпореждането е влязло в сила.
Със заявление вх. № 2121-15-47/10.06.2022 г., М. е
направила искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В заявлението жалбоподателката посочва, че осигурителният и стаж, положен за
времето от 06.08.1984 г. до 31.05.1995 г. на длъжност "работник
кухня" и „помощник готвач", придобит в ДСО „Редки метали”, рудник
„Момино”, следва да бъде зачетен от втора категория труд на основание чл.61а от
ПКТП(отм.). Към заявлението не се представя
нови доказателства.
С разпореждане № **********/Протокол №2139-15-72/25.07.2022
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Д.М. е
отказано исканото изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 99, ал. 1,т. 1 от КСО,
тъй като нито към заявление с вх. № 2121-15-47/10.06.2022 г., нито към жалба с
вх. № 1012-15-383/30.08.2022 г. са приложени нови доказателства за стаж, които
да не са разгледани в производството по отпускане на личната пенсия за
осигурителния и стаж и възраст.
За нуждите на съдебното
производство е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с
вещо лице П.Т., оспорено от ответника. Съдът кредитира така изготвеното
заключение като обективно и компетентно изготвено, но неотносимо към предмета
на делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
за това съображения:
Процесното
Разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен
акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от
издателя си и постановено от компетентен административен орган.
Съгласно
чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Няма спор,
че Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив разполага с материална и
териториална компетентност да постанови разпореждане за изменение на пенсия,
респективно да откаже да разгледа подадено до него заявление за изменение на
ЛПОСВ на жалбоподателката.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното Разпореждане е законосъобразно, като
постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Общите
правила за издаване на индивидуални административни актове се съдържат в Раздел
I, Глава пета от АПК. Според чл.24, ал.1 от АПК, производството по издаване на
индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган
или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи –
на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
В чл.27,
ал.2 от АПК е предвидено задължението на административния орган да провери
предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите
граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния
административен акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени
положителните и отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на
искането, респ. за провеждане на административното производство, като в т.6 е
визирано „наличие на други специални изисквания, установени със закон“.
Специалните
разпоредби, касаещи производството по изменение на разпореждане за отпускане на
пенсия, са регламентирани в чл.99 от КСО.
Съгласно
нормата на чл.99, ал.1 от КСО, в приложимата редакция (изм.ДВ бр.98 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.):
Влязлото в
сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал:
1. по
заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за:
a)
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането,
извън случаите по чл.70, ал.14;
б)
гражданското си състояние;
2. по
инициатива на органа – когато се установи, че:
a) пенсията
е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с
невярно съдържание;
б)
инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето
или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) смъртта
на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от
наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
г) пенсията
е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането;
д) пенсията
е определена в неправилен размер.
Няма спор, а
и това е видно от доказателствата, съдържащи се в административната преписка,
че Д.М. не представя със Заявлението си нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди
пенсионирането, нито представя нови доказателства за гражданското си състояние.
Приложените от нея доказателства вече са били използвани от пенсионния орган за
отпускане на пенсията на заявителката и тя не попада в хипотезата на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО, даваща право да инициира административно производство по
изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на ЛПОСВ. Специалното
изискване по отношение на хипотезите, в които пенсионер със заявление може да
поиска изменението на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО са установени
със закон (КСО), и следва да бъдат взети предвид от административния орган при
преценката му относно допустимостта на отправеното към него искане. По силата
на специалната норма, искането на заявител, което не се основава на чл.99,
ал.1, б.„а“ или б.„б“ от КСО не подлежи на разглеждане. Правилно пенсионният
орган е оставил заявлението на М. без уважение на посоченото в обжалваното
Разпореждане основание.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора и при направени от страните искания за присъждане на
разноски, такива се дължат на на ответната страна съобразно разпоредбата на
чл.143 ал.3 от АПК. Съдът намира, че на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По
изложеното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, против решение № РД 2153-15-276/30.09.2022г. на Директора на ТП на
НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ТП на НОИ Пловдив сумата
от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: