№ 252
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500861 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Г.П.“ МВР С.-Д.
против решение № 260041/05.07.2022г. по гр.д.№ 740/19г. на РС-Сливница,с
което съдът е осъдил въззивника да заплати на А. С.
К. с ЕГН ********** на основание
чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.5, т.2 от ЗМВР сумата 1243.44лв.,представляваща
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 04.11.2016г.г. до
04.11.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 04.11.2019г. до
окончателното плащане на сумата,ведно с лихва за забава за периода от
01.01.2017г. до 04.11.2019 в размер на 184.32лв. ,както и съдебни разноски -
400лв. на ответника а на СлРС-57.11 лв. държавна такса и 200 лв.
възнаграждение на вещо лице;с определение №
260162/06.10.2022г.разноските са увеличени на 720 лв. Релевират се
оплаквания за материална незаконосъобразност.Съдът неправилно приел,че в
процесния период е съществувала празнота в специалния закон относно
превръщането на нощните часове в дневни и че за структурата на МВР този
коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7
часа нощен труд.Неправилно съдът приел,че в процесния период е действала
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.в ДВ
26.01.2007г. на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР.Съгласно чл.179,ал.4 ЗМВР
извън възнагражденията по ал.1 и по чл.178,ал.1 ,на държавните служители
се изплаща възнаграждение в случаи,определени със закон или с акт на
1
Министерския съвет за държавните служители от МВР.Тази разпоредба
ограничавала прилагането на общото трудово законодателство.Съгласно
чл.187,ал.9 от ЗМВР,условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
а техният размер-с негова заповед. На второ място,следвало да се прави
разлика между допълнително възнаграждение за извънреден труд и
допълнително възнаграждение за нощен труд.С писмо № 94-
4103/22.07.2014г.на МТСП били дадени указания в смисъл,че нощният труд
не е извънреден труд. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и
отхвърляне на иска в тази част.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав приема следното:
За да уважи иска , първоинстанционният съд е приел,че спорът се
свежда до въпроса дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове
дневен труд,умножено с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчисленията да се счита за извънреден труд и да се заплати.Съгласно
чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР към основното ТВ на държавните служители се
заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл.187,ал.1 ЗМВР в редакцията преди изменението в ДВ бр.60 от
07.07.2020г.,нормалната продължителност на работното време за държавните
служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица.В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /отм./ липсва
разпоредба,предвиждаща нормалната продължителност на работното време
на държавните служители от МВР през нощта и начина,по който следва да
се извърши отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на
работното време.Празнотата е запълнена чрез прилагане на правото по
аналогия с разпоредбата на чл.140 КТ и чл.9 ,ал.2 от НСОРЗ.Съдът е уважил
иска съобразно данните от съдебно-икономическата експертиза. Настоящият
състав приема,че първоинстанционният съд коректно е приложил
преобладаващата съдебна практика към момента на постановяване на
първоинстанционното решение,но с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. по тълк.д.
№ 1/2020г. на ОСГК е прието,че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на
кодекса на труда и чл.9 ал.2 от Наредба та за структурата и организацията на
работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Ето защо
решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен.Въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника 28.55 лв. държавна такса и по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.
Водим от горното, Софийски окръжен съд.
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260041 от 05.07.2022г. по гр.д.№ 740/2019г. на РС-
Сливница, изменено в частта за разноските с определение №
260162/06.10.2022г.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К. с ЕГН ********** против ГД“ГП -МВР
гр.С.,бул.“К.М.Л.“ № 46,предявен с искова молба вх.№ 3613/04.11.2019г. на
СлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН ********** да заплати на ГД“ГМ“МВР
гр.С., бул.“К.М.Л.“ № 46, съдебни разноски в размер на 200
лв.юрисконсултско възнаграждение и 28.55 лв. държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3