ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1
03.01.2023г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на трети януари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от Чиркалева ч.адм. дело № 1132 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Производството е
образувано по жалба на Х.А.Х. ***, подадена чрез пълномощник, против
Разпореждане №**********-2139-26-46/10.10.2022г. на ръководителя на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без
разглеждане Заявление с вх. № 2113-26-911/13.06.2022г.
В жалбата се
твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Неправилен и незаконосъобразен бил
изводът за наличие на предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК. Счита
се, че правото на пенсия не се погасява по давност, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Твърди се, че с Разпореждане №**********-Ц2140-26-373/18.12.2020г.,
с което било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено
нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото
на пенсия не било приключило, а правото да се подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не било погасено. Ето защо, влязлото в сила разпореждане, с
което не било признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
съставлявало процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за ново
упражняване на това право.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното разпореждане. С писмена молба се
претендират разноски по делото.
Ответникът по
жалбата – Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, не
изразява становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
вх.№Ц2113-26-1142 от 20.08.2020г. жалбоподателката Х.А.Х. поискала от директора
на ТП на НОИ – Хасково отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ). Към заявлението приложила трудова книжка и др. документи.
С Разпореждане №**********-Ц2140-26-373/18.12.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е било отказано
отпускане на ЛПОСВ на Х.А.Х., тъй като не били налице основанията по чл.68,
ал.1-3 от КСО.
На 13.06.2022г.
Х.А.Х. отново подала заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заведено в ТП на НОИ под
вх.№2113-26-911/13.06.2022г.
С оспореното Разпореждане
№**********-2139-26-46/10.10.2022г. на ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, Заявление с вх.№2113-26-911/13.06.2022г.
е оставено без разглеждане.
В разпореждането пенсионният
орган се позовал на чл.27, ал.2 от АПК, като приел, че с необжалваното от Х.Х.
разпореждане от 18.12.2020г., въпросът дали заявителката има право на ЛПОСВ,
съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението ѝ, бил решен с придобил стабилитет административен акт. Към
второто подадено заявление Х. не представяла никакви нови удостоверителни
документи, касаещи придобития от нея осигурителен стаж. Така, налице било
искане с предмет и страни, по което вече имало издаден и влязъл в сила стабилен
индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая от
значение било наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени
доказателства за придобит осигурителен стаж, тъй като по отношение на наличните
такива, представени от заявителя с първото му заявление, пенсионният орган бил
направил преценка още при издаването на първото разпореждане. Подаденото на
13.06.2022г. заявление било без наличието на нови писмени доказателства и нямало
как да поднови производството за преценка на правото на ЛПОСВ. От това следвало,
че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни,
било налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Влезлият в сила
административен акт, с който бил решен един въпрос, бил абсолютна процесуална
пречка за неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и
страните, както било в случая. Новонастъпилият факт към датата на подаване на второто
по ред заявление бил единствено увеличената възраст на Х., което било ирелевантно
с оглед предметните предели за заявеното право и не променяло предмета на
административното производство. Възрастта, като изискуем и наличен факт за
придобиване правото на пенсия, била призната от ПО в предходното производство.
Преодоляването на идентичността в предмета можело да се осъществи с нови
обстоятелства относно постигането на изискуемия минимален осигурителен стаж, а
такива не били посочени в подаденото заявление, нито били приложени
доказателства.
Разпореждането е
било връчено на адресата си на 07.11.2022г., а жалбата срещу него е подадена на
18.11.2022г. и входирана в ТП на НОИ на 22.11.2022г.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна стана, срещу
годен за оспорване административен акт, поради което е допустима, разгледана по
същество е основателна.
С оспореното
разпореждане ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е
приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, респ. е
отказал да образува административно производство по подаденото на 13.06.2022г. заявление,
с което Х.Х. е поискала да ѝ бъде отпусната ЛПОСВ. Изводът на
административния орган е обоснован с наличието на влязло в сила Разпореждане №**********-Ц2140-26-373/18.12.2020г.,
с което на същото лице било отказано отпускане на ЛПОСВ.
Така приетото от
административния (пенсионен) орган не се споделя от настоящия състав на съда.
Съгласно чл.105,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява
по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната такава с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него. От съществено значение в случая е обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане №**********-Ц2140-26-373/18.12.2020г. не поражда
права или задължения за заявителя, за ТП на НОИ или за трети лица.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателката да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе
по пенсионните права на заявителя. Иначе казано, влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново
упражняване на правото. Следователно, изричният отказ на ръководителя на
пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на ЛПОСВ
е незаконосъобразен.
Не е налице
твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за
допустимост на производството. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на
административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни. В случая административният орган неправилно е
приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на
пенсия на жалбоподателката на същите основания, претендирани и с процесното
заявление, и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които би могло
да се направят нови изводи от органа, представлява влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това е
така, тъй като се касае за индивидуален административен акт, с който, както
вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което
не може да се счита, че става дума за преразглеждане на предмета с влязъл в
сила административен акт.
Въз основа на изложеното,
настоящата инстанция приема, че изричният отказ на административния орган да
разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален
административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на
административния орган за разглеждане на Заявление с вх. №
2113-26-911/13.06.2022г. по същество.
При този изход на
производството, основателна се явява своевременно заявената претенция на
жалбоподателката в нейна полза да бъдат присъдени направените по делото
разноски – внесена държавна такса в размер на 10.00 лева и 500.00 лева
възнаграждение за адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
05.12.2022г.
Водим от горното и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№**********-2139-26-46/10.10.2022г. на ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление
с вх.№2113-26-911/13.06.2022г. на Х.А.Х., с което е било заявено желание за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за
разглеждане по същество на Заявление с вх. № 2113-26-911/13.06.2022г., подадено
от Х.А.Х..
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Хасково да заплати на Х.А.Х. *** ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Определението
подлежи на обжалване по реда на чл.200, ал.2 от АПК пред Върховния
административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съгласно Тълкувателно
решение №2 от 24.03.2021г., постановено по т. д. № 10/2019г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за административния орган.
СЪДИЯ: