М О Т И В И
Към решение по
НАХД № 335/2020 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемата В.Ф.Й. е внесено
предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191
ал.1 от НК, за това че на 28.10.2018 г., като пълнолетно лице, в съучастие като
съизвършител с А.И.Й. ***, е улеснила чрез предоставяне на помещение за
живеене, осигуряване на храна, дрехи и други потребности, непълнолетно лице от
мъжки пол- сина им И.А.Й., ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е
навършило 16- годишна възраст, а именно М.М.Ю., ЕГН **********, да заживеят
съпружески без да са сключили брак.
По отношение на обвиняемия А.И.Й. е внесено
предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191
ал.1 от НК, за това че на 28.10.2018 г., като пълнолетно лице, в съучастие като
съизвършител с В.Ф.Й. ***, е улеснил чрез предоставяне на помещение за живеене,
осигуряване на храна, дрехи и други потребности, непълнолетно лице от мъжки
пол- сина им И.А.Й., ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило
16- годишна възраст, а именно М.М.Ю., ЕГН **********, да заживеят съпружески
без да са сключили брак.
Р.п.К.
представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на обвиняемите за
безспорно доказана, поради което пледира същите да бъдат освободени от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като им бъде наложено
административно наказание в минималния размер.
Обвиняемата
Й., редовно призована, явява се лично. Не оспорва фактическите положения,
изложени в постановлението на прокурора. Признава се за виновна по повдигнатото
ѝ обвинение. Съгласна е да ѝ бъде наложено наказание по реда на
чл.78а от НК в минимален размер.
Обвиняемият Й., редовно призован, явява се лично. Не оспорва
фактическите положения, изложени в постановлението на прокурора. Признава се за
виновен по повдигнатото му обвинение. Съгласен е да му бъде наложено наказание
по реда на чл.78а от НК в минимален размер.
Съдът като
разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в постановлението
на РП- К. и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемата В.Ф.Й., ЕГН **********, е родена на *** ***. **** гражданка е. Има н. образование. Омъжена е за А.И.Й.. Работи в земеделието. Не е
осъждан. Живуща ***.
Обвиняемият А.И.Й., ЕГН **********, е роден на *** ***. ****гражданин е. Има н. образование. Женен е за В.Ф.Й.. Работи в *****. Не е осъждан. Живущ ***.
М.М.Ю.,
родена на *** г. и И.А.Й., роден на *** г., се познавали от ранна
детска възраст, тъй като живеели в една махала в с. Р.. През лятото на 2018 г.,
когато св. Ю. била на 14 години, а св. Й. на 17 години, двамата започнали да
дружат, защото се харесвали. Двамата започнали да се срещат и излизат като
гаджета, за което родителите им знаели, дори ги предупреждавали да не се женят,
според ромските традиции, тъй като били малки.
През
месец октомври 2018 г., И. Й. предложил на М. Ю. да заживеят заедно в дома му. Ю.
му отговори, че ще си помисли няколко дни. На 28.10.2018 г., Й. и Ю. били в
дома на родителите на първия, когато Ю. му отговорила, че също иска да живее с
него като жена. Двамата обсъдили и решили, че единствения начин да склонят
родителите си да заживеят съпружески било да удовлетворят сексуалното си
желание един към друг, да спазят традициите
на ромската общност, а именно при полов акт да удостоверят с „чаршаф“, че
момичето е било девствено и че е "обезчестено" от мъжа, за който ще
се „ожени“. Целта била консумирайки
връзката си чрез полов акт да принудят родителите си да приемат решението им за
съпружеско съжителство.
Същият ден /28.10.2019г./, двамата били сами в дома на св. Й. и
осъществили желан полов акт. Изчакали да се приберат родителите на Й.-
обвиняемите А.Й. и В.Й. и ги уведомили за решението им да живеят като мъж и
жена в дома им, като представили и доказателство за девствеността на момичето,
показвайки им чаршафа, на който се е осъществил половия акт. Обвиняемите
веднага извикали майката на М. Ю., за да разговарят за решението на децата им.
Св. М. Ю. не била съгласна дъщеря и да живее със св. Й., тъй ката била още
малка, като съобщила и възрастта ѝ на обвиняемите, а именно 14 години. Но
дъщеря ѝ категорично отказала да се прибере в дома си и била непреклонна
в решението си да остане в дома на обвиняемите, за да създаде семейство със
сина им.
Тогава обвиняемите А.Й. и В.Й. решили да се съобразят с желанието на
непълнолетния им син и ненавършилата 16 години М. Ю.. Предоставили им отделна
стая от жилището си в с. Р., обл. П., ул. “К.и М.” № *, в която децата се
установили още същият ден. Двамата младежи заживели в едно общо домакинство с
обвиняемите, като последните осигурявали прехраната им, облеклото, предоставяли
им и парични средства за задоволяване на техните потребности, тъй като към
инкриминирана дата и двамата били ученици. Обвиняемите, за да спазят традициите
си, няколко дни по- късно направили тържество- годеж на И. Й. и М. Ю..
През месец март 2019 г., св. Ю. забременяла и напуснала училище. На
21.11.2019 г. родила момиче, което бил припознато от св.И. Й..
Съпружеското им съжителство продължавало и към момента на адреса на
родителите на св. И. Й., като и двамата нямали сключен граждански брак.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства- обяснения
на обвиняемите, дадени в съдебно заседание, прочетените на основание чл.283 от НПК обяснения на обвиняемите от досъдебното производство, прочетените
показанията от досъдебното производство на свидетелите Д.Ш., М. Ю., И. Й. и М. Ю., прочетените на осн. чл.283 от НК писмени доказателства- социален доклад
от ДСП- К., удостоверение за раждане на М. Ю., удостоверение за раждане на И. Й.,***,
справки АИС БДС, характеристични справки и справки за съдимост.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената
експертиза, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемите В.Й. и А.Й. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.191 ал.2 от НК.
Съгласно
чл.191, ал.2 от НК пълнолетно лице, което
склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски
пол, което не е навършило 16 годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години
или пробация.
Събраните по делото доказателства безспорно
установяват факта на съпружеско съжителство между И. А.Й. и М.М.Ю., което е
започнало на 28.10.2018 г. и продължава и до момента. Безспорно е, че към
28.10.2018 г. както Ю., така и Й. не са навършили 16 годишна възраст. Безспорно
установено е и съгласието на двамата обвиняеми двете деца да живеят на семейни
начала, като в подкрепа на това си съгласие обвиняемите са предоставили жилище,
храна, облекло и парични средства на непълнолетните, с което са улеснили
съжителството на непълнолетните без да сключат брак. С всички изброени факти е
осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.192 ал.2 от НК.
Деянието е
извършено от обв. Й. и обв. Й.. в съучастие помежду им, като съизвършители,
съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от НК, тъй като и двамата чрез взаимни
усилия и общност на умисъла са осъществили самото изпълнително деяние на
престъплението, а именно улесняването на съвместното съжителство без брак между
св. И. Й. и св. М. Ю..
Престъплението
е осъществено от двамата обвиняеми виновно, при наличие на пряк умисъл като
форма на вина, защото са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали
са общественоопасните последици и са искали настъпването им.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемите В.Й. и А.Й.
за извършеното от тях престъпление по чл.191 ал.2 от НК, съдът взе предвид, че
за това деяние е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до две
години или с пробация, както и обществено порицание. Обвиняемите не са
неосъждане, към момента не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Съдът, като взе предвид изброените по- горе обстоятелства
намира, че по отношение на обвиняемите са налице всички императивни изисквания на чл.78а от НК за освобождаването им
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на деянието по чл.191 ал.2 от НК, което не осъществява
признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и
ниската степен на обществена опасност на двамата обвиняеми, които се ползват с
добри характеристични данни и при извършване на престъплението са били
мотивирани от културата на етноса, към който принадлежат, както и са се
съобразили с решението на детето си, като същевременно са полагали грижи за две
деца след като Й. и Ю. са започнали съпружеското си съжителство. Тези
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на обвиняемите,
които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона
размер, а именно глоба от 1000 лв. за всеки един от тях. С така определеното по
вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание,
като преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по
отношение на обвиняемите, и същевременно ще се въздейства възпитателно и
предупредително по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ