Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.10.2021год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД , НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети септември , две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
НАХ дело №296 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба
от „А. 1“ЕООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление
гр.В.,представлявано от Ж.Ц.Д., срещу Наказателно постановление №В-0044132 от 27.08.2018г.на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в гр.Варна,към
ГД”Контрол на пазара”при КЗП,с което е наложено наказание
„Имуществена санкция” в размер на 7000,00/седем хиляди/лева,на осн. чл. 213,ал.1 от ЗТ,за нарушение на чл.116,ал.1 от
ЗТ.
Дружеството -Жалбоподател
,редовно призован за участие ,се представлява чрез адв.С. ***.Пледира
се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,както и присъждане на
сторените по делото разноски.Подробно са изложени и доводи в писменото становище.
Административно
наказващият орган,редовно призован за участие не се
представлява.Депозирано е писмено становище по жалбата от юр.к.П. ,в
което се съдържат доводи за потвърждаване на НП,като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски .
Съдът като се
запозна с писмените и гласни доказателства
установи следната фактическа обстановка:
На 17.08.2017г.
била извършена проварка от служитеи на
РД на КЗП-Варна,св.Д. и К. *** в обект-хотел „А.“.
Проверката се извършвала ,въз основа на
подаден сигнал –жалба до КЗП с вх.№В-03-1775/09.08.2017г.относно предоставяне
на туристическа услуга с по-ниско качество или различно от уговореното
,неиздаване на касов бон и фактура .
Към момента на
проверката обекта работил и настанявал туристи.Имало монтиран ЕКАФП.Предоставено
била касова книга за ЕКАФП,започната на 31.05.2017г. с дневен оборот от 39,20
лева и заведена до 13.08.2017г. с дневен оборот от 321 679,57 лева.
Проверката била
извършена в присъствието на администратор и управител в хотела-Г..
Установено било,че на видно място в обекта е поставено
удостоверение за утвърдена категория две звезди с №КХ-3/05.05.2017г.валидно до
04.05.2022г.,издадено от Община-Балчик на наемател „А. 1“ЕООД с капацитет 40стаи,80 легла.Табелата,част от
категорийната символика била поставена в близост до входа на обекта.
В туристическият
обект се поддържало регистър на хартиен
носител за настанени туристи за гражданство и брой реализирани нощувки,но било
установено,че не се попълва с вписване на всички настанени туристи.Регистърът
бил започнат на 01.06.2017г. с вписани 96 чужди граждани до 24.07.2017г. ,а
този за настанени българи бил започнат на 02.06.2017г. с вписани до
22.07.2017г. ,44 туристи .
Служителите на РД
на КЗП установили,че потребителят,подал жалба до тях,Ц.Г.Х.не е вписана в
регистъра за настанени туристи.
При проверката било
констатирано,че не се попълват и не се представят адресни карти за периода от
22.07.2017г. до 17.08.2017г.за българи и от 24.07.2017г. до 17.08.2017г. да
чужденци.
Представени били 46
бр.бележки с изписани имена на чужденци,които проверяващите не установили да се
вписани в регистъра и 22 такива с имена на българи,ЕГН и лична карта.В
процесните бележи не бил отбелязан престоя на туристите.
За извършената
проверка бил съставен КП №К-2626806/17.08.2017г,връчен на присъствалия
администратор и управител на хотела Г. .
В КП е посочено,че
на 14.09.2017г. управителя или упълномощено от него лице следва да се яви в
10,00часа в сградата на КЗП-Добрич за съставяне на АУАН.
Въз основа на
наличните документи и констатираното от органите на КЗП ,въз основа на
извършената проверка бил съставен АУАН №К-0044132/28.09.2017г.
АУАН е съставен на
осн.чл.40,ал.2 от ЗАНН,в отсъствие на нарушителя. В същият е посочено,че е
спрян на осн.чл.43,ал.6 от ЗАНН от дата 23.03.2018г.Дали е било възобновено
производството по връчването му или не съдът не разполага с такива доказателства,то независимо от
това е връчен при условията на
чл.232,ал.4 от ЗТ на лицето Първанова на 23.07.2018г.
За коректност на
мотивите и за целите на тяхната пълнота съдът следва да посочи,че лицето което
е извършило проверката и е съставило както КП,така и АУАН е починало .По делото
са приложени съответните доказателства .
Във вр.с изясняване
на фактите и обстоятелствата около проверката,съставянето на КП и АУАН съдът
разпита в качеството на свидетел лицето М.К. ,служител на КЗП,присъствала при
извършване на проверката и посочена като свидетел при съставяне на АУАН.
По АУАН не са
депозирани писмени възражения .
Въз основа на
така съставеният АУАН ,административно-наказващият орган в лицето на Директора в РД за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и
Силистра,със седалище в гр.Варна към ГД”Контрол на пазара” при КЗП ,издал
атакуваното НП ,ведно с наложената в него санкция.
НП е връчено при
условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН.Съдът обаче не споделя това становище на
наказващият орган,т.к.видно от представените в делото писмени доказателства се
установява,че разписките за връчване са били изпращани по пощата ,адресирани до
лицето Ж.Ц.Д.,съответно с отметка “непотърсени“.Според разбиранията на съда
изпращането на НП е следвало да стане отново по пощата,т.к.процесуалните норми
позволяват това ,но с отбелязване като получател юридическото
лице,представлявано от Д..В случая това не е било така и неправилно наказващият
орган е приложил чл.58,ал.2 от ЗАНН.Отделно,без да се влиза в детайли,законът
посочва,че за да бъде приложена тази
разпоредба следва нарушителят или поискалият обезщетение освен да не се намерени на
посочения от тях адрес, да е имал нов
адрес ,който е бил неизвестен,тогава
наказващият орган да отбележи това
върху наказателното постановление,след което то да се
счита за връчено от деня на отбелязването.В случая се касае
за дружество което има посочен адрес по седалище и управление ,но както бе посочено
,съобщенията са били изпратени до физическото лице Д..С оглед на това приема,че
НП не е било надлежно връчено и предвид правото на жалба срещу него ,съдът приема,че Жалбата срещу НП е
депозирана в срок ,подадена е от надлежна страна имаща право на жалба,т.к. ,по
отношение дружеството е наложена санкция,пред компетентния съд,поради което
приема ,че е процесуално допустима ,а по същество се явява основателна,макар и
на различни от сочените основания.
Съдът анализирайки
писмените и гласни доказателства по делото,мотивите в депозираната жалба приема
следното :
Обжалваното НП съдържа изискуемите от Закона и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити ,а
именно посочени са името ,длъжността и местослуженето на лицето,което го е
издало ,посочени са номер и дата на издаването му както и въз основа на какъв
АУАН и кое лице го е съставило.
Посочени са данните
на нарушителя,направено е описание на нарушението,мястото и датата на което е
констатирано и извършено,както и кои законови разпоредби са нарушени,какъв е
вида и размера на наказанието,подлежи ли на обжалване,в какъв срок ,пред кой
съд,както и са разгледани основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН,липсата на спорни обстоятелства
,съгл.чл.52,ал.4 от ЗАНН.НП е подписано от длъжностното лице което го е издало.
Спазен е и
визираният в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок за издаването му.
Съдът следва да
отбележи,че НП е издадено от оправомощен за това орган,съгл.чл.232,ал.2 от ЗТ
-Директора на РД за областите-Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра е
упълномощен по силата на издадена Заповед да издава НП,свързани със ЗТ на
Председателя на КЗП.
Налице е и
съответствие между отразеното в НП и в
АУАН ,въз основа на който то е издадено.
По отношение на
АУАН съдът приема,че същият е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.40 и сл. от ЗАНН от оправомощено лице
,съгл.Заповед №368ЛС/22.04.2015г.на Председателя на КЗП,в присъствие на двама
свидетели,съставен е в отсъствие при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН посочено е
нарушението и неговата правна
квалификация.
АУАН е съставен в
законноустановеният срок .
От всички събрани
по делото доказателства , приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,се
установява,че дружеството извършва туристическа дейност “хотелиерство“ в
туристически обект-хотел „А.“,находящ се в гр.Балчик,КЗ“Двореца“,ул.“Акад.Даки Йорданов“,по
смисъла на §1,т.55.от ДР на ЗТ- "Хотелиерство" е
предоставяне на настаняване в категоризирани или регистрирани туристически
обекти, а съгласно §1,т. 17 от ДР на ЗТ "Хотел"
е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която
се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с
пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за
хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо,
етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък
с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения.В
това си качество дружеството жалбоподател следва да се съобразява и прилага
правилата на ЗТ,в частност визираните в чл.116,ал.1 от ЗТ изисквания за
воденето на регистър за настанените туристи със съдържание на данните
,утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на
Министерство на туризма .
Тази разпоредба има императивен характер и е закрепила
задължението на всяко лице извършващо хотелиерство във всички видове
категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита
процедура за да води регистър за настанените туристи със съдържание на данните,
утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на
Министерството на туризма.
По делото не се спори,че в обекта,предмет на
проверката,хотел „А.“ е бил наличен на хартиен носител и в туристическия обект
и е бил предоставен за запознаване на служителите на КЗП, но същият в нарушение
на чл.
116, ал. 1 ЗТ не е бил воден /попълнен с необходимите
данни според ЗТ/ до датата на проверката 17.08.2017г. и не е съдържал данните
на настанените в обекта туристи, които са били заели пълният капацитет за
нощувки .
Нарушението на тази разпоредба води след себе си
определена санкция – тази по чл. 213, ал. 1 от ЗТ: "Хотелиер, който не води регистър на настанените
туристи по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 2000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
7000 лв. ", в случая юридическо лице – търговско дружество, каквото е
жалбоподателя "А. 1" ЕООД подлежи на имуществена санкция от 7000,00
лв.
Съдът намира, че безспорно е установено извършеното
нарушение. По делото не се спори че лицето осъществяващо търговска дейност в
обекта е "А. 1" ЕООД се установява качеството на нарушителя като лице
извършващо хотелиерство. Наред с това по делото не е представен надлежно воден
и попълнен към датата на нарушението регистър на настанените туристи в
посочения обект или адресни карти за същите, напротив установява се от
свидетелските показания на свидетелят К., че предоставения им регистър не е бил
воден така както е утвърден от Министъра на туризма и че в него не са отразени
гражданството и броя на реализираните нощувки на туристите. Ето защо, това
изискване на закона да се води регистър за настанените туристи със съдържание
на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет
страницата на Министерството на туризма не е било изпълнено.
Поради
неизпълнението на това задължение, от обективна страна, настоящият съдебен
състав намира, че е безспорно установено нарушението.
Доколкото при юридическите лица отговорността е
безвиновна, то настоящият съд намира, че е безпредметно да обсъжда субективната
страна за извършеното нарушение на правилата на закона за
туризма.
Съдът следва да отбележи, че правилно АНО е наложил
посоченото в НП административно наказание на санкционирания субект, тъй като
съгласно нормата на чл. 213, ал. 1 от ЗТ за юридическите лица санкцията е фиксирана на сумата от
7000,00 лева, без възможност за нейното изменение по размер.
Така, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на "А. 1" ЕООД за описаното в НП административно
нарушение.
В НП е посочено,че
нарушението е извършено за първи път.
При извършената
служебна проверка на осн.чл.84 от ЗАНН,във вр.с чл.314 от НПК съдът намира,че
извършеното нарушение от дружеството представлява маловажен случай за
съответния вид нарушение.
С ТР №1/2007г. на
ОС на НК на ВКС не е направено
разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
формалните или резултатните административни нарушения,като горепосочената
разпоредба се прилага и спрямо двата вида нарушения.В този смисъла съгласно
нормата на чл.11 от ЗАНН,във вр.с чл.93,т.9 от НК ,за да се определи един
случай като „маловажен“ се взема предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици или по ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
В конкретиката на
настоящият случай съдът намира аргументи,за да приеме,че нарушението е
маловажно.От датата на констатиране на нарушението до датата на постановяване
на съдебното решение е изминал срок по голям от четири години-4години и два
месеца.Към днешна дата ,след изминал продължителен период от време съдът
счита,че така наложеното наказание не
може да изиграе своята превъзпитателна и превантивна дейност както по отношение
на търговеца-хотелиер така и по отношение на гражданите.Санкцията се налага за всяко
конкретно нарушение към конкретния
момент,но когато от този конкретен момент е изминало продължително време
очевидно превенцията се оказва ненавременна и закъсняла .Изтърпяването на
наказание в размер на седем хиляди лева , повече от четири години след датата
на деянието според съда е прекомерно и в несъответствие със закона,като
тук следва да бъде посочено и изтичането на предвидената в закона давност,вкл.и
относно изпълнението му.Да,безспорно размера на санкцията и тогава и сега е 7000,00лева но към него
момент обществените отношения,регламентирани в Закона за туризма са били едни
,сега тези отношения са други,вкл.и ситуацията около КОВИД-19.Следвало е
наказващият орган да направи всички зависещо от него ,така,че НП да бъде не
само надлежно връчено, но и своевременно да бъде упражнено правото на
жалба,така,че времевия период от това до постановяване на съдебно решение да не
бъде толкова продължителен.
Обобщавайки
гореизложеното,настоящият съдебен състав счита ,че извършеното от дружеството
административно нарушение покрива характеристиките на „маловажен случай“,т.к.се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид,поради което и
съдът ще приложи разпоредбата на чл.28,б.“а“ от ЗАНН.
В този смисъл съдът
не приема към днешна дата ,доводите на наказващият орган, че не са били налице
основанията за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното
съдът намира,че Жалбата се явява основателна и доказана ,поради което и следва
да я уважи,както посочи по-горе,а НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
По делото се
претендират разноски и от двете страни.При този ход на делото очевидно такива
следва да бъдат присъдени в полза на санкционираното дружество,в размер на
700,00/седемстотин/ лева,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид
изложеното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление №В-0044132 от 27.08.2018г.на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със
седалище в гр.Варна,към ГД”Контрол на пазара”при Комисия за защита на
потребителите,с
което на
„А. 1“ЕООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр.В.,представлявано от Ж.Ц.Д. е наложено наказание „Имуществена санкция”
в размер на 7000,00/седем
хиляди/лева,на осн. чл. 213,ал.1 от ЗТ,за нарушение на чл.116,ал.1 от ЗТ,като
незаконосъобразно!
ОСЪЖДА Регионална Дирекция
за областите Варна,Добрич,Шумен,Търговище,Разград и Силистра,със седалище в
гр.Варна,към ГД”Контрол на пазара”при КЗП да заплати на „А. 1“ЕООД с ЕИК...,СЪС
седалище и адрес на управление гр.В.,представлявано
от Ж.Ц.Д.,сумата в размер на 700,00лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение!
Решението подлежи
на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд гр.Добрич по
реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: