Решение по дело №2707/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1617
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20225330102707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1617
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330102707 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на 124, ал.1 ГПК.
Oбразувано e по искова молба от „Богалита Трейд“ ЕООД срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на
сумата в размер на 179.07 лева – недължимо платена сума за пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение – собственост на ищеца –
Хладилни съоръжения в ********* и 51.29 лева – недължимо платена цена за достъп и
пренос до/през електропреносната мрежа, начислени по фактура № ********* от 31.05.2020
г., както и сума в размер на 233.99 лева - недължимо платена сума за пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение – собственост на ищеца –
Хладилни съоръжения в ********* и 67 лева - недължимо платена цена за достъп и пренос
до/през електропреносната мрежа, начислени по фактура № ********** от 30.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът осъществява търговска дейност
по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и
растителен произход и е потребител на електроенергия в притежавания от него обект с ИТН
********* – „Хладилни съоръжения“, ********* по сключен договор за това с ответника.
Твърди се, че обектът е присъединен към електропреносната система посредством
електропровод 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставената
електроенергия се извършва със съоръжения собственост на ищеца. Това се осъществявало
посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно – на
мачтов трафопост- командна кабина и ел. провод 20 kV, разположен в *********,
производствени и обслужващи дейности, кв. 2 от ПУП на *********, който се стопанисва и
поддържа от ищеца.
1
Твърди се, че ответникът ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско
напрежение, достъп и пренос на електроенергия НН по кабелни линии НН на ищеца през
неговия имот и до други потребители, с които ищецът има сключени договори за наем, без да
заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии
НН. Твърди се, че ответникът наред с това, че не заплаща суми за ползване на собствения на
ищеца трафопост и кабелните линии, начислява на ищеца такси за пренос и достъп ниско
напрежение, които са част от цената по издавани на ищеца фактури.
Счита, че не дължи заплатени на ответника суми, описани по-горе, тъй като всички
технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването са собственост на ищеца, а
уредите за измерване на електроенергия за краен потребител са монтирани в трафопост килия
Ниско Напрежение също собственост на ищеца. Твърди се, че трафопостът е присъединен
към мрежата на ответника Средно напрежение и преобразува електроенергията от „средно
напрежение“ в „ниско напрежение“, което означавало, че ответникът не доставя
електроенергия ниско напрежение. Счита, че като потребител, който захранва собствения си
обект по мрежа, която също е негова собственост не следва да заплаща цена за услуга и
дейност, която не му се предоставят. Излагат се правни съображения. С оглед изложеното са
предявени исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Счита, че платените от ищеца суми по прецесните фактури са платени на
правно основание по силата на сключен между страните договор на 16.01.2015 г. Твърди се,
че услугата „пренос“ се заплаща за транспортиране на ел. енергия през преносната мрежа до
обект на клиента, при условия определени в договора и приложимите нормативни актове.
Твърди се, че цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които
мрежовия оператор извършва за всеки един клиент. В изпълнение на задълженията си по
посочения по- горе договор, ответникът е пренесъл в обекта на ищеца ел. енергия, като за
стойността на предоставената мрежова услуга е издало процесните фактури. Твърди се, че
обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
ответника на ниво ниско напрежение. Търси се, че ищецът не е подавал искане за промяна на
мястото на меренето на ел. енергия на ниво средно напрежение. Твърди се, че във връзка с
подадена от ищеца жалба, ответникът ми е указал какви са стъпките, за да бъде възможно
измерването на ел. енергия да се извършва на средно, вместо на ниско напрежение, които о
момента не са изпълнени от ищеца. С оглед изложеното, счита, че доколкото в процесния
период обектът на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение и е ползвал ел.
енергия на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от ответника.
Счита, че ако се установи, че мястото на измерване на ел. енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, то се признава, че недължимо платена и
подлежаща на връщане ще бъде разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност по фактурата. По
отношение на вземанията за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа, се излагат
доводи, че нормативно е залегнало дължимостта на цената за това за всеки един клиент,
присъединен към разпределителната мрежа, доколкото именно по нея се осъществяват тези
услуги. Наред с това се твърди, че доколкото фактурите са приети от ищеца, осчетоводени
при него и са заплатени, ищецът е признал задълженията си, поради което не се дължи
връщането им. С оглед изложеното се иска се отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил искане за привличане на негова страна
на трето лице помагач – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, доколкото на него е
заплатил, платените от ищеца суми за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа,
като носител на лицензия за предоставяне на тези услуги, като предявява срещу последния
Обратен иск за присъждане на сумата в размер на 51.29 лева – недължимо платена цена за
достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, начислена по фактура № ********* от
31.05.2020 г. и 67 лева - недължимо платена цена за достъп и пренос до/през
електропреносната мрежа, начислена по фактура № 82840810634 от 30.06.2020 г.
С Определение от 14.06.2022 г. е конституирано „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД като трето лице – помагач на ответника по предявения срещу него иск и е
приет за съвместно разглеждане предявен от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД обратен иск при уважаване на иска срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати възстанови платените суми достъп и пренос
до/през електроразпределителната мрежа по процесните фактури.
В срока по чл.131 ГПК „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е подал отговор на
обратния иск, с който го оспорва, както и дал становище по първоначалния иск. Счита, че
ищецът по първоначалния иск за връщане на недължимо платени суми за достъп и пренос
до/през електроразпределителната мрежа, дължи така платената цена, доколкото има
нормативно задължение за това. Изложени са правни доводи. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По главния иск
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на
ответника посочените в исковата молба суми. В тежест на ответника е да установи
основанието за заплащането им, както и право да ги задържи.
С Определение от 20.09.2022 г., като безспорно между страните е отделено, че
ищецът е потребител на услугите, предоставяни от ответника по силата на сключен между
тях договор от 16.01.2015 г., за обект „Хладилни съоръжения“, *********, който обект е
присъединен към електропреносната система, посредством електропровод 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената електроенергия се извършва със
съоръжения собственост на ищеца. Това се осъществявало посредством собствения на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно – на мачтов трафопост-
командна кабина и ел. провод 20 kV, разположен в *********, производствени и
обслужващи дейности, кв. 2 от ПУП на *********, който се стопанисва и поддържа от
ищеца. Не се спори, че ответникът ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско
напрежение, достъп и пренос на електроенергия НН по кабелни линии НН на ищеца през
неговия имот и до други потребители, с които ищецът има сключени договори за наем, без
3
да заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните
линии НН. Не се спори,че ищецът е заплатил на ответника всички суми по процесните
фактури.
Спорният въпрос по делото е какъв вид електроенергия се доставя на ищеца –
средно или ниско напрежение и съответно по кои цени следва да се определя цената за
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и цената за
пренос и достъп през/до електропреносната мрежа.
Във връзка със спорните въпроси по делото е допусната Съдебно - техническа
експертиза /л.128/, от която се установява, че доставяната на ищеца електроенергия по
електроразпределителната мрежа на ответника е средно напрежение, която се трансформира
от съоръжения на ищеца в ниско напрежение.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ – при отдаване на ел. енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото
на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
В случая, обаче, от СТЕ се установява, че мястото на измерване на консумираната
ел. енергия в процесния имот през процесния период не съответства на това законово
изискване, доколкото измерването се прави на страната на ниско напрежение, а ответника
доставя на ищеца ел. енергия – средно напрежение и следва именно тя да се измерва, а не
трансформираната от ищеца. Ищецът е начислил за процесния период ел. енергия по цени
на ниско напрежение
С оглед на тези констатации вещото лице е посочило, че за процесния период по
фактура № **********/31.05.2020 г. е надвнесена от ищеца сума в размер на 109.59 лева без
ДДС или 131.51 лева с ДДС, а по фактура № **********/30.06.2020 г. – 143.19 лева без
ДДС или 171.83 лева с ДДС, представляващи разликата между цената за ниско напрежение
и цената за средно напрежение. Цените са заплатени с ДДС, видно от представените
фактури и разписки за платени суми /л.7 и л.10/.
С оглед изложеното съдът приема, че тези суми са недължимо платени, платени без
основание на ответника и подлежат на възстановяване. За горницата над тези суми до
пълния предявен размер от 179.07 лева по фактура № **********/31.05.2020 г. и за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 233.99 лева по фактура №
**********/30.06.2020 г. искът като неоснователен ще се отхвърли, доколкото ответникът
доказа, че е доставил ел. енергия на ищеца в посоченото количество на ниво средно
напрежение.
Тези суми са платени от ищеца на ответника, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3
Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/, в която е посочено, че тази цена се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа, който е ответника
По отношение на платените от ищеца суми за цената за пренос и достъп през/до
4
електропреносната мрежа както вещото лице по СТЕ /при изслушването си в о.с.з. от
02.02.2023 г. л.133/, така и вещото лице по приетата по делото Съдебно- икономическа
експертиза /л.137/ дават заключение, че тази цена е фиксирана и не зависи от напрежението,
дали е ниско или средно. Дължимостта на тази цена е предвидено в чл.29, ал.3 от Правилата
за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/, цената се заплаща на оператора на
електроразпределителната мрежа, който от своя страна я заплаща на независим преносен
оператор, какъвто е третото лице – помагач на ответника. Няма спор, че ищеца е
присъединен към електропреносната мрежа, поради което и дължи цената за пренос и
достъп през нея. От СИЕ се установява, че тази цена е определена и начислена правилно,
като се е съобразило с действащите за процесния период Решение на КЕВР Ц-19 от
01.07.2019 г., определящи тази цена.
Съдът кредитира експертизите, като обективни и непротиворечиви, основани на
професионалния опит и знания на вещите лица. Експертизите не са оспорени от страните.
С оглед изложеното по делото ответника доказа основанието за начисляване на
цената за достъп през/до електропреносната мрежа, поради което платената от ищеца сума
по нея е дължимо платена и не подлежи на връщане и тези искове ще се отхвърлят.
Решението в тази част е постановено при участието на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД , като трето лице – помагач на ответника.
Доколкото съдът отхвърли иска на „Богалита Трейд“ ЕООД срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за връщане, като недължимо платената цена за пренос и
достъп през/до електропреносната мрежа в размер на 51.29 лева по фактура №
**********/31.05.2020 г. и 67 лева по фактура № **********/30.06.2020 г., то не е
настъпило условието за разглеждане на обратния иск за връщане на същите суми платени от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, доколкото
същия е предявен в условията на евентуалност, ако се постанови осъдително решение срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, поради което съдът няма да го разглежда.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 50 лева, платена държавна такса /л.24/ и 450 лева,
платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.4/, 250 лева
– депозит за СТЕ или общо 750 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди
сума в размер на 428.16 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът доказа следните разноски –250 лева – депозит за СТЕ, 200 лева – депозит за
СИЕ.
В производството ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр.
с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, която се характеризира с ниска такава, , проведените съдебни
5
заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ответника са 600 лева, от
които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 257.47 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
На третото лице – помагач не се дължат разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА „Богалита Трейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Мокрен, общ. Котел, обл.
Сливен, ул. „Георги Гавазов“ № 33 сумата в размер на 131.51 лева с ДДС – недължимо
платена сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение
– собственост на ищеца – Хладилни съоръжения в *********, начислени и платени по
фактура № ********** от 31.05.2020 г., както и сума в размер на 171.83 лева с ДДС -
недължимо платена сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско
напрежение – собственост на ищеца – Хладилни съоръжения в *********, начислени и
платени по фактура № ********** от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 131.51
лева с ДДС до пълния предявен размер от 179.07 лева - недължимо платена сума за пренос
по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и за сумата от 51.29
лева – недължимо платена цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа
собственост на ищеца – Хладилни съоръжения в *********, начислени и платени по
фактура № ********** от 31.05.2020 г., както и иска за горницата над уважения размер от
171.83 лева с ДДС до пълния предявен размер от 233.99 лева - недължимо платена сума за
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и иска за сумата
в размер на 67 лева - недължимо платена цена за достъп и пренос до/през електропреносната
мрежа собственост на ищеца – Хладилни съоръжения в *********, начислени и платени по
фактура № ********** от 30.06.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № ДА ЗАПЛАТИ 37 „Богалита Трейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Мокрен, общ. Котел, обл.
Сливен, ул. „Георги Гавазов“ № 33 сумата в размер на 428.16 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Мокрен, общ. Котел, обл. Сливен, ул. „Георги Гавазов“ № 33 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 257.47 лева
разноски в производството.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Решението, в частта за претенциите за недължимо платена цена за достъп и пренос
до/през електропреносната мрежа собственост на „Богалита Трейд“ ЕООД – Хладилни
съоръжения в *********, начислени и платени по фактура № ********** от 31.05.2020 г. и
по № ********** от 30.06.2020 г. е постановено при участието на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7