Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 829 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен иск от П.Д.Н. ЕГН **********
*** срещу С.Ц.В. ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.
Вакарел, махала „Яздирастовци“, представляващ празно дворно място с площ от 750
кв. м, неурегулирано, при граници на имота: от две страни път, Ц. П.В. и Д. П.В.,
включено в парцел I-44 и II-45 в кв. 9
по плана на селото от 1983 г.. Сочи се, че имотът е придобит чрез покупко-продажба
с нотариален акт № 29, том II, дело № 534/1977 г. на Ихтиманския районен съдия,
а със съдебно решение са определени границите на имота. Твърди се, че С.Ц.В.
владее имота й, поради което и иска да
бъде осъден да предаде владението върху него. Сочи се, че към настоящия момент
границите не са нанесени в кадастралния план, което обуславя правния й интерес
от водене на производство по чл. 109а ЗС за определяне на граници.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.В. оспорва иска по
чл. 109а ЗС като недопустим. По отношение на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС
твърди, че претендираният от ищцата имот не съществува в кадастралната основа.
Сочи се, че ищцата никога не е владяла процесния имот. Навеждат се доводи за
това, че парцел I-44 в кв. 9 по плана на с. Яздирастовци е собственост на
основание давностно владение на Цветан Петров В. и е владян в границите, които
са отразени в регулационния план на селото. В имота е построена жилищна сграда
през 1976-1977 г., която е заснета при изработването на плана на селото от 1983
г. В този смисъл се прави възражение, че имотът е придобит по давност.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е оставил без
разглеждане като недопустим предявеният иск с правно основание чл. 109а ЗС.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 2, том III, дело №
475/1975 г. на Ихтиманския районен съдия се установява, че Д. П. В. е бил
признат за собственик по наследство, делба и присъединено давностно владение на
дворно място от 750 кв. м, ведно с масивна жилищна сграда, находящо се в с.
Вакарел, махала Ездирастовци, неурегулирано при граници от две страни път, С.В.В.
и М. П.А.
От друга страна, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 1, том III, дело №
449/1975 г. на Ихтиманския районен съдия Ц. П. В. също е бил признат за
собственик по наследство, делба и присъединено давностно владение на дворно
място от 750 кв. м, ведно с паянтова плевня, находящо се в с. Вакарел, махала
Ездирастовци, неурегулирано при граници от две страни път, С. В. В..
От представеното удостоверение за наследници на П. Т. В., б.ж. на с.
Вакарел, поч. на 08.10.1957 г. де установява, че е бил наследен от преживяла
съпруга – С. В. В. и три деца – М. П. А., Ц. П. В. и Д. П.В.. Ц.В. е починал
като е наследен от Я.В. и С.В. /ответник в настоящото производство/, а Димитър В.,
който също е починал е наследен от ищцата П.Д.Н.
Съгласно приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29, том II, дело № 534/1977 г. на Ихтиманския
районен съдия С. В.В. е продала на П. Д.В. празно дворно място от 750 кв. м,
находящо се в с. Вакарел, махала „Ездирастовци“, нерегулирано при граници: от
две страни път, Ц.П. В. и Д. П. В.
Видно от Решение № 60 от 30.04.1996 г. на Общинския съвет – Ихтиман имоти с
планоснимачни номера № 44, № 45 и № 46 в кв. IX на махала „Яздирястовци“ са отредени за
индивидуално жилищно строителство. Със Заповед на кмета на община Ихтиман № 168
от 26.03.1997 е одобрено преотреждането на имотите.
По делото е представено Решение от 23.12.1986 г. по гр. дело № 512/1986 г
по описа на РС-Ихтиман, според което е признато за установено по отношение Ц. П.
В., М. П. А. и Д. П. В., че при заснемането
на кадастралния план на с. Вакарел, махала „Ездирастовци“ е допусната
грешка като не е заснето дворното място
на П.Д. Недева, а именно дворно място от 750 кв. м, включено в парцел I-44 и парцел II-45 в квартал
девети по плана на махала „Ездирасттовци“ от 1983 г. В диспозитива на
решението е отразено, че е придружено със скица № 460 от 17.12.1986 г., която е
неразделна част от същото.
От представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 138, том I, рег. № 948, дело № 111/2008 г. на нотариус С. В.,
рег. № 0135 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, , че Я.И.В. е прехвърлила на сина си С.Ц.В. собствените
си 1/3 идеална част от поземлен имот /дворно място/, целият с площ от 654 кв. м
съгласно скица, а съгласно доказателствения нотариален акт – с площ от 750 кв. м,
находящо се в село Ездирастовци, кметство Костадинкино, общ. Ихтиман, съставляваща част от имот с планоснимачен №
44, включена като основа на УПИ I-44 в кв. 9 по дворищно регулационния план на същото населено място, одобрен
със Заповед № АБ-361 от 1983 г. на председателя на Софийски окръжен народен
съвет, урегулиран поземлен имот с площ от 661 кв. м при неуредени регулационни
сметки за 7 кв. м, придаваеми от имот пл. № 45, ведно с 4/6 идеални части от
построената в същия поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от
36 кв. м, както и 4/6 идеални части от всички трайно закрепени към имота
подобрения при граници /съседи / на парцела: елица с осови точки 37-38, улица с
осови точки 38-67-68, УПИ II-45 и УПИ IX-44.
Видно от приложеното копие на разписния лист за махала „Ездирастовци“ на с.
Вакарел имот с пл. № 44 е бил вписан на името на Ц. П. В., а впоследствие и на
сина му С.Ц.В..
В показанията си св. В. Т. твърди, че бабата на ищцата – С. е продала на
внучката си собствения си имот в с. Вакарел. Т.е посещавала един път имота на П.Н.
и е видяла, че имотите са четири, като е нямало ограда помежду им.
Свидетелят А.Г.също твърди, че е посещавал имота на П. преди около 30
години. Имало плевня с навес и една стая, която била на баба С., като е чул, че
на мястото има четири парцела.
От своя страна св. И. Д., твърди, че Ц. В. е построил къща в двора си, а към
настоящия момент дворното място се поддържа от С.В.. Имотът е заграден откъм
улицата. Към съседните места няма ограда. Свидетелят твърди, че не е виждал П.Н.
в имота. Изградената в съседен имот двуетажна къща е продадена на трето лице,
като между продадения имот и имота на Ц. В. има 20-30 метра разстояние.
В показанията си св. В. В., която е съпруга на ответника, твърди, че за
пръв път е видяла ищцата през лятото на
2020 г., а двамата със С.В. са съпрузи от 30 години. Ищцата не е поддържала
имота си. Свидетелката твърди, че имотът на С.В. е повече от половин декар.
Съседният имот бил празен, но имало навес и според свидетелката то било
собственост на сестрата на Ц. – М.. Между техния и и съседния имот имало дървен
плет, но не и ограда.
В заключението на допуснатата съдебно техническа експертиза е посочено че в
два нотариални акта, с които се признава правото на собственост на Ц.В. и Д. В.
е посочено е отразено, че граничат с имот на С. В., като в разписния лист като
собственик на имот № 44 с площ от 1287 кв. м е вписан Ц.В., за имот № 45 с площ
1030 кв. м е вписана М. В. и за имот № 46 с площ от 837 кв. м – Д. В.
Впоследствие имот № 46 е продаден на трето лице. В съдебно заседание вещото
лице твърди, че не е била реализирана регулацията по отношение на парцелите,
като е предвидено в имот 44 да има два парцела, а имотната граница не е
материализирана на място. Според вещото лице общата площ на парцели с № 44 и 45
е около 3 дка.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Предоставянето на търсената собственическа
защита по чл. 108 ЗС е обусловено от едновременното установяване, че ищецът е
собственик на спорния имот (съответно част от имот), който се владее или държи
от ответника без правно основание. Тежестта на доказване на тези предпоставки
лежи върху ищеца като липсата на всяка една от тях обуславя извод за
неоснователност на иска, т.е. правото да се иска предаване на владението по чл.
108 от ЗС възниква при следния фактически състав: ищецът да е собственик
(активна материална легитимация); вещта да се владее или държи от ответника и
фактическата власт на ответника да е без правно основание, противопоставимо на
ищеца.
Ищцата твърди, че придобила собствеността върху имот
от 750 кв. м, попадащ в имот на ответника въз основа на покупко-продажба от
Стоянка В.. От представените по делото доказателства се установи, че
придобитият от страна на ищцата имот не е бил нанесен в дворищно-регулационния
план на махала „Яаздирастовкци“, одобрен със Заповед № АБ 361/1983 г., дори и
след като е било постановено Решение от 23.12.1986 г. по гр. дело № 512/1986 г
по описа на РС-Ихтиман, с което е признато за установено, че е била допусната
грешка при заснемането на имоти № 44 и № 45 в кв. IX на махала „Ездирастовци“
на с. Вакарел. В случая представената от ищцата скица не може да бъде ценена
като годно доказателство, доколкото същата
е датирана на 18.11.1988 г. – т.е. почти две години след постановяване
на решението и не е приподписана от районния съдия, така че да може да се
установи, че именно това е скицата, която е била неразделна част от решението.
Съдът не кредитира изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, тъй като тя не съответства на действителното
положение, не отразява реални имотни граници и не съответства на описанието на
имота по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 29, том II, дело № 534/1977 г. на
Ихтиманския районен съдия.
Претенцията на ищцата, а и отредения за нея имот от
страна на вещото лице по приетата
съдебно-технтническа експертиза, включва част от имот I-45, който съобразно доказателствата по делото не е
собственост на ответника, а на трето лице, което не участва в производството.
По отношение на частта от имот I-44, който е собственост на ответника, съдът приема, че
искът е неоснователен /по букви Г, Д, Е Ж, З/, тъй като С.В. доказа възражението си за това, че го е
придобил по давност.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ /отм./
съгласно която до 2000 г.. реално определени части от дворищнорегулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. В случая обаче се установи от показанията на
свидетелите Дойнов и В., след 2000 г. до
датата на предявяване на иска са изтекли повече от 10 години, през които С.В. е
владял непрекъснато и необезпокоявано целият имот № 44.
Ето защо, настоящият състав приема, че ищцата не
доказа правото си на собственост по отношение на частта от имота, владяна от
страна на ответника, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 108
ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата дължи
на ответника заплащането на сторените разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в
размер на 500 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.Н. ЕГН ********** *** срещу С.Ц.В. ЕГН ********** *** иск за
установяване правото на собственост и предаване на владение на дворно място с
площ от 750 кв. м, находящо се в с. Яздирастовци, общ. Ихтиман, неурегулирано,
при граници на имота: от две страни път, Ц. П. В. и Д. П. В., включено в парцел
I-44 и II-45 в кв. 9 по плана на селото
от 1983 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Д.Н. ЕГН ********** ***
да ЗАПЛАТИ на С.Ц.В. ЕГН ********** *** сумата
от 500,00 /петстотин/ лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р.
Йорданова)