Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 30.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на десети септември, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар ***, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №603 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
обективно и
комулативно съединени искове с обща цена 743,69 лв, от които :
иск с основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД: 247.14 лв./двеста седемдесет и четири лева и
14ст./- незаплатени далекосъобщителни услуги;
иск с основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.92 ЗЗД: 149,94/сто четиридесет и девет лева и 94ст./ - неустойка –
частичен;
- иск с основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.342 ТЗ:
346.61 лв./триста четиридесет и шест лева и 61ст./ - лизингови вноски;
Подадена е искова
молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,Седалище и адрес на
управление:гр. София, ж.к. Младост 4"Бизнес Парк София, сграда 6, Титуляр
на банкова сметка: ***, чрез: адв. В.П.Г., САК, Съд. адрес: ***,
против: В.Я.Б., с ЕГН: **********, Адрес: ***, по която се излага, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.Я.Б. е образувано ч.гр.д
№2226/2018г., 7 с-в по описа на PC Ловеч; издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение в размер на 1436.31 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест
лв. и 31 ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги.Във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, предявяват на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на
247.14 лв./двеста седемдесет и четири лева и 14ст./, която сума представлява цена
на потребсни и незаплатени мобилни услуги.
Наред с
установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване с исковата молба предяваваме и осъдителни искове срещу ответника за
плащане на договорна неустойка в размер на 149,94/сто четиридесет и девет лева
и 94ст./, както и неплатени лизингови вноски в размер на 346.61 лв./триста
четиридесет и шест лева и 61ст./. Излага, че е допустимо съдът да е сезиран с
установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното
производство, но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Допустимо е също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и
осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието
разглеждане се прилагат общите правила.
Излага се, че по
Договор за мобилни услуги от дата 17.05.2016г., сключен за мобилен номер
0893/383214 по програма Интернет 6500 19,99лв., ответникът В.Я.Б. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с абонатен
номер №********* за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената
абонаментна програма до 17.05.2018г.; като при възползване от преференциални
условия на Оператора абонатът е взел
мобилно устройство TABLET модел ALKATEL PIXI3 8 4г Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.99 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на
Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга,
абонатът-ответник е взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер
0893/397930 по програма Нон Стоп 29.99лв., съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 16.06.2016г. с уговорен срок на действие до 16.06.2018г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство SAMSUNG модел Galaxy J 2016 White на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 12.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения
договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. ".За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.06.2016 г.
до 14.11.2016г. Теленор е издал:
- фактура №**********/15.07.2016г. за
отчетения период на потребление 15/06/2016-14/07/2016г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 82.93 лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер 0893/383214: 16,66лв./без
ДДС/ за месечен абонамент Интернет 6500, 4,99лв. за лизингова вноска; и
0,56лв./без ДДС/ за Кратки текстови съобщения (SMS).
- За мобилен номер 0893/397930 29.49лв./без
ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Нон Стоп, 12,59лв. за лизингова
вноска;3,50лв./без ДДС/ за услуга Плати с Теленор от Google Play Store;
0,81ле./без ДДС/ за Други услуги (номера 0700/0800/00800); 0,02лв./без ДДС/ за
Разговори към „Грижа за клиента".Дължимата сума е платима в срок
30.0.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
- фактура №**********/15.08.2016г. за
отчетения период на потребление 15/07/2016-14/08/2016 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 103.73лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер 0893/383214: 16,66лв./без
ДДС/ за месечен абонамент Интернет 6500, 4,99лв. за лизингова вноска;
1,24лв./без ДДС/ за Временно възстановяване на изходящия трафик; 12,50лв./без
ДДС/ за Други услуги с добавена стойност; и 0,16лв./без ДДС/ за Кратки текстови
съобщения (SMS).
- За мобилен номер 0893/397930: 14.99лв./без
ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп с включена отстъпка, 12,59лв. за лизингова
вноска; 1,24лв./без ДДС/ за Временно възстановяване на изходящия трафик;
25,00лв./без ДДС/ за Други услуги с добавена стойност.Дължимата сума е платима
в срок 30.08.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/15.09.2016г. за
отчетения период на потребление 15/08/2016-14/09/2016г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 55,56лв. /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер 0893/383214: 16,66лв./без
ДДС/ за месечен абонамент Интернет 6500, 4,99лв. за лизингова вноска;
- За мобилен номер 0893/397930: 14.99лв./без
ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп с включена отстъпка, 12,59лв. за лизингова
вноска;
Дължимата сума е
платима в срок 30.09.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 242,22лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 06/2016г., за месец 07/2017г. и за
месец 08/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
- Кредитно известие №**********/15.10.2016г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на —12.66
лв., от които -5,55лв./без ДДС/ за мобилен номер 0893/383214 и 5,00лв./без ДДС/
за мобилен номер 0893/397930, начислени са дължимите се лизингови вноски в общ
размер на 17.58 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен
период в размер на 242.22 лв., при което задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 247,14лв., платима в срок 30.10.2016г. Приложено е и
извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 247,14лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор с прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника В.Я.Б. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер
№********* на дата 15.11.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1436.31 лв.
В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 842.56лв.; фактурирана е цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план
по всеки от договорите за лизинг в общ размер на 346.61 лв. и е включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
247.14 лв.
Датата на деактивация
на процесния абонамент е 05.10.2016.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонамента Интернет 6500 19,99лв. за мобилен номер 0893/383214 до
17.05.2018г.. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 17.05.2016г., както и
не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нон Стоп 29,99лв., за
мобилен номер 0893/397930 до 16.06.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 16.06.2016г.
Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент,
предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата
се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяваване на
договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси.
С оглед изложеното
ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма
Интернет 6500 19,99лв. ( 3x19.99лв.) за мобилен номер 0893/383214 месечни
абонаменти и такси, възлизащи на стойност 59,97/петдесет и девет лева и
97ст./лв., както и три стандартни за ползваната програма Нон Стоп 29.99лв. (
3x29.99лв.) за мобилен номер 0893/397930 месечни абонаментни такси, възлизащи
на стойност 89.97/осемдесет и девет лева и 97ст./лв., на обща стойност
претендирана неустойка в размер на три стандартни за ползваните два абонаментни
плана к, от 149,94/сто четиридесет и девет лева и 94ст./лв.
Освен това, поради
прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
устройство марка TABLET модел ALKATEL PIXI3 8 4г Black и за предоставеното на
абоната мобилно устройство марка SAMSUNG е са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от
договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0893/383214 и
мобилен номер 0893/397930, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД".
При сключване на
процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то
число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните
фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението
на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалните му абонаменти за ползваните мобилни номера, на основание чл.12,
ал.2 от Общите условия към всеки от договорите за лизинг /„Месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуеми в случай па прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 11/2016г., когато е издадена
крайната фактура №**********/ 15.11.2016г., съгласно уговорения погасителен
план, както следва:
За устройство марка
TABLET модел ALKATEL PIXI3 8 4г Black, взето във връзка с мобилен номер
0893/383214, се дължи цената в размер на 94,81лв./деветдесет и четири лева и
81ст./ след месец 11/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски, е след м.11/2016г. до м.04/2018г.
За устройство SAMSUNG
модел Galaxy J 2016 White, взето във връзка с мобилен номер 0893/397930 се
длъжи цената в размер на 251,80лв./двеста петдесет и еидн лева и 80ст./ след
месец 11/2016г. съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е след м.11/2016г. до м.05/2018г.
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД В.Я.Б. се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49
от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на В.Я.Б. „При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай
ответникът В.Я.Б. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвала е
мобилен номер 0893/383214 и мобилен номер 0893/397930 и пе с изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с то/за си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатила. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури
сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да
заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
на основание на чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да се
признаете за установено по отношение на ответника В.Я.Б., с ЕГН: **********,
адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсъп Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 247.14
лв./двеста седемдесет и четири лева и 14ст./ за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №********* за периода от 15.06.2016 г. до
14.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на
сумата;
да се осъди ответника В.Я.Б., с ЕГН: ********** да
заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на
149,94/сто четиридесет и девет лева и 94ст./, представляваща начислена
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваните
програми Интернет 6500 19.99лв. промо (3x19.99лв. = 59.97лв.) и Нон Стоп
29.99лв. (3x29.99лв=89.97лв.) месечни абонаментни такси по Договори за мобилени
номера 0893/383214 и 0893/397930 с абонатен номер №*********.
да се осъди ответника В.Я.Б., с ЕГН: ********** да
заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на
346.61 лв./триста четиридесет и шест лева и 61ст./, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 94,81лв деветдесет и четири лева и 81ст./ по
Договор за лизинг от 17.05.2016г., сключен във връзка с мобилен номер
0893/383214 за периода след м.11/2016г. до м.04/2018г., и 251,80лв./двеста
петдесет и еидн лева и 80ст./ по Договор за лизинг от 16.06.2016г.,сключен във
връзка с мобилен номер 0893/397930 за периода след м.11/2016г. до м.05/2018г.с
абонатен номер №*********.
да се постанови осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, редовно призован чрез назначения му особен представител на осн. чл.47,
ал.6 ГПК – адв. Ст. Т., който счита иска за неоснователен и го оспорва по
основание и размер.
С разпореждане в
закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими
допустими представените писмени доказателства, съставил е проекто – доклад и е
насрочил съдебно заседание.
В съдебно заседание,
ищеца, редовно призован,не се представлява.
Ответникът, редовно призован, чрез назначения
му особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК – адв. Ст. Т. не се
представлява. Последната е депозирала молба за ангажираност и по същество като
подчертава, че липсват доказателства за предоставяне на претендираните мобилни
услуги и мобилен апарат и приложените фактури не доказват исковите претенции.
Съдът като съобрази
приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №2226/18г.,
РС – Ловеч е издал заповед за ИПЗ по чл.410 от ГПК №1317/09.11.2018г., като е
разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумите:
1436.31 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ - главница,
278.11 лв. /двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ - мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2016 г. до 28.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /07.11.2018 г./ до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата 244.30 лв. /двеста четиридесет и четири лева и тридесет стотинки/ -
разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Същата е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника
задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги
чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от
ищеца, по договор от 17.05.2016г. / за срок от две години до 17.05. 2018г. /с
кл. №*********, за което е издадена крайна фактура **********/15.11.2016г.,
платима до 30.11.2016г. , и тъй като
е налице изпадане в забава се претендира и лихва. В същата е включена начислена
неустойка по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – 842,56 лева , както и
иск с правно основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за
предоставено устройство по договор за лизинг след 01.01.2014г.
Процесният договор за
мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята
правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и
комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете
страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на
волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите
условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и
предоставени услуги.Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите
условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.Следователно, операторът
трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди
потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че операторът е
изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение
подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в
правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни
фактури като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния
издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат
да се установят твърдените от ищеца обстоятелства както акцентира особения
представител, но съдът приема, че липсата на каквито и да е други доказателства
в обратна посока, му дават осноавние да приеме, че са потребявани такива услуги
ответницата за периода от 15.06.2016г. до 14.112016 г. , за което оператора е
съставил надлежни фактури, коит оса осчетоводени, ведно с лизинговите вноски , които не са
платени в срок поради което приема, че по договорите са дължими за мобилните
услуги неплатените месечни суми , които отразяват потребените услуги или сумата
в размер на 247,14 лева. Т.е
установителния иск следва да се уважи като основателен и доказан.
по иска по чл.92 ЗЗД за неизпълнение в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси по Договорите за двата
мобилни номера: ********** и ********** на процесния абонатен номер в размер на
общо 149,94 лева:
С разпоредбите на
договора за мобилни услуги от 17.05.2016 г. е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор потребителят дължи и
разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно
актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг.
В случая ищецът
претендира заплащане на договорна неустойка, начислена в размер на три месечни
абонаментни такси – частично от включения размер по финалната фактура. Съдът
намира, че клаузата от договора за мобилни услуги, установяващи, че длъжникът
дължи и неустойка в случай на прекратяване на договора е нищожна и не поражда
права и задължения за страните.Със задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.В случая предвидената в договора за мобилни
услуги неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно по
този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички дължими
месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното
му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с
добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън
обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на
длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази
стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен,
абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без
да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка,
като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че в
случая кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в
размер на сбора от три месечни абонаментни такси, не санира недействителността
на клаузата, която представлява правопораждащият юридически факт – нормата,
установяваща неустоечното задължение. След като последната е изцяло
недействителна, не може по нея да се претендира дори частично изпълнение, което
според кредитора е в съответствие с нормите на добросъвестността.
Поради така изложените съображения и доколкото
тази клауза не пораждат права и задължения за страните, предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неосонвателен и недоказан.
По предявения иск с
правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира следното:
Договорът за лизинг,
какъвто е процесният, представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното
лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне
задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на
лизинговия договор.
Основното задължение
на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя, да му
предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения
срок, а за лизингополучателят се пораждат следните правни задължения: да
заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва
съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане
на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие
правото на собственост върху нея.
От представения по
делото договори за лизинг от 17.05.2016г.16.06.2016г. се установява, че в деня
на сключването му на лизингополучателя е предадена за временно и възмездно
ползване лизинговите вещи мобилни устройства марка: TABLET модел. АLCATEL PIXI3 8 4G Black и SAMSUNG GalaxyJ 2016 Wnite
, тъй
като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа удостоверителното изявление на
ответника, с което декларира, че е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг
е подписан от ответника, като авторството на подписите не е оспорено, поради
което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с
формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето,
сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от
Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на
насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното
задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е
станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за
ползването съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.Страните са разсрочили това
задължение на една първоначална вноска, платима при сключване на договора и съответния
брой лизингови вноски – всяка, от които става изискуема при настъпване на
падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно
сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са
представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито
че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е
обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен при
прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл.
1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се
освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора,
представляващи възнаграждение по договора. Обстоятелството, че възникналото от
процесния договор за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен
извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. Доколкото ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство
не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да
се приеме, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, вземането е било дължимо и на соченото от ищеца основание –
поради настъпила на основание чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като длъжникът е загубил преимуществата на срока. В случая и
доколкото не се установи лизинговата вещ да е била върната в лизингополучателят
е имал право да обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 72/18.07.2017
г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. По така изложените
съображения предявеният иск за заплащане на задълженията за лизингови вноски
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от 346,61 лв.
Предвид изхода на
правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство, съобразно уважената
част от предявените искове. В исковото производство ищецът е представил доказателства
за разноски: 115,71 лв. за внесена държавна такса, сумата от 210,01 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 300,00 лв. – депозит за особен
представител на ответника. Или общо 625,72
лева и в заповедното общо 244,30
лева или 870,02 лева.
Съобразно уважената
част от предявените искове: 593,75 лева при интерес 743,69 лева на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 694,61 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на осн. чл.415 във вр. с чл.42 ГПК и
чл. 7 ЗЗД, по отношение на ответника В.Я.Б., с ЕГН: **********, адрес: ***, че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсъп Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 247.14 лв./двеста седемдесет и четири
лева и 14ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
№********* за периода от 15.06.2016 г. до 14.11.2016г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК – 07.11.2018г. до окончателното плащане на сумата;
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД – гр. София, с
горните данни, против В.Я.Б., с горните данни, иск на осн. чл.92 ЗДД, да се
осъди втората да му заплати сума в
размер на 149,94 лева/сто
четиридесет и девет лева и 94ст./ - частично предявен, представляваща начислена
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваните
програми Интернет 6500 19.99лв. промо (3x19.99лв. = 59.97лв.) и Нон Стоп
29.99лв. (3x29.99лв=89.97лв.) месечни абонаментни такси по Договори за мобилени
номера 0893/383214 и 0893/397930 с абонатен номер № 0056061 20, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.342 ТЗ, В.Я.Б., с горните данни, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД – гр. София, с горните данни, сума в
размер на 346.61 лв./триста
четиридесет и шест лева и 61ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски,
от които: 94,81лв деветдесет и четири лева и 81ст./ по Договор за лизинг от
17.05.2016г., сключен във връзка с мобилен номер 0893/383214 за периода след
м.11/2016г. до м.04/2018г., и 251,80лв./двеста петдесет и еидн лева и 80ст./ по
Договор за лизинг от 16.06.2016г.,сключен във връзка с мобилен номер
0893/397930 за периода след м.11/2016г. до м.05/2018г.с абонатен номер
№*********,
ОСЪЖДА В.Я.Б., с горните данни, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД – гр. София, разноските му по делото и в заповедното в размер на 694,61 лв. съразмерно уважения размер
на обективно и комулативно съединените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. 2226 по описа за 2018 г. на РС – ЛОВЕЧ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: