Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.06.2019 г. гр.Т..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав На двадесет и седми май
2019
година
В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д.№ 82 по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Н.Н.Н. от гр. С.,
чрез пълномощника й адв. Л.Д. ***, срещу решение №
10/08.01.2019 г. по гр.д. № 696/2018г. по описа на РС-Т...
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
постановил малолетното дете С.И.Й., ЕГН **********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща и
законен представител И.С.Й. на посочения адрес в гр. Т..; ПРЕДОСТАВИЛ е
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето на бащата; ОПРЕДЕЛИЛ
е МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
малолетното дете с майката Н.Н.Н. с адрес в гр. С.:
всяка четна седмица от месеца, от петък от 17.00ч. до неделя до 17.00ч., с
възможност за нощуване на детето при майката, както и два дни с една нощувка по
Коледните празници и по Новогодишните празници, с една нощувка; след това на
08.03.2019г./петък/ и два дни по Великденските празници, с една нощувка;
присъдил е платима от майката на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер
на 140 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до настъпването на причини за нейното изменение или
прекратяване. С решението е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н.Н.Н.
против И.С.Й. НАСРЕЩЕН ИСК за определяне местоживеенето на детето С. при нея
(майката) в гр. С.; за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето- на майката; за определяне на мерки за лични отношения на
детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00
ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на
4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя-
след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна
издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число
на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са разноски по компенсация, както и д.такса, дължима от Н.Н..
В жалбата са изложени подробни съображения, в подкрепа на въведеното
оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост – решението не
съответства на събраните в хода на делото доказателства, не отговаря на
установената в хода на производството фактическа обстановка, като в резюме
оплакванията са следните:
-в нарушение на императивното изискване на чл.59. ал.6 от СК първоинстанционният съд не е изслушал родителите, които,
макар и да са присъствали на всички открити съдебни заседания, не са изслушани
от съда;
-в нарушение на съдопроизводствените правила,
съдът е отхвърлил искането на въззивницата, направено
в о.с.з. на 17.10.2018г. за назначаване на съдебна
психиатрично-психологическа експертиза
на майката, което искане е направено с
оглед събраните гласни доказателства, съдържащи данни, че майката, след
употреба на няколко чаши бира, ставала склонна към словесни пререкания и
проявявала агресия, а и в хода на цялото производство Й. се домогвал да
установи, че майката ежедневно злоупотрябва с алкохол,
инициира скандали и проявява агресия;
-предвид засиленото служебно начало и особения характер на производството,
съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е събрал доказателства, напр.
чрез изготвяне на психологическа експертиза за емоционалните и физически
потребности на детето и как би му се отразило откъсването от майката, от която
то не е отделяно никога досега –като в тази насока не са съобразени данните от
социалния доклад от ДСП- Кс. с изх.№ ПР-ДТ/86-006 от 05.06.2018г., както и тези
в последния социален доклад от ДСП-Т.., че при раздяла на детето с майката, то
е емоционално превъзбудено и тъгува, т.е вече са
налице ПЪРВИ признаци на тревожност от продължилата твърде дълго раздяла на
детето от неговата майка;
-въпреки детайлното описание на всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд не извършил преценка и не ги е
обсъдил не само поотделно, но и в тяхната взаимна и логическа връзка. При
оценката на гласните доказателства е възприет избирателен подход, без да се
посочва кои от тях и в каква степен се кредитират от съда.
В депозирания в срока по чл.263 ал.1 ГПК писмен отговор ответната страна счита жалбата за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че решението на
ТРС е постановено при изключително подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства; изключително подробно обосновано и мотивирано не само от
заключението на социалния доклад по делото, съгласно който привързаността между
баща и син е много голяма и че бащата е основната фигура за сина си, но и от
другите събрани по делото доказателства, установяващи недопустимо поведение на
майката като родител по време на съвместното съжителстване на страните. Според въззиваемия, съдът е “напипал пулса” на правния спор между
страните, касаещ най-вече защита интересите на детето.Съдът
е прецизирал и анализирал всяко едно доказателство по делото и е достигнал до
единствено възможния и правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Счита
се, че не отговаря на обективната истина и на събраните по делото доказателства
твърдяното във въззивната жалба, в която е направен
опит за превратно тълкуване на доказателствата, и то, разбира се, изключително
в полза на ответницата по делото. Логично, законосъобразно и житейско оправдано
съдът е постановил обжалваното решение, тъй като съдът основно следи за защита
интересите на детето и неговото развитие за напред.
В с.з. страните се явяват и поддържат своите становища. Претендират
разноски.
Съдът констатира,
че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт.
Решението
е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА
Пред първонистанционния
съд са предявени искове (главен и насрещен) и от двамата родители за
предоставяне упражняването на родителските права, определяне режим на лични
контакти и издръжка за роденото от съвместното им съжителство малолетното дете С.-
род. на ***г.
По подробно
изложени съображения в съответната искова молба всяка страна счита, че поради
невъзможността да постигнат съгласие относно упражняването на родителските
права, на нея следва да бъде предоставено упражняването на тези права, да бъде
определен режим за лични контакти на детето с другия родител, комуто не се
предоставят родителските права, съответно претендирана
е месечна издръжка за детето.
Предявените искове са обосновани с твърденията, че страните,
от чието съвместно съжителство, датиращо от 2012 г. е родено детето С., са се
разделили окончателно в края на м. април 2018г., след пореден скандал. Оттогава
и досега детето живее при бащата, а майката осъществява лични контакти с него,
въз основа на постановените привременни мерки по гр.д. № 696/2018г. на ТРС.
Ищецът И.С.Й. твърди в исковата си молба, че от
2012 до 2017 г. живели с ответницата заедно на съпружески начала в апартамент,
собственост на родителите му. В началото страните живеели задружно, като
семейство, но нещата се променили след раждането на детето– ответницата
охладняла към ищеца и започнали да се карат дори и за дребни неща, и без повод,
но и двамата полагали необходимите грижи за детето. Настъпил период, в който
ответницата рязко изменила поведението си – станала психически неустойчива,
станала агресивна дори и към сина им – и всичко това под въздействието на
алкохол. Карала се на детето без причина, започнала да му посяга, то започнало
да се напикава нощем, да спи неспокойно, да се буди. Ответницата имала
психически проблеми като по-малка, а и семейна обремененост,
но въпреки опитите на ищеца и роднините й, към които той се обърнал, тя
отказвала да потърси съответната консултация. Ищецът твърди, че през цялото
време се е грижел за семейството си, има
собствен лизнес, разполага със самостоятелна къща,
която закупил за семейството по настояване на ответницата през ноември 2017г.
Въпреки, че синът им имал изградена изключително силна връзка с родителите му, като
обикновено от петък до неделя бил при тях, ответницата не приемала подаръците
от тях и забранявала на детето да ги ползва. В исковата молба се акцентира
върху няколко случая на неразбирателства и скандали между страните, за
напускане на семейния дом от ответницата – в началото на 2017 г., след пореден
скандал ответницата заявила че го напуска и с детето отишла при баба си в кв.
Въбел, където нямало необходимите условия за малко дете; по-късно , през 2017
г., след намесата на соц.служби и след като детето живяло един месец при ищеца
страните подготвили споразумение детето да остане при бащата, майката поискала
да бъде с детето през уикенда, след което обаче го отвела в С., в дома на сестра й. По време на този престой ищецът
ходил два пъти до С., но ответницата не му позволила да види сина им. В
последствие склонила да се върне в Т.. и отново да заживеят заедно, като
условието на ищеца било тя да не употребява алкохол. В началото на март 2018, след
поредният среднощен скандал, отново избягала с детето в дома на баба си -
вървейки пеша, в студено време, поставяйки детето в риск. Излага се подробно описание
на случилото се по време на последния скандал между страните от 26.04.2018г.
около полунощ, на който свидетел станало и детето. Оттогава е и окончателната
раздяла между страните. В нощта след скандала, близките на майката я закарали в дома на баба й в кв. Въбел, заедно с детето.
След два дни ответницата се обадила на ищеца, че не може повече да се грижи за
детето и оттогава детето е при бащата. По изложените съображения ищецът моли на
него да се предоставят родителските права, което е в интерес на детето, тъй
като майката с поведението си поС.но излага на риск
живота и здравето му.
В отговора и в насрещната искова молба майката
излага друга фактическа обстановка и дава друга интерпретация на случващото се
между страните. Твърди, че основно тя се е грижила за детето до навършване на
една година и половина, че едва след като направил ДНК тест бащата и неговите
родители започнали да й помагат в грижите за момченцето. Във взаимоотношенията
й с бащата често се намесвала неговата майка; ищецът се държал към ответницата деспотично
и обсебващо, откъснал я от нейното обкръжение и приятели, често заедно с детето
била гонена от дома им, в определени моменти бащата изцяло се дезинтересирал от детето и отказвал да полага грижи за
него. В същото време многократно подавал жалби до органите на реда и до
служителите от агенция за закрила на детето, с цел психическо въздействие върху
нея, а не от грижа за детето. Ищецът не й давал да работи, настоявайки
единствено той да осигурява финансовата издръжка на семейството. Поради неразбирателствата,
през м. февруари 2017г., заедно с детето известно време живяла в дома на сестра
й в С.. Завела иск по чл. 127 ал.2 СК пред СРС, но поради обещания на ответника
за промяна, се отказала от делото и отново се върнала в Т... На 31.12.2017г. в
новогодишната нощ, след скандал, отношенията им
се влошили изключително. Поредният и окончателен скандал бил на
26.04.2018г. около полунощ, след който близките й я отвели с детето в дома на
баба й в с. Въбел. На следващия ден дала момченцето на баща му, за да го заведе
на детска градина и той повече не й позволил да има контакт със сина им – нито
по телефона, нито да го види. Ответницата
работи по трудово правоотношение в гр. С. и има добри ежемесечни доходи, може
да разчита на подкрепа от сестра си, в чиято къща в гр. С. ответницата живее,
обзавела е детска стая и има всички необходими битови условия за отглеждане на
детето. Средата в този дом е спокойна, здравословна и благоприятна за
отглеждане на детето, за което допринася и привързаността на С. към детето на сестра
й, а също и липсата на ежедневен стрес и напрежение за майката. Бащата е
изключително отдаден на хобито си - спортен риболов, което е свързано с
продължителни отсъствие от дома и семейството, през което време винаги
ответницата е отглеждала детето. Бащата е склонен към насилие и извършване на противоправни деяния, осъждан е и има криминалистични
регистрации. Счита, че това негово поведение показва, че той по никакъв начин
не е готов да се отдаде на грижите на детето, като той основно разчита на
помощна на своите близки.
Пред първата инстанция са събрани множество доказателства,
писмени и гласни, доклади на дирекция „СП“-отдел закрила за детето- гр. Т.. и
гр. С. относно условията при бащата и майката, относно съС.ието на детето, родителския капацитет на страните.
Докладите на социалните служби са изградени основно върху сведенията, получени
от съответния родител, и неговото виждане за случващото се.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че от 2012 година страните са
във фактическо съпружеско съжителство,
от което през 2015 г. е родено детето С. (представен акт за раждане). От
представената от Етапна епикриза от 21.05.2018г. от личния
лекар на детето е видно, че детето е в
добро общо здравословно съС.ие,
правените изследвания в периода от м.01.2016г. до м.12. вкл.2017г. са рутинни.
От 2 бр. служебни бележки – от 04.05.2018г. и от 21.05.2018г., издадени от
Детска творческа заигралня-Т.., се установява, че
детето е посещавало редовно и без прекъсване до 30.04.2018г. детското заведение,
като от 01.05.2018г. вече не го посещавало. Видно от служебна бележка изх.№
19/16.10.2018г., изд. от ЦДГ № 3 „Здравец“, гр.Т.., ул. „Стефан Куцаров“ № 7,
детето, което вече е навършило 3-годищна възраст е записано и посещава редовно
целодневната детска градина.
От свидетелство за съдимост, изд. на 18.05.2018г.
от СРС и удостоверения № 212/21.05.2018г. и № 564/11.09.2018г., изд. от
МБАЛ-АД-Т.., Психиатрично - диспансерно отделение и Карта за предварителен
медицински преглед/медицинско свидетелство/, изд. на 21.05.2018г. от Д-р В.В.-психиатър, се установява, че Н.Н.
е неосъждана, не фигурира в картотеката на ПДО; психично здрава, не се води на
диспансерен отчет и няма данни за зависимости. От свидетелство за съдимост,
изд. на 25.06.2018г. от РСТ и от справка рег.№ 199300-4613/2018г. от ОД на МВР-Т..
се установява, че И.Й. е неосъждан, няма налагани мерки по чл.78а от НК, няма
данни за криминалистични регистрации към МВР.
От представените удостоверения за настоящ адрес се
установява, че към момента на завеждане на иска детето С. е с настоящ адрес ***.05.2018г.
регистрираният настоящ и поС.ен
адрес и на майката, и на детето е в гр. С., кв. „адрес.
Понастоящем детето и бащата живеят в бившото семейно жилище-къща в гр. Т..- индивидуална
собственост на бащата (нот.акт от 06.11.2017г.) От м.05.2018г.
и към момента майката на детето живее при сестра си в жилище, собственост на
последната, намиращо се в гр. С..
Няма спор, а и от извършена служебно справка в
Търговския регистър е видно, че И.Й. от 12.02.2013г. е един от двамата
управители и един от четиримата съдружници в „ЛАКС
КОМЕРС“ ООД, гр. Т... Съгласно удостоверение за осигурителен доход изх.№
205/02.05.2018г„ изд. от „Лакс Комерс“ ООД-Т..,
месечният осигурителен доход на ищеца е в размер на минималната работна заплата
за страната /460 лв. през 2017г. и 510 лв. през 2018г./ В периода от
01.03.2013г. до 02.04.2018 г. ответницата е била на трудов договор във фирма на
ищеца, на минимална раб.заплата. На 25.04.2018г. ответницата е регистрирана в
БТ-Т.., откъдето й е отпуснато парично обезщетение за период от 25.04.2018г. до
12.10.2018г. Ответницата работи по трудов договор от 29.05.2018г., като общ
работник оранжерия в „фирма-С., кв. „Б.“
като за периода 05-12.2018г-. е получила възнаграждение в размер на
8 872,98 лв.
От представените социални доклади на ДСП С. и ДСП Т..
се установява, че и двамата родители разполагат с добри условия за отглеждане
на малко дете, и по това обстоятелство няма спор – ищецът живее с детето в
собствена къща, където има обособена стая за детето, с всички необходими
удобства. Майката ползва етаж от къща, собственост на сестра й, като не заплаща
наем – за детето има обособена самостоятелна детска стая, жилището разполага с
всички удобства.
По повод на последния скандал от 24.06.2018г., по
молба на ищеца, последвана от насрещна молба на ответницата, по реда на ЗЗДН е
образувано гр.д.№ 697/2018г. на РС-Т.., приключило с влязло в сила на
16.11.2018г. решение от 04.07.2018г.,
потвърдено с решение от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 137/2018г. по описа на ТОС –
С решението е постановено да се издаде заповед за защита в полза на И.Й., с
която е задължена Н.Н. да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на ищеца и на детето С., както и забранителните
мерки за приближава жилището на ищеца за срок от 12 месеца, като за същия
период е отстранена от това съвместно обитавано преди жилище; със същото
решение е издадена заповед за защита срещу настоящия ищец в полза на Н.Н., с която И.Й. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея и спрямо детето С., забранено му е да приближава Н.Н., жилището и, местоработата и и местата за социални
контакти и отдих за срок от 12 месеца.
По делото са разпитани свидетели, по искане и на
двете страни, както в хода на производството по привременни мерки, така и в
основното производство.
От показанията на свидетелите се установява, че
действително отношенията между страните са се влошили след раждането на детето.
До навършване на годинка и половина за детето се
грижела основно майката. Страните първоначално живеели в апартамент,
собственост на майката на ищеца. В последствие през м. ноември 2017г. ищецът
купил за семеството самостоятелна къща. След направен
ДНК тест от бащата, поради съмнения за бащинство, семейството се поуспокоило, родителите на бащата взели по-често да вземат
детето, в почивните дни в дома им на село.
Разпитаните свидетели обсъждат различни случки от
живота на страните и основно тяхната насоченост е към поведението на страните
един към друг, съответно за отношението на родителите към детето. Действително
част от свидетелите установиха, че при определена ситуация, при употреба на
алкохол понякога майката е изпадала в съС.ия на неадекватна преценка, че може да навреди на детето
(инцидента с колата, за който говори св. П.- л.111), за промяна в поведението
на майката, след употреба на алкохол свидетелства в показанията си и св. Б.-
семейна приятелка („тя пие бира“, „не
пие много, но може би не може да носи…променя се, става агресивна“). В
показанията си св. И.-майка на ищеца, установява, че ищецът полага необходимите
грижи за детето, между двамата е налице силна емоционална привързаност. След
раздялата на страните през м. април, когато бащата изцяло е поел грижите за детето,
за момченцето бащата е този, с когото
детето се съобразява и когото търси и предпочита, през седмицата бащата се
грижи за детето, от петък- до неделя обикновено е на село, при нея и съпруга й
(каквато традиция е била установена и преди родителите да се разделят), където
има и среда, дете на неговата възраст, с които общува. Тези думи на майката се
подкрепят и от показанията на св. Б., св. А., поради което и съдът ги кредитира.
В показанията си св. Б. свидетелства за грижите и взаимната привързаност между
бащата и сина. След раздялата на страните бащата е този, който основно полага
грижите за С., води го на градина, играят с деца, след като го прибере от
градината – било навън, било в дома на бащата, където свидетелката водела и
нейните деца. Според св. А. – обикновено през почивните дни детето е на гости
на баба си и на дядо си в с.П... Майката на бащата, брат му и снаха му , му
помагат и подкрепят в отглеждането на детето. В показанията си св. А. –
детегледачка в частната занималня, посещавана от детето, се установява, че С. е
кротко и послушно дете, но проявявал симптоми на неспокойство, плачел по време
на сън, което често се случвало. Детето лесно се успокоявало, при гушкане от
свидетелката. При разговор с майката се установило, че няма конкретна пиричина за това. Според свидетелката детето не винаги
искало да ходи при майката си, и през деня поС.но
търсело баща си. Споделя за ситуация, в която детето не било прибрано навреме
от занималнята, и по този повод разбрала, че в семейството има проблем, който
според споделеното й от ищеца се дължал на употребата на алкохол от майката,
който променял поведението й и отношението й към детето. И двамата родители са
водели С. на занималнята, и двамата са го прибирали, по-често бащата. През
пролетта на 2017 г. ответницата заедно с детето отишла при сестра си в С.,
където известно време живяла в дома на сестра си. По време на този си престой,
в края на м. март 2017г. депозирала пред СРС молба по чл. 127 ал. 2 от СК, по
която производството било прекратено на осн.чл. 129
ал. 3 от ГПК (л. 66). Страните отново се събрали да живеят заедно, но след
известно време отново взаимоотношенията се влошили. Противоречиви са
показанията на свидетелите относно случилото се в нощта на 26.04.2018 г. , но е
факт, предвид влязлото в сила решение по ЗЗДН, че всеки родител е извършител на
домашно насилие както спрямо другия, така и спрямо детето. Едно е безспорно, че
след тази дата страните са се разделили окончателно. Ответницата заминала за С.,
при сестра си. Детето останало в семейното жилище, при баща си. В показанията
си св. Н. (баба на ответницата) и св. Д.Н. и В.Н. (сестри на отв.) свидетелстват за това, че след раздялата на
родителите през м. април 2018г. ответницата е търсила ищеца по телефон, за да
се види с детето, но е получила отказ. Майката е силно привързана към детето,
неговото отсъствие я натъжава, детето й липсва. При срещите на майката с детето,
те двамата са непрекъснато заедно – играят, пишат, рисуват. Детето също е много
привързано към майката, с нетърпение очаква срещите с нея и с нежелание си тръгва, когато приключи времето,
определено от съда за лични контакти. В случаите, когато майката е поисквала да
удължи времето с детето, е получавала отказ от бащата за това. Детето познава
своите лели и малката си братовчедка в С., където живее майката, било е 3-4
пъти на гости там, осъществяват често връзка по скайп,
когато е при майката. Показанията на св. Д.(стринка на ответницата) набляга на
връзката между майката и детето, че докато е било малко, майката основно се е
грижела за него, че се е оплаквала от ищеца, че не й дава да бъде финансово
независима, че й е тъжно, когато детето се връща при бащата, става затворена;
Определя Н. като спокойна майка. Последният път, когато детето било при Н.,
свидетелката видяла, че редят пъзел, оцветяват с боички,
чете му приказки. Когато детето е при Н. е спокойно и когато разбере, че трябва
да го върнат при бащата не искало да се отдели от нея. Детето познава и двете
си лели, и братовчедка си в С. и общува с тях по вайбър
и скайп.
Няма спор по делото, а и от гласните доказателства
в о.з. на 04.07.2018г. -за определяне на привременни мерки, се установява, че
след 26.04.2018г. до 04.07.2018г. майката не е идвала от С. в Т.., за да търси
лично или със съдействие на ДСП-Т.. контакти с детето. Опитите й за
установяване на лични отношения с детето са се свеждали до разговори или
съобщения по телефона с бащата. Първоначално определените привременни мерки от
04.07.2018г., както и изменението им в насока разширяване от 12.12.2018г., се спазват от бащата, като предвид постановените
ограничителни мерки по ЗЗДН обикновено детето се взема от близки на майката, и
се връща от тях.
Пред въззивната инстанция
са изслушани двамата родители по реда на чл. 127 ал. 2 СК във вр. с чл. 59 ал. 6 от СК. Всеки един от тях заявява
категоричното си желание да се грижи за детето, бащата счита, че детето се
чувства добре обгрижено и осигурено при него, ходи на
детска градина и на танци, има приятели, чувства се добре, майката споделя, че
й е мъчно, че го вижда толкова рядко и иска да бъде при нея, като заявява, че
разполага с необходимите възможности за това; иска сама да си гледа детето, до
година и половина тя единстевно се е грижела за него
и никога не е мислила, че някой ще й го отнеме. При изслушване на родителите,
прави впечатление негативното отношение на родителите един към друг, намерило
израз и в непосредствения очертал се диалог относно твърденията и заявленията
на другата страна.
Назначени и приети са комплексни
психологическо-психиатрични експертизи на детето и майката, неоспорени от страните.
От заключенията на тези експертизи се установява,
че майката е с нормално нервно-психично развитие, личностновата
й сфера е хармонично структурирана и не се установявят
белези на наркотична зависимост от каквото и да е естество, в т.ч. и от алкохолен
тип; ангажирана и самокритична, понякога се примирява с така възникналите
ситуации, но има възможности и да отстои свои позиции. Отсъстват данни същата
да изпада в психотични съС.ия, които да се отразяват в обективната действителност с
агресивно , неадекватно поведение.
Обстойното обследване
на детето, описано подробно в приетата комплексна експертиза, е довело вещите
лица до обобщаващото заключение, че при детето не се констатират психоемоционални смущения, когнитивните процеси са
съответни на възрастта, с добра емоционална регулация и добри адаптивни
възможности в непозната среда. Към настоящия момент С. има добра емоционална
връзка и топла привързаност и към двамата родители. Търси присъствието и на
двамата, тяхното одобрение и поощрение. У детето не се откриват съС.ия на повишена тревожност или
страхове, вследствие на раздялата му с майката. Израз на добро психично развитие е
способността на детето успешно да функционира към момента и с двамата родители.
Вещите лица са констатирали, че детето е с еднакво топла привързаност и към
двамата и за възрастта, в която се намира, не е от съществено значение кой като
родител ще е при детето в този момент. Има значение дали този родител, който е
до него да му носи стабилност на житейската ситуация и на свързаността му с
възрастните. В малко по-висока степен такава стабилност може да се предполага,
че ще има при бащата, поради това, че от година живее при него. В този смисъл
преместването на детето да живее при майката би нарушило установената психологически
и трайна повече от година семейна среда. Това от своя страна би предизвикало
излишно пренасочване на психическата енергия на детето, което е на изхода на
първата възрастова криза и все още има за задача да се справя с нея. Предвид
факта, че от края на м.април 2018, когато е бил на 2г и 7 м. детето е отделено от майката и се отглежда от бащата
и негови близки, експертизата е направила извода, че майката е изпълнила
задачата си да бъде от 2-та до 3-та година с него и с бащата и да позволи по
този начин детето да работи за справяне с първата възрастова криза. По какъвто
и начин да е живяло детето през този период на отсъствие на майката, детето
видимо се е справило с психологичната задача на първата възрастова криза
успешно, т.е. животът на момченцето без основното присъствие на майката е бил
достатъчно психологически съответен за развитието на детето, че то успешно
приключва първата си възрастова криза. За това заслуга има явно бащата и
неговото обкръжение. Вещите лица подробно са изследвали поведението на детето и
дават заключение, че въпреки влошените взаимоотношения между родителите, не се
установяват никакви индиции за отхвърляне на майката
от страна на детето, неговото поведение не покрива критериите за наличие на
синдром на родителско отчуждение. В обясненията в о.с.з. се уточнява, че майката
категорично се е справила по един успешен начин с изграждането на добра емоционална връзка с детето си, което се
случва в първите три години от живота на децата. Въпреки раздялата, тази
емоционална връзка е съхранена, детето търси майката и с радост се среща с нея.
На въпроса налице ли е „една не добре задоволена потребност на детето от
общуване с майката“, отговорът на експерта е, че по-скоро е една топла и
достатъчно силна и адекватна емоционална привързаност , в случая няма синдром
на тъжното дете. Според обясненията на в.л. Д. в с.з. при наблюдаване на детето
с оглед проявленията на първата възрастова криза, определена като
кризата на ината, определено поведение на детето изглежда по начин, по който
трудно приема да станат нещата така, както авторитетът го изисква, като това е
малко различно от една естествена възрастова криза, поради което в.л. го
оприличава на така известния възпитателен проблем – в тази възраст има нужда да
се приеме поведението на детето, да му се позволи да се отдели емоционално, но
като му се поставят граници и то трябва да приема тези граници.
Разпитаните свидетели обсъждат различни случки от
живота на страните и основно тяхната насоченост е към поведението на страните
един към друг. Действително част от свидетелите установиха, че при определа ситуация, при употреба на алкохол на няколко пъти
майката е изпадала в съС.ия
на неадекватна преценка, че може да навреди на детето (инцидента с колата, за
който говори св. П.-л.111), за промяна в поведението на майката, след употреба
на алкохол свидетелства в показанията си и св. Б. („тя пие бира“, „не пие много, но може би не
може да носи…променя се, става агресивна“). В показанията си св. И.-майка на
ищеца, установява, че ищецът полага необходимите грижи за дететео,
между двамата е налице силна емоционална привързаност, за детето – след
раздялата, когато бащата изцяло е поел грижите за него, бащата е този, с когото
детето се съобразява и когото търси и предпочита, през седмицата бащата се
грижи за детето, от петък- до неделя обикновено е на село, при нея и съпруга й
(каквато традиция е била установена и преди родителите да се разделят), където
има и среда, дете на неговата възраст, с които общува. Тези думи на майката се
подкрепят и от показанията на св. Б., св. А.. В показанията си св. Н. (баба на
ответницата) и св. Д.Н. и В.Н. (сестри на отв.)
свидетелстват за това, че след раздялата на родителите през м. април 2018г. ответницата
е търсила ищеца по телефон, за да се види с детето, но е получила отказ.
Майката е силно привързана към детето, неговото отсъствие я натъжава, детето й
липсва. При срещите на майката с детето, те двамата са непрекъснато заедно –
играят пишат, рисуват. Детето също е много привързано към майката, с нетърпение
очаква срещите с нея и с нежелание си
тръгва, когато приключи времето, определено от съда за лични контакти. В
случаите, когато майката е посквала да удължи времето
с детето, е получавала отказ от бащата за това. Детето познава своите лели и
малката си братовчедка в С., където живее майката, било е 3-4 пъти на гости
там, осъществяват често връзка по скайп, когато е при
майката.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи.
Предявен е иск с правно осн.чл.
127 ал. 2 от СК.
Спорът е относно упражняването на родителските
права, местоживеене, и издръжка, определяне на лични контакти с детето.
В чл. 59
ал.4 СК са определени критериите, въз основа на които се решават въпросите по чл.
59 ал.2 СК, респ. чл. 127 ал. 2 СК, при липса на общо съгласие между родителите
- след преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като
примерно са изброени възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица, социалното обкръжение, материалните възможности. С ППВС
№1/12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974 г. на ППВС –ІІ е прието, че решението за
предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на
интересите на децата, преценени с оглед на също примерно изброени обстоятелства
по спора - възпитателски качества и морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на
децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощ на трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.
Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват
силата си при действието на СК. Най-добрият интерес на детето е определен в §1 т.5 от Закона за закрила на детето като
преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства - желанията и
чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Съдът може да вземе предвид и
други, непосочени изрично в законите или в ППВС обстоятелства, като мотивира
значението им. Важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната
съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество, а не само
отделни факти.
При преценка на релевантните към спора обстоятелства,
съдът съобрази следното:
Полаганите досегашни лични грижи по отглеждане и
възпитание на детето – майката се е грижила основно до навършване на една
година и половина на детето, впоследствие подпомагана от бащата, неговите
родители и нейни близки. Бащата изцяло е поел грижата за момченцето след
раздялата на страните през април 2018г. , детето живее при него, в бившото семейното жилище на страните-къща в гр. Т... Служебната
ангажираност на бащата му помага да се грижи и да бъде с детето, след като го
вземе от детска градина. От показанията на свидетелите се установява, че бащата
води детето на разходки и на детски площадки, а също и приема в къщи други
деца, с които С. е свикнал и обича да играе с тях.
Привързаност на детето – очевидна е силната привързаност
към бащата, и това се установява както от свидетелските показания (св. Б., св. А.),
така и от социалните доклади, както и от приетата пред въззивния
съд експертиза. Детето е силно привързано и към майката – въпреки по-редките
срещи с нея, очевидно е запазило изградената от майката емоционална връзка. То
я търси, с нетърпение очаква да се срещнат,
чувства се добре с нея.
Родителски капацитет – според съда и за майката, и
за бащата, се установи в достатъчна степен родителска отговорност, капацитет, емоция
и възможност за полагане на грижи и адекватно възпитание. Въпреки раздялата
майката е успяла да се справи и да изгради в ранните години на детето една
силна емоционална връзка с него, която се е запазила и досега. Затова очевидно
има принос и бащата, без чието съдействие не би могло да бъде запазена тази
връзка. В тази насока е становището на в.л. в комплексната СППЕ (л.159).
Действително повече обследване е налице по отношение родителския капацитет на
майката, с оглед и въведеното от ищеца в исковата молба твърдение за повлиявяване поведението на майката от употребата на
алкохол. По делото е приет доклад за предоставена социална услуга относно
„Оценка на родителски капацитет“, изготвен по направление от ДСП-С., от
фондация „Надежда“, ЦОП „Бъдеще“ – за изготвянето на която оценка за проведени
няколко срещи с майката. В доклада се излагат изводи за правилните разбирания
на майката относно начина на възпитание, осигуряване на образователни игри, налагане
на ограничения на детето само с разговори и обяснения, подходящи за неговата
възраст; Н. е загрижен, адекватен и емоционално топъл човек, демонстрира
загриженост към детето, има нужния капацитет да бъде грижовна майка, разполага
с необходимия родителски капацитет. В доклада на ДСП Т.. е посочено, че бащата
притежава качества и потенциал за отглеждане и възпитание на детето.
Възпитателски качества – в досегашното възпитание
на детето и двамата родители са показали, че притежават такива, това е намерило
отражение и в оценките, дадени в докладите на ДСП Т.. и С.. Единствено в обясненията
на в.л. от СППЕ в о.с.з., предвид част от констатациите в експертизата в-л- Д. заява, че това, което е наблюдавала във връзка с
конкретните фактически проявления на т.н. криза на ината, макар времето на контакт с детето да не е
достатъчно за категоричен извод, но е „изводимо като че ли от едни известни
възпитателни дефицити, които не са трагични“, ако се вземат мерки.
Желание на родителителя да се грижи за детето – и двамата родители
изявяват такова желание, имат възможностите, средата, обкръжението и подкрепата
на разширените им семейства. Желанието им е ясно заявено не само в писмените им
позиции, но и при изслушването им от въззивния съд.
Нормално е майката да е повече емоционална, каквато емоция е типична за жените.
Полът и възраст на детето – обикновено възрастта има значение, когато
става въпрос за много малко дете, а полът – когато става въпрос за специални
нужди или дете в пубертет. В настоящия случай, според съда полът и възрастта на
детето не дават основание за определено предпочитание на един от двамата
родители. В този смисъл е и един от изводите в заключението на комплексната
СППЕ. Въпреки сравнително ниската си възраст детето е изградило стабилна връзка
с бащата, като не е установено по делото необходимост от специални грижи, които
би могла единствено майката да предостави.
Социално обкръжение – при бащата детето посещава
детска градина, в свободното си време бащата се занимава с детето, среща го с
други деца, такова обкръжение детето има и при своите баба и дядо по бащина
линия. При майката – категорични изводи не могат да бъдат изведени, но са
налице данни, че детето е записано в детска градина, че в дома, където живее
майката има и друго дете (негова братовчедка), на близка възраст до момченцето
на страните; детето е посещавало къщата 3-4 пъти, познава своите роднини по майчина
линия.
Възможност за помощ от трети лица – детето е
свикнало и е силно привързано към своята баба по бащина линия, в чийто дом от
малко е пребивавало в почивните дни. Помощ на бащата оказват неговият брат и
снаха му, които също са силно привързани към малкото момченце. Майката – също
разполага с възможност за помощ от трети лица, но доколкото живее в С.- тази
помощ се изразява в помощта от нейната сестра, в чийто дом живее. Останалите й
близки роднини живеят тук, в Т...
Материална обезпеченост - и двамата родители
разполагат с необходимите материални средства – майката е на трудов договор, с
нормално работно време, бащата – има собствен бизнес и от представените
доказателства и показания на свидетелите, а и от признанията на майката – разполага
с достатъчно финансови възможности. И майката и бащата разполагат с подходящи условия за отглеждане на детето.
В заключение съдът намира, че към настоящия момент
и двамата родители имат желанието, възможността, родителския капацитет и помощ
от разширените им семейства за грижи и отглеждане на детето. Детето е
привързано и с установени топли емоционални връзки и с двамата родители.
При тази очевидна равнопоставеност,
за да бъде взето решение при кого от двамата родители ще бъде детето, следва да
се определи при защита и съобразяване с интереса на детето. За съда това е
тежък избор, но на база на преценката на всички доказателства, на обсъждане на
всички обстоятелства, определящи интереса на детето, намира, че към настоящия
момент родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
В продължилия повече от една година период, в който
бащата отглежда детето, същият е доказал, че има качествата и възможността да
предостави на малолетното дете необходимите грижи, обич, топлота, разбиране и да
му осигури продължаване на връзката с майката. Детето е отрасло именно в
настоящата среда, свикнало е с обстановката в дома, където живее от м. ноември
2017г. , чувства се добре, има изградена трайна и топла връзка с бащата, осъществява
необходимите социални контакти, както в детско заведение, където, видно от
представената педагогическа характеристика (л. 213) се е вписало и се е
адаптирало към средата в детската градина, справя се с изискванията към
възрастта му, проявявало е тревожност, но вече се е адаптирало към групата. Има
необходимия социален контакт и извън детската градина – срещи с деца на лица от
приятелския кръг на бащата, с неговите роднини. Още от времето когато
родителите са живеели заедно, детето в почивните дни е било на гости на
родителите на бащата, на село, където за него са налице подходящи условия за
отглеждане, има и необходимото социално обкръжение и създадени контакти.
Въпреки, че взаимоотношенията между родителите и
към настоящия момент са напрегнати, бащата е съумял във възпитанието на детето
да постигне запазване на топлото отношение и привързаност към майката, не е
налице дори и наченка на родителско отчуждение. За този резултат заслуга има
както майката (при възпитанието на детето до раздялата), така и бащата.
Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, с позоваване на социалния доклад от ДСП- Кс., от 05.06.2018г., че едно
по-трайно отделяне на детето от майката би повишило критично нивото на
тревожност у него и би се превърнало в потенциален риск за пълноценното му
развитие. В тази насока, съдът намира, че тови извод
се опровергава от заключението на комплексната СППЕ, приета пред въззивната инстанция и обсъдена по-горе.
Вярно е, че в обясненията на в.л.- психолог в с.з.
се установява, че може да се говори за възпитателен дефицит – предвид
констатациите, при проведената среща – „при запознаване с обстановката детето
демонстрира несъобразяване с норми и правила“, „трудно се съобразява, с
предложенията на възрастния за промяна в сюжета и партниране в играта“, но е
недостатъчно времето за изследване, а и дори такъв да е налице, към настоящия
момент е предолим.
Видно от заключението на СППЕ детето е с еднакво топла привързаност и към
двамата родители и за възрастта, в която се намира, не е от съществено значение
кой като родител ще е при детето в този момент. Има значение дали този родител,
който е до него да му носи стабилност на житейската ситуация и на свързаността
му с възрастните. В малко по-висока степен такава стабилност може да се
предполага, че ще има при бащата, поради това, че от година живее при него. В
този смисъл преместването на детето да живее при майката би нарушило
установената психологически и трайна повече от година семейна среда. Това от
своя страна би предизвикало излишно пренасочване на психическата енергия на детето,
което е на изхода на първата възрастова криза и все още има за задача да се
справя с нея.
Една такава промяна, в среда, която е съвсем
различна от тази, с която детето е свикнало в продължение на повече от една
година (още повече по показанията на роднините на майката детето е било в жилището
в С. на гости само 3-4 пъти), промяна и на детското заведение и обкръжение, би
се отразила негативно и би нарушило установената психологически семейна среда.
С оглед установената близка връзка майка-дете следва
да бъде определен по-разширен режим на свиждане, като се включат коледните,
новогодишни и великденски празници в редуване четна/нечетна година, рожденните дни на детето, РД на майката и 8-ми март.
По предявения иск за издръжка- пр.осн.чл. 143 СК:
Предвид декларираните от страните доходи, с оглед възрастта на детето и
съответните на нея потребности, доколкото не се установява необходимостта от
някакви извънредни разходи, месечната издръжка за детето съдът определя на 300.00
лв., от която майката ще заплаща 140 лв., а останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето следва да се
поеме от бащата.
С оглед уважаване на първоначалния иск, насрещният иск следва да бъде
отхвърлен.
Районният съд е стигнал до същия правен резултат, с изключение на режима на
свиждане, в която част решението следва да бъде изменено съобразно изложеното
по-горе в мотивите.
С оглед изхода на спора, въззивницата следва да
заплати по сметка на ТОС депозит за вещите лица, допълнително в размер над
внесения, съобразно представените от вещите лица Справки-декларации - в размер
общо на 574.00 лв., които след внасянето им да се изплатят на вещите лица.
Въззиваемата страна не е претендирала
разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10/08.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 696/2018г. по описа на РС-Т.., В ЧАСТТА относно определения режим на лични
отношения между майката Н.Н.Н. , ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. адрес., и малолетното дете С.И.Й.,
ЕГН **********, с която е предвидено: „както и два дни с една нощувка по
Коледните празници и по Новогодишните празници, с една нощувка; след това на
08.03.2019г./петък/ и два дни по Великденските празници, с една нощувка, като
вместо него В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
Майката ще има право да взема детето при себе си, с преспиване, всяка
нечетна година - в дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ от 10.00 часа в
първия ден до 18.00 часа в последния; всяка четна година – в дните, които са
официални празници във връзка с Нова година и Великден, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в
първия ден до 18.00 часа в последния; както и един месец и половина през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Освен това майката
ще има възможност да взема детето за ТРИ ДНИ ОКОЛО рожденния
ден на детето през година – в нечетната година да е при нея, в четната – при бащата,
както и за ТРИ ДНИ за собствения си рожден ден (на майката) – всяка година,
както и три дни за 8-ми март – всяка година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите
му обжалвани части.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. , ЕГН **********, с адрес гр. С.,
кв. адрес., да заплати по сметка на ОС-Т.. 574.00лв. - доплащане за извършените
комплексни СППЕ във въззивната инстанция, които след
внасянето им да се изплатят на вещите лица.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.