№ 7463
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110165244 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
386202/29.11.2024 г./ на „**********“ ЕАД срещу Й. И. **********, с която са предявени
осъдителни искове за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
********, с абон. № 107770, а именно: 491.86 лв. – главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането; 92.97 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г.; 33.54 лв. – главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва
от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането; 1.40 лв. – мораторна лихва за периода от
15.01.2022 г. до 15.10.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответницата в
качеството й на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през
процесния период топлинна енергия за имота, като тя не е заплатила дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
„*******“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в
забава.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответницата
признава претенциите за главници, но оспорва исковете за мораторни лихви поради липса на
доказателства да е била уведомявана за задълженията. Моли за отхвърляне на оспорените
искове. Претендира разноски.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „*******“ ООД не изразява становище
по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху
тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че
те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже
пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
изискуемост на вземането.
В случая с Определение № 10604/05.03.2025 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за процесния
имот през исковия период и реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период, цената на която възлиза на претендираната сума. Следователно по делото е
установено възникването на вземане на ищеца срещу ответницата за цената на доставената в
имота през исковия период топлинна енергия в предявения размер.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия /Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти
в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР/ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
2
дневен срок. За изпадането на длъжника в забава не са необходими допълнителни действия
на ищеца, защото при наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ето защо възражението на ответницата, че не е била уведомена за
задължението, е неоснователно. В случая тя е изпаднала в забава в плащането на главното
задължение предвид липсата плащане в уговорения срок, като последното е обявено за
безспорно с доклада по делото. Началото на забавата е 15.09.2022 г., тъй като съобщението
към фактура е от 31.07.2022 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.10.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 130.20 лв. В случая ищецът
претендира мораторна лихва в по-малък размер, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното началото съдът приема, че за него е възникнало вземане в общ размер на
92.97 лв. за период на забава от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г., както се претендира с исковата
молба.
Относно главницата за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия съдът намира, че извършеното признание от ответницата на задължението за цената
на тази услуга се подкрепя от доказателствата. Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи
условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая
не се спори между страните, че такъв търговец е избран – „*******“ ООД, както и че са
извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е
извършвано съгласно нормативната уредба. Ето защо за ответницата е възникнало
задължение за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия. Размера на
това задължение не е спорен между страните, от което следва, че за ищеца е възникнало
вземане в претендирания размер за периода от м. 11.2021 г. до м. 11.2022 г.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането му. Следователно тя не е изпаднали в забава по отношение на тази главница,
респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху нея е неоснователен.
В първото открито заседание по делото ответницата релевира възражение за плащане
на двете главници в хода на процеса. Представен е платежен документ за извършено от нея в
полза на „**********“ ЕАД плащане по настоящото дело на 17.02.2025 г. на сума в размер
на 525.40 лв. с посочване, че се плащат претендираните главници за топлинна енергия и
дялово разпределение. В откритото заседание ищецът признава постъпилото на 17.02.2025 г.
плащане на сума в размер на 525.40 лв., но счита, че след това е останала непогасена
главница за топлинна енергия в размер на 115.52 лв., ведно със законната лихва до
окончателното плащане. Поради това с протоколно определение от 10.04.2025 г. е допълнен
проектът за доклад, като е обявено за безспорно извършеното на 17.02.2025 г. плащане от
ответницата в полза на ищеца на сума в размер на 525.40 лв. по настоящото делото. Спорно
3
е обаче кои задължения са погасени чрез извършеното плащане.
Съдът счита, че към датата на плащането – 17.02.2025 г., ответницата е дължала на
ищеца сума в общ размер на 639.46 лв., формирана като сбор от следните задължения:
491.86 лв. – главница за цената на доставената топлинна енергия; 92.97 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г.; 19.74 лв. – законна лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба до датата на плащането /размерът на която е
определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва/;
33.54 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение; 1.35 лв. – законна лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането /размерът на която
е определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва/.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения в общ размер на 639.46 лв. с извършеното плащане на сумата от 525.40 лв.,
съдът съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията
по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която
да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента,
или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна… Всички
видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение
на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението
и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане
на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в”
4
ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този
избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане,
или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да
приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на
задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое
от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено по делото наличието на две главни еднородни задължения на
ответницата към ищеца – за цената на доставената топлинна енергия и за цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, а извършеното плащане в размер на 525.40 лв. е
недостатъчно за погасяване на всички задължения, възлизащи общо на 639.46 лв.
Същевременно липсва уговорка между страните, която да установява ред за погасяване на
задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал.
6 от приложимите общи условия не предвижда нещо различно. Ето защо съдът приема, че
приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
За да отговори на въпроса дали длъжникът е упражнил правото на избор по чл. 76, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, съдът отчита, че в платежния документ от 17.02.2025 г. за сумата от 525.40 лв.
като основание за плащане са посочени само номерът на настоящото дело и това, че
плащането се отнася за претендираните главници за топлинна енергия и дялово
разпределение, без обаче да е дадено предпочитание на някоя от тях. Предвид това и
доколкото длъжникът може да избере по обвързващ за кредитора начин кое точно от двете
еднородни задължения /формирани като сбор от главница и лихви/ погасява, но не и кой
точно техен елемент погасява, съдът намира, че в случая от платежния документ не може да
се извлече изрично и ясно изразена воля на длъжника за това в каква поредност погасява
задълженията и в крайна сметка не става ясно дали иска да погаси първо главницата за
5
цената на доставената топлинна енергия или тази за цената на услугата дялово
разпределение. Ето защо съдът приема, че в случая той не е упражнил правото си на избор
по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД между двете еднородни задължения, които има към ищеца, а
желанието му да погаси само главниците като елемент от двата еднородни дълга не е
обвързващо за кредитора, който с оглед изявлението му в откритото заседание на 10.04.2025
г. относно това кои задължения счита за непогасени след плащането очевидно е отказал да го
зачете.
Следователно погасяването следва да се извърши съгласно реда, установен в чл. 76, ал.
1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му размер за по-обременително задължение съдът
приема това за цената на доставената топлинна енергия, което освен това е и по-старо.
Доколкото това задължение е лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси
изцяло като съвкупност от главница и лихви /възлизащи към датата на плащането общо на
604.57 лв./, за кредитора е възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В случая обаче ищецът е приложил чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД неправилно, като е
прихванал от частичното изпълнение цялата главница за цената на услугата дялово
разпределение /по-малко обременителното и по-новото задължение/ вместо тази за цената на
доставената топлинна енергия, наред с което е прихванал от частичното изпълнение и лихви
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, при положение че мораторна
лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.10.2024 г. върху нея в действителност не се дължи.
При погасяване на задължението за цената на доставената топлинна енергия и лихви
върху нея по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът достигна до извод, че с плащането на сумата от
525.40 лв. на 17.02.2025 г. са погасени следните вземания на ищеца: 92.97 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г. върху цената на топлинната енергия; 19.74
лв. – законна лихва върху същата главница за периода от 04.11.2024 г. до 17.02.2025 г.; 412.69
лв. – част от главницата. Следователно след плащането е останал дължим остатък от
главницата за цената на доставената топлинна енергия в размер на 79.17 лв., върху който се
дължи и законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане.
Вземането срещу ответницата за цената на услугата дялово разпределение е неплатено,
защото извършеното в хода на процеса частично плащане поради неговата недостатъчност
няма погасителен ефект по отношение на него. Върху тази главница ответницата дължи и
законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК всички разноски по делото.
Така е, на първо място, защото исковете за част от вземанията са отхвърлени поради
извършено в хода на процеса плащане, т.е. за платените в хода на процеса суми ответницата
е станала причина за завеждане на делото, и на второ място, поради това, че от
математическа гледна точка отхвърлената част от исковете е пренебрежимо малка – под 1 %
от тяхната цена. При тези уточнения съдът намира, че общият размер на дължимите на
ищеца разноски е 150 лв., от които: 50 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
6
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. **********, ЕГН **********, със съдебен адрес: **********, да
заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.
********, с абон. № 107770, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 79.17 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024
г. до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 33.54 лв. – главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 79.17 лв. до пълния
предявен размер от 491.86 лв. – поради извършено в хода на процеса плащане; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 92.97 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 15.10.2024 г. върху главницата за цената на доставената топлинна енергия –
поради извършено в хода на процеса плащане; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 1.40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.10.2024 г. върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение – поради недоказаност.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „*******“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7