Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 8398 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 70225 от
23.03.2020 г. по гр.д. № 3182 по описа за 2019 г. по описа на СРС, 81 с-в, е
осъден „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на М.Й.Ф., ЕГН **********, на
основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата от 4200.00 лв., представляваща,
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ по щета №
0000-1201-16-255391, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2020 до окончателното ѝ заплащане, като е отхвърлен
предявения иск за горницата над 4 200.00 лв. до пълния предявен размер от
5 604,98 лв.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която е уважен иска над сумата от 1 480,62 лв.
е депозирана въззивна жалба от ответника „З.Л.И.“ АД. Излага съображения, че
решението в обжалвана част е неправилно, тъй като ищецът не е доказал размера
на претърпените от него вреди за сумата над сумата 1 480,62 лв. до
присъдената сума 4200.00 лв. Според въззивника оспорената от ответника
съдебно-техническа експертиза също не посочва размерът на сумата, нужна за
ремонта по средни пазарни цени. Счита, че следвало да бъде допусната повторна
експертиза, след като единственият вносител на части за процесния автомобил с
марка „БМВ 120Д“ следва да е официалният представител, заключението е изготвена
на база вносители на алтернативни части. Отправя искане за отмяна на
постановеното решение в посочената обжалвана част и отхвърляне на исковете до
посочения размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М.Й.Ф., в който е
изразено становище за нейната неоснователност. Счита, че приетото от съда
заключение по СТЕ е компетентно, правилно и обосновано, съответно поставеното
от съда решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Чрез
събраните в производството доказателства е установено, че действителната
стойност на вредата от настъпилото застрахователно събитие е сумата 4200.00
лв., която е обоснована от експерта по СТЕ със специфичния модел на автомобила,
както и с обстоятелството, че за същия не се предлагат алтернативни части, а
само оригинални такива. В този смисъл средната пазарна цена за ремонт на автомобила
е правилно определена.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За основателността на
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие(ПТП), за което
застрахователят носи риска, размерът на настъпилите в причинна връзка с това
събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя и компетентните органи за настъпилото ПТП в предвидения срок.
В
настоящото производство единственият спорен въпрос е размера на присъденото
обезщетение за претърпените от ищеца вреди, следствие на претърпяно ПТП на
06.12.2016 г. в гр. София на бул. „Мадрид“, респ. настъпило застрахователно
събитие по застрахователна полица № 93001610095141, по застраховка „Каско“ на
МПС, валидна за периода 23.11.2016 г. – 23.11.2017 г., между ищеца и ответника,
предмет на която е лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № СВ 2099 ВХ.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е изготвена на база цени с
ДДС на частите на официален коефициент, отчитащ инфлационен индекс на потребителските
цени за ремонта на транспортните средства към момента на изготвянето на
експертизата. На база цените на алтернативни части, предлагани от вносители, и
изготвените от страните описи на щетите, е изчислил, че стойността на подмените
части възлиза на 4 534,91 лв., от които предна лява врата – 1 378,98
лв.; ляв праг – 341,53 лв.; ляв праг метален – 553,98 лв.; облицовка врата лява
– 918,57 лв.; машинка за заключване предна лява врата – 361,95 лв.; кора предно
лява под пода на купето 201,62 лв., механизъм за регулиране на сделката – 778,28
лв. Съответно е определил, че пазарната стойност на труда и частите, необходими
за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил възлиза на сумата 5 604,98
лв. При определяне на сочената действителна стойност на вредата експерта е
отчел специфичния модел на автомобила, както и обстоятелството, че за същия не
се предлагат алтернативни части, а само оригинални такива. В този смисъл
средната пазарна цена за ремонт на автомобила е правилно определена. При
съобразяване, че претенцията на ищеца е за сумата 4200.00 лв. правилно и
законосъобразно съдът е уважил иска за сочения размер.
С оглед
на така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да се приеме възстановителната
стойност, за която самият ищец е направил разходи за възстановяване на
автомобила. Фактът, че самият застрахован е реализирал ремонта е релевантен по
отношение на отговорността на застрахователя. В тази връзка като неоснователни
следва да се възприемат наведените от ответника твърдения, че ищецът не е
установил размер на претърпените вреди. Именно с оглед установяване на това
обстоятелство по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза, което е установило извършване на ремонт и размер на щетата по
средни пазарни цени.
Действително
по делото не са представени писмени доказателства, установяващи размера на
ремонта, но следва да се вземе предвид, че по делото са установени щетите
описани в трите протокола по делото, като вещото лице е изготвило експертизата
след направен оглед на процесното МПС, като към датата на огледа щетите са били
ремонтирани от ищеца. Следователно неправилни се явяват наведените във
въззивната жалба възражения, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По
разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът "Застрахователна компания
Л. И." АД няма право на разноски, тъй като жалбата му следва да бъде
отхвърлена. Въззиваемата страна са представили доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение пред втората инстанция, поради което следва да му бъде
присъдени извършените от тях разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70225 от 23.03.2020 г. по гр.д. № 3182 по описа
за 2019 г. по описа на СРС, 81 с-в.
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания Л. И." АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д,
да заплати на М.Й.Ф., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500
лв., представляваща извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.