Присъда по дело №3820/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 32/21.02.2023 г. по НОХД № 3820/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу П. П. Х. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че:
след като е осъден по гражданско дело № 9332/2012 г. по описа на Районен съд - гр.
Бургас, влязло в сила на 14.01.2013 г., да издържа свой низходящ - детето си Х. П. Х. с ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител А. С. Г., родена на *. в гр. Бургас, с
месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, изменено с Решение № 260828/08.06.2021
г. по гражданско дело № 395/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на
29.06.2021 г., с което е изменен размера на определената издръжка, като е увеличена от 80
/осемдесет/ лева на 200 /двеста/, лева съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 12 /дванадесет/ месечни вноски, в периода от
месец септември 2021 г., до месец август 2022 г., включително, всяка по 200 /двеста/ лева, в
общ размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, платими в гр. Бургас - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали.
Подсъдимият депозира обяснения пред съда, в които заяви, че действително в
процесния период не е заплащал издръжка за дъщеря си, но обясни това с нежеланието на А.
Г. да му дава да вижда детето. Заявява, че в миналото е давал пари за детето, както и че в
бъдеще пак ще започне да плаща издръжката.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства. Счита, че Х. трябва да бъде признат за виновен и да му се
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К. Я. - БАК, също посочва, че
вината на неговия подзащитен е безспорно установена. Акцентира, че в случая наказанието
„Лишаване от свобода“ е по-подходящо, макар и по – тежко, поради което и пледира за
налагане на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Х. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, а в
предоставената възможност за последна дума прави искане за налагане на условно
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. П. Х. с ЕГН ********** е роден на * (реабилитиран).
Подсъдимият П. П. Х. и свидетелката А. С. Г., родена на *. в гр. Бургас, живели на
съпружески начала, като имали общо дете - Х. П. Х., родена през 2009 г.
Със съдебна спогодба по гражданско дело гражданско дело № 9332/2012 г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас, влязла в сила на 14.01.2013 г. родителските права по отношение
на Х. П. Х. били предоставени на майката - св. А. С. Г., като бащата - подс. П. П. Х. бил
1

осъден да заплаща на непълнолетното си дете чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, изменено с Решение № 260828/08.06.2021
г. по гражданско дело № 395/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на
29.06.2021 г., с което бил изменен размерът на определената издръжка, като била увеличена
от 80 /осемдесет/ лева на 200 /двеста/.
Въпреки, че бил осъден, подсъдимият П. Х. съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно - 12 /дванадесет/ месечни
вноски, в периода от месец септември 2021 г., до месец август 2022 г., включително, всяка
по 200 /двеста/ лева, в общ размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, платими в гр.
Бургас.
Св. Г. сигнализира прокуратурата за бездействието на подсъдимия, като било
образувано и настоящето производство, в хода на което подсъдимият бил запознат с
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, но въпреки това не изпълнил задължението си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. А. Г. (л. 24 гръб - 25 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 16 и л. 41 от ДП); Т. Т. (л. 29 гръб от
съдебното производство); Ц. Д. (л. 29 гръб – 30 от съдебното производство) и от
обясненията на подсъдимия П. Х. (л. 30 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 15 от съдебното производство);
Решение № 260828/08.06.2021 г. по гражданско дело № 395/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Бургас (л. 7-8 от ДП); изпълнителен лист (л. 9 от ДП); протокол за предупреждение (л.
12 от ДП); справка от Община Бургас (л. 20-22 от ДП); протокол от гр.д. № 9332/2012 г. на
РС-Бургас (л. 40 от ДП); разписки (л. 44-46 от ДП) и изпълнителен лист (л. 47 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали, като
не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
По отношение на св. Г. съдът отдава приоритет на заявеното в хода на досъдебното
производство и надлежно приобщено в процеса, доколкото тогава споменът е бил по-пресен
и показанията по-достоверни.
Като цяло подсъдимият също признава, че в процесния период не е платил издръжка
на детето си, като обясненията му съдът намира за логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, поради което и следва да бъдат кредитирани.
В обобщение - всички доказателствени източници, приобщени в хода на
производството, са логични, кореспондиращи едни с други, поради което и съдът не намира
причина да дискредитира някои от тях. Не се събра доказателствен материал, който да влиза
в противоречие с приетата по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът счита, че е
безпредметно да извършва по-подробен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
2

деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на съдебна спогодба
по гражданско дело гражданско дело № 9332/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас,
влязла в сила на 14.01.2013 г., за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка, в размер от 80 лева месечно по отношение на дъщеря си. В последствие с
Решение № 260828/08.06.2021 г. по гражданско дело № 395/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Бургас, влязло в сила на 29.06.2021 г. размерът е бил увеличен от 80 на 200 лева.
Въпреки това подсъдимият не изплатил изцяло и в срок дължимите вноски, като за периода,
посочен в обвинителния акт – септември 2021 г. до месец август 2022 г. общият брой на
неплатени вноски е 12 месечни вноски или всичко общо в размер на 2400 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй
като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се
осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия
евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от задължението му да дава
издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай
в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради
което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на
издръжка са ирелевантни.
Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при
промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди,
че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това
свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови
възможности, което още веднъж сочи, че същият не се е намирал в такава обективна
невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.
Няма значение за отговорността на подсъдимия и това, че майката на детето също е
нарушила съдебното решение, като не му е позволила да упражнява режима на лични
контакти с детето. Това е обстоятелство, което потенциално би могло да ангажира нейната
наказателна отговорност, но не освобождава Х. от задължението му да се издължава на
детето си.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода септември 2021 г. до месец август 2022 г., като е бездействал и не е изплатил
присъдената за детето му издръжка.
3

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Х. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде
лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Лишаване от свобода”.
Това е така, доколкото съдът си дава сметка, че наказанието „Пробация”, макар и по-
леко като вид, би създало по-големи пречки пред подсъдимия. Към настоящия момент той е
изявил желание да поднови връзката с дъщеря си си, да започне работа и да й заплаща
издръжка. Евентуалното наказание „Пробация”, дори и само с двете задължителни
пробационни мерки, би създало особени затруднения пред подсъдимия и евентуално би му
попречило да изпълнява в бъдеще трудовата си функция, а от там би довело и до спиране на
получаване на необходимите средства за грижите по отношение на детето му. В тази връзка
съдът счита, че евентуалното наказание „Пробация“ потенциално би довело до пречки пред
подсъдимия, а от там и до липса на възможност за изплащане на дължимата издръжка по
отношение на детето за в бъдеще. Всичко това противоречи на висшия интерес на детето, за
който съдът следи служебно при всички съдебни производства, както и на принципа за
лична отговорност, доколкото би се явило своеобразно наказание и по отношение на детето
на подсъдимия. В случая, макар и по-тежко като вид, по мнение на настоящия състав,
наказанието „Лишаване от свобода” в по-голяма степен би постигнало целите на
наказателната принуда (доколкото са налице и предпоставките по чл. 66 НК), без да създава
ненужни трудности пред подсъдимия.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Х. обстоятелство, съдът отчете
значителният брой дължими вноски, а именно 12 – т.е. една цяла година подсъдимият е
бездействал и е лишил детето си от издръжка, крайно необходима за съществуването му.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства съдът отчете
обстоятелството, че все пак той не е напълно дезинтерисиран от дъщеря си и в миналото е
заплаща част от дължимата издръжка, както и че към датата на деянието е бил неосъждан.
4

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер на три месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Х. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Х. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.

По разноските:

По делото няма сторени разноски.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	32
Дата:	21 февруари 2023 г.
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20222120203820
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 октомври 2022 г.

Присъда по дело №3820/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите