Р Е Ш Е Н И Е
Номер VІ-1712 Година 2018,20.12 град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На двадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1825 по описа за 2018 година
Производството е по чл.463 ГПК.
Постъпила е жалба, подадена от А.Н.П. с ЕГН**********,
длъжник по изп.д.№279/15, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90, ет.1-2
чрез пълномощника адв.Мосинов, против разпределение от 19.10.2018г. по
изп.д.№279/15 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801, предявено на същата
дата, с което е разпределена сумата, постъпила от публична продажба на
недвижими имоти, собственост на длъжника П..
Жалбоподателят изразява несъгласие с
изготвеното разпределение като незаконосъобразно със следните доводи:
Оспорва приетото от ЧСИ вземане на взискателя
с аргумент, че производството е образувано по три изпълнителни листове,
издадени в заповедно производство по чл.417 ГПК с допуснато незабавно
изпълнение. Жалбоподателят сочи, че са образувани производства по чл.422 ГПК,
поради което счита, че ЧСИ е следвало да
изложи мотиви дали вземанията са ликвидни и изискуеми.
На второ място оспорва размера на вземанията
по чл.136,т.1 ЗЗД за авансово платените разноски от взискателя в раздел VІІ т.1
от протокола.
На трето място оспорва вземанията посочени в
т.5 „Други вземания“ без да е посочен пълния размер.
На четвърто място оспорва размера на
начислените такси по ТТРЧСИ по т.4 от раздел VІІІ. Счита, че е неясно
основанието за начисляване на посочените такси-ЧСИ е следвало да посочи не само
приложимата разпоредба на ТТРЧСИ, но и конкретното основание за определянето и
начисляването й.
На пето място оспорва като неправилно
изчислена и крайната сума с посочване, че задължението на П. се намалява с
232 293,13 лв. Счита, че е следвало да се детайлизира структурата на дълга
с посочване как са погасени и до какъв
размер главница, лихви и разноски.
На последно място оспорва сумата посочена в
разпределението за доплащане към
взискателите и ЧСИ.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило
възражение от взискателя.
Съдебният изпълнител е депозирал лаконични
мотиви за неоснователност на жалбата. Изпраща копие на изп.д.№270/15.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и приложеното копие от изпълнителното дело, намира от
фактическа и правна страна следното:
Разпределението е предявено на страните на определения
от ЧСИ ден-19.10.2018г., за която дата длъжника П. е уведомена чрез
пълномощника си на 01.10.2018г. Жалбата е изпратена по пощата на 22.10.2018г.,
видно от пощенското клеймо върху приложения плик и следователно е подадена в
предвидения в чл.462, ал.2 ГПК тридневен срок. Допустима е за разглеждане, а по
същество е неоснователна.
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба на А.И.П. против А.Н.П. и И. И. А.. Представени са изпълнителен лист от
02.10.2015г. по ч.гр.д.№489/15 на ПРС и изпълнителен лист №51 от 29.01.2016 по
ч.гр.д.№38/2016 по описа на ПРС. Принудителното изпълнение за събиране на
вземанията е било насочено върху собствени на длъжниците недвижими имоти, като
на пубилчаната продан са продадени собствени на единия длъжник имоти-П. и не се
спори, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от 237 000 лв. и 8780 лв. За
притежаваните от длъжника П. ид.ч. от три недвижими имоти за купувач е обявен
взискателя П. за първата посочена сума. За ½ ид.ч. от трети недвижим
имот-гараж, за купувач е обявено трето лице за втората посочена сума.
На 19.10.2018 г. е изготвено разпределение на
основание чл.461 ГПК по отношение на взискателя, на който е възложена вещта и
на основание чл.460 ГПК по отношение на постъпилата сума от 8780 лв. от
обявения за купувач Георги Николов.
На първо място следва да се посочи, че няма
задължение за съдебния изпълнител да излага мотиви относно ликвидността и
изискуемостта на вземанията. В случая няма никакви твърдения за различен размер
на вземането. Ако длъжникът счита, че вземането е различно от посоченото, то е следвало
да изложи някакви твърдения.
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. В конкретния случай разпределение се
прави, защото по делото има присъединен взискател-ТД на НАП.
Съгласно чл.461 ГПК взискателят, на
който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума
такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност. В случая
взискателят П. е обявен за купувач на описаните ид.ч. от недвижим имоти за
сумата от общо 237 000 лв.
Съгласно чл.
460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност. Съдебният изпълнител правилно е
определил кръга на взискателите по изпълнителното дело, които следва да бъдат
включени в разпределението на сумата от 8780 лв. постъпила от
публичната продан от обявен за купувач трето лице.
От събраната сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Както е изяснено и в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се разпределят конкретните събрани суми. Следователно, със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на взискателя по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение. В табличен вид са посочени всички разноски платени от взискателя, които следва да бъдат възстановени. Става ясно, че сумата от 851,80 лв. е заплатена от П. и това е посочено в таблицата, а сумата от 106 лв. са неплатени разноски, които също са посочени без да е изписан платеца. Срещу вяска разноска е посочено основанието й -това са обикновени такси по т.4, т.5, т.10, т.13 и пропорционални такива по т.20 и т.31 от ТТРЗЧСИ. Принципът е, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а съгласно нормата на чл.79, ал.2 ГПК, ако таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. При това положение съдът намира, че разпределението за вземанията от първи ред е изготвено в съответствие на чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД, като са отделени суми за предпочтително удовлетворяване вземанията за разноски на взискателя.
По възражението за общо посочване на сумата, с която се намалява сумата на задължението в т.ІХ съдът намира същото за неоснователно. Законът не поставя изискване при извършване на разпределение на постъпили суми да бъде посочено детайлно оставащото задължение. Длъжникът по всяко време може да поиска да му бъде изготвена сметка за размера на дълга. В конкретния случай е посочено, че задължението на длъжника П. към взискателя П. се намалява със сумата от 232 293,13 лв. и обстоятелството, че не са посочени отделните компоненти на дълга и каква част от тях са погасени не влече незаконосъобразност на обжалваното разпределение.
От изложеното до тук следва, че при изготвяне
на обжалваното разпределение не е допуснато нарушение на закона, поради което
жалбата се явява неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.463 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от А.Н.П.
с ЕГН**********, длъжник по изп.д.№279/15 с адрес за призоваване гр.Бургас,
ул.“Оборище“ №90,ет.1-2 чрез пълномощника адв.Мосинов, против разпределение от
19.10.2018г. по изп.д.№279/15 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№801, предявено на същата дата.
Решението може да бъде обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд Бургас в седмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: