№ 1197
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204138 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4209843, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на
С.А.Щ. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски .
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, включително и
към датата на съдебното заседание същата не е представила изисканата с
1
разпореждането за насрочване разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.
Съображенията в тази насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 26.11.2020 г. в 15,16
часа на път II – 64, км. 35 – ти, посока на движение село Черноземен към село
Граф Игнатиево, е извършено нарушение на скоростта с МПС БМВ Х 5, Лек
Автомобил, с рег. № ***, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС/ TFR1 – M511, като при ограничение на скоростта 60 км/ч,
въведено с пътен знак В 26, процесният автомобил се е движел с установена
стойност на скоростта 91 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 31
км/ ч.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21
ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който
на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2
вр.чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото
на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от
2
възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на
МПС.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ. В същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив;
мястото – път II-64, км. 35 -ти в посока на движение от с. Черноземен към с.
Граф Игнатиево; датата – 26.11.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 15,16 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Щ.; описание на нарушението – управление на лек автомобил
с превишена скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 60
км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
3
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 12202 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 273р-12633/27.11.2020 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 26.11.2020 г. в 14,05 часа и е
приключила в 17,05 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 12189, а последното - с № 12225.
Процесният клип е с № 12202 и следователно е заснет от техническо средство
TFR1-M с фабр. № 511 на дата 26.11.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 26.11.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
На следващо място, по преписката е приложена снимка, като
регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Допълнително, съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно
разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за
контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение
обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата
е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен
в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е осъществяван
контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани
различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се
касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя,
поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на
разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този
изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в
страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на
4
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019
г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от
02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара
Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на
Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. №
92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случаите,
когато представянето на снимка на разположението на уреда е било
необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не
представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така
Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд –
Пловдив.
Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено мястото
на извършване на нарушението – път II-64, км. 35 - ти в посока от село
Черноземен към село Граф Игнатиево. Същият адрес е вписан и в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за място на
осъществявания контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде
надлежно уведомен жалбоподателят за мястото на извършване на
нарушението и да му позволи да организира адекватно и в пълнота защитата
си – в този смисъл Решение № 494 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 163/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на
одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Системата за контрол е вписана по № 4835 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология. Представен е заверен препис от Протокол № 9 – 33 - 20/
26.10.2020 г. за последваща метрологична проверка.
Правилно в електронния фиш е определена и разрешената стойност на
скоростта - 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно пътно управление –
Пловдив /л. 11 от съдебното дело/ се установява, че на 02.11.2020 г., т.е.
5
преди датата на деянието, е поставен пътен знак В26, който е указвал на
водачите, че максимално разрешената стойност на скоростта на движение е
60 км/ч. Жалбоподателят се е движил по път II-64 в посока от село
Черноземен към село Граф Игнатиево, като процесният пътен участък на 35 -
ти км. е попадал в обхвата на действие на пътния знак В26. Същевременно
доказано е по делото и че пътният знак е бил наличен и към датата на
извършване на деянието. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че е извършена проверка на
наличните пътни знаци преди и след измерването от *** И.С.. От
протокола се установява още, че на 26.11.2020 г. контролният орган е
констатирал поставен пътен знак В26, като указаната с него максимално
допустима скорост е била 60 км/ч.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 91 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая се изясни да е 94 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 91 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 31 км/ч. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че не е налице несъответствие или неяснота при определянето
на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
6
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив- измерената с
техническото средство скорост на движение е 91 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч. Превишението на
разрешената скорост е значително и разкрива висока степен на опасност.
Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното
и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване
са от особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването
на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен
начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като
такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено
становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди
възлиза на 80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4209843, издаден от ОД
на МВР- Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП на С.А.Щ., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С.А.Щ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
7
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8