Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер 1813                  12.07.2019 година                               гр. Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Бургаският районен съд                                      ХІІІ граждански състав

на двайсет и четвърти юни                   две хиляди и деветнайсета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                            Председател: Райна Кирякова

 

Секретаря: Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдията Кирякова

        гражданско дело № 7167 по описа за 2018 г.,

        за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от И.С.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат Р.П. ***, с адрес на кантората: град Б........., срещу Н.Е.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за заплащане на сумата от 6784.78 лева, от която 4500.00 лева-главница, представляваща  половината от наемната цена, за периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2018 г., за ползването на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ от  72.13  кв.м., с административен адрес: гр.К..., върху който  двамата имат учредено право на ползване и 2284.78 лева-обезщетение за забавено плащане на главница, за периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-04.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените осъдителни искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.

Ответницата Н.Я., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а оспорва исковете, като недоказани. Прави и правопогасяващо възражение за изтекла в нейна полза кратка погасителна давност, по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите страните намира, че главният осъдителен иск е частично основателен, а акцесорният изцяло неоснователен, поради следното:

Ищецът И.С.И. и ответницата Н.Е.Я. са прехвърлили на своите деца Г... И.И., с ЕГН ********** и Е.. И.И., с ЕГН **********, при равни квоти за приобретателите, процесния недвижим имот,  представляващ апартамент, находящ се в град К...., в жилищна сграда-блок 9, вход А, построена върху общинска земя парцел 1124 в квартал № 107 по плата на града, състоящ се от две стаи, кухия, коридор и санитарен възел, със застроена площ 72.13 кв.м., придобит по време на техния граждански брак, като са запазили правото си на ползване върху имота. Дарственият акт е предмет на приетия като доказателство по делото нотариален акт № 157 от 15.07.2011 г., том I, рег. № 1919, дело № 148/2011 г. на нотариуса Станка Димова, рег. № 250 при Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Бургас.

Относно качествата на ползвателите няма спор между страните по делото. Спори се относно наличието на валидно възникнало наемно правоотношение за имота и заплащането на наемната цена по него.

От събраните по делото свидетелски показания на С. Ж. С., родственица по  сватовство на ищеца И. и незаинтересованият свидетел И. Д. И., двамата преки свидетели, живеещи в съседство на процесния имот, съдът непротиворечиво установява, че валидно е възниквало и съществувало наемно правоотношение за имота, с различни наематели, без прекъсване, за периода от Гергьовден 2013 г. до момента на подаването на исковата молба през 2018 г. Понастоящем имотът е освободен от наематели. Сделката за наем е двустранна, възмездна и консенсуална, като писмената форма е само за доказване/forma ad probationem/. В този смисъл, не могат основателно да се слушат по делото възраженията на ответната страна за нередовност на споразумението от 18.09.2015 г., с нотариално удостоверени подписи от нотариуса Емилия Бакалова, с район на действие Районен съд-Бургас, поради липсата на основните елементи на договора за наем в него. Споразумението е сключено с друга цел-възникнало заемно правоотношение между съпруга на свидетелката С..-М. С. С.., с ЕГН ********** и ответницата по делото Н.Я., извън процесната облигационна връзка, за връщане на сумата от 7403.00 лева, на вноски по 150.00 лева, от месец юни 2013 год., произходящи от процесната наемната цена, по договор за наем за жилище от 27.04.2013 год. От непротиворечивите свидетелските показания по делото, съдът установява, че вноските по споразумението касаят процесния имот, отдаван под наем от бащата на ответницата Я., в който период на ползването ищецът И. не е разполагал с достъп до имота, нямал е ключ за него и за това през месец август 2018 г. потърсил съдействието на полицията. Видно от същите свидетелски показания, към момента на събирането им-24.04.2019 год. също не разполагал с ключ за имота. От наемната цена за целия имот от 162.00 лева месечно 12.00 лева били отделяни за поддръжката на общите части на сградата, а останалите 150.00 лева били превеждани по горепосоченото споразумение, като погасителни вноски по заема, чрез бащата на ответницата Я..  

Правопогасяващото възражение по делото, за изтекла в полза на ответницата Я. кратка погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, е основателно, със стойности по заключението на неоспорената съдебно-счетоводната експертиза по делото. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Исковата молба е подадена в Районен съд-Бургас на 04.10.2018 г. и следователно, всички вземания за периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2015 г. са погасени по давност. Непогасената част от главницата, като половината от наемна цена възлиза на 2700.00 лева, а размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на 422.85 лева.

Въпреки гореизложеното, осъдителният иск по делото за главницата следва да бъде уважен в половиния размери-1350.00 лева, а съединеният иск за обезщетението за забавеното плащане отхвърлен изцяло. Собствениците на имота Г... И.И., с ЕГН ********** и Е.. И.И., с ЕГН **********, също имат правото на ползване върху него, на основание абсолютния характер на собствеността, която включва трите правомощия: владение, ползване и разпореждане. Следователно, те  са съползватели в имота, при равни квоти със своите родители/анал. чл. 390, ал. 2 от Закона за собствеността/ЗС/, поради което им се припадат по 37.50 лева от наемната цена месечно, за процесния период. Останалите разноски за имота-12.00 лева месечно като част от наемната цена, за общите части на сградата, се дължат от всички правоимащи ползватели/анал. чл. 30, ал. 3 от ЗС/. Ищецът И.И. не е материалноправно легитимиран да получи търсеното по делото обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за забавеното плащане на припадащата му се част от наемната цена от 1350.00 лева, защото се касае за парично задължение без определен падеж. По предвиждането на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, както в конкретния случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че такава покана за плащане е била отправяна до ответницата Я.. Ето защо, акцесорният иск за търсеното по делото обезщетение за забавеното пращане, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и уважената част от исковете, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца И. разноски по делото, съобразно събраните по делото доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 213.18 лева. 

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Н.Е.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на И.С.И., с ЕГН **********,***, сумата от 1350.00(хиляди триста и петдесет) лева, представляваща припадащата му се част от наемната цена за ползването на недвижим имот, представляващ апартамент, с площ от  72.13  кв.м., с административен адрес: гр.К..., върху който  двамата имат учредено право на ползване, за периода от 03.10.2015 г. до 03.10.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-04.10.2018 година до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ главния иск в останалата част, от уважения размер 1350.00 лева до претендирания размер от 4500.00 лева и за останалата част от периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ изцяло акцесорния иск, за заплащане на сумата от 2284.78 лева-обезщетение за забавено плащане на главница, за периода от 03.10.2013 г. до 03.10.2018 г.

ОСЪЖДА Н.Е.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на И.С.И., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски за частта от уважения иск, в размер на 213.18 лева(двеста и тринадесет лева и осемнадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                        Районен съдия:/п/ Р.Кирякова

       Вярно с оригинала:

И.Г.