О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
674 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „М.“ ЕООД срещу „Щ.“ ЕАД.
Ищецът твърди,
че е кредитор на ответника за сумата от 46 628,08 лева на основание
споразумение, сключено на 13.12.2019 г. между „М.“ ЕООД и „Щ.“ ЕАД и договор №
ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. за обект „Експо 2000, фаза 4“. Посочва, че на 13.12.2019
г. страните са подписали споразумение, съгласно което уредили свои текущи права
и задължения по различни договори, сключвани между тях, сред които бил и
договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. Твърди, че двете страни подписали и Приложение № 1 към
споразумението от 13.12.2019 г., съгласно което и чл. 5 от същото „М.“ ЕООД се
задължило да извърши ремонтите на обект Експо, фаза IV, описани в
Приложение № 1, а „Щ.“ ЕАД се задължило да изплати на „М.“ ЕООД всички
неоснователно задържани от него суми. Твърди, че изпълнил всички свои
задължения по споразумението от 13.12.2019 г. и по-специално извършил
отстраняване на всички гаранционни дефекти и проблеми, предвидени в Приложение
№ 1. Посочва, че въпреки одобрението и приемането на строително-ремонтните
дейности по отстраняване на дефектите и проблемите, описани в Приложение № 1,
от фирмите, изпълняващи функциите на „Строителен надзор“ и представляващи
Собственика на имота/Инвеститора на обект Експо, фаза IV, „Щ.“ ЕАД
отказало да подпише същите протоколи за одобрение и приемане на
строително-ремонтните дейности за отстраняване на дефектите и проблемите,
описани в Приложение № 1 между „Щ.“ ЕАД и „М.“ ЕООД – дружеството, което ги е
извършило. Посочва, че с чл. 5.1. от споразумението страните са се съгласили,
че ако „М.“ ЕООД извърши „ремонтите добросъвестно и в срок и са приети от
Щрабаг и собственика на имота, „Щ.“ ЕАД ще изплати всички задържани дължими за
плащане суми, по този договор…“. Твърди, че конкретно за договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. „Щ.“ ЕАД дължи изплащането на „М.-МТ“ ООД следните суми:
сумата от 23 162,91 лева, призната от ответника в чл. 1 от споразумението
от 13.12.2019 г. и сумата от 33 969,41 лева, призната от „Щ.“ ЕАД съгласно
чл. 6.6 от споразумението от 13.12.2019 г. и представляваща „задържаните
средства по договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. – обект Експо 2000 фаза 4 – гаранция
за покритие на месечни отчети №№ 1, 2, 3, 4 и 5“, заедно със законната лихва от
15.07.2020 г. Посочва, че след издаване на фактура за претендираната сума от
23 162,91 лева, на 27.11.2020 г. ответникът извършил частично плащане в
размер на 18 951 лева. Счита, че плащането представлява извънсъдебно
признание, че сумата от 23 162,91 лева е дължима от „Щ.“ ЕАД към „М.-МТ“
ООД, съответно, че ищецът е завършил всички дейности, описани в Приложение № 1
към споразумението от 13.12.2019 г. Предвид изложеното иска да се осъди „Щ.“
ЕАД да заплати на „М.“ ЕООД на основание споразумението от 13.12.2019 г. и
договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. сумата от 8 844,49 лева по т. 1 от споразумението от
13.12.2019 г.; сумата от 343,98 лева за законна лихва върху сумата от
8 844,49 лева от 27.11.2020 г. до 15.04.2021 г.; сумата от 875,11 лева за
законна лихва върху сумата от 23 162,91 лева за периода от 15.07.2020 г.
до 27.11.2020 г.; сумата от 33 969,41 лева по чл. 6.6. от споразумението
от 13.12.2019 г. и представляваща „задържаните средства по договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. – обект Експо 2000 фаза 4 – гаранция за покритите по месечни
отчети №№ 1, 2, 3, 4 и 5“ и дължима на основание чл. 5.1. от споразумението от
13.12.2019 г.; сумата от 2 595,09 лева за законна лихва върху сумата от
33 969,41 лева от 15.07.2020 г. до 15.04.2021 г., заедно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл.
367 ГПК ответникът прави възражение, че искът е недопустим, тъй като не е
родово и местно подсъден на Софийски градски съд във връзка с чл. 19 ГПК.
Твърди, че между ищеца и ответника има сключени договорни отношения, а именно:
договор № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. за обект „ЕХРО 2000“, фаза 4. Посочва, че в договора в
точка 18 от раздел Подсъдност и приложимо право страните са договорили всички
спорове, произтичащи от договора да се уреждат окончателно съгласно Правилата
за арбитраж и помиряване на Арбитражния съд към БТПП в гр. София от трима
арбитри съгласно актуалните правила на БТПП. Посочва, че страните в последващо
споразумение от 13.12.2019 г. или с друг писмен документ не са дерогирали,
променяли договора в тази част и клаузата е валидна към датата на предявяване
на исковата молба. Предвид изложеното прави възражение за допустимост на иска.
В случай, че съдът не прекрати делото, излага становище по неговата
основателност.
В срока по чл.
372 ГПК ищецът оспорва становището на ответника, че предявеният иск е
недопустим, тъй като не бил подсъден на Софийски градски съд. Не оспорва, че в
договора № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. има клауза за арбитраж пред Арбитражния съд към БТПП.
Поддържа, че споразумението от 13.12.2019 г. има статута и силата на отделно,
самостоятелно споразумение между страните, което не е обвързано с процесния
договор и спрямо него се прилага общата подсъдност на споровете по ГПК. Твърди,
че споразумението от 13.12.2019 г. има всички характеристики на спогодба,
съгласно определението на ГПК – страните чрез взаимни отстъпки уреждат не един,
а няколко правни спора между тях. Споразумението от 13.12.2019 г. регулира
отношенията между страните не само спрямо процесния договор, а по няколко
договора между страните – за Обект Експо 2000, фаза 4 и за Обект Х.. В
споразумението от 13.12.2019 г. страните изрично признават правно релевантни
факти по двата договора – например дължимите суми и създават ново правно
положение като поставят нови условия за изплащането им. В споразумението от
13.12.2019 г. няма изричния текст, присъстващ в анексите към договорите, че
„всички останали клаузи на договора остават в сила“. Счита, че настоящият спор
има правното си основание изцяло върху споразумението от 13.12.2019 г. и с обща
подсъдност – в случая СГС, поради което иска да се отхвърли възражението на
ищеца за недопустимост на иска.
В срока по чл.
373 ГПК ответникът поддържа възражението за недопустимост на иска. Оспорва
твърденията, че споразумението от 13.12.2019 г. има статута и силата на
отделно, самостоятелно споразумение между страните, което не е обвързано с
процесния договор и спрямо него се прилага общата подсъдност на споровете по
ГПК.
Съдът намира, че възражението на ответника за
неподведомственост на спора е допустимо и основателно, предвид следното:
Съгласно чл. 15,
ал. 1 ГПК, въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде
повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен
когато в закон е определен срок за това. В разглеждания случай възражението е
заявено от ответника с отговора на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.
Видно от
изложените твърдения в исковата молба и заявения петитум ищецът търси заплащане
на суми от ответника на основание споразумение от 13.12.2019 г. и договор №
ЕХРО 4_011/29.08.2016 г.
Страните не
спорят, че в цитирания договор в т. 18, изр. 3 е уговорена валидна арбитражна
клауза, която предвижда, че всички спорове, произтичащи от този договор или свързани
с неговото нарушаване, прекратяване или недействителност, ще се уреждат
окончателно съгласно Правилата за арбитраж и помиряване на Арбитражния съд към
БТПП в София от трима арбитри, назначени съгласно тези правила.
Съгласно чл.
365, ал. 1 ЗЗД спогодбата е договор, по силата на който страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки или спогодбата е договор, с който страните се задължават частично да
не поддържат претенциите си. Спогодбата е договор, когато с нея се изменя едно
съществуващо правоотношение между страните.
В разглеждания
случай, тълкувайки съдържанието на сключеното споразумение и заявените
претенции в настоящото производство е видно, че страните са се съгласили да се
дължат определени суми по договора № ЕХРО 4_011/29.08.2016
г., при положение, че ищецът изпълни необходими ремонти на обекта Експо Фаза IV. Следователно споразумението по отношение на процесния договор не цели прекратяване
на съществуващ спор, респективно избягване на възможен спор и не преурежда
съществуващото правоотношение между страните, а изисква последваща преценка,
която е свързана с изпълнение на договора.
С подписаното
споразумение страните не изменят съществуващите клаузи на договора № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. относно видовете работи, които трябва да се извършат и
условията, при които се освобождава внесената гаранция. За нарушаването на
договора, което по същество представлява твърдяното от ответника некачествено
изпълнение на ремонтните дейности и съответно тезата на ищеца, че е изпълнил
всичко качествено и в срок, страните са уговорили валидна арбитражна клауза,
чието действие не е изрично изключено със споразумението. Не може да се приеме,
че с констатираните недостатъци на изпълнението в споразумението се създава
ново правно положение и се изменят условията за изплащане на процесните суми,
тъй като изпълнението е обвързано с първоначално договореното между страните
както по отношение на дейностите за обекта, така и за условията, при които може
да бъде освободена внесената от изпълнителя гаранция.
Следователно
спорът относно това дали са настъпили условията за изплащане на претендираните
суми по договора № ЕХРО 4_011/29.08.2016 г. изисква преценка дали е налице
изпълнение на договорните клаузи, които не са променяни с подписаното
споразумение от 13.12.2019 г., поради което, по изрично изразена воля от
страните в т. 18, изр. 3 от договора, следва да се разреши от Арбитражния съд
към БТПП в София.
Предвид
изложеното съдът счита, че делото не е подведомственото на съда, поради което
производството следва да бъде прекратено.
Така
мотивиран и на основание чл. 19 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 674/2021
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-1 състав, поради неподведомственост на спора на съдилищата.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: