Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар И.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2653 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2653/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на Е.Г.Л. ЕГН ********** *** срещу
решение №297757
от 10.12.2019 г постановено
по гр.д.№24889/19 г на СРС , 126 състав , в частта , с която е признато
за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ,
чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД на „Е.М.“ ЕООД *** срещу Л. , че същата дължи сумата от 1928,04 лева главница по договор за потребителски
кредит от 06.07.2012 г на „ОББ „ АД ; и сумата от 341,88 лева договорна /възнаградителна/
лихва за периода 20.01.2016 г – 15.12.2018 г ; които вземания са прехвърлени с
договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2019
г до окончателното й заплащане , за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2019 г по ч.гр.д.№465/2019
г по описа на СРС , 126 състав ; както и в частта за разноските ;
- и по въззивна
жалба на Е.М.“ ЕООД *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта ,
в която искът за главница е отхвърлен за
разликата над 1928,04 лева до
предявения размер от 2661,97 лева , както и в частта за разноските .
Въззивникът Е.Г.Л. излага доводи за неправилност на решението на
СРС / в обжалваната от
нея част/ , тъй като вземанията са погасени по давност . Предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично след липса на плащане в срок на вноски по
кредита и не е било необходимо уведомление от кредитора до длъжника . В случая
последното плащане е било извършено на 11.04.2013 г и до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.01.2019 г е изтекла
погасителна давност .
Въззивникът „Е.М.“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй
като за вноските по банковия кредит е приложима общата 5-годишна давност , а не
3-годишната давност за периодични вземания по чл.111 б.В ЗЗД. Задълженията по
кредита са станали предсрочно изискуеми на 21.12.2018 г и не са погасени по
давност .
Въззивникът Е.Л. е отговор , в която оспорва въззивната
жалба на ищеца . Последният не е подал отговор на въззивната
жалба на Л. , а т.нар.“отговор“ е всъщност въззивната му жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника Е.Л. на 17.12.2019 г и е обжалвано в срок на 30.12.2019 г . Решението на СРС е връчено на въззивника „Е.М.“ ЕООД на 19.12.2019 г и е обжалвано в срок на 02.01.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи частично
процесните искове СРС е приел , че е
сключен договор за потребителски кредит от 06.07.2012 г между „ОББ „ АД и Л. ;
както и последната е усвоила сумата от 2860 лева . Л. спряла плащанията по
кредита на 11-та вноска , но задълженията не са станали предсрочно изискуеми
към 2013 г , защото не е имало писмено уведомяване от кредитора съобразно т.18
от ТР №4 от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС . Предсрочната изискуемост е обявена
едва с връчване на ответника на приложение към препис от исковата молба на
17.06.2019 г . Като се съобрази , че заявленето за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 07.01.2019 г и 3-годишна погасителна давност върху
вземанията по чл.111 б.В ЗЗД , то всички вземания с падеж до 07.01.2016 г са
погасени по давност . Ответницата дължи 1928,04 лева главница и 341,88 лева
лихви за забава .
Решението на
СРС е частично неправилно . Между
страните не се спори по фактите за отпускане , усвояване на кредита и цесията , както и че ответницата е спряла плащания още
през 2013 г . Законосъобразно СРС е съобразил задължителната за съдилищата т.18
от Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на на ОСГТК на ВКС, според която
в хипотеза
на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита . При липса на
такова уведомление до длъжника не може да настъпи предсрочна изискуемост .
Следователно в случая не може да се приеме , че предсрочната изискуемост е
настъпила „автоматично“ и без уведомление до длъжника още през 2013 г .
Предсрочна изискуемост за част от вземанията е настъпила след връчване на
уведомление като приложение към преписа от исковата молба пред СРС .
От друга страна СРС неправилно не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза , както за
да изследва служебно евентуални последици от неравноправни клаузи във
връзка с повишаване на лихвения процент , така и за да установи в различни
варианти частичното погасяване на процесните вземания по давност . Също
неправилно СРС е приел , че процесните вземания са периодични и за тях е
приложим чл.111 б.В ЗЗД .
Според изслушаната пред настоящия съд
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. към 15.12.2018 г дължимите
суми от ответницата са 2661,97 лева главница , 775,85 лева възнаградителна
лихва и 1598,89 лева наказателна лихва . През целия период на кредита са
начислявани 7,50% лихва и такса за управление от 0,50% ; или общо 8 % . При прилагане на 5-годишна давност
върху вземанията ответницата дължи 1549,95 лева главница по месечни
вноски с настъпил падеж , 934,58 лева остатък от редовна главница и 701,48 лева
неплатена възнаградителна лихва . При прилагане на 3-годишна давност върху
вземанията ответницата дължи 992,46 лева главница по месечни вноски с
настъпил падеж , 934,58 лева
остатък от редовна главница и 345,52 лева неплатена
възнаградителна лихва .
В случая съдът констатира наличие на
неравноправна клауза – т.4 от договор за потребителски кредит от 06.07.2012 г
на „ОББ „ АД за определяне на лихвения процент по кредита чрез т.нар.“базов
лихвен процент“. Тази клауза е нищожна , но това не се е отразило на
задълженията на ответницата , тъй като според ССЕ лихвеният процент не е бил
повишаван по време на действието на договора за потребителски кредит , а е
прилаган първоначалния лихвен процент плюс такса за управление .
Трайна е практиката на ВКС , че за
процесните /цедирани/ вземания по договор за банков кредит е приложима общата 5-годишна погасителна
давност - решение №28 от 05.04.2012 г по гр.д.№523/11 г на ВКС , III ГО , решение
№261 от 12.07.2011 г по гр.д. № 795/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №103 от 16.09.2013 г по т.д.№1200/11 г на ВКС , I ТО, решение №90 от 31.03.2014
г по гр.д. № 6629/2013 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №45 от 17.06.2020 г по
т.д.№237/19 г на ВКС , II ТО и др. При нейното прилагане и
съобразно заключението на ССЕ ответницата принципно дължи сумата от общо 2484,53
лева главница и 701,48 лева възнаградителна лихва.
Въззивната
жалба на Л. е изцяло неоснователна . „Е.М.“ ЕООД е обжалвал решението на СРС
само в частта за главницата и жалбата му е частично основателна . Решението на
СРС трябва да се отмени частично и да се признае за установено , че ответницата
дължи разликата над 1928,04 лева до размера от 2484,53 лева , както и да
се измени в частта за разноските / ищецът има право на повече разноски пред СРС
и в заповедното производство , а ответницата има право на по-малко разноски
пред СРС / . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди . Пред
СГС разноски се дължат от ищеца , защото същият не е претендирал разноските си
.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №297757 от 10.12.2019 г постановено
по гр.д.№24889/19 г на СРС , 126 състав , в частта , в която е отхвърлен
частично иска на „Е.М.“ ЕООД *** , който иск е с правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.430 ал.1 ТЗ , чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД ; да се признае за установено , че
Е.Г.Л. ЕГН ********** *** дължи разликата
над 1928,04 лева до 2484,53 лева главница по договор за потребителски
кредит от 06.07.2012 г на „ОББ „ АД прехвърлена с договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018 г ; ведно
със законната лихва върху главницата от 07.01.2019 г до окончателното й
заплащане , за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2019 г по ч.гр.д.№465/2019 г по описа
на СРС , 126 състав ; както и в частта , в която „Е.М.“ ЕООД *** е осъдено да заплати на Е.Г.Л. ЕГН **********
*** разликата над 171,59 лева до 213,66
лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Е.М.“ ЕООД *** , който иск е с правно основание чл.422 ГПК във
вр.чл.430 ал.1 ТЗ , чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД ;че Е.Г.Л. ЕГН ********** *** му дължи
разликата над 1928,04 лева до 2484,53
лева главница по договор за потребителски кредит от 06.07.2012 г на „ОББ „
АД прехвърлена с договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г
; ведно със законната лихва върху
главницата от 07.01.2019 г до окончателното й заплащане , за която сума
/частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 22.01.2019 г по ч.гр.д.№465/2019 г по описа на СРС , 126 състав
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение , в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над
2484,53 лева до предявения размер от 2661,97 лева ; искът за възнаградителна лихва е уважен за сумата от 341,88 лева
, както и Л. е осъдена да заплати 554,06 лева разноски , а „Е.М.“ ЕООД е
осъдено да заплати 171,59 лева разноски .
ОСЪЖДА Е.Г.Л. ЕГН
********** *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД *** допълнително още 136,11 лева
разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА „Е.М.“
ЕООД *** да заплати на Е.Г.Л. ЕГН ********** *** сумата от 3,01 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.