№ 135
гр. Варна , 16.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600206 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Жалбоподател - подсъдим КР. ПЛ. П. , редовно призован, води се от
органите на Съдебна охрана – Варна, явява се лично, представлява се от
адв.СТ. ХР. ЛЮБ. от АК – Варна, редовно упълномощен от преди и
адв.М.Я. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ.Л. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
СЪДЪТ докладва постъпила молба по реда на чл.270 от НПК.
1
АДВ.Я.: – Поддържаме молбата по чл.270 НПК, с изложени подробни
съображения и доводи защо намираме, че тази мярка за неотклонение към
този момент вече се явява неадекватна, не професионална и
незаконосъобразна, а именно най-вече в пeриода на задържането,
кореспондиращи с размера на наложените към този момент наказания.
На следващо място триинстанционния характер на производството, което
означава, че някоя от страните се възползва от правото на жалба или протест
пред ВКС то в близко време няма да приключи и може да се стигне до
предопределеност на наказанието.
АДВ.Л.: - Изцяло поддържам становището на колегата.
ПРОКУРОРЪТ: - Предоставям да прецените дали са налице
основанията по чл.270 от НПК.
СЪДЪТ след тайно съвещание за да се произнесе взе предвид следното:
СЪДЪТ счита, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение, налице са все още обоснованото подозрение за извършено
престъпление и опасностите по чл.63, ал.1 от НПК, поради което
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане по реда на чл.270 от
НПК за изменение на мярката за неотклонение.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Я.: – Поддържам изцяло депозираната въззивна жалба срещу
присъдата на ВОС, поддържам и допълнението към въззивната жалба, което е
подадено в края на миналата седмица от моя страна като защитник на
подсъдимия. В него съм изложил изключително подробни съображения защо
намирам, че неправилно е приложен на първо място материалния закон, най-
вече по отношение неправилното действие от страна на Окръжен съд по
отмерване на режима, при който следва да се изтърпява наказанието. На
практика Окръжен съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от
ЗИНЗС където кумулативно са изброени предпоставките, при които може да
се наложи различен и то по-тежък от общия режим на изтърпяване на
наказанието. В случая не сме изправени при нито една от тези предпоставки,
освен ако не сумираме всички три наказания поотделно, а не двете общи
наказания, които има подсъдимия П., едното от 4 месеца лишаване от свобода
по дело на РС – Девня и второ общо наказание по това процесно дело в
размер на 1 година лишаване от свобода. Те в никакъв случай не трябва да е
две години повече лишаване от свобода за да можем да приемем, че е налице
тази хипотеза. На другите хипотези няма да се спирам, защото съм ги изброил
в допълнението към жалбата, нито една от тях не е налице, поради което
намирам, че режима неправилно и с оглед материалния закон е определен
неправилно.
2
Второто, което съм изложил в допълнението към въззивната жалба са
оплакванията по отношение явната несправедливост на наложените
наказания.
На първо място по отношение деянието по чл.354а от НК съдът в своите
мотиви е определил общо и е направил общ анализ на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и общ анализ на обществената
опасност на деянието и дееца, приемайки, че дееца е лице, което е с ниска
степен на обществена опасност, а деянията са с относително висока степен на
обществена опасност и двете.
Приел е, че наказанията следва да бъдат определени при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които са подробно изброени в
мотивите на съда. Независимо от това обаче прави впечатление начина на
определяне на тези наказания.
На първо място по отношение на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК
съдът е игнорирал напълно факта стойността и количествата на наркотично
вещество, което е намерено в автомобила, което възлиза на смешните няколко
лева. Определяйки наказание към минимума на санкционната разпоредба на
чл.354а, ал.3 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода преди редукцията
съдът очевидно е игнорирал напълно изключително ниската стойност на тези
наркотични вещества. И забележете продължавайки тази своя дейност
логическа при определяне на наказанието съдът, под надзорния съд,
определяйки минимален размер на това наказание лишаване от свобода
изведнъж определя наказание глоба в размер доста над минималния при тази
разпоредба и почти към средния размер, а именно глоба в размер на 2000 лв.,
което пък е в пълна колизия с възприетото от същия този съд в мотивите му,
че подсъдимия работи и издържа няколко семейства посредством работата,
която извършва. И от тук насетне са определили глоба в разрез с
изискванията на закона в размер над минималния, почти към средния, на нас
ни се струва нелогично, още повече, че липсват и каквито и да е съображения
в тази насока.
Аналогично е и положението с другото наказание за престъпление по
чл.304а от НК до колкото там при липса на минимум в санкционната
разпоредба ОС налага наказание много над другото по чл.354а от НК като
същевременно е приел в своите мотиви, че и двете деяния са с относително
висока степен на обществена опасност.
Защо обаче и на каква база този съд приема, че едното от тези деяния е с
по-висока степен на обществена опасност от другото за да наложи такова
наказание, т.к. конкретни съображения в тази насока няма, за нас остава
абсолютно неясно.
Още повече практиката на съдилищата и конкретно на Варненския
апелативен съд за този вид деяния с не висока степен на корупционна сила, на
3
корупционен натиск и изхождайки разбира се от размера на предложената
парична сума, която в случая е 100 лева, се налага наказание от типа на 6 до 8
месеца лишаване от свобода и изведнъж тук сме изправени пред година и
шест месеца.
Какво е наложило в този случай изведнъж да се наложи наказание от
година и шест месеца преди редукцията за нас става неясно.
Аз моля да коригирате този пропуск на ВОС, аналогично е и наказанието
глоба, което също е определено без да е ясно защо в размер на 2000 лв. при
условие, че няма минимум.
Моля да коригирате тези недостатъци на обжалваната присъда и да
измените същата като първо промените режима на изтърпяване на
наказанието, а именно на общ такъв и второ да коригирате размера на
наказанията по чл.354а от НК и по чл.304 от НК като ги намалите до едни
значително по-ниски размери, в съответствие със съдебната практика.
АДВ.Л.: – Уважаеми Апелативни съдии, няма да преповтарям подробно
изложените от мен аргументи, пледоариите, които съм изразявал досега.
Искам да обърна вниманието Ви на два елемента.
Първия елемент е, че безспорно считам престъплението по чл.354а от
НК, т.е. обвинението по чл.354а от НК за деяние, което не съставлява
престъпление по смисъла на чл.9, ал.2 отбелязвам една практика, която успях
да намеря, която е от Варненския съдебен район, окръжен съд, възобновено,
стигнало до ВКС, цитирал съм и в предходните си пледоарии, решението е на
ВКС № 104/07.12.2020 година на трето НО, по НД № 468/2020 година, което
правейки аналог с настоящия казус, пред който сме изправени ситуацията
изглежда, както колегата каза, необяснима за нас. Какво имам предвид, в
случая, който цитирах пред Вас, пак в периода на условното осъждане лицето
е хванато с кокаин за 10 грама, приблизително, на стойност 1500 лв. и му е
наложено наказание по чл.78а от НК, в последствие след решението на ВКС
наказанието е 1 година. В нашия случай, когато държаното вещество е 0.08
грама, на стойност 2 лева, наказанието, което е наложено на клиента ми е
година и шест месеца, което е крайно несправедливо. Втория елемент, това е
завишеното наказание по другото обвинение, а именно по чл.304 от НК,
колегата беше достатъчно подборен, както и аз съм изразил своето становище
защо е прекомерно това обвинение, а именно по чл.304 от НК. Моля Ви за
справедлив съдебен акт.
ЖАЛБ.-ПОДС.П.: – Моля за намаляване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, жалбата е частично
основателна по отношение на определения режим, смятаме, че той трябва да
бъде общ.
4
По отношение на останалите наведени аргументи, така и не разбрах
защитата има ли престъпление по чл.354а от НК или няма, единия адвокат
твърди, че има, но не е много сигурен, другия адвокат казва, че няма. Аз
смятам, че в конкретния случай чл.9 е неприложим, не може винаги да се
изхожда само от размера на иззето наркотично вещество при определяне
обществената опасност на едно деяние.
В този смисъл считам, че несъмнено съдът е признал подсъдимия за
виновен и по това обвинение.
Действително процеса на индивидуализиране на наказанието на ВОС не е
конкретизиран в достатъчна степен в мотивите, съдът е посочил своите
основания, в крайна сметка това винаги е въпрос на вътрешно убеждение на
съда и тези наложени санкции не са в противоречия с изложените от съда
принципи при определянето наказанието на подсъдимия.
Смятам, че в тази част следва да оставите жалбата без уважение.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.П.:– Моля за намаляване на присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5