№ 45423
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110114421 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че К. Ц. Н. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 373.63 лева,
представляваща непогасена част от задължение за връщане на предоставена в заем сума по
силата на сключен между страните договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №
40008620197/23.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023г.
до окончателно изплащане на задължението, сумата от 49.46 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022г. до 20.03.2023г., както и сумата от 63.12
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2022г. до 20.03.2023г., за
които парични притезания по ч. гр. дело № 29085/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Наред с това, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК са
предявени и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на К. Ц.
Н. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 124.11 лева, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по предоставена по договора допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата
от 230.53 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение за уговорена с договора
допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
30.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. дело №
29085/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е поставено разпореждане, с което е отказано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че с ответницата К. Ц. Н. били страни по договор за потребителски
кредит „П.К.С.“ № 40008620197/23.03.2022г., по силата на който на същата бил предоставен
паричен заем в размер на 600.00 лева, която сума, както и уговорената за ползването й
възнаградителна лихва в размер на 40.90 % годишно, следвало да бъде върната на 11
месечни вноски от по 65.09 лева всяка, платими до 10- о число на месеца, като крайният
срок за заплащане на всички задължения по договора бил 20.03.2023г. С анекси съответно от
21.04.2022г. и от 31.08.2022г. били изменени датата, на която следвало да бъдат извършвани
месечните погасителни вноски, респ. размерът на същите. Наред с това, в договора било
уговорено, че кредитополучателят закупува и допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“, за
които ищецът поддържа, че не били задължително условие за сключване на съглашението, а
били включени в съдържанието му по волята и изричното искане на заемополучателя, като
за всяка от услугите се дължало възнаграждение, както следва: за услугата „Фаст“- сумата от
общо 210.00 лева, а за услугата „Флекси“- сумата от общо 390.00 лева, платими на вноски на
1
датите на падежите на вноските за погасяване на задълженията за връщане на заетия ресурс
и за възнаградителна лихва. Изяснява, че възнаграждението за услугата „Фаст“ се дължи за
приоритетно становище по искането за потребителски кредит, както и за изплащане на
потребителския кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили услугата
„Фаст“, а услугата „Флекси“ предоставя право за едностранна промяна на погасителния план
от страна на клиента, като именно в този смисъл са уговорките в общите условия на
заявителя към договорите за потребителски кредити. Твърди, че са погасяване на
задълженията по договора от кредитополучателя били извършени плащания в общ размер
на 576.30 лева, които отнесъл за погасяване на следните свои вземания: главница в размер на
226.37 лева за периода от 10.04.2022г. до 20.08.2022г., възнаградителна лихва в размер на
66.43 лева, възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 85.89 лева, както и
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 159.47 лева- всички за
периода от 10.04.2022г. до 20.08.2022г. При тези доводи претендира процесните суми, както
и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с довод, че сумата, предмет на договора в
размер на 600.00 лева, не била предоставена на ответницата. Наред с това, от името на
последната се поддържа, че сключеният между страните договор е недействителен, тъй като
не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК- за подписване на всяка страница от
общите условия към договора от страните по него, на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- за посочване на
метода на изчисляване на годишния процент на разходите и на компонентите, включени в
него, като, освен това, в същия не били включени възнагражденията за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. в договора на практика не бил посочен действителният
годишен процент на разходите, въпреки че същите били задължителен разход по кредита, на
чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК- в договора не се
съдържали уговорки относно правото на потребителя да се откаже от договора, срока, в
който същото може да бъде упражнено, информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, за размера на лихвения процент на ден, липсвал и ред
за прекратяване на договора, както и посочване на приложимите извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителя. Излагат се подробни съображения
за нищожност на клаузата от процесния договор за възнаградителна лихва, като се
поддържа, че размерът на същата от 40.90 % годишно противоречал на добрите нрави и на
установената съдебна практика по приложението им, тъй като водел до съществено
неравновесие между насрещните престации на страните и с това- до цялостна
недействителност на договора, който бил възмезден по дефиниция и който кредиторът не би
сключил при липса на уговорка за възнаградителна лихва. При тези съображения и на
основание нормите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК ответницата счита, че договорът е
недействителен, поради което по правило се дължи връщане единствено на чистата стойност
на заетата сума. В условията на евентуалност спрямо доводите за цялостна
недействителност на съглашението поддържа нищожност поради противоречие със закона-
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, и добрите нрави, както и поради заобикаляне на закона- чл. 19, ал. 4 ЗПК,
на клаузите, предвиждащи дължимост на такси за допълнителни услуги. В условията на
евентуалност спрямо всички изложени доводи релевира възражение за погасяване на
процесните задължения по давност. Претендира разноски.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на
действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между страните, чието
съдържание включва задължение на ответницата като кредитополучател да върне заетата
сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и на възнаграждения за допълнително предоставени услуги в
2
претендирания размер; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на
заемателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за предоставяне на
уговорената парична сума, предмет на договора за потребителски кредит, в полза на
ответницата.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
заплащането на процесните суми, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат
твърдения.
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 29085/2023г. по описа на СРС, 54
състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени с исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 29085/2023г. по описа на СРС, 54 състав.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предоставяне на уговорената парична
сума, предмет на договора за потребителски кредит, в полза на ответницата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2025г. от
10:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3