О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/01.04.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2399
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: С.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** No 100A, ат.1
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за недопустимост
на производството, респ. за нередовност на исковата молба, които съдът намира
за неоснователни. С уточняващата молба с вх. No 32906 / 12.11.2018г. ищцата е заявила, че се позовава на нищожността на сключения между
страните договор, поради изначалната невъзможност на предмета, а не на
действително сключен договор, който е произвел своето действие, но не е
изпълнен от страна по същия. В този смисъл и основанието на претенцията е
изяснена, като съдът приема посочената по-долу в определението си правна
квалификация. Всяка страна в процеса може да се позове на нищожността на
договора, като не е необходимо това позоваване в процесния случай да се
обективира чрез нарочен иск, който ищцата и не е заявила.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2019г. от 11:00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА твърди,
че е сключила с ответника
С.Д.Ш. Договор за покупко-продажба от 12.04.2012 г. по силата, на който последният се задължи да й
продаде Апартамент № 1, находящ се във вилна сграда в УПИ XXVII-1302, кв. 36, в
гр. Варна, м. Евксиноград, ул. „Осма" № 100, както и паркомясто в същата
сграда, срещу обща цена в размер на 125 000 евро.
На
22.05.2012 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 122, том I, per. № 1395,
дело № 95 от 2012 г. на Нотариус с № 334 на НК, вписан в Службата по
вписванията-гр. Варна с вх. per. № 10518, акт № 67, том XXVI, дело № 5414/2012
г., ответникът С.Д.Ш. й прехвърлил посочения
апартамент, а именно: самостоятелен обект в сграда - с предназначение - жилище
- Апартамент № 1 (едно) с идентификатор 10135.2564.1455.2.3, с административен
адрес съгласно кадастрална карта: гр. Варна, вилна зона „Варна", ул.
,"Осма" № 100, на втори етаж на сградата (на кота +2,80), със
застроена площ от 88,95 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна-трапезария с
кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, килер и две тераси, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на жилището по схема: на същия етаж: имот с
идентификатор 10135.2564.1455.2.4, под обекта: имот с идентификатор
10135.2564.1455.2.1, над обекта: имот с идентификатор 10135.2564.1455.2.5,
ведно с 16,428 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 10135.2564.1455 по кадастралната карта,
идентичен с УПИ XXVII-1302 в кв. 36 по регулационния план на вилна зона
„Варна" на гр. Варна срещу цена посочена в нотариалния акт. Продажната
цена съгласно подписания нотариален акт заплатила изцяло
съгласно уговорените с него условия.
С този
договор не й било продадено
паркомястото, тъй като имало проблеми
с документацията за него, което наложило на
16.07.2012 г. да подпишат Анекс към предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.04.2012 г.,
с който ищцата се задължила да плати
продажна цена за паркомястото в размер на 25 000 евро. Плащането следвало
да извърши на 5 (пет) равни годишни вноски от по 5 000 евро, при падеж на
първата вноска - една година след представяне на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата.
Ищцата
твърди, че изплатила на ответника цялата сума от 25 000 евро предсрочно, както
следва: плащане в размер на 5 000 евро на 27.09.2013 г. и сума в размер на 20
000 евро на 01.10.2013 г., за които плащания ответникът С.Д.Ш. й издал
разписки. В разписката от 01.10.2013 г. С.Д.Ш. посочил изрично, че от тази дата
ищцата можела да ползва обещаното й паркомясто в закрития паркинг. Ползването продължило необезпокоявано до
20.04.2015 г., но въпреки това собствеността върху паркомястото не й била
прехвърлена. На посочената дата й било връчено
уведомление от ответника, за това, че същият прекратява ползването на
предоставеното паркомясто и я кани да върне дистанционното
управление и ключа за гаражните врати на паркинга.
Оттогава
отношенията на страните силно се влошили и
не успели да постигнат споразумение. Ищцата твърди, че била лишена от
ползването на договореното паркомясто и собствеността върху същото не й била
прехвърлена. Твърди, че извършеното от нея плащане в общо размер на 25 000
евро, удостоверено с разписките от 27.09.2013 г. и 01.10.2013 г. се явявало
направено без основание.
Пояснява,
че между нея и ответника бил сключен предварителен договор, по силата на който
той се задължи да й прехвърли правото на собственост върху паркомястото.
Договорът не съдържал конкретни договорки относно срока. Ищцата добросъвестно
изпълнила всички нейни задължения по договора като платила дължимата цена.
Въпреки многократните напомняния ответникът не изпълнил задължението си да
прехвърли собствеността върху паркомястото като заявил, че паркомястото не
можело да бъде прехвърлено, тъй като не било обособен обект на собственост.
Твърди, че договорът за прехвърляне на паркомястото бил нищожен на основание
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като както към момента на сключването
му, така и към настоящия момент вещта, предмет на поетото задължение за
прехвърляне на собствеността върху същата, не съществувала фактически и не
отговаряла на изискванията за самостоятелен обект съобразно действащия
устройствен закон. Това обстоятелство не било известно на ищцата към датата на
сключване на договора. Поради изложеното не било необходимо изявление за
разваляне на договора и ответникът дължал връщане на полученото без основание.
Отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 25000 евро, както и да присъди разноските.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с
който твърди, че исковете са недопустими, а в случай, че не се възприемат за такива, то са неоснователни.
На първо
място ответникът твърди, че договор от 12.04.2012г. изобщо не съществувал.
Видно от съдържанието на същия е, че не би могъл да се определи като договор,
най- малкото за покупко-продажба на недвижим имот. По този документ ищцата се
била задължила, неясно кога, да заплати на ответника сумата от 125 000 евро за
придобиване на „горепосочения" в същия документ имот/макар, че имот е
посочен по- нататък, а не по-горе/ и е внесла капаро от 5 000,00 лева.
Ответникът, пак по този документ, е поел задължение да подготви необходимите
документи за изповядване на сделката пред нотариус. Счита, че т.нар „договор" от 12.04.2012
г. по-скоро има характер на разписка за получени от ответника парични средства,
за да подготви изискуеми се документи за сключване на валиден и действителен
договор за покупко-продажба на посочения в документа от 12.04.2012 г. имот. В
представения документ от 12.04.2012 нямало волеизявление от ответника, че ще прехвърли на ищцата собствеността върху
описания в него имот, както и в какъв срок ще се сключи окончателен договор, на
кого ще се плати сумата за имота от 125 000 евро, а така също и на кого е
платено т.нар капаро.
Действително
между страните е сключена действителна
сделка за покупко-продажба, обективирана в НА № 122 /
22.05.2012 г. на нотариус Марина Ташева, за следния недвижими
имот: Апартамент №1 с
идентификатор № 10135.2564.1455.2.1 в гр.Варна, вилна зона „Варна",
ул."Осма" №100 със застроена площ от 88,95 кв.м. при съответните
граници,който към него момент е бил на етап „груб строеж". Този
имот със степен на завършеност „груб строеж" е
бил продаден от ответника на ищцата и то при условия на отложено
плащане, видно от самия нотариален акт. Със
сключването на окончателния на 22.05.2012 г. договор, дори и да се
приемело, че договорът от 12.04.2012г. е бил сключен, то същият е
прекратен поради изпълнение.
Твърдението
за нищожност на т.нар договор от 12.04.2012 г. на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД,
поради невъзможен предмет, направено в уточняващата молба от ищцата било
неоснователно. Предметът на договора очевидно е апартамент №1, т.е. този който
е бил предмет и на договора между страните от 22.05.2012 г. Паркомястото
не е било и не може да бъде самостоятелен обект на гражданския оборот, но дори
и това не прави т.нар „договор за покупко-продажба" от 12.04.2012 нищожен,
тъй като пак според нормата на чл.26 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на целия договор при изрично изброените в същия текст/ ал.4/
условия, едно от които е да може да се предположи, че сделката би била сключена
и без недействителните й части. В случая дори не е налице
такова предположение, а тази сделка направо си е била сключена /НА от
22.05.2012 г./ без предмет на покупко-продажбата да е паркомясто.
Твърди, че
въпросният анекс от 16.07.2012 г. е сключен
във връзка с уреждане начина на плащане на останалата част от договорената в НА
продажна цена, а не като допълнително споразумение към т.нар „договор за
покупко-продажба" от 12.04.2012 г. От НА от 22.05.2012г., в който е
обективиран договорът за покупко-продажба на апартамента и правото на строеж/не
и на паркомясто или ид.част от терен/ се вижда, че купувачът по тази
сделка/ищцата в настоящото производство/се е задължила да заплати на продавача/
ответник по делото/ останалата част от договорената продажна цена от 25 980
евро/ почти идентична като размер със сумата по анекса от 16.07.2012 г./ и то
при същите условия и срокове, каквито са и по анекса. Нещо повече- във
въпросния анекс никъде не се говори и не става дума за паркомясто, тъй както
такова липсва и в предмета на договора за покупко-продажба от 22.05.2012
г.
Ответникът
не оспорва, че ищцата е изпълнила задължението си досежно продажната цена на
имота, обективирано и в НА и в анекса, като му е заплатила останалата част от
договорената продажна цена за недвижимия имот, описан в НА и в анекса в размер
на 25 000 евро, както и начина по-който това е станало-периодично, на две
вноски. При окончателното плащане, извършено на 01.10.2013 г. всички отношения
между страните по повод покупко-продажбата на въпросния апартамент №1 са
приключили окончателно. Действително в представената разписка от тази дата,
удостоверяваща горното обстоятелсто и подписана само и единствено от ответника
има изявление, че от този момент, ищцата вероятно, получава бъзвъзмездно право
на ползване на паркомясто №1 в закрития паркинг. В случая не е налице валидно и
действително учредено право на ползване върху посоченото в разписката от
01.10.2013 г. паркомясто №1 в закрития
паркинг, очевидно на сградата, в която той преди това и е продал жилищния имот.
Твърди, че при окончателното плащане на продажната цена за имота, предмет на
сделката между страните от 22.05.2012 г. ответникът е дал съгласие безплатно
ищцата да ползва, но не ограничено като време, това паркомясто. Затова и тя го
е ползвала така почти две години, докато през 2015 година отношенията им
действително са се влошили по повод непрестанни жалби от нейна страна, както
срещу ответника по всевъзможни институции/прокуратура, НАП, полиция/ така и
такива пред съдилищата срещу решения на ОС на собствениците на вила
„Сандрово", в която е закупуният от нея апартамент. Едва тогава ответникът
с представената нотариална покана е поискал от ищцата да преустанови ползването
на пракомястото.
Ищцата
никога не е заплащала каквито и да било суми за въпросното паркомясто,нито за
собствеността върху него,която не би могла да съществува, нито за право на
ползване на същото. Никога и по никакъв начин не и е било дори обещавано
правото на собственост върху това паркомясто/ако такова изобщо може да
съществува/, не и е било прехвърляно такова или ограничено вещно право на
ползване за него.
Твърди, че
не е налице обедняване на ищцата, респ. обогатяване на ответника.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност. С оглед материалите по делото според
ответника би следвало да се приеме, че окончателното плащане на сумата било
извършено най-късно на дата 01.10.2013 г. Исковата молба била предявена точно
на 01.10.2018 г., независимо, че саморъчно под нея била поставена дата
24.09.2018 г. С оглед на това, както и предвид уговорения начин на плащане
между страните, счита, че в случая става въпрос за периодични плащания, които
на основание чл.111 б."в" от ЗЗД били погасени по давност. Но дори и
да се приемело, че в случая била приложима общата погасителна давност, то
отново, твърдяното вземане на ищцата било погасено по реда на чл. 110 от ЗЗД.
Оспорва
изрично, че договор за покупко-продажба от 12.04.2012 г. никога не е бил
изготвян, като твърди, че почерка на текста, с който той е бил изписан не е
негов и никога не е подписвал такъв договор.
Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени от ИЩЦАТА: Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: С.Д.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** No 100A, ат.1, са обективно съединени искове, както следва:
-с правно основание чл.55 ал. 1 предложение 1 и чл. 86 от ЗЗД
да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро, представляваща заплатена без
основание цена, дължима за паркомясто,
съобразно сключен между страните нищожен, поради невъзможен предмет
предварителен договор за покупко-продажба от 12.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда: 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението.
и в условията на евентуалност:
-с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/
евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда: 27.09.2018г. до окончателното заплащане на задължението.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищцата е да установи в условията на пълно и главно
доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно наличието на
обогатяване, обедняване, липса на основание, обогатяването на получателя да е
за сметка на обеднилото се лице, връзка между обогатяването и обедняването. В конкретния случай и по изложените по главния иск
факти, ищцата следва да установи, че сключеният между страните договор от
12.04.2012г. е нищожен, поради невъзможен предмет, а по главния иск и по иска
предявен в условията на евентуалност ищцата следва да установи, че е заплатила
на ответника сумата от 25 000 евро.
В тежест
на ответника е да установи
фактите по възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици, а именно: да докаже наличието на твърдяното основание
за получаване на сумата, а именно по договора за покупко-продажбата на
апартамента.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата
за допускане на двама свидетели при режим на водене до открито
съдебно заседание и уточняване на конкретните факти и обстоятелства, за които
се прави искането. УКАЗВА на ищцата,
че следва да води поисканите свидетели за датата на съдебно заседание, като я предупреждава,
че в случай, че не ги води и с това причини отлагане на дело, то съдът ще
наложи глоба.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на ищцата в седемдневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да заяви дали ще се
ползва от представения с исковата молба договор за покупко-продажба от
12.04.2012г., предвид предприетото от ответника оспорване на истинността на
същия, както и да посочи изрично дали твърди, че ответникът е изписал
собственоръчно текста на договора.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба,. – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: