Решение по дело №6945/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260017
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330206945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260017

гр. Пловдив, 05.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6945/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007669/04.08.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.Л.Д., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в общ размер на 80 лв., както следва: за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки; за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2ро от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 20 лв.  

Жалбоподателката в жалбата бланкетно моли за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, но в писмено становище от процесуалния си представител, моли да се отмени НП по отношение на нарушението в т. 3, тъй като липсвал субективния елемент.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа  страна съдът намери за установено следното:

На 09.07.2020 г. около 14:15 ч. в гр. Пловдив, на ул. Богомил, до № 17 жалбоподателката управлявала лек автомобил Тойота Ярис с рег. № ****, собственост на П. М. П.. При движението си автомобилът се приближил към служители на Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, които били определени като наряд да контролират пътното движение в района и свид. Т.Т. забелязал, че водачът го управлява без поставен обезопасителен колан, като това го мотивирало да подаде сигнал за спиране на превозното средство. При проверката било установено, че водачът на автомобила е М.Л.Д., но същата не представила контролен талон към СУМПС, тъй като не го носела. При проверка в ОДЧ свид. Т. установил, че Д. управлявала Тойота Ярис, след като в системата било отбелязано, че  НП № 19-1030-002781 ѝ било връчено на 19.06.2019 г. и било влязло в сила на 27.06.2019 г., като същата не била заплатила установената с него глоба. Всъщност обаче НП № 19-1030-002781 влязло в сила едва на 09.10.2020 г.

Свид. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 816064 от 09.07.2020 г., в присъствието на М.Л.Д. и го връчил на нарушителката.

На базата на съставения от Тодоров АУАН било издадено процесното наказателно постановление, като нарушителката бил наказана съответно за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки; за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2ро от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 20 лв.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя, чиито показания съдът кредитира напълно като логични, последователни и добросъвестно депозирани, както и от писмените доказателства АУАН, справка за собствеността на МПС, както и справка за нарушител/водач и Заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.   и рег. № 8121з- 825/19.07.2019 г.

Тъй като нито се въведоха конкретни оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват констатациите в акта, а напротив същите се доказват от твърденията на актосъставителя, поради което съдът отчете презумптивната му доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, в частта му относно неупотребата на обезопасителен колан и относно непредставянето на контролния талон. По отношение на влизането в сила на наказателно постановление № НП № 19-1030-002781 съдът кредитира представената официална справка за нарушител водач, където е отбелязана различна дата от посочената в АУАН, тъй като презумпцията за достоверност на акта за установяване на административно нарушение се явява оборена.

По отношение на фактите извън датата на влизане в сила на наказателното постановление не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

          Извършените нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г., т. 1.2, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед№ 8121з -515/ 14.05.2018 г., т. 2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл.  100, ал. 1, т. 1 и на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочените норми гласят, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: контролния талон към свидетелството за управление на МПС, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

 От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на горецитираните нарушения.

Установява, се че М.Д. като водач на МПС на 09.07.2020 г. около 14:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Богомил“ до № 17, е управлявала собствения на П. М. П., автомобил Тойота Ярис, с рег. № ***, като не е носила в себе си контролния талон към СУМПС, както и не била поставила обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната ѝ отговорност. Жалбоподателката не е съобразила правилата на ЗДвП, като не е изпълнила вмененото ѝ задължение да носи контролния талон и по време на движение не е използвала и поставила обезопасителния колан, с който е било оборудвано МПСто. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се обезпечи ефективното упражняване на контрол от страна на компетентните органи.

Нарушителката е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението ѝ да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самата нея. Затова съдът намира, че деянието ѝ е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнаваал общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.

По сходен начин жалбоподателката като правоспособен водач е съзнавал задължението си за носене на контролния талон.

Не се установява обаче, нито от обективна, нито от субективна страна извършването на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Видно от представената официална справка от информационния масив на ПП при О Дан МВР Пловдив, става ясно, че фиксираното в АУАН и впоследствие в атакувания акт, Наказателно постановление НП № 19-1030-002781, действително е било връчено на 19.06.2019 г. на жалбоподателката, но същото не било влязло в сила към момента на съставянето на АУАН и следователно нарушение на посочената норма не е било извършено. Независимо от причините довели до неточната информация относно дата на влизане в сила на предходното наказателно постановление, не може да се вмени във вина на нарушителката и това, че същата на 09.07.2020 г. не е изпълнила задължението за заплащане на административно наказание глоба, тъй като последната не е била изискуема, поради фактът, че изпълнителното основание не е било влязло в сила. Поради този факт издаденото НП № 20-1030-007669 следва да се отмени в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.      

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение за непредставяне на контролен талон е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 183, ал.1, т.1 пр.2ро от ЗДвП, която предвижда да се налага глоба в размер на 10 лв. на водач, който не представя контролен талон към СУМПС. 

Правилно описаното нарушение свързано с обезопасителния колан е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват белези на по-ниска обществена опасност в сравнение с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т. 9, е предвидено че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 6 контролни точки, от първоначално предвидените 39.

 Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно в посочените части, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено, докато в другата част същото следва да се отмени.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и липсата на предвидена в АПК уредба на настоящата хипотеза, съдът намира че разноските за страните следва да останат така както са направени, тъй като не е предвидена отговорност за разноските при частична отмяна на административния акт. (Решение № 12626 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 11411/2018 на Върховния административен съд).

 

По изложените  съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-007669/04.08.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, В ЧАСТТА с която на М.Л.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ѝ е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.