№ 16815
гр. София, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря *** Д. А.А
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110155582 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. С. Г. да заплати на „****“
ЕАД следните суми: сумата от 283.39 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж. к. „*** 1“, бл. 65, вх. 1, сумата от 44.51 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 28.09.2022г., сумата от 30.13 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 09.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.10
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 28.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на горепосочения недвижим имот
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято
дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 36, ал. 1 от
общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
1
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 25.07.2023г., както и в определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, преписи от които са надлежно връчени адресата. С
исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът
да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките
за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени
изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 165.00 лева, представляваща разноски
за настоящото производство, включващи заплатени държавни такси за разглеждане на
исковете, за издаване на съдебни удостоверения, както и определено от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Е. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, следните
суми: сумата от 283.39 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр.
София, ж. к. „*** 1“, бл. 65, вх. 1, сумата от 44.51 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
28.09.2022г., сумата от 30.13 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
09.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.10 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.10.2019г. до 28.09.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022г., до окончателно изплащане
на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 165.00 лева- разноски за
настоящото производство.
2
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач „****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3