МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА по НОХД № 402/09 г. на ГОРС, пети състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица, е повдигнала обвинение против К.И.К., за това че: На 24.11.2008 г. , около
7:30 часа, в местността „Над горичката”, причинил тежка телесна повреда на Г.Г.Х.
***, ЕГН **********, изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги
разстройство на сетивен орган(зрението)-престъпление по чл. 128 ал.І НК.
В съдебно
заседание представителят на ГОРП, изцяло поддържа обвинението против
подсъдимия. Анализирайки събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, веществените
доказателствени средства както и експертните заключения, изложи пред съда, че безспорно
било доказано авторството на деянието,
извършено от подсъдимия. Разпознаването било извършено не на живи лица, а по снимки,
тъй като през периода на извършване на това действие по разследването, все още личали белезите по лицето на
подсъдимия, което обстоятелство можело да наведе пострадалия към разпознаване на извършителя, както и към този момент било
невъзможно осигуряването на още четири лица, сходни с така „придобитата” външност. Непосредствено преди
извършване на това действие по разследването, бил проведен разпит на пострадалия,
в който той подробно описал външността на извършителя си, както и белезите, по които би го разпознал. Обърна внимание, че версията
на подсъдимия, относно твърденията му,
че на 24.11.2008 г. не бил напускал дома си, била несъстоятелна, тъй като се оборвала
от доказателствата, събрани с показанията
на св. Ж., както и с писмените и
веществени доказателства по делото-разпечатки от мобилни оператори, във връзка с използваната
от подсъдимия sim-карта.
Предложи на
съда, да признае подсъдимия за ВИНОВЕН и да му наложи наказание над средния
размер предвиден в закона, като бъде отчетена липсата на каквито и да било
смекчаващи отговорността обстоятелства, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. На основание чл.
68 ал.І НК, да бъде приведена в
изпълнение присъда по НОХД № 315/01 г. на РС Свищов, като наказанието от три
години лишаване от свобода, да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, или затворническо общежитие.
Предложи на съда, предявеният граждански иск да бъде уважен в пълния му размер.
Гражданският ищец и частен
обвинител Г. Г.Х., чрез повереника си адв. Т. заяви пред
съда, че се солидаризира с изложеното от прокурора. Предложи на съда, да бъде
уважен предявеният граждански иск в пълния му размер, тъй като претърпените
неимуществени вреди значителни, с оглед изключително силните болки и страдания,
които претърпял пострадалия, в резултат на извършеното деяние, довели не на
последно място, до пожизнено тежко нарушаване на зрението му.
Подсъдимият К.И.К., не даде обяснения по реда на съдебното
следствие.
Защитникът на подсъдимия адв. Б. заяви пред съда, че не били събрани достатъчно и убедителни доказателства, въз
основа на които да можело да се приеме по безспорен начин от съда, че подзащитният
му бил автор на извършеното спрямо Х. деяние. Били налице противоречия в
показанията на свидетелите, експертните заключения не били категорични, а
с голяма доза вероятност, както и
съществували съществени противоречия между показанията на пострадалия, депозирани
на досъдебното производство пред съдия и
пред разследващия орган. Не били налице веществени доказателства, които
да формират извод, относно съпричастността на подзащитният му към извършеното
деяние. Липсвали събрани доказателства за мотив у подсъдимия за извършване на
деянието. Обвинението се основавало само и единствено на проведеното
разпознаване, което според защитника било спорно, предвид показанията на пострадалия, описващи извършителя,
както и колебливите му обяснения, вписани в протокола, за белезите по които бил разпознат нападателя му.
Предложи на съда К. да бъде признат за НЕВИНЕН и оправдан по повдигнатото му
обвинение, на основание чл. 304 НПК.
Съдът, след като обсъди, събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13
и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият притежавал sim - карта сериен № 087052917017, с тел. № **********, свързваща се с
мобилен оператор М тел. Същата била
собственост на „Веним” ООД, БУЛСТАТ *********,
с управител св. Н.Н.( съд. дело, л.127). Картата била използвана в група с
други sim-карти, собственост дружеството,
като ползващите ги абонати, разговаряли помежду си на преференциални цени.
В тази връзка описаната sim-карта бил предоставена от св. Н.Н. на св. Е.Д., който от своя страна я предал на св. Г.Щ.,
за да намери лице, което да я ползва. Г.Щ. я предоставил на подсъдимия, с уговорката първоначално на него
да предава сумите, дължими като месечна
сметка, *** Д. и Н., а последствие подсъдимият сам следвало да внася дължимите суми в офисите на М тел. Като
контактно лице- управител на дружеството, св. Н.Н. бил уведомяван, ако някоя от
sim - картите се
окажела с неплатена сметка, *** същата
да бъде спряна, до заплащане на дължимата сума.
На 23.11.2008 г., в 19:16.50 часа ,
постъпило обаждане на *88, от св. Н.Н., който поискал картата с този сериен номер да бъде спряна, като обявил, че същата е
открадната, или изгубена(съд. дело, л. 127). Въз основа на обаждането, sim-карта със сериен №
087052917017, ползваща се с тел. № **********, била спряна от оператора. Същата
sim-карта била иззета с
протокол за претърсване и изземване
от 25.11.2008 г.(л.68, т. І), като действията били разрешени от съдия, с
разпореждане от същата дата(л.67 , т. І). Видно от протокола за претърсване и
изземване, sim-карта със сериен № 087052917017,
се намирала в дома на подсъдимия и е иззета от същия. Тя е била поставена
в платнена чанта за кръст (веществено доказателство
№ 9), върху масичка, находяща се в хола на апартамента.
Преди да бъде спряна sim-карта със сериен № 087052917017 на 23.11.2008 г., била използвана за провеждане на разговори и
изпращане и получаване на текстови
съобщения, чрез поставянето й в телефон с IMEI 353372006435248(писмо №
2047/10.02.2009 г. и разпечатка на телефонните разговори л.85-89 , т.І). Телефон с този сериен номер притежавал
подсъдимия, който бил иззет от дома му на
25.11.2008 г. с протокол за претърсване и изземване и приложен по делото
като веществено доказателство № 4. По отношение на същия телефон, било
изготвено заключение на техническа експертиза, обективирано в протокол №
454(л.56-70,т.ІІ). Видно от заключението на вещото лице, телефонът бил марка „Нокия
6230”
със сериен номер 353372006435248. Заключението на експертизата, беше прието
като доказателство по делото и възприето от съда като пълно, компетентно и
обосновано.
След като подсъдимият извадил от
телефона си sim-карта със сериен № 087052917017, която обявил като открадната
или изгубена, но последствие намерена и иззета от дома му, в телефона си модел „Нокия 6230” със сериен номер
353372006435248, поставил sim-карта с телефонен номер 0876 100 723, на
оператор Вивател, която била за предплатена услуга,
без данни за абоната(л.91-92, т.ІІ).
Първият контакт от този телефон със
sim-картата на Вивател, бил на
24.11.2008 г. в 8:25 часа, до тел.
№ **********. Този телефонен номер бил
на св. Т., видно от показанията му в съдебно заседание на 09.09.2009 г.(л.116,
съд. дело), както и от данните събрани за него на досъдебното производство(л.36,
т.І). Контактът представлявал изходящо съобщение от подсъдимия до св. Т. със съдържание:”Звънни
веднага. Косьо”. Това съобщение останало в паметта на
телефона и било извлечено от нея от вещото лице, изготвило техническата експертиза(л.68,
точка 5, т. ІІ), както и образно обективирано
в протокол № 454 (стр.65-70, т.ІІ) на стр. № 4. Видно от разпечатката на Вивател, съобщението било изпратено от клетка № 52222(л.92,
т.І), като клетка с такъв номер се намирала монтирана на ул.”Св. княз Борис №
І” в гр. Горна Оряховица № 25(л.147, съд. производство). На същата улица се
намирал и магазин, собствен на постр. Х., който той
бил отдал под наем на св. Т.. За сключения договор за наем, бил изготвен договор
за наем(л.57-58, т.І). По повод на отдаденото под наем помещение между наемателя
и наемодателя, съществували пререкания, тъй като св. Т. не заплащал договорения
от страните наем в поискания от Х. размер. В тази връзка, през м. октомври 2008 г., Х. се срещнал със
св. Т., като му обяснил, че за собственото му помещение, му е предложен наем в
размер от 2000 евро. Х. поискал тази сума от св. Т. и майка му- св. Т..Отказвайки
заплащането на наемна цена в такъв
размер, Х. ги предупредил, че трябва да напуснат помещението. След проведения
разговор, св. Т. станал агресивен и заявил
на пострадалия: ”Ей ти какво искаш, ще гориш като факел…”, както и заявил:”Няма
да се махна. Никой не може да ме махне мене”. Този разговор бил проведен в
началото на м. ноември 2008 г.
На 24.11.2008 г., постр. Х.,***, около 07:15 часа сутринта, тръгнал от дома
си в посока гр. Горна Оряховица, т. е. посоката му на движение била от юг на север. Пътят му минавал през
гориста местност, като Х. се движел по успоредния горски път(пътека), на асфалтовия такъв, част от републиканската пътна мрежа-с. Арбанаси-Горна
Оряховица, спускайки се към
бензиностанция „LB”. Пътеката по която се движел Х., леко се отклонявала в дясно на пътя от
Арбанаси към Горна Оряховица. Тя била тясна около 1-1,5 м (протокол за оглед л.
7-11 , т.І). Вървейки надолу по нея, възприел
на разстояние около 20-30 м.
от себе си човек, който вървял нагоре към него. Св. Х. познавал пътя много
добре, тъй като в продължение на много години всяка сутрин и по няколко пъти на
ден се придвижвал по него, затова не обърнал особено внимание на лицето. Същевременно
в посока парк „Градска градина”, източно от себе си, видял друг човек, който
бил обърнат с гръб към него, като му направило впечатление, че той е с високо
вдигната яка на якето си, както и че държи
ръката си по особен начин. В същата държал предмет, който бил възприет от Х.
като пистолет. Насочил вниманието си към
този човек, продължавайки да върви, слизайки по пътеката. В момента, в който се
разминавал с първото лице, видял, че той дръпнал якето си и от там извадил буркан,
със синьо-зеленикава течност в него. Лицето, което било по-отдалечено от постр. Х. и което в
по-голяма част от времето привличало погледа му, било с вдигната яка на якето,
с вдигнати лакти, застанал с гръб към асфалтовия път за с. Арбанаси.
В момента, в който Х. видял как човекът замахва с буркана към него, почувствал плисването на течност по
лицето си, като виждайки движенията, които извършил човекът срещу него, инстинктивно
вдигнал и ръката си, за да се предпази. Св. Х.:” След това си спомням жестоки
болки…. Но болките бяха нещо неописуемо, нещо жестоко - гори отвсякъде, щипе,
гори, език, уста, страхотна работа, мирише месото, бутам се - кожата пада,
месото пада.” Основно течността попаднала в лявата половина на лицето на
пострадалия, като част от нея протекла и по дрехите му.
Лицето движещо се към постр. Х. и извършило заливането, бил подс.
К.. Пострадалият видял как подсъдимият минава зад гърба на другото лице и как
тръгва към него, т.е. той се движел
перпендикулярно на посоката на движение на пострадалия, или успоредно на бензиностанция
„LB”. Мястото,
където пострадалият забелязал как подсъдимия излиза откъм гърба на
другото лице и фактически двамата се
разминават, било на разстояние около 35 метра от него.След
момента на разминаването на двете лица, подсъдимият се насочил директно към Х., отправяйки се нагоре
по пътеката и го залял с течността. До момента на разминаването на двете лица,
на разстояние 35 м
от Х., второто лице вървяло в посока
„Градска градина” с гръб към пострадалия, а едва в момента на разминаването му
с К., той се е обърнал с лице към пострадалия, в който именно момент, Х.
възприел държания от него предмет като пистолет, което привлякло вниманието му.
Лицето, телосложението, лицеизразът, както и облеклото на К., били възприети от
пострадалия. Подсъдимият бил облечен с кожено черно яке, а ръката му която
държала буркана и била видяна от Х., била неестествено бяла, вероятно поради
сложена ръкавица върху нея, според възприятията на пострадалия. Чертите на лицето
били запомнени от Х., тъй като същият имал „монголоидна
физиономия”, както и телосложението му-нисък, набит, с черна коса, здрав.
По чертите на лицето, които
възприел и запомнил, св. Х. участвал в извършване на разпознаване на лица по снимки(л.44-47, т. І). При
извършеното действие по разследването,
случило се на 09.01.2009 г., Х. разпознал като извършител на деянието подс. К.. В протокола били буквално вписани изречените от
него думи, след като същият разгледал посочените
му снимки на фотоалбум заявявайки:” Според мен това е човекът. Разпознах го по
тъмната коса, но искам да кажа, че не мога да видя цвета на очите. Според мен е
този човек. Формата на лицето е същата. Според мен, хората във фотоалбума си
приличат в някаква степен, просто на мен
ми прилича на № 2. Категоричен съм.” Със същата степен на категоричност, се
събраха и доказателства с показанията на Х. в съдебното заседание на 03.07.2009
г., че подсъдимият е разпознат като неговия
извършител основно по лицето, в
частност по чертите на лицето(л.80, съдебно производство). Очевидно е , че в
случая пострадалият няма как да е разпознал извършителя по телосложението, тъй
като не е разпознавал живи лица, а разпознаването е извършено по снимки.
Запечатването на чертите от лицето на подсъдимия в съзнанието на Х., е станало
следствие на наблюдаването им в момента
на разминаването, както и в момента на заливането. Въпреки неглижирането
на обстановката преди заливането от страна на Х., тъй като нищо от нея не му се
е сторило подозрително, същият е забелязал и запомнил, че до билборд,
поставен западно от асфалтовия път в посока Горна Оряховица- с. Арбанаси, е бил
спрян малък бял л. а., оприличен от
пострадалия на „Опел” или „Ситроен”. Тези му възприятия мотивират извод
у съда за наблюдателна способност,
зрителна памет, както и възможност за продължително
съхраняване на възприетото, без
възможност то да бъде интерпретирано по различен начин, с привнасяне на
елементи, за доукрасяване
на разказа и елементи, вмъкнати в пресъздаването, в резултат на внушение, манипулация, или
от желание за възпроизвеждане на ситуацията
по начин най- благоприятен за него.
Тези изводи се правят въз основа на
последователните, изчерпателни,детайлни и логични преразкази за случилото се,
направени от Х. при разпита му пред съдия на 09.01.2009 г.(л.40-42, т. І) и в
съдебно заседание на 03.07.2009 г.
Не бяха приобщени като
доказателство по делото показанията на пострадалия, депозирани на 25.11.2008 г.
пред разследващия орган, тъй като съдът
прие от една страна, че по реда на чл.281 ал.ІІІ вр.
ал.І т. 1 НПК, те не могат да бъдат прочетени(т. е. приобщени към доказателствения
материал по делото), ако са депозирани
показания на пострадалия пред съдия,
какъвто е настоящия случай. Не случайно, на първо място в чл. 281 ал.І НПК е предвидена възможност, да
се приобщят безусловно от съда като доказателство по делото показанията на свидетел, депозирани пред съдия, когато между тях и тези, депозирани в съдебното производство,
бъде установено противоречие. Едва ако липсват депозирани показания пред съдия,
се пристъпва към хипотезата на чл. 281 ал.ІІІ вр.
ал.І НПК. В противен случай се обезсмисля института на чл. 223 НПК според който,
една от хипотезите, при които би могъл да се проведе разпит пред съдия, е да бъдат
закрепени показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективна истина по
делото. При провеждането на това
действие по разследването, съобразно правилата на съдебното следствие(чл. 223 ал.ІІІ НПК),
съдията съблюдава, дали действието се провежда законосъобразно, при съблюдаване правилата на НПК, предвидени при провеждането на разпит на свидетел.
При разпита пред разследващият
орган, не е налице друг независим орган,
който за съблюдава за законосъобразността на подведеното действие по
разследването, поради което е необходимо , другите участници в процеса,
различни от обвинението, да дадат своето
съгласие за приобщаване на тези
показания като доказателство по делото. Т. е. тези участници дават
съгласието си за приобщаване на показанията
като доказателство, при наличието на предпоставките по чл. 281 ал.ІІІ вр. ал.І НПК, като един вид изразяват становището си, че
действието по разследването е извършено законосъобразно. След като бъде дадено това съгласие, съдът
взема решение, дали да приобщи
показанията като доказателство, но приобщаването се извършва при наличието на
всички предпоставки за законосъобразност при извършване на действието по разследването.
Не може с еднаква тежест да се преценяват показания
депозирани пред съдия и показания, депозирани пред разследващ орган, тъй като
във втория случай съдът не е извършвал проверка за законосъобразност на действието по разследването, каквато е
извършена в първия случай. Извършената проверка за законосъобразност при разпита
пред съдия, с участието на всички участници в процеса към този
момент(л.40-42,т.І), изключва възможността да бъдат приобщени като
доказателство по делото показанията, депозирани пред разследващия орган, предвид липсата на
еднаква процесуална стойност, както и изключване на приложението на хипотезата
на чл. 281 ал.ІІІ НПК, при положение,
че са
налице депозирани показания на свидетел пред съдия на досъдебното производство. Закрепването на
показания на свидетел пред съдия, като характеризиращи се като такива от изключително
значение за разкриване на обективната истина, изключват това значение по отношение на другите
разпити, проведени пред и от
разследващия орган. Законодателят е предвидил този институт с оглед на
процесуална икономия при събирането на доказателства във връзка с провежданото досъдебното производство и
улесняване на съда последствие в съдебно заседание, при наличието на предпоставките
по чл. 281 ал.І НПК. Не може даденото съгласие от страните за прочитане на
показанията по чл. 281 ал.ІІІ НПК, да
обвърже съда, тъй като контрола за законосъобразност по отношения на доказателствата, събрани в
подкрепа на обвинението се извършва от съда, като орган по ръководство и решаване
на процеса, съобразно чл.27 ал.І НПК.
От друга страна на 25.11.2008 г., за периода от 12:40 часа, до
13:20 часа, когато е проведен разпита
на свидетеля, същият е бил в тежко
здравословно състояние и едва ли е бил в състояние да „прочете протокола лично и да удостовери с
подписа си, че показанията му са записани правилно”.
Поради изложените по- горе
съображения, показанията на св. Х.,
депозирани на 25.11.2008 г. пред разследващия орган, не бяха приобщени като
доказателство по делото и не бяха обсъждани от съда при постановяване на
присъдата.
След заливането на пострадалия Х. с
течността, същият чул глас, който да казва:”Обади се , че стана”(л.41, т. І-
разпит пред съдия), след което по инстинкт и знаейки пътя по който се движи, пострадалият се придвижил още 50 метра надолу до бензиностанция
„LB”, намираща
се на изхода на гр. Горна Оряховица по
пътя за с. Арбанаси. Там бил видян от
св. Н. и М.-работещи на бензиностанцията,
които му помогнали да стигне до санитарния възел и да се полее с вода. Х. викал
от болка, както и казал, че е залят с
киселина. Незабавно пристигнала кола на „Спешна помощ”, която отвела пострадалия в болнично заведение(л.54
и 55, т.ІІ), където било потвърдено изгаряне
от ІІ-ІІІ степен.
Последствие пострадалият бил откаран
в МБАЛ Русе, Отделение Пластична хирургия и термична травма, където било
проведено съответното лечение, предвид сериозността на уврежданията. На
05.12.2008 г., бил изписан от МБАЛ Русе, Отделение Пластична хирургия и термична
травма(л.26, т. ІІ). В тази връзка за
времето на престояване на постр. Х. в МБАЛ Русе, била
изготвена История на заболяването, било
проведено лечение , както и му били извършени нужните изследвания(л.27-53,
т.ІІ).
При извършения оглед на
местопроизшествие на 25.11.2008 г.,
което подробно било описано от пострадалия Х.(л.7-11, т.І),били иззети проби от
течности, попили в горските листа и тревата(веществено доказателство № 1 по
протокола); петно течност в неправилна форма(ВД № 2 по протокола); 1 бр.
стъклен буркан със следи от тъмна
течност в долната част (ВД № 3 по протокола) и 1 бр. капачка за буркан (ВД № 4
по протокола). Също така с протокол за доброволно предаване от 25.11.2008 г.(л.69,
т.І), постр. Х. предал дрехите, с които бил облечен
при заливането на 24.11.2008 г. в 7:30 часа сутринта- мъжко кафяво кожено яке с
надпис от вътрешната страна „Bertolucci” и мъжки светрло
кафяв панталон с надпис „Gardeur”. Тези вещи представляват
веществени доказателства № 15 и № 16.
Изготвена е и приложена по делото химическа експертиза, извършена върху
оставените следи по веществени доказателства, заключението по която било
обективирано в Протокол № І-119(л.74-77, т. ІІ). Видно от заключението на
същата, върху веществените доказателства,
иззети от местопрестъплението, в буркана и по дрехите на пострадалия, с които
той е бил облечен в момента, когато е бил залят(т. от 1 до 3), е установено
наличие на сярна киселина. По дрехите на подсъдимия, иззети като веществени
доказателства с протокол за претърсване и изземване на 25.11.2008 г., представляващи
ВД № 5,7,8,10,12 и 13, вещото лице не
открило наличие на сярна киселина.
Заключението на експертизата
беше приобщено към доказателствата по делото и оценено от съда като пълно, компетентно и обосновано.
В този смисъл изводът на съда е, че
синьо-зелената
течност с която е бил залят Х. на 24.11.208 г. в 7:30 часа сутринта от подс. К., е представлявала сярна киселина.
Изследвани били и намерените на
местопрестъплението буркан със съдържимо
сярна киселина и капачка, за което било
изготвено и заключение по Дактилоскопна експертиза , обективирано в протокол № 486(л.79-82, т.ІІ). Съобразно
заключението на експертизата, което съдът приобщи към доказателствата по делото
и възприе като пълно, компетентно и обосновано, не били открити дактилоскопни
следи по ВД № 1.
Веднага след извършване на
деянието, подс. К. решил спешно да се свърже със св. Т.,
което е видно от съдържанието на изпратения sms, извлечен от вещото лице М. от паметта на телефона, както и от направената
разпечатка на проведените телефонни разговори и изпратени и получени съобщения
от телефонен номер **********, на оператор Вивател,
която sim-карта, отговаряща с този номер, в
деня на престъплението била използвана от подсъдимия чрез поставянето й в телефона му. Този извод се прави от съда, тъй
като серийният номер на телефона „Нокия 6230”-
353372006435248, извлечен от веществено доказателство № 2 от вещото лице е същият сериен номер, виден от разпечатките
на М тел и Вивател(стр.85-92, т. І и стр. 127-129 от
съдебното дело), както и полученото писмо от оператор М тел. Правоъгълникът, на
който била закрепена картата на Вивател за предплатени услуги, ползвана с телефонен
номер **********, е иззет на 25.11.2008 г.
с протокол за претърсване и изземване, от л. а. „Волво
460”,
рег. № ВТ 6312 ВВ, ползван от подсъдимия, от джабката
в купето. На правоъгълника, на който е била закрепена картата от оператор Вивател, бил изписан
и серийният й номер - 8935903002004664706.
Намереният оранжево- бял правоъгълник, на който е била закрепена sim - картата, ползвана от подсъдимия с тел. № ********** на
24.11.2008 г., с телефона му „Нокия 6230”
с IMEI 353372006435248, представлява
ВД № 11(л.68, т. І).
След като Х. бил залят от подс. К. със сярната киселина, в този момент загубил
зрението си поради силните болки и увреждането на очите му, но чул как едно от двете лица казало на другото да се обади, че работата е
свършена.
След като в 8:25 часа на 24.11.2008
г., К. ***, където изпратил sms на св.Т.,***. Извод за тези факти
съдът прави от получената разпечатка на Вивател(стр. 92, т. І) и
писмо на стр. 147(съд. дело), съобразно които клетка № 5222, в чийто
обхват е бил К. , изпращайки sms на Т.,***. В 8:32 часа, когато К.
е получил входящо повикване от Т., вече е бил в обхвата на клетка 53551,
разположена на ул.”Юри Гагарин” № 49, вх. Б(2)-, т.е. същият е бил в района на
гара Горна Оряховица. Тези факти са видни и от веществено доказателство- CD,изпратен от Виваком
с карта на Горна Оряховица и
разположението на клетките, от който е извадена карта на хартиен носител(л.126
и 131 от съдебното дело).
След проведения разговор със
св. Т., ползващ тел. № **********, подс.К. за периода от 08:53 часа до 17:45 часа на 24.11.2008 г., провеждал
разговори с тел. № **********,
представляващ „Мтел Прима”. Видно от клетките, които са се активирали при
ползването на телефонния номер от страна на подсъдимия, същият е бил в района на гара Горна Оряховица- клетки
53551,53553 и 54493(л.92, т. І и л.147 от съдебното дело).
На 24.11.2008 г. сутринта- понеделник,
св. Ж. позвънил на подсъдимия , с кого бил в приятелски отношения. На същия бил известен като телефонен номер на
подсъдимия единствено този с № **********, който обаче бил спрян от оператора
от 23.11.2008 г. в 19:16 часа(стр. 127 съд. дело) до 24.11.2008 г.- 17:19
часа(л.89, т. І), когато картата отново била активирана, за което бил
изпратен уведомителен sms от 1001 на оператор
Мтел.
Активирането на картата станало възможно, тъй като св. Н., управител на
„Веним”ООД, което от своя
страна било собственик на карта с тел. № **********, получил новата sim карта със сериен номер 087055566752, ползваща тел. №
**********, в офис на Мтел-КК в гр. Велико Търново (л.127
и 128 съд. дело). След депозирането на
молбата от св. Н., била активирана и новата sim карта с телефонния номер на
подсъдимия, който започнал да я използва
от 18:55 часа на 24.11.2008 г.От
този час нататък, sim-картата била поставена в телефона
на подсъдимия с IMEI 353372006435248(л.89, т.І). До този момент от телефона си , К. провеждал разговори от карта
с тел. № **********, от която последният такъв е бил в 18:27 часа(л.92, т. І).
Тъй като свидетелят Ж. не можал да
се свърже с подс. К. на 24.11.2008 г., поради това че телефона му бил
изключен, същият му позвънил отново на 25.11.2008 г. в 08:10 часа сутринта от
телефонния си номер **********. Двамата се уговорили да се срещнат в дома на
подсъдимия на гара Горна Оряховица,
където след около 40 минути, св. Ж.
му занесъл кафе. На Ж. му направило впечатление , че лицето на К. е зачервено
по бузите и челото, в която връзка го попитал какво му се е случило, при
което подсъдимият му отговорил, че е
станал инцидент в почивните дни в гаража
му с газова бутилка. След като се разделили, св. Ж. отново му се обадил в 13:33
часа, видно от разпечатката на проведените телефонни разговори, от телефонния номер на подсъдимия (л.89, т.І).
В този смисъл, съдът дава изцяло
вяра на доказателствата, събрани с показанията
на св. Ж., че същият се е свързал по телефона
с подсъдимия на 25.11.2008 г. в 8:30
часа сутринта и по- късно се е срещнал с него, тъй като те изцяло се подкрепят
от събраните писмени доказателства по
делото-справки и разпечатки от М тел. С категоричност същия заяви, че в
понеделник на 24.11.2008 г., той е позвънил на подсъдимия на номера, който му е
бил известен, но от оператора му е било отговорено, че телефонът е изключен, който
факт се потвърждава от писмо на стр. 127 от съд. дело.
Съдът прави извод, че в момента на
заливането на пострадалия около 7:30
часа сутринта, подсъдимият К. се е поразил
с киселината, като следите от изгарянето
върху лицето му, пряко са били възприети от св. Ж. на 25.11.2008 г. сутринта,
когато двамата са се срещнали и тогава Ж. е
видял само и единствено зачервявания по лицето му в областта на челото и
бузите му.
В 13:00 часа било дадено
разрешение от съдия за претърсване и
изземване(л.67, т.І), което действие
било извършено от 14:55 часа на 25.11.2008
г. до 16:30 часа, когато участващите
в действието по разследването служители
на РУМВР Горна Оряховица лично възприели
поразяванията и зачервяванията по лицето на
подсъдимия (л.68, т.І). Същият бил задържан за срок от 24 часа в 10:00 часа, по реда на чл.63 ал.І т. 1 ЗМВР(л.20,
т.І). Около 18:00 часа , К. бил отведен в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов”
АД-Велико Търново, където бил освидетелстван в спешно отделение(л.21, т. ІІ).
Пред медицинските лица заявил, че в неделя, т. е. на 23.11.2008 г. , между
21:00 и 22:00 часа се изгорил с газ по лицето. В първичния консултативен лист
било вписано от освидетелстващия го хирург, че има съмнение за химическо
изгаряне. Бил взет биопсичен материал за изследване
от изгорената кожа. Било изготвено искане за хистопатологично
изследване на иззетия материал от изгорената кожа(л.12, т. ІІ), като в същото
било описано по обяснения на подсъдимия, че изгарянията са от пламък на газова
бутилка, получени между 21:00 и 23:00 часа на 23.11.2008 г. Установени били изгаряния
2/3 по лицето и горната част на шията.
На същата дата било извършено и
освидетелстването от ВЛ Н., погрешно записано в експертизата(стр.5-10), на
24.11.2008 г. Към 24.11.2008 г., подсъдимият К. не бил установен и задържан, поради
които причини няма как да е бил освидетелстван от ВЛ Н., още повече, че същият
е откаран за освидетелстване и вземане на материал от изгорената кожа в 18:00 часа на 25.11.2008 г.
Въз основа на прегледа, лични
възприятия, както и проведеното хистопатологично изследване
на взетия материал от изгорената кожа, ВЛ Н. депозира заключение,
приложено на л.5-11 от т. ІІ.
Тъй като беше невъзможно да бъде
разпитан д-р Н., за да потвърди изготвеното от него заключение, по делото беше назначена повторна
съдебномедицинска експертиза, която беше изготвена от ВЛ Б.. Заключението беше
депозирано въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по
делото,както и тези, събрани във връзка с извършените прегледи на подсъдимия, както в
медицинското заведение, така и от вещото
лице Н.. Въз основа изцяло на писмените доказателства по делото, вещото лице
депозира заключение, че описаните макроскопски(видими
следи) и хистологичните(микроскопски) поражения по
кожата на лицето, шията и предмишницата, били
предизвикани от едновременното(или почти едновременното) въздействие на два
поразяващи кожата агенти- термичен и химичен. Пораженията в областта на челото
и бузите, по макроскопска характеристика и вид,
отговаряли на поражения от термичен агент, които били и най-обширните. Макроскопската и особено хистологичната характеристика на
пораженията в областта на брадичката, върха на носа и предната повърхност на
шията, отговаряли на поражения, предизвикани от химичен агент(киселина).
Възможно било както едновременно въздействие на двата агента, така и поотделно, но в кратък интервал между тях. Макроскопската характеристика на пораженията, по приложения
снимков материал и клиничната характеристика на пораженията при извършения
клиничен преглед, извършени от д-р Н. на 25.11.2008 г., отговаряли да са
получени не повече от 24(двадесет и
четири часа) преди това. Липсата на задължителните мехури в областта на
термичното изгаряне на челото и двете бузи, правели несъстоятелно твърдението
на подсъдимия, че инцидента с газовата горелка се е случил между 21-22 часа на
23.11.2008 г.
В съдебно заседание, след задавани
въпроси от страна на защитата вещото лице обясни, че ако действително подсъдимият
се е бил изгорил на пламък от газовата бутилка, приета като веществено доказателство
№2 и принадлежностите към нея- веществено доказателство № 3, то към момента на
освидетелстването- започнало в 18:00 часа на 25.11.2008 г., когато са били
изготвени и снимките на подсъдимия, то е
следвало задължително да се появят
мехури по челото и бузите на подсъдимия, тъй като там изгарянето било
термично. Заключението на вещото лице, относно получените изгаряния за срок от не повече от 24 часа,
касаят единствено изгарянето от термичен
агент, за което депозира категорично
заключение, че е невъзможно термичното
изгаряне да е с давност повече от 24 часа, преди освидетелстването. Т. е.
според заключението на вещото лице термичното изгаряне е получено или причинено
на подсъдния най- късно към 18:00 часа
на 24.11.2008 г. За давност на
изгарянията от химичен агент(киселина) вещото лице не депозира
заключение, тъй като основният въпрос,
който е бил поставен на вещото лице Н. и
на който е отговорило вещото лице Б. е дали е възможно изгарянията на
подсъдимия да са причинени от пламък от газовата бутилка , за която той твърди
и то на 23.11.2008 г. около 21-22 часа.
Вещото лице депозира и допълнително устно заключение, с
която разясни на съда и страните по
делото, че при изгарянията от високи
температури, каквото е термично изгаряне
с пламък, както твърди подсъдимия,
то задължителните мехури от изгарянето, биха се появили по-рано - в първите часове от изгарянето, докато , ако
изгарянето е причинено от ниски температури, то
последиците от изгарянето биха се проявили по-късно - към 24-я час. При отсъствието
на каквито и да било мехури при освидетелстването от д-р Н. в 18:00 часа на 25.11.2008 г., се прави единствено възможния извод, че подсъдимият
не е получил термичното изгаряне на 23.11.2008 г., както го е твърдял и както е
заявил на св. Ж., а това изгаряне е
получено най-рано, около 18:30-19:00 часа на 24.11.2008 г. Не са събрани и
доказателства с разпита на св. Ж., при срещата му с подсъдимия, по лицето на К.
да е забелязал мехури. Доказателства са събрани
с разпита му, че на същия е направило впечатление зачервяването по
лицето му, т.е. ако изгарянето е било
факт на 23.11.2008 г. около 22:00 часа, то на 25.11.2008 г., сутринта, мехурите
е следвалода са налични.
Относно другите изгаряния- от киселина,
като следи от тях са била налице и по
взетия биоспичен материал от подбрадието
на К., се прави единствено възможния извод, че са получени на 24.11.2008 г.
Заключението беше прието от съда
като доказателство по делото и преценено като пълно, компетентно и обосновано. Същото е категорично, а не депозирано с доза
вероятност. На следващо място, без да е поставена задача на вещото лице, същото
допълнително разясни в устното си заключение разликата и видимите белези ,които се получават при
изгаряне от високи температури и изгаряне от газ при ниски температури.
Допълнителното устно заключение беше депозирано
от ВЛ Б. за конкретизация във връзка с
давността на уврежданията, която беше и основа задача, поставена на
експертизата.
На основание изложеното, следва да
бъде отбелязано от страна на съда,
че не беше дадена вяра на доказателствата, събрани с показанията на
св. Т., че не поддържа връзка с подс. К., че вероятните срещи помежду им са случайни, както
и нямал негов телефонен номер, поради следните съображения:
Доказателствата, събрани с разпита
му се опровергават с приетите като
доказателство по делото разпечатки на телефонните разговори на подсъдимия
от ползвания от него тел. № ********** ,
за периода от 10.11.2008 г. до
29.11.2008 г.(л.86-89 , т. І). Съобразно тези доказателства е видно, че подс. К.
е разговарял със св. Т. общо 22 пъти,
като в 80% от случаите, Т. е търсил К..
След изпращане на sms със съдържанието, извлечено от телефона на подсъдимия(л.68,
т.ІІ) и то от телефонен № ********** на Вивател, св. Т. се е свързал и е провел разговор с К. на 24.11.2008 г.(л.92, т.І).
Няма кой друг освен подсъдимия да
заяви, че картата му е открадната или изгубена, което е довело до обаждането
на св. Н. на оператора за спирането й, като последствие
тази карта е била заменена с карта на Вивател и съхранявана
от подсъдимия с личните му вещи, до момента на нейното изземване на
25.11.2008 г. В този смисъл действията му са били съвсем съзнателни и
целенасочени, при осъществяване на
престъпното деяние и прикриване на следите от участието си. Доказателство за това е и използваната карта
с предплатена услуга и последствие
нейното изчезване, за съществуването на която,
като собствена и ползвана от
подсъдимия свидетелстват освен разпечатките на Вивател
за проведените разговори с тази карта от телефона му, както и иззетия оранжево- бял правоъгълник от ползвания от него л. а. „Волво
450”,
рег. № ВТ 6312 ВВ(докладна запискал. 71, т. І),
върху който били записани серийният номер на картата и телефонният номер който се ползвал с нея, а именно- **********.
С назначената по делото техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С., се събраха специални знания, че газовата бутилка,
която доброволно била предадена от подс. К., била в изправност
и при правилното боравене с нея, не биха
могли да възникнат инциденти. На са събрани доказателства, даже и от
твърденията на К., че е било налице
инцидент, или авария при работа с бутилката, още повече, че вещото лице Б.
депозира категорично заключение, че изгарянията по лицето на подсъдимия, не са
от пламък.
В този смисъл, заключението на вещото лице С. , не
беше използвано по никакъв начин от съда, при формиране на изводите му досежно
фактите по делото.
Липсата на дактилоскопни отпечатъци
по буркана, намерен на местопроизшествието, в който е била налята киселината,
могат да формират изводи, че или подсъдимият
при заливането е бил с ръкавица, каквито
доказателства са събрани с показанията на св. Х., или че просто не са открити
дактилоскопни отпечатъци, тъй като такива просто не са били оставени от
извършителя. В тази връзка, заключението на вещото лице Р., също не беше
използвано от съда, при формиране на
изводите, във връзка с така изложените факти. Постр.
Х. не е категоричен в показанията си, че К. е бил с ръкавица, просто изказва
такива предположения, за да може съдът да приеме по безспорен начин, че липсата
на дактилоскопни следи по буркана, се дължи на предотвратяването им, посредством
използването на ръкавици.
Следва също така да се отбележи от
съда, че постр. Х. изключително точно,
последователно, логически свързано и без
колебание описваше фактите в съдебното
заседание по делото, в която връзка са и събраните доказателства с разпита му,
относно начина на разположение на
подсъдимия К. и другото лице, при разминаването им и местоположението на
двете фигури спрямо него самия. По същият начин пострадалият е дал и описание
на ситуацията, в показанията си пред
съдия на 09.01.2009 г. (л.40-42, т.І).
С доказателствата, събрани с
разпита на св.Чантов,
посочен от защитата, по никакъв начин не
се доказа, че описанието на извършителя,
т. е. на подс.
К., е било „подсказано” от органите на полицията, а не възприето от
пострадалия. Както самият пострадал Х. е
заявил още в показанията си, депозирани пред съдия, същият е разбрал от
пациенти в болницата, както и от медиите, че по случая има задържан, но кой е
той, а още повече какви са белезите, по
които да може да бъде разпознат- тези факти
не са станали известни на Х. от органите на полицията.
Не на последно място съдът не дава
вяра на показанията на св. Чантов, че постр. Х. „не е видял” извършителя при заливането, а че „полицаите са му казали
кой е”, тъй като видно от доказателствата, събрани
в хода на провеждане на досъдебното производство става ясно, че още на
25.11.2008 г., постр. Х. е дал описание на
извършителя- нисък, набит, обло лице, черно яке, черни дънки, ниско около 160 см. Това описание, въпреки тежкото си здравословно
състояние и болките , които е изпитвал, пострадалият е дал пред органите
на полицията, следствие на което същите
да предприели по-нататъшните действия, свързани с разкриване на извършителя на
деянието, а именно подс. К.. Тези факти са видни от
изготвената докладна записка от
разузнавач в група „КП”, инспектор Костадинов, който е изготвил докладна
записка от 25.11.2008 г. до Началника на РУ МВР Горна Оряховица(л.70-71, т. І).
Изготвената докладна записка представлява писмен официален документ, тъй като е
съставена от длъжностно лице в кръга на
службата му.
Следствие на извършеното деяние от
страна на К. спрямо Х., същият претърпял телесни увреждания. За да бъде определен
видът им, по делото е назначена и
съдебномедицинска експертиза, която е извършена от вещите лица Д. и Миланова- Бенова. Експертизата е извършена въз основа на приложената
по делото писмена документация, във връзка с проведеното лечение на пострадалия.
Въз основа на писмените документи, вещите лица дават заключение, че на
пострадалия Х. е причинено химическо изгаряне ІІ Б степен в областта на цялото
лице, на лявата ушна мида, на част от шията и на лявата предмишница-
6%, което е довело до образуване на цикатрикси;химическото
изгаряне на клепачите и роговиците на двете
очи е довело до деформация и сраствания на клепачите, както и тежко намалявана
на зрението на двете очи. Уврежданията
били причинени на пострадалия, чрез заливането му с киселина, като му е
причинено обезобразяване, което причинявало завинаги разстройство на сетивен
орган(зрението) за цял живот. Заключението беше прието като доказателство по
делото и оценено от съда като пълно,
компетентно и обосновано.
Описаната фактическа обстановка се
доказа от показанията на св. Х., Н., М.,
Д., Ж.,Н., Щ., Д., Т., Т., от том І на дос.производство: протокол за оглед на
местопроизшествие – оригинал и препис ведно с фотоалбум – л.7-11, протокол за
доброволно предаване – л.19, заповед за задържане на лице – л.20, декларация за
семейно и материално положение, справка за съдимост, характеристична справка,
протокол за разпознаване на лица по снимки – л.44-47, съдържащи фотоалбум както
и списък на лицата, чиито снимки са използвани в разпознаването, договор от
3.10.2009 г. за наем, заверен от ЕТ „Д.Т.” – л.57-58, 3 бр. разписки ведно с
фискален бон от 30.12.2008 г. , 20.01.2009 г. и 1.12.2008 г. – л.61-62,
разписки и фискални бонове от 20.01.2009 г., 30.12.2008 г. – л.63-65, протокол
за претърсване и изземване ведно с разпореждане за разрешаването му – л.67-68,
протокол за доброволно предаване – л.69, искане за задържане на лице – л.73-74,
Определение № 581/26.11.2008 г. ведно с мотиви към него по ЧНД 1137/2008 г. на
ГОРС – л.76-78, Определението на ВТОС по въз.ЧНД 576/2008 г. ведно с мотиви към
него – л.79-80, Постановление за изменение на мярка за неотклонение – л.82,
писмо № Я-1635/19.02.2009 г. ведно със справка с входящи и изходящи повиквания
– л.85-90, писмо № Я-1747 от 23.02.2009 г. ведно със справка за проведени
входящи и изходящи повиквания – л.91-92, приемно-предавателен протокол – л.93; от том ІІ: протокол за освидетелстване
на лице оригинал и препис – л.1-3, СМЕ
на живо лице – л.5,10, искане за хистопатологично
изследване – л.12, протокол за доброволно предаване - л.19, епикриза от 5.12.2008 г. – л.20,
първичен консултативен лист – л.21, съдебномедицинско освидетелстване,
извършено на 28.01.2009 г. – л.23-25, писмо № 574/26.02.2009 г. ведно с история
на заболяването № 29484 – л.27-58; от
съдебното производство: справка за съдимост, писмо № 5567/13.07.2009
г. – л.100, писмо № 6116/3.09.2009 г.
и справки за извършени входящи и
изходящи повиквания – л.106-111, писмо № С 6309/28.09.2009 г. ведно с карта за
покритието на означените клетки, писмо № 6399/2.10.2009 г. ведно с молба от
24.11.2008 г., справка за входящи и изходящи повиквания – л.127-129, писмо № С
6309/28.09.2009 г. ведно с 1 бр. диск със записан файл, представляващ карта на
покритието на клетките, означени в горното писмо с оператор „Виваком”, писмо № 347/12.10.2009 г. – л.135, писмо №
2709/14.10.2009 г. на ГОРП – л.139, писмо № 11-00-68/27.10.2009 г. – л.147,
писмо № 6604/23.10.2009 г. – л.149, писмо № 12-2111/26.11.2009 г. – л.165.
Приложените от повереника на постр.
Х., копия на статия и снимки от в. „Труд”, брой 36 от 25.11.2008
г., съдът не цени като писмено или веществено доказателство по делото, нито взе
предвид същите, при постановяване на съдебния акт. Снимките, приложени към
статията на медията, не представляват веществено доказателствено средство,
изготвено по смисъла на НПК, за да могат да бъдат използвани от съда, за
установяване на фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото. На
основание чл. 109 НПК, доказването в наказателното производство, се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс(НПК).
Що се отнася до статията,
отпечатана в цитирания брой на в. „Труд”, същата представлява литературна интерпретация от страна на журналистката Веселина Ангелова,
на събраните от нея „факти”, които са й били необходими във връзка с работата
й. Тази статия не съдържа доказателства, които са събрани със способите
предвидени в НПК, за да могат да бъдат използвани при постановяване на
присъдата.
Липсващите по делото веществени доказателства не са във
връзка с фактите, обуславящи предмета на
доказване по настоящото дело. Същите не могат да служат нито за събиране на доказателства,
нито за проверка на събраните такива по делото, нито да бъдат изследвани от лице, притежаващо специални знания в
съответна област. Събирането им с протокола за претърсване и изземване и прощаването им към делото, е
ирелевантно за фактите и обстоятелствата,
изнесени в настоящия наказателен процес, които са в пряка причинна
връзка с предмета на доказване- извършеното от подсъдимия деяние по чл. 128
ал.І НК по отношение на постр. Х. на 24.112008 г. и
причинените на пострадалия престъпни
последици , в резултат на това деяние.
На основание изложената фактическа
обстановка и анализираните писмени, гласни доказателства, веществените
доказателства и доказателствени средства, както и не на последно място
депозираните експертни заключения, ползващи се със самостоятелно място в процеса
на доказването, настоящата инстанция прави единствено възможния извод, че на
24.11.2008 г. в гр. Горна Оряховица, в м. „Наз горичката”,
около 7:30 часа , подсъдимият К.И.К. е осъществил от обективна и субективна
престъпният състав на чл. 128 ал.І НК- причинил тежка телесна повреда на
Г.Г.Х.- изразяваща се в обезобразяване, което причинява завинаги разстройство
на сетивен орган(зрението).
Тези телесни увреждания са
охарактеризирани като такива, с приетото
като доказателство по делото експертно заключение на вещите лица Д. и Миланова-
Бенова,
изготвената от тях съдебно медицинска експертиза, въз основа на
писмената документация, следваща
диагностицирането и хода на
лечението на пострадалия Х.. Налице е обезобразяване на пострадалия ,
чрез причиненото му химическо изгаряне ІІ Б степен в областта на цялото лице,
на лявата ушна мида, на част от шията и на лявата предмишница-
6%, следствие заливане със сярна киселина от подс. К.,
което се изразява в образуване на цикатрикси, основно
по лицето на пострадалия. Засегната е и функцията на сетивен орган- двете очи
на пострадалия, което засягане се изразява в тежко намаляване
на зрението му завинаги. В този смисъл е и Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков.
От субективна страна подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.
Обществената опасност на деянието ,
съдът отчете като изключително висока, с оглед зачестилите случаи на
причиняване на телесни увреждания чрез
заливане с киселина, както и последвалите в резултат на това деяние непоносимо
тежки болки и страдания за пострадалите, свързани и с последващо задължително
обезобразяване и тежка психическа травма за цял живот.
Обществената опасност на дееца
съдът прецени като висока, след отчитане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не бяха отчетени смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени миналото осъждане на подсъдимия, лошите
характеристични данни.
Като причини за извършване на
деянието съдът прецени, чувството за
безнаказаност формирано у подсъдимия, формирано престъпно съзнание, както и
подбуждането и мотивирането му от
страна на неустановения подбудител и
интелектуален помагач за извършване на деянието, по отношение на
пострадалия Х., които са се оказали решаващи при вземане на решението от страна на К. за извършване
на престъплението.
При отчетените причини за
извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, съдът счете, че следва да наложи наказанието при наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства и липса на смекчаващи такива. В тази връзка при индивидуализация на същото съдебният състав счете, че същото
следва да е над средния размер,
предвиден в закона. При налагане на същото в размер от седем години лишаване от свобода, съдът
съобрази от една страна личната превенция на наказанието , която следва да бъде
оказана спрямо личността на извършителя- да му се въздейства преустановяващо във
връзка с извършването на други престъпления, както и приучващо към спазване на законите и добрите нрави възприети в Държавата и
обществото. Със същото значение както личната превенция при определяне на
наказанието, се явява и генералната превенция на наложеното такова спрямо
подсъдимия-с наказанието във
връзка с извършеното от К. деяние, следва да се въздейства предупредително
и възспиращо и към останалите членове на
обществото, по отношение извършването на такъв род престъпления. Т. е. с вида и
размера на наказанието за конкретното деяние, е необходимо да може да се въздейства на неограничен кръг от субекти, у които да се
създаде и затвърди убеждението, че всяко едно такова посегателство, ще бъде
санкционирано от страна на Държавата, чрез съответния правораздавателен орган.
Наложеното наказание от седем
години лишаване от свобода, съдът постанови да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие, на основание чл. 41 ал.VІ НК вр. чл.57
ал.І вр. чл. 60 ал.І вр.
чл. 59 ал.І вр. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. Настоящото
осъждане на наказание лишаване от свобода, не е първо такова за подсъдимия, тъй
като същият е осъждан на такова наказание по НОХД № 315/01 г. на РС Свищов.
На основание чл. 68 ал.І НК, беше
приведена в изпълнение присъда по НОХД № 315/01 г. на РС Свищов, като беше
постановено наказанието от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното му с настоящата присъда наказание при
първоначален СТРОГ режим в затвор или
затворническо общежитие, на основание чл. 41 ал.VІ НК вр.
чл.57 ал.І вр. чл. 60 ал.І вр.
чл. 59 ал.І вр. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. След налагане
на наказанието по НОХД № 402/089 г. на ГОРС, се извършва привеждането в
изпълнение на наказанието по НОХД № 315/01 г. на РС Свищов, в който смисъл наказанието
от три години лишаване от свобода, не се явява първо осъждане по отношение на К., за да бъде постановено
същото да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим. Деянието
по НОХД № 402/09 г. на ГОРС е извършено в определения изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, по НОХД № 315/01 г. на РС
Свищов, тъй като присъдата е влязла в сила на 11.12.2006 г.
На основание чл. 59 ал.І НК, беше зачетено
за изтърпяно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, времето през което К.И.К. е бил
задържан, на основание чл. 63 ал.І т. 1 ЗМВР, чл. 64 ал.ІІ НПК, както и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 25.11.2008
г. до 27.01.2009 г.
Съдът уважи предявеният граждански иск от Г.Г.Х.
против подсъдимият К.И.К., с правно основание чл. 45 ЗЗД, в пълният му предявен
размер от 30 000 лв. Причинените неимуществени вреди на пострадалия в
резултат на извършеното деяние на 24.11.2008 г. в 7:30 часа, се изразяват в причинени болки и страдания в изключително висок размер. От
една страна в момента на заливането
болките са били изключително „жестоки”,
„неописуеми”, както се изразява подсъдимия, като същия през цялото време
е усещал
„шуптенето” по лицето си и разяждането на плътта си. От шока и силните
болки, съзнанието на същия е изключило и
въпреки че е успял да се добере до бензиностанция
„LB”, да говори
на св. Н. и М. и да неутрализира по- нататъшното действие на киселината, Х. е нямал спомен
за събитията , които са се
случили от момента на заливането до свестяването му в болницата в гр. Русе. Болките и
страданията не са приключили в момента, в който същият е дошъл в съзнание, а са продължили дни и
седмици наред. Психическата травма е настъпила в момента на извършване на деянието и продължава
напред във времето, с оглед на факта, че пострадалият е останал
обезобразен за цял живот, с увредено
зрение и на двете очи, постоянно сълзене, следствие на дразнене от светлината, поради невъзможност за затваряне на клепачите с
оглед наличните цикатрикиси. За да възстанови донякъде външността си и да заличи обезобразяването, след изписването му
от болничните заведения, Х. е започнал и продължава козметично лечение на
кожата на лицето си, въпреки което страданието от преживяното и вида на
обезобразяването не могат да бъдат
заличени за изминалия период от време. В
полза на Х. беше присъдена и законната лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното заплащане на сумата.
На основание чл. 53 ал.І б.”А” НК,
беше постановено веществените
доказателства по делото мобилен телефон
„Нокия 6230”, с IMEI 353372006435248, както и SIM карта на М тел с № 087052917107, ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата, след влизане на
присъдата в сила, тъй като същите
принадлежат на подсъдимия и са му послужили преди и след извършване на
престъплението.
Веществените доказателства по
делото - един брой зелена метална бутилка за газ пропан- бутан; 1 бр. маркуч,
черен на цвят с червена ивица в единия край с ръкохватка, а в другия с накрайник
с винт с вътрешна резба;плетена шапка сиво-черна на
цвят; мъжко черно кожено яке – право, две качулки за якета – сини на цвят;
мъжко черно право кожено яке с етикет „Dockers”, сина картонена кутия с надпис “Mania”, съдържаща чифт мъжки обувки № 40;
тъмни мъжки дънки с надпис „Emporio Armani” с поставен кожен колан; жълта найлонова
торба , съдържаща чифт тъмно сини
дънки с надпис “Disel” и оранжево- бял правоъгълник с
отвор и № 8935903002004664706 и под него № +359*********, следва ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия К.И.К., след
влизане на присъдата в сила. Същите не са послужили при извършване на
престъплението, по тях няма следи които да
насочат към извършеното престъпление, както и са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело,
поради което подлежат на връщане
Веществените доказателства по
делото мъжко кафяво кожено яке с надпис от вътрешната
страна „Bertoluci” и мъжки светло кафяв панталон с
надпис „Gardeur” следва ДА СЕ ВЪРНАТ
на Г.Г.Х. след влизане на присъдата в сила, тъй като не подлежат на
отнемане в полза на Държавата.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК К.И.К., беше осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 2320.00 (две хиляди триста и
двадесет лева) в полза на ГОРС, от които
1200.00(хиляда и двеста лева) държавна такса върху уважения размер на
иска, както и 5.00(пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист. Разликата от 1200.00 лв. до 2320.00 лв., представлява направени по делото разноски за експертизи на
досъдебното и съдебното производство.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: