Р Е Ш Е Н И Е
№ 410 / 10.07.2019 година, гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и седми юни две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№640 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците
С.А.А., ЕГН ********** и В.А.А.,
ЕГН ********** *** твърдят, че на *** тяхната баба Л.Г.А. била блъсната на
пешеходна пътека в гр.*, на ***в близост до магазин „***“ от
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№РВ****АС, управляван от Н.К.Р.. В
резултат на получените травми на ***. Л. А.
починала. Твърди се още, че с влязла в сила присъда по НОХД №592/2013г. по
описа на Пловдивски окръжен съд водачът на автомобила бил признат за виновен в
това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. А..
Според
изложеното в исковата молба виновният за ПТП водач е имал сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите със застрахователна полица
№22113002001532/08.08.2013г. на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*,
бул.“***.
Ищците
посочват, че всеки от тях поотделно е имал особено близки емоционални отношения с пострада Л.,
поради което нейната смърт им е причинила душевни страдания и болки, които
изпитват и до днес. Подробно са изложени обстоятелства във връзка с твърденията
за близките им отношения, а именно: пострада Л. обичала повече от всичко
ищците, оказвала им незаменима духовна подкрепа, помагала в домакинството и се
грижела за тях, липсата й оставила за тях само скръб и печал.
На основание гореизложеното от
съда се иска да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД да заплати на всеки един от ищците сума в
размер на 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба. Сумите се
претендират ведно със законна лихва, считано от датата на причиняване на
увреждането до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, който чрез юрисконсулт М.В. оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдението за наличие на отношения
между ищците и пострада Л., различни от нормално присъщите за отношенията между
баба и внуци, които да обосновават изключение от общото правило, че се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на
починалия. Оспорва размера на исковете като прекомерно завишен. Оспорва
претенцията за лихви за забава, като счита, че такива не се дължат от момента на увреждането, а
от изтичане на срока по чл.405 КЗ. Прави възражение за погасяване на
претенциите за лихви по давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на
ответника - Н.К.Р. не ангажира становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД №592/2014г.
по описа на Пловдивски окръжен съд Н.К.Р., ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че на *** в гр.*, на ***при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген поло“ с рег.№РВ***АС, е нарушил
правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на Л.Г.А., починала на ***
Предвид
задължителната сила на присъдата по наказателното дело съгласно чл.300 от ГПК,
съдът приема, че е налице виновно противоправно
деяние от страна на Н.К.Р., изразяващо се в нарушаване
на визираните в присъдата правила за движение, в резултат на което по
непредпазливост е причинена смъртта на Л.Г.А..
Видно
от представеното удостоверение за родствени връзки, двамата ищци са внуци на
пострадалата Л. Л. А. /деца на нейния син А.В.А./.
Не
се спори, че с влязло в сила решение на Софийски градски съд А.А. е бил обезщетен за причинените му от смъртта на Л. А. болки
и страдания.
Видно
от представената застрахователна полица №22113002001532, към датата на процесното ПТП за лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№РВ****АС е била налична застраховка “гражданска
отговорност” при ответното дружество, осигуряваща застрахователно покритие за
периода 08.08.2013г. – 07.08.2014г.
Спорен
по делото е въпроса материалноправно легитимирани ли са ищците като внуци на пострада Л. да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба.
С
Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите към решението е посочено, че правото
на най-близките да получат обезщетение за неимуществени вреди не е абсолютно и
не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка. Посочено е още, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г., следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Изрично е подчертано, че по традиция в българското
общество семейните отношения между братя и сестри, баби/дядовци и внуци се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна емоционална близост. Едва когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо ще бъде да се признае право на обезщетение на
преживелия родственик.
Имайки
предвид горните разяснения в конкретния случай следва да се даде отговор на
въпроса бил ли е всеки един от ищците в такива отношения с пострада Л., които
да дават основание да се приеме, че по изключение претърпените от тях вреди
подлежат на репариране. За да се отговори на този въпрос следва се да анализират
показанията на изслушаните по делото свидетели.
Свидетелката
З.А. говори за особената връзка, която е имала баба Л. с внучката й Л.. Казва,
че не знае какви са били отношенията между бабата и внуците й С. и В..
Свидетелката
П.К.като съсед има впечатления за отношенията на пострада Л. с внуците й С. и В..
Казва, че през 1996г. майката на ищците починала при катастрофа, след което
грижите за тях поела баба Л., която ги гледала като свои деца, била за тях
по-скоро майка, отколкото баба. Тя била единствената жена в семейството и за да
не й попречи да си гледа внуците, бащата не довел друга жена в къщи.
Свидетелката знае, че ищците и баба им били много привързани, живеели в едно
жилище. Преди една година С. с децата и
мъжа си напуснала общото
жилище и отишла
да живее на квартира. Внуците
понесли тежко смъртта на Л., защото се наложило отново да преживеят смъртта на
майка им, настъпила при подобни обстоятелства; загубили една опора в
семейството. В. се затворил в себе си, казвал, че не е в настроение след
всичко, което се случило. С. станала по-нервна и избухлива; правела баници, на
които бабата я научила и раздавала.
Съдът
кредитира показания на свидетелката К., които установяват, че ищците и баба им са
поддържали близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич и
разбирателство, подкрепа, емоционална близост. В същото време не се установява
наличието на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че тези отношения на
обич и привързаност са проявление на една особена връзка, която надхвърля по
интензитет и се различава от нормално присъщата такава за отношенията между
баба и внуци. Действително пострада Л. се е грижела за ищците като майка,
когато те са останали сираци, те от своя страна са били привързани към нея, поради
което внезапната й смърт им е причинила болки и страдания. Както става ясно тези
болки и страдания не са предизвикани у ищците само и единствено от загубата на
пострадалия родственик, а и от възкресения спомен за майката, която очевидно им
е липсвала и която са изгубили твърде рано.
Следва
да се отчете и обстоятелството, че бабата не е била единствена опора в живота
на ищците. Те са живели в едно домакинство с баща им, с когото са били в добри отношения
и който им е помагал и се е грижел за тях. Бабата също винаги е помагала и
подкрепяла внуците си, но и не е могла с грижите си да компенсира липсата на
майката в живота им. Бащата като син на пострада Л. е бил обезщетен за
претърпените от него неимуществени вреди, поради наличната дълбока емоционална
връзка родител – дете. Такава силна по интензитет и дълбока връзка между ищците
и тяхната баба не се установи да е била налице, поради което претърпените болки
и страдания от нейната смърт не подлежат на обезщетяване по изключение.
Тъй
като ищците не са материалноправно легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им, исковете ще се
отхвърлят като неоснователни.
Доколкото
ответната страна не се осъжда за разноски, не е налице основание за определяне
на възнаграждение на адвоката на ищците при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
На
основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо
сумата 100,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.А.А., ЕГН ********** и В.А.А., ЕГН ********** *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*, *** искове за
заплащане на сумата 80 000,00 лева на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на тяхната баба Л.Г.А., причинена при ПТП, настъпило на ***. в гр.*, на
***в резултат на виновното поведение на Н.К.Р., ЕГН ********** при управление
на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег.№РВ****АС, като вината е установена с влязла в
сила присъда по НОХД №592/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** и В.А.А., ЕГН **********
*** общо да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*,
бул.“*** сумата 100,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е постановено при участието на Н.К.Р., ЕГН ********** в качеството му на трето
лице – помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: