Решение по дело №396/2023 на Районен съд - Елин Пелин

МОТИВИ
по ЧНД № 396/2023 г.
по описа на РС Елин Пелин

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Образувано е по искане на Районна прокуратура гр.Елин Пелин за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на
освидетелстваната Т.Б.Р., ЕГН ********** от с.А., общ......, Софийска
област, ул. „.....“ № 20. В искането се твърди, че материалите по приложената
по делото преписка сочат на лице с психично заболяване, което се нуждае от
специални здравни грижи по смисъла на Закона за здравето, тъй като с
поведението си макар и да не застрашава околните, представлява опасност за
себе си. От друга страна неадекватното й поведение застрашава живота както
на освидетелстваната, така и на нейните близки, а освидетелстваната отказва
да се лекува доброволно.
Искането е връчено на освидетелстваната лично и чрез назначения й
процесуален представител адв.Карлова – САК, които не са направили
възражения и не са посочили доказателства.
В съдебно заседание освидетелстваната се явява лично и се
представлява от адв.Зорница Карлова - САК от назначен служебен защитник.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
гр.Елин Пелин поддържа искането. Пледира, че от събраните по делото
доказателства относно здравословното състояние на освидетелстваната, е
установено, че същата страда от психично заболяване, което налага нейното
лечение. Моли съдът да постанови решение, с което освидетелстваната да
бъде настанена за задължително лечение в стационарна форма за срок от два
месеца, съобразно предложението на изслушаните по делото вещи лица,
както и да се определи лице, което да дава информирано съгласие относно
лечението, съобразно експертното заключение.
В съдебно заседание освидетелстваната заявява, че ще се яви
доброволно, за да се лекува.
Защитникът на освидетелстваната адв.Карлова, намира
депозираното искане за основателно. Изразява становище, че в хода на
съдебното дирене в производството е установено, че освидетелстваната
страда от психично заболяване, за което е необходимо провеждане на
лечение. Моли да бъде постановено задължително лечение стационарна
форма за срока посочен от вещото лице, тъй като ще е в неин изключителен
интерес, а също да бъде назначено лице, което да дава информирано съгласие
относно освидетелстваната, предвид предложеното от вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
1

Освидетелстваната Т.Б.Р. живее в с.А. със своя съпруг и децата си.
От около една година здравословното състояние на освидетелстваната
започнало да се влошава, като поведението й ставало по-особено –
обвинявала в кражби и побоища близките си, крещяла през деня и през
нощта без причина, говорела си сама, злоупотребявала с алкохол, разхождала
се из селото с брадва и дървена бухалка, като това й поведение не само
тормозело близките й, а и съседите, които живеят в съседните къщи, а също и
непознати хора. Много често освидетелстваната Р. подавала сигнали до
служителите на РУ Елин Пелин за несъществуващи противообществени
прояви, но това налагало честото идване на служители на МВР, за да
установят поредния неоснователен сигнал подаден от освидетелстваната.
Това наложило свидетелката Д.И.И. – родственица на освидетелстваната Р.,
да подаде молба до РП Елин Пелин, с искане за принудително настаняване на
лицето в специализирано заведение.
Гореизложеното съдът установи въз основа на гласните доказателства
на свидетелите В.Б. Р., Д.И.И., В.Р.Б., И.И.М. и Д.И.С., множество сведения и
докладни записки, протоколи за предупреждение, полицейски
разпореждания, АУАН, Решение по гр.д. № 1087/2023 г. по описа на РС Елин
Пелин и съдебно-психиатрична експертиза.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнена, тъй
като обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства са логични, последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ, които поради заболяването си
могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психично болни с
установено сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко
личностно разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-
психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на медицинския
критерии за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната Т.Б.Р.,
а именно, че същата страда от психотично разстройство в следствие употреба
на алкохол /F10.5/, което попада в случаите визирани от разпоредбата по
чл.146 от Закона за здравето. Същата е некритична към състоянието и
поведението си и има опасност да извърши престъпление, с което
представлява опасност както за собственото си здраве и живот, така и за
живота и здравето на околните. Това налага провеждане на задължително
2

лечение. Вещите лица сочат, че в случая се налага задължително лечение за
срок от два месеца в стационарна форма в ЦПЗ София ЕООД. Сочи се, че тъй
като лицето не може дава информирано съгласие за лечението си, такова би
могъл да дава длъжностно лице от Столична община, тъй като нейните
близки не се интересуват от състоянието й.
Изложеното сочи, че е налице и юридическия критерий за
задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната
представлява опасност за себе си и за близките си. Агресивното й поведение е
насочено освен към околните и към самата нея и води до опасност за нейното
здраве и живот, а също и на околните. Безспорно се установи, че
освидетелстваната не е в състояние да се контролира, поведението й е
непредвидимо, а и при приемането на подходящи за заболяването й
медикаменти би могло да се преодолеят почти отчасти симптомите в рамките
на един до шест месеца.
С оглед изложеното и след придобиването на непосредствено
впечатление за състоянието на освидетелстваната Р. и като взе предвид
становището на вещото лице, настоящият съдебен състав, намира, че по
отношение на освидетелстваната Р. следва да бъде постановено задължително
лечение, амбулаторна форма за срок от два месеца, което да се проведе в ЦПЗ
София, под контрола на завеждащия психиатричен кабинет. Вещите лица са
установили, че освидетелстваната не е способна да изразява информирано
съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице
по смисъла на чл.162, ал.3 от ЗЗ, като препоръката е за определяне на
длъжностно лице от Столична община. С оглед изложеното съдът определи за
лице, което може да дава информирано съгласие за лечение на
освидетелстваната длъжностно лице от Столична община.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на
бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	13
Дата:	18 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия:	Росица Генадиева Тодорова

Дело:	20231820200396
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 ноември 2023 г.

Решение по дело №396/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите