РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Дряново, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100463 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът “***” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че с
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 11.10.2019г. предоставили на ответника сума в размер на 1000 лева
с възможност за револвиране/ползване на кредитния лимит при заплащане на
минимални месечни суми на определена от банката месечна падежна дата съгласно чл.
24 от Общите условия (ОУ) и Приложение U20 за Условията за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти.
Посочват, че уговорената с договора за кредит сума е усвоена на 11/10/2019 г. от
ответника чрез възможните on-line и off-line операции в България и чужбина,
неизчерпателно посочени в чл. 6 от ОУ. Формата за действителност на договора за
кредит е спазена, като същият е подписан писмено и съдържа необходимите
реквизити, въведени от Закона за потребителския кредит относно този вид договори.
Заявяват, че в срока за ползване на кредита и за усвоената част от кредитния
лимит чрез транзакция по чл. 6, ал.1 от ОУ, ответникът се бил задължил да заплаща
променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в
1
договора, която се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума.
Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 21,95 %, формиран от стойността на референтен лихвен процент в размер
на 0,17 % и фиксирана надбавка в размер на 21,78 %. Ответникът следвало да заплаща
на падежната си дата минималната сума за револвиране. Същият имал възможността да
погасява частично или изцяло задълженията си и във всеки един момент, чрез превод
или чрез вноски в брой на каса в поделение на банката. В такъв случай кредитният
лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част.
Твърдят, че ползването на кредитния лимит било спряно от банката, тъй като
считано от падежната дата ответникът допуснал забава над четири поредни месеца да
револвира кредита или го револвирал със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период. Дължимата минимална сума за револвиране не била
внесена до края на петия гратисен период и правото на ползване на кредита било
прекратено. От този момент нататък вземането на банката станало изискуемо за целия
използван кредитен лимит. Банката изпратила уведомление изх. № 0050-20-00194/
18.01.2021 г. за изискуемостта на кредита, което било получено лично от ответника. До
датата на уведомлението ответника не бил издължил 5 бр. минимални суми за
револвиране на кредита, посочени подробно в извлечението от счетоводни книги по ч.
гр. дело № 68/2021 г. по описа на Районен съд Дряново. Предсрочната изискуемост на
кредита за Банката кредитор настъпила на 18.03.2021 г.
Заявяват, че след неиздължаване на изискуемите минимални суми за
револвиране и след уведомяване на ответника за изискуемостта на задълженията му
банката подала заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на основание извлечение от счетоводните книги в
банката по кредита на ИЛ. АНК. ИВ.. На 19.03.2021г. по ч. гр. дело № 68/2021 г. по
описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение № 33/19.03.2021г.
и изпълнителен лист № 36/19.03.2021 г. и било разпоредено ответникът И.И. да заплати
на „***“ АД следните суми: сумата 939,06 лв. главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.03.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 227,57 лв. -
дължима договорна лихва за периода от 11.04.2020г. до 17.03.2021 г.; както и сумата
80,07 лв. - дължими заемни такси; както и направените разноски в заповедното
производство. На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на
присъдените суми било образувано изпълнително дело № 689/2021г. при ЧСИ З.В.,
рег.№ 734 на КЧСИ. В хода на действията по уведомяване на длъжника, същият не бил
открит и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по
чл. 428 ГПК били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 68/2021 г. им
указал, че може да предявят установителен иск срещу ответника И. А. И.. Молят съда
2
поради допусната забава в заплащането на следните суми: сумата 939,06 лв. главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 227,57 лв. - дължима договорна лихва за периода от 11.04.2020г. до
17.03.2021 г.; сумата 80,07 лв. - дължими заемни такси да признае за установено, че
ответникът дължи връщане на банката на горепосочените суми, които били присъдени
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 68/ 2021г. по описа на
Районен съд Дряново. молят съда да присъди разноските по настоящото дело,
включително юрисконсулско възнаграждение, както и да се произнесе относно
сторените разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника. Същият, редовно
призован, се явява и признава, че е сключил договор за кредитна карта, като направил
няколко вноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 68/ 2021г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „***” АД, гр. *** против ответника И.И. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 33/
19.03.2021 г., като е разпоредено да заплати сумата 939,06 лв. – главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата 227,52 лв. – дължима договорна лихва за периода
от 11.04.2020г. до 17.03.2021г., сумата 80,07 лв. – дължими заемни такси, както и
сумата 75 лв. – разноски.
С определение от 18.10.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото, че на 11.10.2019 г. между “***” АД и ответника И., като
длъжник, бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, по силата на който дружеството предоставило
на ответника кредитна карта DSK Maxi Go и револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1000
лв. в размер на 8600 лв. за срок от 120 месеца. Договорено било, че месечната падежна
дата е всяко десето число от месеца. Бил определен годишен лихвен процент 21,95 % и
ГПР 29,30 %.
3
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 22.10.2019г. ответникът е получил своята банкова карта и е изтеглил
сумата 1000 лв. на банкомат на същата дата. През периода 22.10.2019г. до 18.03.2022г.
ответникът е направил три плащания на обща стойност 150 лв., с които била погасена
64,13 лв. лихва, 60,94 лв. главница и 24,93 лв. такса за нереволвиране. Разпределението
на сумите било направено съгласно чл. 32 от Общите условия по договора за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
11.10.2019г. Размерът на непогасената главница възлиза на 939,06 лв., на непогасената
договорна лихва за периода от 11.04.2020г. до 17.03.2021г. е 227,52 лв. и дължими
такси 80,07 лв. Промяната на лихвения процент от банката не е повлияла на дължимата
минимална погасителна вноска, като същият е бил фиксиран в размер на 30 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество се
признава от ответника, че на 11.10.2019г. между страните бил сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по
силата на който ответника получил револвиращ кредит от 1000 лв. За погасяване на
дадената парична сума бил договорен променлив годишен лихвен процент в размер на
21,95 %, годишен процент на разходите 29,30 % и размер на вноската по кредита 30 лв.
месечно Доколкото по делото се установи безспорно подписването на цитирания
договор за кредит от ответника и получаването на сумата от 1000 лв., за него възниква
задължение да я върне.
Ищцовото дружество представя уведомление от 18.01.2021г., с което длъжникът
е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по сключения договор
за банков кредит от 11.10.2019г. и на основание предвидените в него условия, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на това писмо
цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала
законна лихва. Банка ДСК ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред,
съгласно действащото законодателство. Поканата била редовно връчена лично на
ответника на 17.02.2021г. видно от приложеното известие за доставяне. Поради което
съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
(19.03.2021г.) вземането за главницата е било изискуемо.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
4
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
необходимата информация и същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй
като в отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е
положен подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от
ответника, се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения
съдът намира, че сключеният между страните договор е действителен и е породил
желаните от страните правни последици. С оглед на което и въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че
ответникът дължи предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от
939,06 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (19.03.2021г.) до окончателното изплащане,
както и сумата 227,57 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.04.2020 г.
до 17.03.2021 г. и сумата 80,07 лв., представляваща дължими заемни такси. Предвид
всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество посочените суми, като исковете следва да бъдат уважени в пълния
претендиран размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 325 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 75 лв. Юрисконсултското възнаграждение е определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50
лв.
5
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
“***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, община ***, ул. ***,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник
юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център В. Търново, ул. ***, че И. А. И.,
ЕГН **********, от с. ***, общ. Дряново дължи СУМАТА 939,06 лв. (деветстотин
тридесет и девет лв. и шест ст.) – главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.03.2021г. до окончателното й изплащане,
СУМАТА от 227,52 лв. (двеста двадесет и седем лв. и петдесет и две ст.) – дължима
договорна лихва за периода от 11.04.2020г. до 17.03.2021г. и СУМАТА 80,07 лв.
(осемдесет лв. и седем ст.) – дължими заемни такси, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 68/ 2021г. по описа на Районен съд
Дряново.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ***, от с. ***, общ. Дряново ДА ЗАПЛАТИ на “***”
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, община ***, ул. ***,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и Д.Д.М., с пълномощник
юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център В. Търново, ул. *** СУМАТА
325 лв. (триста двадесет и пет лв.) – разноски в исковото производство и СУМАТА 75
лв. (седемдесет и пет лв.) – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 68/
2021г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6