Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 05.03.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.д.№44 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№1303/12.11.2018г., постановено по гр.д.№763/2018г. по описа на РС- П. са
отхвърлени предявените от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора-гр.П. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр.С. искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона
за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от
дискриминация и чл.37 ал.1 от Закона за защита от дискриминация- за приемане за
установено, че в периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г. ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. е извършил нарушение на чл.4, във
връзка с чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез неравно
третиране по лично положение, изразяващо се в неадекватно медицинско
обслужване- стоматологична помощ, поради липсата на фотополимер за изпичане на
пломбите и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
Осъден е Н.Н.А.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- гр.П., да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., като над този размер и до претендирания от
ответника размер от 200лв. е отхвърлена претенцията, като неоснователна.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от адв.Г.М.М., в качеството му на назначен
повереник по ЗПП. Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е
неправилно и необосновано.
Визира се, че са
доказани твърденията на довереника му Н.А., че начина на третиране на
затворниците в Затвора- гр.П., респективно начина на оказване на нужната им
дентална медицинска помощ в сравнение с начина на третиране на затворниците в
Затвора- гр.С., които са в същото или сходно положение не е един и същ.
Също така
доказани са твърденията, че спрямо доверителя му е упражнена непряка
дискриминация, изразяваща се в неполучаване на нужната му вид услуга /на
основание чл.37 от ЗЗДискр./, респективно дентална медицинска помощ, каквито
получават неговите колеги от Затвора- гр.С..
Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него се постанови друго, с
което да се признае за установено по иск, с правно основание чл.71, ал.1, т.1
от ЗЗДискр., във вр. с чл.4, ал.3 и чл.37, ал.1 от същия закон, предявен от Н.Н.А.,
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП на РБ, че спрямо ищеца е упражнена
непряка дискриминация в затвора в гр.П., изразяваща се в непряка дискриминация
чрез бездействие, а именно чрез неизвършване на действия по осъществяване на
услуга в зъболекарския кабинет в Затвора- гр.П., каквато съществува в Затвора-
гр.С. и да бъде осъден ответника ГД “Изпълнение на наказанията“ към МП на РБ,
на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. да преустанови нарушението и да се
въздържа в бъдеще от по- нататъшни действия спрямо ищеца.
Против това
решение е постъпила и въззивна жалба от Н.Н.А..
Твърди се в
същата, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Сочи се, че
безспорно е установено по делото, че стоматологичния кабинет в Затвора- гр.С.,
разполага с фотополимер и лампа и съответните за това медикаменти, като това не
е така в Затвора- гр.П.. В тази насока се приема, че мотивите на първоинстанционния
съд са противоречиви, като същия е следвало да направи сравнения между
условията при които са поставени лишените от свобода и осъдени на доживотен
затвор в двата затвора. Приема се, че същия е стигнал до неправилния извод, че
не е налице дискриминационен признак.
Моли се да бъде
отменено на обжалваното решение и се постанови друго, с което се уважи
предявения иск.
Моли се, да бъде
отменено решението и в частта му за юрисконсултското възнаграждение поради
липса на списък за разноските.
В срокът по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез ст.юриск. Т.Ч..
Счита се, че
подадените две въззивни жалби са неоснователни, тъй като жалбоподателят не е
доказал, че е бил жертва на неравно третиране или неблагоприятно такова,
извършено по някои от признаците очертани в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Твърди се, че по
делото е установено, че ищецът и останалите лишени от свобода в Затвора- гр.П.
са поставени при равни условия.
Моли се за
оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, като се потвърди
обжалваното решение.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Н.Н.А. се явява лично и с
назначения му повереник адв.М..
От страна и на
двамата се поддържат подадените от тях две въззивни жалби. Молят за тяхното
уважаване, като се отмени обжалваното решение и се уважат предвените искове.
Ответникът по
въззивната жалба- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието гр.С., редовно призован не се явява законен представител.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по подадената искова молба от Н.Н.А., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- гр.П., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С., като с нея е предявен иск, с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация,
във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.37, ал.1 от Закона
за защита от дискриминация.
Твърди се от
страна на ищецът, че в затвора има стоматологичен кабинет, но не е получил адекватно
медицинско обслужване- стоматологична помощ, поради липсата на фотополимер за
изпичане на пломбите. Поради това се наложило на няколко пъти да посети
зъболекарския кабинет, с падане на поставената му пломба и невъзможността да му
се сложи щтифт, поради липсата на фотополимер.
Визира, че е
подал жалба до Началника на затвора- гр.П. за осигуряване на адекватна
стоматологична помощ с фотополимер. Последният му казал, че нямат възможност,
за да се изпече пломбата с фотополимер.
Сочи, че в
Затвора- гр.С. зъболекарският кабинет разполага с фотополимер.
В тази връзка счита,
че е подложен на дискриминационно отношение.
Моли съдът,
признае за установено, че в периода от 14.04.2014г. до 09.06.2017г. ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. е извършил нарушение на
чл.4, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация чрез
неравно третиране по лично положение и да бъде осъден ответникът да преустанови
нарушението.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му
представител, с който е взето становище, че исковата молба е допустима, но
недоказана по основание и размер.
Твърди се, че ищецът изтърпява своята присъда
„до живот“, понастоящем в Затвора- П..
Сочи се, че през
процесния период ищецът е получил адекватно медицинско обслужване, изразяващо
се в стоматологична помощ.
Приема се, че
ищецът не установява по безспорен начин дискриминиращия признак, който твърди:
поставяне в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода.
Не се доказало действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо
неравностойно третиране на ищеца спрямо другите.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори
между страните по делото, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наложено наказание
„доживотен затвор“, считано от 14.04.2014г., в Затвора-гр.П..
Видно от 2 броя
докладни записки от д-р Е.Н.- лекар по дентална медицина /стоматолог/ в МЦ при
Затвора-гр.П., съответно от 30.05.2016г. и от 22.03.2018г. се установява, че
лишеният от свобода Н.А. е посетил стоматологичния кабинет към Затвора- С.
поради паднала пломба. Поставена е временна вложка и е дадена бележка какво е
извършено. При приема в кабинета към Затвора- П. е установено същото, като е
извършено възстановяване на зъба, който бил и фрактуриран. Посочено е, че
стоматологичният кабинет не разполага с фотополимер и лампа с каквито желае
лишеният от свобода да бъде обтуриран проблемният зъб. Обтурацията била
направена с материал, с какъвто разполага кабинета към затвора. Отразено е, че
стоматологичният кабинет към Затвора- гр.П. не е оборудван с фотополимерна
лампа и фотополимерни обтурации за възстановяване на дефекти по зъбите.
Единствената бяла пломба е химиополимер.
Посочени са от
страна на стоматологът посещенията в зъболекарския кабинет на лишения от
свобода А. в периода от 14.04.2014г.- 09.06.2017г., както следва: на
04.09.2014г., 23.03.2015г., 06.07.2015г., 09.11.2015г., 16.05.2016г., при които
са му давани дражета витамин С за кървене на венците. Визирано е, че проблеми
със зъбите му създават два лекувани зъба навън или в друг затвор, които са
възстановени с фотополимер по негови думи. Отразени са проблемните зъби и
извършените манипулациите по същите.
От Медицинско
становище изх.№5029/13.07.2018г. на ВПД Началник на Затвора- С. е видно, че се
извършва лечение в стоматологичния кабинет към Медицинския център при Затвора- С.
с фотополимер и лампа, както и съответните за това медикаменти.
Стоматологичният кабинет при МЦ Затвора- С. обслужва лишените от свобода и
подсъдими от Затвора-С. и неговите поделения, както и спешните случаи на СБАЛЛС
при Затвор- С.. Посочено е, че натовареността на денталния кабинет е
изключително обемиста и не би могла да поема пациенти от други затвори.
Видно от Жалба с
вх.№54 от 20.05.2016г. се установява, че ищецът Н. А. *** за проблема с падналата му пломба и е
направил искане за осигуряване на фотополимер в зъболекарския кабинет, какъвто
има в Затвора- С., а и трябва да има във всички затвори.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Въззивните жалби
са допустими- подадени са в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно, с което са отхвърлени
предявените искове на ищеца.
Разгледани по
същество, въззивните жалби са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен.
Предвид на това ищецът,
който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже факти, въз
основа на които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща
се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал.2
и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“.
Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1,
или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
И в двата
случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
горепосочените признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по който
лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на
третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по
отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от
закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по- неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак.
В този смисъл не
е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или
лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е
извършено по някой от признаците, очертани в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., като следва
да е налице и пряка причинно- следствена връзка между неблагоприятното
третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в
признак по цитирания чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Заключението за
наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са
налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. Това означава, че предмет на доказване са следните
обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за
сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между
неблагоприятното третиране и защитения признак.
В конкретният
казус, по отношение на Н.А. не се установяват наличието на горепосочените
обстоятелства- нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането,
нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно
отношение.
Разпоредбата на
чл.134, ал.1, т.1 от ЗИНЗС визира, че в медицинските центрове към затворите се
осъществява спешна медицинска и дентална помощ.
Категорично се
устатновява от събраните писмени доказателства, като не е налице и спор между
страните, че в Затвора- гр.П. такъв медицински център за дентална помощ е
създаден и, че същия функционира.
Не може да има
спор, че ищецът многократно е посещавал стоматологичния кабинет и му е била
оказвана стоматологична помощ от лекар- стоматолог. Нещо повече, ищецът е бил
изпратен и е посетил и стоматологичния кабинет към Затвора- гр.С., където му е
бил извършен преглед, била му е направена манипулация и му е бил издаден
документ за направеното. Впоследствие отново лекарят по дентална медицина в
Затвора-гр.П. е оказал нужната дентална помощ на ищеца- възстановил е
фрактурирания му зъб, лекувал е болните му зъби, давал му е лекарства за
кървенето на венците.
Налице са
твърдения и в двете жалби, че по делото е установено наличието на фотополимер и
лампа, както и на съответните за това медикаменти в стоматологичния кабинет към
МЦ при Затвора-гр.С., които липсват в Затвора гр.П..
Същите няма
основание да не бъдат приети като факт, но само по себе си те не са достатъчно
основание да се приема за наличие на дискриминация по отношение на ищецът.
Не е опровергано
изложеното обстоятелство, че стоматологичния кабинет към МЦ при Затвора- гр.С. е
с изключително висока натовареност.
От друга страна
не са твърденията на ищеца, че всички останали затвори в страната разполагат с
такива фотополимери и лампи.
Съответно не е
доказан твърдението му, че падналата му пломба се дължи именно на липсата на
фотополимер /на фотополимерна лампа и фотополимерни обтурации за възстановяване
на дефекти по зъбите, с каквито МЦ към Затвора- гр.П. безспорно не разполага/.
Не е доказано че
оказаната му в случая дентална помощ да не е била адекватна на нуждите му. Нещо
повече установява се, че по отношение на ищеца са осигурени и допълнителни
грижи- с изпращането му на преглед и лечение в предпочитан от него
стоматологичния кабинет- този към медицинския център в Затвора-гр.С..
При тези
констатации няма основание да не се приеме, че както ищецът, така и всички
останали лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора- гр.П. са
поставени при равни условия.
В заключение
следва да се посочи, че наличието на различно и то по- неблагоприятно третиране
на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение
изтърпяват наказанието си, не е сред изрично предвидените дискриминационни
признаци по смисъла на разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация
спрямо ищеца по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, тъй като не е налице
по-неблагоприятно третиране на същия, спрямо другите лишени от свобода в
затвора, в който изтърпява наказанието си „доживотен затвор“.
При тези данни,
искът по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗдискр. се явява неоснователен, предвид на което
правилно е отхвърлен от страна на първоинстанционния съд.
С отхврълянето
на този иск е налице и основанието за отхвърляне и на вторият иск- по чл.71
ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Последният би бил основателен единствено в случай на
установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника спрямо ищеца, каквото не е
налице.
Предвид на
гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а подаденити срещу него въззивни жалби да се оставят без
уважение.
Относно
възраженията за недължимост на юриконсултското възнаграждение, то същото
представлява искане за изменение на решението, което може да се реализира в
производство по реда на чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд.
На основание
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1303 от 12.11.2018г.,
постановено по гр.д. №763 по описа за 2018г. на РС- П..
Решението, подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните пред ВКС на РБългария.
Председател:
Членове:1.
2.