РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Х.а сложи за разглеждане гр. дело №1749 по описа
за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.266 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.309а) от Търговския закон във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова
молба на „СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Г. Т.,
ул.“***, представлявано от управителя С. С. С., чрез процесуалния представител
адвокат А.П., срещу „ЙОНИВЕЛ“ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Д.,
бул***, представлявано от управителя Н. Й. И., като са предявени искове по
чл.266 ал.1 и чл.309а) от Търговския закон във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество следните суми: 1) 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
дължима сума по договор за разнос, товарене и разтоварване на семена – работа с
кран, като работата е извършена през периода от ***г. до ***г. (за което са издадени *** броя ***и фактура №***г.),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(28.07.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 193 (сто деветдесет и три) лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение по
посочената по-горе сума за периода от ***г. до ***г., а също и за заплащането
на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът
сочи, че е бил в търговски отношения с ответника по договор за разнос, товарене
и разтоварване на семена – работа с кран, като работата е извършена през
периода от ***г. до ***г.; уговорената цена за работата е в размер на 6000 лева
с ДДС, за което е издадена процесната фактура, подписана по надлежен ред от „ЙОНИВЕЛ“ООД - гр. Д.; въпреки отправяните многобройни
покани сумата не е заплатена; претендира и законната лихва от датата на
издаването на фактурата до подаването на исковата молба; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на направените разноски. В съдебното
заседание на 25.01.2021 г. е било допуснато увеличение на иска по чл.309а) от
Търговския закон във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на
обезщетение за забавеното плащане на паричното задължение по фактура №***г. (в
размер на 6000 лева) за периода от ***г. до ***г. от 193 лева на 788.33 лева.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея
ответното дружество е посочило, че исковата молба е нередовна, тъй като няма
описание на фактите по сделката; не е сключвало процесния договор и не се е
съгласявало за посочената цена в размер на 6000 лева с ДДС; не е подписвало и
получавало фактура №***г.; не е получавало покана от ищеца; поканата няма достоверна
дата; приложените ***са едностранни документи и не съдържат подпис на
представител на ответното дружество; фактурата е издадена повече от 4 месеца
след последния курс, а е трябвало да бъде издадена в 5-дневен срок; настоява за
отхвърлянето на предявените искове.
В последното съдебно заседание и писмената си
защита ищецът чрез своя процесуален представител е заявил, че е доказано от разпитаните свидетели
извършената от ищеца дейност да е осъществена през посочения в исковата молба
период; установено е, че договорните
отношения са оформени с фактура, чиято автентичност е доказана с графическите
експертизи; доказани са и размерите на исковете от съдебно-счетоводната
експертиза; настоява за уважаването на исковете и присъждането на сторените
разноски.
В
последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът чрез своя
пълномощник е посочил, че от събраните доказателства не е доказано извършването
на каквато и да е дейност от ищцовото дружество от ***до ***г.; пътните листи
са едностранни документи, подписани само от управителя на ищцовото
дружество; от ангажираните от ответника
свидетелските показания се установява, че управителят на ищцовото
дружество изобщо не е стъпвал в базата в
село К. през *** г., докато свидетелските
показания на С. – неговият баща - са били доста уклончиви; независимо от
това, което експертизите са показали за подписа във фактурата от ***г., тя
действително е издадена около 5 месеца след извършването на дейностите и
обясненията за това, че управителят е бил труден за намиране, не оправдават ищеца; късното издаване по-скоро
предполага някаква недобросъвестна дейност; снабдяването с подписа на
управителя на ответното дружество към момента все още остава неясно и исковете
следва да бъдат отхвърлени с присъждане на сторените разноски.
Д.кият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.266 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.309а) от Търговския закон във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, те са основателни.
Налице са
всички предпоставки за уважаването на предявения иск по чл.266 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите. На лист 11 от настоящото производство се намира
процесната фактура №***г., която обективира сключен между страните договор за
разнос, товарене и разтоварване на семена – работа с кран на обща стойност от
6000 лева. Според приетите по делото две експертни заключения по съдебно –
графически експертизи същата е подписана от управителя на ответното дружество,
а от извършената съдебно – счетоводна експертиза става ясно, че е била
осчетоводена от ищцовото дружество и включена в дневника за продажби за месец
март 2019 година, като за същата е внесен дължимият ДДС. След като за
процесната сделка ищцовото дружество е внесло дължимия ДДС и има подпис на
управителя на ответното дружество върху представената от ищцовото дружество фактура,
то е налице неопровержимо доказателство както за извършването на доставката,
така и за точния размер на дължимата сума по нея. В този смисъл са
представените по делото ***и свидетелските показания на бащата на управителя на
ищцовото дружество С. С. С.. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията
на ангажираните от ответника свидетели В.Х. Ч. и П. Й. Г., които признават, че
не са участвали в този род селскостопански мероприятия; в съдебното заседание
на 25.02.2021 г. процесуалният представител на „ЙОНИВЕЛ“ООД – гр. Д. е посочил,
че имената на допуснатите му свидетели са Ахмед и Димитър, а в последното
съдебно заседание е ангажирал съвсем други свидетели, които едновременно не
помнят кога за последно управителят на ищцовото дружество и неговият баща са
извършвали селскостопански дейности в двора на ответното дружество, но са
сигурни, че точно през есента на *** година такива не били извършвани. Затова главната
претенция за заплащането на сумата от 6000 лева, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба (28.07.2020 г.) до
окончателното плащане, е основателна и трябва да бъде уважена. В самата фактура
не е посочен падеж (дата на плащане), поради което падежът настъпва веднага
след доставката и законната лихва се дължи за периода от датата на доставката
до датата на плащането. Цялостната основателност на претенцията на ищцовото
дружество (след извършеното изменение на иска) за законната лихва върху сумата
от 6000 лева за периода от ***г. до ***г. в размер на 788.33 лева се установява
от заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед на
уважаването на исковете и на основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество
трябва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него разноски в размер на 2370
лева (в това число 253 лева първоначално внесена държавна такса (включително 5
лева за банковия превод), 47 лева довнесена държавна такса (включително 5 лева
за банковия превод), 100 лева първоначален и 130 лева довнесен депозит за
вещото лице по съдебно – графическата експертиза, 150 лева първоначален и 50
лева довнесен депозит за изготвянето на съдебно – счетоводната експертиза,
както и 1640 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим
от горното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЙОНИВЕЛ“ООД
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Д., бул***, представлявано от
управителя Н. Й. И., да заплати на „СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Г. Т., ул.“***, представлявано от управителя С. С. С., следните
суми: 1) 6000 (шест хиляди) лева, представляваща дължима
сума по договор за разнос, товарене и разтоварване на семена – работа с кран,
като работата е извършена през периода от ***г. до ***г. (за което са издадени *** броя ***и фактура №***г.),
заедно със законната лихва върху нея от датата на пода***ането на исковата
молба (28.07.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 788.33 лева (седемстотин
осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за
забавено плащане на паричното задължение по посочената в т.1 сума за периода от
***г. до ***г. 3) 2370 (две хиляди триста и седемдесет) лева, представляваща направените
разноски по гр. дело №1749/2020 г. по описа на ДРС.
Посочен
от ищеца номер на банкова сметка, ***ми – банкова сметка в „БАНКА ДСК“АД – гр. С.
с IBAN
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: