№ 1606
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502867 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на Й. В. В. , чрез адв. Х.
срещу решение №3037/10.07.2020г., постановено по гр.д. №4786/19г. по описа
на ВРС, 33 с-в, с която е бил отхвърлен предявения срещу УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Кфт. , чрез клона му в България иск за присъждане на
гарантирано в Регламент 261/2004 обезщетение в размер на 250 евро за
голямо закъснение на полет, изпълняван от въздушен превозвач.
Пълномощникът на въззивницата се позовава на допуснати нарушения
при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени
факти по делото поради неправилна оценка на събраните доказателства.
Излага доводи за необоснованост на извода относно извънреден характер на
повреда, причинена от мълния, на летателен апарат, използван за полет при
влошени атмосферни условия и снабден с метеорологичен радар, отчитащ
повишения електрически заряд в облаците по планирания маршрут. Сочи, че
установените (Регламент 965/12 и Регламент 216/2008г.) норми на поведение
в управлението на самолет изискват умения на пилота и екипажа за постоянна
1
преценка на данни от прибори за метеорологична обстановка и съобразяване
на действията си с тях, което налага логичен извод, че сблъсъците с мълния са
предвидими и предотвратими. Счита, че тези особености на техническото
оборудване изключват приравняване на хипотезите на удара от мълния с
непредвидим сблъсък с птица, респективно прилагането на установени в
практиката по този въпрос тълкувания. С доводи за недоказано от превозвача
обстоятелство, изключващо отговорността му за забавено излитане на полета,
резервиран и закупен от ищцата, обосновава възникнало право да
обезщетяване на пътника в нормативно установен размер.
Същите доводи се поддържат по същество пред въззивния съд, като
пълномощникът пледира за отмяна на незаконосъобразното решение и
уважаване на претенцията за гарантирано в Регламента обезщетение в
цялост, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Насрещната страна, чрез упълномощения адвокат И. излага становище
за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е
интерпретирал събраните доказателства и е установил събитие от извънреден
характер като причина за възпрепятстване на изпълнението на полата с
първоначално планирано транспортно средство на превозвача. Сочи, че
бордовото оборудване само по себе си не гарантира предотвратяването на
удар от мълния, а неположена от пилота грижа не е била доказана по делото.
Позовава се на експертното заключение относно ограничените възможности
за прогнозиране на такъв удар, което изключва предвидимостта на това
събитие, поставило начало на причиняването на забавянето, наложило се
поради принудителния наземен ремонт по летателния апарат, възложен
незабавно от превозвача след констатиране на повредите от прогаряне след
кацането му на летище Варна. Счита за обосновано и доказано възражение за
наличие на изключението по чл. 5, пар. 3 от Регламент 261/2004г.
Въззиваемата страна излага в писмено становище по същество доводи
за третирането в нормативни актове на удар от мълния като риск, идентичен с
други непредотвратими природни явления каквото е и сблъскване с птица,
възприето в практиката като непредвидим риск, несъвместим с нормална
експлоатация на техническото средство, с което въздушен превозвач
реализира нормална дейност. Пледира за потвърждаване на правилното
2
отхвърляне на недоказана претенция на ищцата.
Насрещните страни претендират за определяне на разноски,
конкретизирани от въззивника в списък на л.35 и в отговора на въззиваемия
като искане за присъждана на адвокатски хонорар.
По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и
допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определение №3261/08.10.2020г.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително. Компетентност на българския съд, съгласно Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. е
обоснована с място на излитане на полета на територия на държавата- членка.
В случая, закъснелия полет е следвало да се извърши от Варна до
Бергамо(Италия), като и двете държави са страни-членки на ЕС, поради което
международната компетентност на българския съд е доказана. Между
съдилищата на съответната страна, към които ищецът е отнесъл спора си с
превозвача обаче, делото се разпределя съобразно установените във
вътрешното право правила за местна подсъдност, включително тези,
съобразени с качеството на ищеца като потребител. Към момента на
предявяване на иска пред първата инстанция не е била приложима новата
редакция на чл. 113 ГПК, изискваща задължителна подсъдност по адреса на
потребителя, а ответникът не е заявил в отговора си отвод на местна
неподсъдност на сезирания съд и с това компетентността на съда е
стабилизирана.
Ищцата основава претенцията си за заплащане на обезщетение за вреди
в лимитирания размер, определен в чл. 7 пар.1 б.“а“ от Регламент 261/2004г,
на твърдения за причинени неудобства от неизпълнено в срок договорно
задължение за осъществяване на въздушен превоз(с бордна карта Q51NKL)
на 01.12.2017г., поради забавено излитане на полет W6 4507, на ответният
превозвач по маршрут Варна – Бергамо(дестинация до 1500км), достигал до
краен пункт на пътуването след повече от три часа закъснение, считано от
планираното пристигане в 07.40часа.
Ответникът е предприел насрещна защита, като е признал, че полетът на
3
пътника е излетял от Варна в 11.02 часа вместо в планирания час 6.05 местно
време и е пристигнал в 12.57 часа в Италия, но е обосновал отклонението от
маршрута с повреда на самолета HA-LWZ, планиран за този полет, поради
установена на 1.12.2017г в 3.47 часа повреда от удар от мълния по време на
полет Лутан – Варна. Позовава се на предприети своевременно мерки за
осигуряване на безопасната експлоатация и наложилата се подмяна на този
самолет с друг, пристигнал по спешност от друго летище в 8.23часа, след
като се оказало, че поправката на повредения самолет след кацането му във
Варна не може да приключи в рамките на първоначално обявеното
технологично време от два часа. Възразява, че ударът от мълния, причинил
повредата, е събитие извън ефективния контрол на превозвача и по
изключение, предвидено в чл. 5 пар. 3 от Р261/2004 изключва отговорността
за забавянето, причинено от техническата неизправност.
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът не констатира
несъответствие между диспозитива на обжалваното решение и разгледания
иск по така очертаните твърдения на страните. Първоинстанционното
решение е допустимо. Квалификацията на претенцията съответства на
специалния законов текст, уреждащ отговорност на превозвача в рамките на
ЕС за забавен полет (чл. 7 ал.1 б.“а“ от Регламент 261/2004г). Не се
установява пропуск в доклада относно приложима императивна правна норма.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, и като
съобрази както събраните в първата инстанция доказателства, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни (поради изрично признание в отговора) са фактите относно
възникналото между страните правоотношение по резервирането на полетa и
фактическото му изпълнение от въздушния превозвач: въззивникът е приел да
превози въззиваемата Варна до Бергамо с бордна карта Q51NKL за полет W6
4507, обявен на 01.12.2017г. с час на излитане час 6.05ч и пристигане в
07.40часа в Италия, който обаче бил изпълнен с начален час 11.02 часа и
пристигнал в 12.57 часа. Не са оспорени и установените от първата
инстанция факти, удостоверени в документацията на летищните власти и
техническа инспекция на въздухоплавателното средство, преценени от
назначеното вещо лице, поради което въззивният съд препраща към мотивите
4
на обжалвания акт в тази част, както следва:
Планираният полетът от Варненското летище е бил регистриран от
превозвача за самолет НА- LWZ, който е изпълнил предишния ден полет
W64504 Лутън – Варна, след като е бил инспектиран и допуснат до полет като
изправен, но при преминаване по трасето на полета над Белгия в близост до
Остенде е попаднал в регион с гръмотевична буря с мълнии, а след
пристигането му във Варна e бил оставен на земя за инспекции и поправки в
интервала 02.31ч на 1.12.2017 до 03.00ч. на 2.12.2017г, като това се наложило
поради констатирани типични за удар от мълния повреди, нанесени при
последния курс. Техническото състояние не е позволявало продължаване на
експлоатацията, като едва след като сертифицирана обслужваща организация
Глоубъл Мейнтенанс е извършила необходимия спешен ремонт по заявки,
подадени още при първите констатирани повреди, а одобрението на
допустимите отложени поправки е получено едва в 13:27 часа на
01.12.2017г. от сертифицираната от производител проектантска организация
Луфтханза-техник. Междувременно превозвачът е осигурил друг самолет от
своята база, като е организирал извънреден полет(без пътници)на самолет с
HA-LWR от Катовице до Варна, който да замести авариралия, няколко часа
след като инспекцията на самолета е започната и е било установено, че ударът
от мълния е нанесъл щети по-големи от допустимите.
Спорна е правната интерпретация на тези факти, като въззивникът
оспорва извода, че така констатираната повреда от мълния е основание за
освобождаване на превозвача от отговорност за забавянето порази технически
причини. Съдът намира тези оплаквания за основателни. Вярно е, че като
събитие мълнията представлява природно явление, което не може да се
контролира от човека, но настъпването на такова събитие несъмнено следва
да се предвижда като риск за въздушния превоз особено при организиране на
редовни линии на полети, планирани в сезон и през региони, в които е
обичайно метеорологичните условия да се характеризират с такива природни
явления. Ударът от мълния застрашава системите за сигурност на превозно
средство, изградено от метал, което се движи в атмосфера, наситена с
естествени електрически заряди, поради което е предвиден като специален
риск и изисква проектиране и изпълнение на самолета по начин, по който
електрическия разряд да не може да уврежда на корпуса или системите. В
5
тази насока както самите удари, така и последиците им са толкова типични за
въздушните полети, че се кодират и типизират (което е видно и от
заключението на експерта, по т. 2.1 на л. 386 от делото на РС). В този смисъл
становището на вещото лице за непредвидимост на събитие удар от мълния
може да се възприема само доколкото не е възможно да се установи точен
момент, в който такъв удар ще настъпи и неговия интензитет и последици
върху техническото състояние на самолета, но не е такова принципното
застрашаване на дейността на превозвача от такива събития. Затова и всеки
производител изгражда защитни системи на такива превозни средства,
включително и бордни радари, позволяващи да се идентифицират зони с
изключително висок риск за електроразряд, които могат да се избегнат с не
много значително отклонение по първоначалното трасе (в този смисъл са и
общоизвестните данни обявени в писмо на авиоадминистрация на л. 358).
Въззивният съд намира, че в конкретния случай не е без значение и
обстоятелството, че зоната през която е протекла траекторията е съвпадала с
регион на явно лоши метеорологични условия и гръмотевичната буря е била
обявена като риск за атлантическото крайбрежие в района на Остенде още в
20.20ч( преди началото на изпълнението на полета от Лутън в 21.00 часа) като
прогнозната й продължителност поне до половин час след 21.20ч. не е
следвало да се игнорира от превозвача. Именно такава купеста дъждовна
облачност, според експерта-специалист по управление на самолети (л. 389) се
характеризира с висока вероятност от разряд върху корпуса и е била
оповестена в специализирана система МЕТАR. Затова съдът преценява, че
като е извършвал полет по това трасе превозвачът е приел риска от повреди
при мълния като предвидима последица от нормална експлоатация, осигурена
чрез обучен екипаж и технически средства за локализиране и избягване на
опасността. В този смисъл няма как да се приеме, че хипотезата на такъв
полет е идентична с тази, разглеждана в казуса по дело С¬315/15 на СЕС,
където тълкуващият орган е приел че сблъсък на птица със самолет не е
присъщо събитие на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Аналогична
на настоящата хипотеза изисква самолетът да е преминал през видимо плътно
ято птици, чието местонахождение на въздушното трасе е предварително
известно. Не може разумно да се приеме, че и в такава ситуация превозвачът
6
би могъл да се освободи от отговорност, ако рискът от случаен сблъсък с
птица настъпи. Затова съдът намира, че удар от мълния (за разлика от
сблъсък с птица) причинява технически проблеми, обичайни за дейността на
въздушните превозвачи, които се появяват неизбежно при функционирането
на летателните апарати при преминаване през буреносен облак. В това
отношение такъв технически проблем не би могъл да представляват сам по
себе си „извънредно обстоятелство“ от вида, допускащ освобождаване от
отговорност.
Въззивният съд възприема становището, наложено в тълкувателната
практика на СЕС за стриктно прилагане на изключението, предвидено в чл. 5,
пар.3 от Р261/2004( C 549/07). Затова ако конкретния технически проблем
(последиците от удара на мълнията след прелетяване през рисковата зона на
гръмотевичната буря) не може да се причисли към следствията на неочаквана
повреда, той не би могъл да обоснове извънреден характер и на следващия го
принудителен престой на земя за ремонтни дейности (така е прието и по дело
C 549/07 и C 257/14). Още повече това се отнася за случая, в който
превозвачът е узнал за повредата при достигане до летище Варна (според
признанието му в отговора в 3.45ч на 1.12.2017г.), но се е въздържал да
организира веднага замяна на планирания за полет самолет, като се е доверил
на информация за необходимия ремонт, която е имала само предварителен
характер без да предвиди, че инспекцията е продължавала и в хода й е
можело да се установят и по- тежките увреждания от мълния, които в крайна
сметка са изисквали и допълнително потвърждение от сервиза на
производителя за годността на летателния апарат. Затова осигурения с
извънреден курс от Катовице самолет, регистриран в 5.51 часа като
заместващ летателен апарат е отпътувал извънредно едва в 6.24 ч и е
пристигнал във Варна в 8.23ч, след като вече е било натрупано закъснение
повече от два часа от планиран начален час 6.05 на полет W6 4507. Явно е, че
ответникът е разполагал с възможност да организира замяната без това само
по себе си да представлява за него изключително обстоятелство.
За да бъде освободен от задължението за плащане на обезщетение, при
всяко настъпване на извънредни обстоятелства въздушният превозвач трябва
да докаже, че той не би могъл да ги избегне, дори да е взел всички
необходими мерки за тази цел(C-294/10). Затова не ищеца, както неправилно
7
е възприета теза на въззиваемия в обжалвания акт, а ответникът носи тежест
да докаже, че въпреки оповестената гръмотевична буря, екипажът е взел
мерки за избягване на струпването на опасните облаци с концентриран ел.
заряд, и след като е избрал безопасно според показания на радара трасе и
височина на полета е осъществил преминаването по маршрут, където удара от
мълния действително не е можел да бъде очакван. Също в тежест на
превозвача е и доказването на своевременното планиране на заетостта на
превозните средства в този сезон, съобразно предполагаем допълнителен
запас от необходимо време за отстраняване на технически проблеми,
съпътстващи експлоатация в лоши метеорологични условия или доказване
капацитета на предприятието му към дадения момент в обем, който не му е
позволявал да осигури заместването на повредения самолет освен с
неразумно високи непоносими жертви.
Въззивният съд принципно споделя наблюдението в мотивите на
първата инстанция относно целта на Регламент 261/2004, насочен към
гарантирането на високо равнище на защита на пътниците, но не счита, че с
допускането на позоваване на изключението по чл. 5 пар. 3 в случаи като
процесния въздушните превозвачи ще бъдат насърчавани да вземат всички
необходими мерки за защита на пътниците. Напротив, ако не носят
отговорност за последиците от избор на високо рискови маршрути,
превозвачите не биха полагали необходимите грижи, включително чрез
повишени изисквания към техниката си и екипажите, които си служат с нея,
за да сведат до минимум непредотвратими, но предвидими вредоносни
събития. Именно установяване на високите критерии на грижата на
превозвача ще гарантира и защитата на пътниците в най-голям обем.
В заключение, тъй като не приема, че ударът от мълния е извънредно
обстоятелство за процесния полет, което не е могло да бъде избегнато и не е
доказано, че авиокомпанията е взела всички необходими мерки за избягване
на извънредно продължителния престой до отстраняване на повредите и
замяната на негодния за полет самолет с друг, възражението не може да бъде
уважено и отговорността на превозвача за допуснатото забавяне на
пристигането на полета на въззивницата до крайна точка на пътуването
следва да бъде ангажирана в нормативно определен размер. Предявеният иск
за заплащането на обезщетението от 250 евро за вредите от понесени поради
8
забавата продължила повече от три часа за пътуване до 1500 км (чл. 7 пар. 1
б. „а“ от Регламент 261/2004г.) е основателен и следва да се уважи, като
неправилното решение на първата инстанция се отмени изцяло.
Промяната в резултата от решаването на спора налага пълна ревизия на
определените разноски. Въззивникът е претендирал разноски по списък в
първата инстанция, изчерпващ се с такса за завеждане на делото в размер на
50 лв и адвокатски хонорар в размер на 360лв, като за тези разходи е
представен и договор за правна помощ, съдържащ и разписка за плащане на
тези суми от клиента (л. 355, 356 от делото на РС). Този размер е бил оспорен
своевременно от насрещна страна като прекомерен. Възражението е
неоснователно, предвид особеностите на казуса, характеризиращ се както с
повишена фактическа сложност поради представени множество писмени
документи, налагащи експертна интерпретация, така и с повишена правна
сложност, с оглед цитирана от насрещните страни противоречива практика на
различни съдилища на държави членки и тълкувания на смисъла на
Европейски регламент. За настоящото производство въззивницата е обявила
само направен разход за таксата за обжалване, затова и възражението за
прекомерност остава без предмет. Така за цялостната защита по основателен
иск съдът определя общ размер от 435лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3037/10.07.2020г., постановено по гр.д.
№4786/19г. по описа на ВРС, 33 с-в, с която е бил отхвърлен предявен иск за
присъждане на гарантирано в Регламент 261/2004 обезщетение и са
определени разноски в полза на ответника, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ. със седалище Унгария, гр.
Будапеща, действащо чрез Уиз Еър Унгария Кфт - клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Летище
София, сграда ИВТ, да заплати на Й. В. В. , ЕГН **********, от *** сумата
9
от 250.00€( двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за закъснял
с над три часа полет W6 4507 от летище Варна, България до летище Бергамо -
Орио ал Серио, Италия, изпълнен на 01.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 7, т. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/ №261/2004г., както и сумата в общ размер от
435лв. (четиристотин тридесет и пет лева), представляваща сбор от
направените от ищеца разноски за разглеждане на основателен иск на две
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Да се обяви в регистъра на осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10