Р Е
Ш Е Н
И Е № 99
гр.
Сливница, 17. 01. 2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Мария
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 608 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р.Н.Н., с ЕГН **********, с
адрес *** ‘, представляван от пълномощника си адв. Д.
от САК, срещу „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К.Х. Ч., Б. А.В., С. А.Г. Д., Е.Й. Б., с които ищецът моли
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 24 900 лева (частично
предявена от сумата 26 000 лева), представляваща размера на дължимото
застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „КАСКО +”, сумата от
788,50 лева, представляваща мораторна лихва за забавено
изпълнение за периода 15.05.2018 г. до 04.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за покупко – продажба от 12.07.2017 г.
придобил от „Х. Г. ПС.“ ЕООД правото на собственост върху лек автомобил, марка
„Ауди“, модел „А 6 Олроуд Куатро“
с рама № ….. На същата
дата с ответното дружество бил сключен застрахователен договор и била издадена комбинирана
застрахователна полица № 440117213087233 за застраховка “Пълно каско” за описания лек автомобил, като в Анекс № 1 от
13.07.2017 г. било отразено настъпилото изменение в собственика и като такъв
бил вписан ищеца, както и дадения регистрационен номер на автомобила – …... Срокът на договора бил една
година – от 12.07.2017 г. до 11.07.2018 г., а на анекса – 14.07.2017 г. –
11.07.2018 г. Ищецът посочва, че е заплатил
всички дължими вноски от уговорената застрахователна премия и е представил
на застрахователя лекия автомобил за оглед, при който било констатирано, че за
автомобила са налице всички изисквания съгласно сключения застрахователен
договор и общите условия към него и застрахователното покритие е в действие. Ищецът посочва, че на 31.01.2018 г. настъпило
застрахователно събитие – извършено противозаконно отнемане на автомобила, за
което било образувано досъдебно производство № 244/18 г. по описа на 02 РУ –
СДВР срещу неизвестен извършител, наказателното производство по което било
спряно с постановление от 18.04.2018 г. на прокурор при СРП. Ищецът уведомил
ответника за настъпилото застрахователно събитие, за което е заведена щета №
44012131803433 и е представил на застрахователя всички необходими документи,
както и регистрационен талон и ключ за автомобила, с цел уважаване на
застрахователната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Въпреки това ответното дружество отказало да изплати застрахователно
обезщетение с мотив, че липсват категорични доказателства, по които застрахователят
да извърши преценка дали застрахования е спазил всички свои задължения по
Общите условия. По тези съображения ищецът счита, че отказът на застрахователя
за заплащане на обезщетението е напълно неоснователен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати сумата от 24 900 лева, представляваща размера на
дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО +”, както и сумата
от 788,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2018 г. до 04.09.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане. Ищецът претендира и
разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване
на исковата молба ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. На първо място оспорва
наличието на валидно сключен и влязъл в сила застрахователен договор и
наличието на покрит риск по него за процесния
автомобил, както и че на застрахователя е бил представен именно този автомобил
за първоначален оглед при сключване на договора. Оспорва размера на
застрахователната сума и действителната стойност на МПС. В тази връзка посочва,
че съгласно представения с исковата молба писмен договор за покупко
– продажба на МПС (което е без номер и собственик търговско дружество), който
не е бил представен на застрахователя при сключването на застраховката, е
вписана продажна цена от 3 300 лева, а застрахователната сума за
автомобила е била определена в размер до 26 000 лева, като оглед на
автомобила е бил извършен в деня на
покупката и същия не е бил регистриран. При това съществено разминаване в
продажната цена и застрахователната стойност и при липса на талон за
техническата изправност, ответникът изразява съмнения за евентуална
застрахователна измама, като вероятно е бил закупен автомобил в състояние на
„тотална щета“, а за първоначален оглед, с цел постигане на по-висока
застрахователна сума, е бил представен друг различен от закупения от ищеца лек
автомобил. На второ място ответникът изтъква, че от постановлението на прокурор
за спиране на наказателното производство (което не е влязъл в сила акт на
наказателен съд по смисъла на чл.300 от ГПК) не може да се направи безпорен извод, че в случая е налице кражба на МПС, тъй
като деянието е квалифицирано по чл.346, ал.1 НК, което касае отнемане на
превозно средство с цел ползване, а не посегателство срещу правото на
собственост по смисъла на чл.194 НК. На трето място застрахователят заявява, че
ищецът некоректно е попълнил предложението – въпросник по образец, което му е
предоставено преди сключване на застраховката, като счита, че неточно е
отразено предназначението на автомобила като служебен такъв и непосочването на
други ползватели на МПС, което поставяло в невъзможност застрахователя да
прецени реалния риск от възникване на застрахователно събитие. При това
положение ответната страна счита, че като не е изпълнил въведените в ОУ на
застрахователния договор и вменени му от закона задължения, ищецът е създал предпоставки
за увеличаване на риска за настъпване на застрахователното събитие, което е
основание застрахователя да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователно обезщетение. На следващо място ответното дружество посочва, че
ищецът не е представил изисканите от застрахователя документи - свидетелство за
управление на МПС и контролен талон на водача, който е управлявал МПС към
момента на настъпване на застрахователното събитие, което е самостоятелно
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение. Освен това не
е предал и дистанционно управление за алармената система, като ответникът
смята, че такава изобщо не е била налична/действаща/изправна към онзи момент.
На застрахователя бил предоставен само 1 бр. ключ от автомобила. Ответникът поддържа,
че претендирания размер на обезщетението не
съответства на действителната пазарна стойност на процесното
МПС, чийто размер от 3 300 лева единствено би могъл да бъде меродавен към
датата на твърдяното застрахователно събитие и след като се вземе предвид
съответното овехтяване и налични увреждания за периода на експлоатация.
Застрахователното дружество оспорва основанието и размерът на претенцията за
обезщетение за забава, тъй като 15-дневния срок за произнасяне започва да тече,
след като бъдат представени всички изискани документи. В противен случай
застрахователя е длъжен да се произнесе не по-късно от 6 месеца от предявяване
на претенцията. В конкретния случай застрахователят се е произнесъл в срок и не
е изпаднал в забава. При тези съображения ответното дружество моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни, и при условията на евентуалност – да не
бъдат уважени в пълния претендиран размер. Ответното
дружество претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2017 г. между „Х.Г.ПС.“
ЕООД и ответното дружество бил сключен договор за застраховка “Пълно каско” за лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 6 Олроуд Куатро“, с рама № …., оформен с комбинирана
застрахователна полица № 440117213087233. На същата дата по силата на договор
за покупко – продажба ищецът придобил от „Х.Г.ПС.“
ЕООД правото на собственост върху описания лек автомобил, който регистрирал на
свое име в ОДМВР – София и за автомобила бил издаден рег. № ….. На същата дата бил сключен
Анекс № 1 от 13.07.2017 г. към застрахователния договор, в който било отразено
настъпилото изменение в собственика на застрахования автомобил и като такъв бил
вписан ищеца, както и дадения регистрационен номер на автомобила – ….. Срокът на действие на
застрахователния договор бил една година – от 12.07.2017 г. до 11.07.2018 г., а
на анекса – 14.07.2017 г. – 11.07.2018 г. На 12.07.2017 г. ищецът представил лекия
автомобил на застрахователя за оглед. Бил съставен протокол № 99005078 от
същата дата, подписан от представител на ответното дружество, при който в графа
„аларма/имобилайзер“ е посочено „имобилайзер“.
На 31.01.2018 г. процесният лек
автомобил за времето от 8.20 ч. до 17.35 ч. бил паркиран в гр. София, на бул.
„Рожен“ № 16, от където бил противозаконно отнет. За деянието било образувано
досъдебно производство № 244/18 г. по описа на 02 РУ – СДВР срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК, наказателното производство по
което е спряно с постановление от 18.04.2018 г. на прокурор при СРП.
Ищецът уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, за което е заведена ликвидационна преписка
по щета № 44012131803433 от 01.02.2018 г. От представените описи на
необходимите документи е видно, че във връзка с образуваната ликвидационна
преписка ищецът е предал на застрахователя всички необходими документи и вещи,
изискуеми с оглед заявения риск – уведомление, регистрационен талон, документ
за самоличност, полица, банкова сметка, ***телна
премия, постановление от прокуратурата за спиране на наказателното производство
и 1 бр. и ключ за автомобила.
С писмо от 17.05.2018 г. ответното
дружество уведомило ищецът, че претенцията му е неоснователна и отказват
изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 44012131803433 с мотив, че
декларираните от него при завеждане на
щетата обстоятелства не съответстват с установените факти и събраните по
претенцията данни.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в
предоставения от застрахователя на вещото лице за изготвяне на експертизата
ключ не се съдържа информация кога е бил използван ключа от автомобила в
периода преди, след и на датата на настъпване на застрахователното събитие -
31.01.2018 г., както и какъв е пробегът на автомобила съгласно данните,
записани в паметта на ключа. Към експертизата е приложен отговор от отправено
от вещото лице запитване до официалния представител на марката „Ауди“ за Р
България, в който е отразено, че за този
модел автомобили няма информация за последно използване на ключа и за пробег, съдържа
се само информация за номер на шаси.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно автотехническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 394 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния
договор – чл.394 КЗ. Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Предвидената в чл.405, ал.1 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде
ангажирана при осъществяване на сложен фактически състав, който включва следните
елементи, чието пълно и главно установяване е в тежест на ищеца: наличие на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между страните с действие към 31.01.2018 г.; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличието на вреди, възникнали в резултат на застрахователното събитие
(причинно-следствена връзка); изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на
застрахователя, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже, че са налице материални
предпоставки, при възникването на които може обосновано да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.
От представените по
делото доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица № 440117213087233
и Анекс № 1 от 13.07.2017 г. за лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 6 Олроуд Куатро“, с рег. № …. и с рама № …. Разпоредбата на чл.343, ал.1 КЗ
определя застрахователния договор като
договор, с който застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да
поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Легалната дефиниция на договора сочи ясно,
че целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на
застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед
целта на договора от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква
задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития
и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за
претърпените вреди, определено при имуществените застраховки по правилото на
чл.404 КЗ. Осигуряването на застрахователно покритие
формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация,
което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с
момента на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в
сила, застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и обратната
хипотеза не е възможна. В случая сключеният от страните застрахователен договор
е влязъл в сила, с плащането на договорената първа вноска от застрахователната
премия. В този смисъл следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните, в срока на застрахователното покритие на което е
настъпило застрахователно събитие кражба, по което застрахователят е отказал
плащане на застрахователно обезщетение. В нормата на чл.408, ал.1 КЗ са
изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. От разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ
е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на
застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите
условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното
събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е
довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е.
невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. В случая доказателства
за наличие на такава причинна връзка липсват.
Ответникът
релевира следните доводи в подкрепа на решението си
да откаже плащане: несъответстващ
размер на застрахователната сума (26 000 лева) и действителната стойност
на МПС, за каквато следва да се приеме посочената в договора за покупко – продажба продажна цена от 3 300 лева, който не е бил представен на застрахователя
при сключването на застраховката; съмнения за евентуална застрахователна
измама, изразяваща се в представянето за оглед на различен от закупения лек
автомобил, който вероятно е бил в състояние на „тотална щета“ с цел постигането
по-висока застрахователна сума; наличие на деяние по чл.346, ал.1 НК, а не на кражба
като посегателство срещу правото на собственост по смисъла на чл.194 НК; некоректно
посочване от ищеца на предназначението на автомобила като служебен такъв и
непосочването на други ползватели на МПС в предложението – въпросник преди
сключване на застраховката, което поставяло в невъзможност застрахователя да
прецени реалния риск от възникване на застрахователно събитие; непредставяне на
СУМПС и контролен талон на водача, който е управлявал МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие; непредаването от страна на ищеца на
дистанционно управление за алармената система, като ответникът смята, че такава
изобщо не е била налична/действаща/изправна към онзи момент; предоставянето
само на 1 бр. ключ от автомобила.
По въпроса за
необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с
оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие,
е налице уеднаквена съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав. В решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015
г., II ТО, решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г., ВКС, I ТО и др. (с
решението се дава разрешение относно приложението на чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.), но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ,
дадените с решението отговори са все още актуални), правото на застрахователя на откаже плащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Не може по договорен път
причинната връзка да бъде презюмирана, като същата
следва да се докаже в процеса, на основание чл.154 ГПК, от застрахователя. В
случая застрахователят не доказа, че щетите за ищеца са причинени от
застрахователна измама, събитие със застрахованото МПС или опит за заблуда или
премълчаване от страна на застрахования на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието.
На
първо място неоснователно е възражението, че ищецът има право да получи не
повече от 3 300 лева, тъй като това е цената, която е заплатил при
придобиването на автомобила и е отразена в договора за покупко – продажба.
При закупуването на автомобила ищецът е встъпил в правата на праводателя си по договора за имуществена застраховка „Автокаско“, което се потвърждава и от сключения Анекс № 1
от 13.07.2017 г. към застрахователна полица № 440117213087233. Така ищецът е
придобил и правото при настъпването на застрахователно събитие да получи
застрахователно обезщетение, чийто размер се определя според уговорките в
застрахователния договор и закона. Без значение е обстоятелството каква сума е
заплатена от него, за да придобие собствеността върху автомобила, тъй като
същата е предмет на друго правоотношение, различно от процесното
застрахователно правоотношение.
Не намира подкрепа
в писмените доказателства по делото и изтъкнатото от ответника възражение за
евентуална застрахователна измама, изразяваща се в представянето за оглед на
различен от закупения лек автомобил, който вероятно е бил в състояние на
„тотална щета“ с цел постигането по-висока застрахователна сума, защото във
всички представени по делото документи, процесният лек автомобил описан с
основния си индивидуализиращ белег номер на рама - ……. и няма твърдения за интервенции или въздействия върху него.
Също
така представянето само на един брой ключ от автомобила при уведомяване
на застрахователя за настъпване на процесното събитие
е съобразно предвиденото в общите условия на договора. При сключването на
застрахователната полица, задължение на застрахователя, респ. на упълномощеното
от него лице, е да изиска за оглед застрахованата вещ и да издаде протокол за
огледа - раздел І, чл. 3.7 от ОУ. В изготвения протокол за оглед № 99005078 от
12.07.2017 г. не е посочено колко ключа има
автомобила. Не се доказа несъответствие между отразените данни в предложението
– въпросник към комбинирана полица № 440117213087233 от 12.07.2017 г.
(попълнено от праводателя на ищеца), протокола за оглед и описът на документи и вещи по
претенция № 44012131803433/ 01.02.2018 г.,
което да е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
изискването за отказ на още две предпоставки: неверните данни да са
предоставени от застрахования с намерение да въведе застрахователя в
заблуждение, и вредите, за които иска обезщетение, да са причинени от или
вследствие на това неправомерно поведение. По настоящето дело няма
доказателства ищецът да е действал с умисъл да заблуди застрахователя относно
обстоятелствата при настъпване на застрахователното събитие, нито вредите да са
настъпили именно в резултат на предоставяне на неверни данни за самото застрахователно
събитие.
Неоснователни
се явяват и направените от ответника възражения, че непредаването от страна на ищеца
на дистанционно управление за алармената система означава, че такава изобщо не
е била налична/действаща/изправна към онзи момент. В раздел I, чл.4.3.1 от ОУ
за автомобилна застраховка „Каско“ е предвидено
алтернативно наличието на изправнодействаща алармена
система или имобилайзер, така е посочено и и в чл.8.1
от ОУ и в предложението – въпросник, а в протокола за
оглед № 99005078 от 12.07.2017 г. е отразено
наличието на имобилайзер. Ето защо доколкото двете
устройства са предвидени алтернативно, то наличието на което и да е от тях
означава, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за поставяне на
средства за защита на автомобила. Освен това твърдяната липса на алармена
система е можело да се установи от застрахователя при първоначалния оглед на
автомобила. Също така не е установено в МПС да е проникнато с взлом, поради
което да се направи заключение, че алармената система би спомогнала за предотвратявена на отнемането му, респективно, че
евентуалното невярно деклариране на това обстоятелство има отношение към
настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Тук следва
да се посочи, че неотносимо към настъпилото застрахователно
събитие е предназначението на автомобила, непосочването на други
ползватели на МПС, непредставянето на СУМПС и контролен талон на водача, който
е управлявал МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие,
доколкото превозното средство към този момент е било паркирано на улицата.
Ирелевантен е и поддържания от ответното дружество довод,
че в случая е налице
на деяние по чл.346, ал.1 НК, а не кражба като посегателство срещу правото на
собственост по смисъла на чл.194 НК. Противозаконно отнемане на превозното
средство е налице в случаите на кражба, грабеж и противозаконно отнемане на превозното средство с цел ползване по който и
да е от по-леко или по-тежко квалифицираните състави на тези престъпления по Наказателния
кодекс на Република България.
Съгласно
условията на раздел II „Каско“ чл. 2.1.5 и чл.2.2 от „Клауза
Супер“, клаузата включва покритие по следните рискове - злоумишлени действия на
трети лица, изразяващи се в механично въздействие, заливане на МПС с химически
активни вещества; действия, нарушаващи целостта и/или външния вид; палеж;
взривяване; цялостна кражба; грабеж; вандализъм в съответствие със смисъла на отделните текстове на НК, включително и
повреди по намереното след кражба МПС.
В
правилното на чл.20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността. Основен принцип при тълкуване на договорите, сключени при
общи условия и типовите договори е тълкуването в тежест на предложителя - тоест
при съмнение в значението на договорна клауза, която не е индивидуално уговорена,
се предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила. Нещо
повече в случая предложителят е и професионалист, като в отношенията си с
другата страна дължи грижата на добрия търговец - арг.
чл.302 ТЗ.
В тази
насока от тълкуването на договора, действителната воля на страните е да се
обхванат всички случаи, в които е налице обективният факт на отнемане на МПС от
владението на неговия собственик. Независимо дали се касае за престъплението
кражба по основния състав на чл.194 НК или по някои от квалифицираните състави
или т. нар. противозаконно отнемане по чл.346 НК. Единствената разлика между кражбата
и противозаконното отнемане е субективния елемент на състава - при кражбата е
необходимо намерение у дееца да присвои вещта, а при противозаконното отнемане
липсва този субективен елемент, поради което вещта е обективно отнета от
владението на собственика, но не с присвоително
намерение, а единствено за ползване. Буквалното тълкуване на договора, в
каквато насока са доводите на ответника, не само, че не отговаря на неговия
смисъл, но на практика обезсмисля застраховката „Каско“,
при която са покрити всички застрахователни рискове и нейните социални и
икономически функции. Настъпването на застрахователният риск е обективен факт.
Той не може да зависи от правната квалификация, която органите на досъдебното
производство в това число и прокуратурата дават на определено деяние.
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Ето
защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението по чл.405,
ал.1 КЗ вр. чл.394 КЗ по процесния
застрахователен договор.
При
имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния
размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на
неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение,
т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително
претърпяната вреда. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност (в случая не се установява страните да са
определили договорена застрахователна стойност по чл.387 от КЗ). Съгласно чл.400,
ал.1 КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При данните по делото,
съдът приема, че пазарната стойност на откраднатия лек автомобил възлиза към
датата на настъпване на това застрахователно събитие на 26 000 лв., от които
ищецът претендира сумата от 24 900 лева, за която предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до
окончателното плащане на сумата.
Предвид приетият за доказан
размер на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице са елементите от фактическия
състав на цитираната правна норма - ищецът и ответникът са били в облигационни
правоотношения с източник застрахователен
договор, по който ответникът не е изпълнил в срок паричното си
задължение за заплащане на обезщетение за настъпило застрахователно събитие.
Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за
времето на забавата. В конкретния случай ищецът е установил наличието на
основание за прилагане спрямо ответника на предвидената от законодателя гражданскоправна санкция за обезвреда,
поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да изплати размера на
обезщетението в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства. След този момент, за него е възникнало и вторичното санкционно
задължение да обезщети кредитора за забавата за периода от 15.05.2018 г. до
04.09.2018 г., включително.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
направените разноски. Ответникът прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение
поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2300 лева надвишава
размера, установен в чл.7, ал.2, т.4 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се намалят в размер на 1277 лева. На ищеца
следва да се присъди и внесената от него държавна такса по производството - 1046
лв.
При
тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл.405, ал.1 КЗ „ДЗИ
–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., С. А.Г. Д., Е.
Й. Б. да заплати на Р.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 24 900 (двадесет и
четири хиляди и деветстотин) лева (частично предявена от сумата 26 000
лева) - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
в резултат на настъпило на 31.01.2018 г. застрахователно събитие – противозаконно
отнемане на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6 Олроуд
Куатро“, с рег. № … и рама № …., застрахован по договор,
оформен със застрахователна полица № 440117213087233 и анекс № 1 от 13.01.2017
г. към нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2018
г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 788,50 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 15.05.2018 г. до 04.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 5 от ГПК
„ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., С. А. Г.Д.,
Е.Й. Б. да заплати на Р.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2323
лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, от които 1046
лева – държавна такса по производството и 1277 лева – адвокатски хонорар в
намален размер съобразно чл.7, ал.2, т.4 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен съдия: