Р Е
Ш Е Н
И Е
№
150
Ботевград, 14.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 135 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от
ЗС.
Ц.Н.С. с ЕГН: ********** и С.В.С. с
ЕГН: ********** *** молят да бъде признато за установено по отношение на Д.Х. ***,
че са собственици на 3/4 идеални части от недвижим имот, който са придобили по
време на гражданския им брак, чрез договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № 172, том І, рег. № 2664, дело № 168 от 21.08.2007г. на
нотариус № 319-З.А., с район на действие РС-Ботевград, както и на цялата
масивна жилищна сграда, която са придобили чрез договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 98, том І, рег. № 1540, дело № 100 от
18.05.2001г. на нотариус № 319-З.А., с район на действие РС-Ботевград, а именно
върху следните имоти: 3/4 идеални части от УПИ І-848 в кв.55 по регулационния
план на село В., община Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от
568кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: от две страни улици, УПИ
ІІ-846, УПИ ****-***, заедно със цялата
масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80.75кв.м., построена
в описания по-горе имот, както и ответникът Д.Х. М.да бъде осъден да предаде владението на ищците върху описаните
по горе недвижими имоти, както и да им заплати направените по делото разноски
съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.33/.
В с.з. ищците Ц.Н.С. и
С.В.С. лично и чрез пълномощник адв.Б.Н. от САК/пълномощно от 21.01.2019г.-л.2/
поддържат така предявения ревандикационен иск и молят да се уважи изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ-Д.Х. *** е направил
възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 1933 от 11.03.2019г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът М.оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Заявява, че се намира в имота, тъй като
живее на съпружески начала с В.К.а М., която е съсобственик на УПИ І-848 в
кв.55 по регулационния план на село В., община Ботевград, Софийска област, с
урегулирана площ от 568кв.м., както и има запазено право на ползване докато е
жива върху построената в имота масивна жилищна сграда. Заявява, че по никакъв
начин той и В.К.а М. не пречат на ищците да ползват дворното място. Ищците са
имали намерение да настанят В.К.а М. в старчески дом, същата е с отрязан крак и
94% трайно намалена трудоспособност и да продадат имота. Те са им давали срок
да напуснат къщата, прекъсвали са електрозахранването на имота. Обстоятелствата
описани в исковата молба не отговарят на действителните фактически такива между
страните. Моли да му се присъдят направените по делото разноски, за които не
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът Д.Х. М.лично
и чрез пълномощник адв.Борислав Божков от САК/пълномощно от 08.05.2019г.-л.31/
оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че ищците Ц. и С. Стаменови са съпрузи от 30.06.2001г., което се установява и от приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Етрополе.
Не е спорно и обстоятелството, че
ищците са собственици в равни части на процесната масивна жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 80.75кв.м., построена в УПИ І-848 в
кв.55 по регулационния план на село В., община Ботевград, Софийска област, с
урегулирана площ от 568кв.м., която са придобили чрез договор за продажба преди
сключването на гражданския им брак, а именно на 18.05.2001г. Продавачи по този
договор са майката и бабата по майчина линия на ищцата Ц.Н., а именно Ц.В. К.а
и В.К.а М., които са си запазили правото на ползване върху имота докато са
живи.
Горното се установява от приложеното
копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №98, том І,
рег.№1540, дело №100 от 18.05.2001г. на нотариус рег.№319-З.А., с район на
действие РС-Ботевград.
Не е спорно, че по време на брака на
ищците, а именно на 21.08.2007г. Ц.В. К.а продава на ищцата Ц.Н. собствените си
3/4 идеални части от УПИ І-848 в кв.55 по регулационния план на село В., община
Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от 568кв.м. Горното се
установява и от приложеното копие от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №172, том І, рег.№2664, дело №168 от 21.08.2007г. на нотариус
рег.№319-З.А., с район на действие РС-Ботевград.
Праводателят Ц.В. К.а е починала на
23.11.2010г. съгласно приложения оригинал на удостоверение за наследници на К.Х.
К., издадено от Кметство с.В..
Ответникът Д.Х. М.живее на съпружески начала от 20 години насам с В.К.а М., която е майка на ищцата Ц.Н. и по този повод двамата живеят от 2010г. в две стаи, находящи се на приземния етаж от построената в УПИ І-848 в кв.55 жилищна сграда в село В. или това е жилищната сграда, собственост на ищците, върху която В.К.а М. има запазено право на ползване докато е жива и е предмет на иска. Преди 2010г. в тези стаи от къщата е живяла Цветана К.а. Ищецът С.С. преди предявяване на исковата молба ги посетил и поискал В.М. да му даде 60 000лв. за къщата, за да може да остане да живее в нея, за което се наложило да извикат полиция. Жилищният етаж не се ползва, тъй като не е пригоден за живеене. Дворното място е засято с райграс и никой не е спирал ищците да го ползват, както и жилищния етаж от къщата.
Горното се установява от показанията на св. В.К.а М..
От показанията на св.Г.А.П., сестра на ищцата Ц.Н. и св.М.Д.М., дъщеря на ответника, се установява, че св.В.К.а и ответникът Д. М.живеят на съпружески начала и по този повод ответникът сега се намира в процесната жилищна сграда, от която ползват две стаи от приземния етаж.
От показанията на св. В.К.а М., отговорите на ответника С.В.С., дадени по реда на чл.176 от ГПК и приложените писмени доказателства-писма с изх.№**********-1/22.01.2019г. и с изх.№**********/09.01.2019г., издадени от „ЧЕЗ Разпределение“, се установява, че по молба на ищеца С. на 27.12.2018г. е спряно електрозахранването на жилищната сграда и след предприетите действие от св.М. е възстановено отново.
От показанията на св.В.М. се установява, че ищецът С. е посетил процесния имот само два пъти след 2010г.
Видно от приложените писмени доказателства-оригинал на удостоверение за наследници на К.Х. К. изх.№ 313-099 от 05.04.2019г., копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот №179, том ІІ, дело №954 от 23.11.1974г. на съдия при РС-Ботевград и копие от нотариален акт том І, дело №120 от 14.03.1985г. на съдия при РС-Ботевград, се установява, че св.В.К.а М. е собственик по наследство от баща си К.Х. К. на 1/4 идеална част от процесния УПИ І-848 в кв.55 по регулационния план на село В., община Ботевград, Софийска област, с урегулирана площ от 568кв.м.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, тъй като ответникът се намира в процесния имот, в който живее на съпружески начала със св.В.М., която е майка на ищцата Ц.С..
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. Предмет на петиторна защита с ревандикационния иск е вещно право. От нея могат да се ползват както носителят на правото на собственост, така и носителите на ограничени вещни права. Учреденото право на ползване е абсолютно вещно право и може да се брани срещу всяко лице, включително и срещу собственика на вещта. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение № 620 от 12.07.2007г. по гр.д.№ 744/2006г., ІІ г.о. на ВКС, Решение №19 от 10.11.2000г. по гр.д.№ 1082/1999г., ІV г.о. на ВКС, решение № 204 от 09.04.2009г. по гр.д.№ 1297/2008г., ІІг.о. на ВКС/.
При този иск в тежест на доказване на ищците е да установят, че са собственици на вещта и че ответникът владее вещта без основание.
В случая
няма спор, че двамата ищците са собственици на цялата масивна жилищна сграда и
на ¾ идеални части от УПИ І-848 в кв.55 от 568 кв.м. в село В. съгласно приложените
нотариални актове от 2001г. и от 2007г., в които са отразени договорите за
продажба.
Спорното по
делото е ответникът дали владее/държи/ жилищната сграда и урегулирания поземлен
имот на правно основание.
От показанията на разпитаните по делото трима
свидетели, безпротиворечиво и последователно се установи, че ответникът живее
на съпружески начала с майката на ищцата Ц.С. или със св. В.К.а, с която имат
общо домакинство и по този повод двамата обитават две стаи от приземния етаж от
процесната жилищна сграда, теренът е затревен и никога ответникът не се е
противопоставял на ищците да ползват терена и жилищната сграда, която е с
жилищен етаж, който не е пригоден за обитаване.
Св.В.К.а М. има надлежно
учредено право на ползване върху цялата жилищна сграда докато е жива, от което
следва, че съгласно разпоредбата на чл.56 от Закона за собствеността/ЗС/
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите,
без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в това
число и на собственика на имота. Когато
собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото
вещно право на ползване по предвидения за това ред, то се лишава от всяка
възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на
недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване
за себе си/или за друг член на семейството си.
В случая продавачът В.К.а М. е
за- пазила за себе си докато е жива с нотариален акт № 98/18.05.2001г. на
нотариус № 319 правото на ползване върху цялата жилищна сграда и за това ищците
са се лишили от всяка възможност да ползват жилищната сграда.
С учредяване на право на ползване
собственикът на недвижим имот доброволно се отказва от използването на своя
имот и го предоставя на друго лице посредством правна сделка. От всички вещни
права върху чужда вещ правото на ползване е най-широко по своя обхват вещно
право, което в най-голяма степен ограничава правото на собственост. При
отстъпено право на ползване собственикът на вещта запазва само „голата
собственост” върху нея. Правото на
ползване включва в себе си три основни права: право на владение-правото на
ползвателя на фактическа власт над имота, което кореспондира със задължението
на всички други лица да се въздържат от действия спрямо ползвания имот, които
биха попречили на ползвателя да упражнява правата си, правото имотът да се
използва съгласно неговото предназначение и правото да се получават
добиви/плодове/ от имота, без той да се променя съществено.
В настоящия случай св.В.К.а М.
има отстъпено/учредено/ право на ползване върху цялата масивна жилищна сграда,
т.е. абсолютно вещно право върху чужд имот, което същата може да брани и срещу ищците,
които са „голи собственици” на вещта, за което са лишени от всяка възможност за
личното ползване. Ищците като носители на голата собственост върху жилищната
сграда нямат право на ползване и при осъществяване на държане на имота е без
правно основание.
Не може да има спор, че
ползвателят, в случая св.В.М. може да предостави ползването на жилищната сграда
на друго лице под формата на наем /аргумент от чл.60 от Закона за
собствеността/, както и под формата на заем за послужване и съответно да
упражнява правото си чрез другиго. В случая се установи, че член на семейството
й е ответника, с когото живее на съпружески начала и имат общо домакинство и по
този повод тя като ползвател на имота го е допуснала да владее жилищната сграда.
Св.М.е съсобственик на УПИ І-848 в
кв.55 с 568кв.м. в с.В., в която е построена описаната по-горе жилищна сграда и
се използва от нея и ответника дотолкова, доколкото се преминава за ползване на
къщата, тъй като от събраните гласни доказателства се установи, че теренът е
затревен.
Поради неустановяване от ищците на
елемент от фактическия състав на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а
именно, че ответникът се намира в процесния имот без правно основание, съдът
намира, че искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да заплатят на ответника сумата от 600лв.
за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция за платено
адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС от Ц.Н.С. с ЕГН: ********** и от С.В.С. с
ЕГН: ********** *** срещу Д.Х. ***,
за признаване на установено, че Ц.Н.С. и С.В.С. са собственици на 3/4 идеални
части от недвижим имот, който са придобили по време на гражданския им брак,
чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 172, том І, рег. №
2664, дело № 168 от 21.08.2007г. на нотариус № 319-З.А., с район на действие
РС-Ботевград, както и на цялата масивна жилищна сграда, която са придобили чрез
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 98, том І, рег. № 1540,
дело № 100 от 18.05.2001г. на нотариус № 319-З.А., с район на действие
РС-Ботевград, а именно върху следните имоти: 3/4 идеални части от УПИ І-848 в
кв.55 по регулационния план на село В., община Ботевград, Софийска област, с
урегулирана площ от 568кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: от две
страни улици, УПИ ІІ-846, УПИ ****-***, заедно
със цялата масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
80.75кв.м., построена в описания по-горе имот, както и осъждането на Д.Х. М.да им
предаде владението върху описаните по горе недвижими имоти, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц.Н.С. с
ЕГН: ********** и С.В.С. с ЕГН: ********** *** да заплатят на Д.Х. *** сумата от 600лв./шестстотин лева/ за направени
разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/