№ 3194
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110146585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 38713/10.08.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 39798/12.08.2021 г., и с молба с вх. № 44159/24.08.2021 г., с правно
основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от ЕК. Г. В., в лично качество и като
майка и законен представител на детето М. АЛ. КР., с която се търси защита
от домашно насилие срещу АЛ. Т. КР.. За ответника се твърди, че е лице, с
което Е.В. е живяла във фактическо съпружеско съжителство и от което има
дете М. АЛ. КР..
В молбата се твърди, че на 06.08.2021 г., около 21:00 часа, Георги Велчев
/баща на Е.В. и дядо по м.л. на М.К./ отишъл в дома на ответника, находящ се
в гр. София, кв Враждебна, ул. „43“ № 2, за да вземе детето, като след като
влезнал в последния станал свидетел на скандал, разразил се между А.К. и
неговата майка и провокиран от последния. Сочи се, че пред очите на детето
ответникът отправил към майка си думите „говедо“, „мършо“, „ще ти счупя
главата“, „ще те размажа“, „ще те смачкам“, като й нанесъл удар в рамото и
три удара с юмруци в областта на гърба й. Излага се, че така случилото се
стресирало М.К., която плачела от страх и ужас, бягала в различни посоки и
искала да се скрие. По изложените съображения се претендира за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът в постъпилия по делото писмен отговор, както и в открито
съдебно заседание, оспорва молбата и изложените в нея фактически
твърдения, като иска оставянето й без уважение. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от ГПК/
и закона /чл. 5 от ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
1
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверение за раждане от 09.08.2021 г., издадено въз
основа на акт за раждане № 100/15.02.2017 г. на Столична община – район
„Лозенец“, се установява, че ЕК. Г. В. и АЛ. Т. КР. са родителите на детето
М. АЛ. КР., родено на 10.02.2017 г. Поради което, ответникът безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 от
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
емоционално и физическо такова. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, съображенията за
което са следните:
От наличните по делото данни въз основа на приобщените писмени
доказателства се установява, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт отношенията между родителите на детето Мария са силно
влошени и недиологични, като честите им конфликти и неразбирателство са
съпроводени с воденето на различни съдебни /и не само/ спорове,
включително и такива по реда на ЗЗДН.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на
ЕК. Г. В. /л. 14 и л. 36-37 от делото/. Същата обаче е обявена от закона за
достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
такива, какъвто не е настоящият случай, доколкото на процесния акт на
насилие от 06.08.2021 г. са присъствали очевидци. Ето защо декларацията не
следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Отделно и за пълнота следва да бъде посочено, че
декларацията се явява и негодно доказателствено средство относно молбата
за защита, подадена от името на детето М. АЛ. КР., доколкото не изхожда
лично от него, а от неговата майка, която не може да декларира обстоятелства
от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – очевидци Георги
Веселинов Велчев /баща на Е.В. и дядо по м.л. на М.К./, Лина Цветанова В.
/майка на Е.В. и баба по м.л. на М.К./, Валентина Димитрова К. /майка на А.К.
и баба по б.л. на М.К./ и Тодор Кирилов Стоянов. Що се касае до останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът не го поставя в основата
при установяването на конкретната фактическа обстановка и точната
2
динамика на инцидента, доколкото в него не се съдържа ясна и несъмнена
информация за същия.
В действителност, основното събрано по делото доказателство, насочено
към установяване фактическите твърдения на молителите, и в което се
съдържа конкретно посочване на част от изложените в молбата за извършени
от ответника спрямо неговата майка действия на насилие, са показанията на
свидетеля Георги Веселинов Велчев, които съдът обаче в тази им част, при
преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, не кредитира, доколкото се явяват
изолирани и доказателствено неподкрепени и противоречиви на останалия
събран по делото доказателствен материал. Така коментираният свидетел при
разпита си за процесния инцидент посочва, че при излизането си от двора на
къщата на ответника, той носел внучка си гушната в него, до него вървял А.К.
и към тях се присъединила и майка му - Валентина К., като преди да излезнат
на улицата, на портата на двора, ответникът се развикал на майка си и й казал
„Махай се от тука бе курво, ще ти счупя главата. Бегай натам.“, след което
четиримата излезли на улицата, ответникът вървял до свидетеля, а Валентина
К. била зад тях, като А.К. започнал да й крещи, обърнал се и с двете си ръце я
ударил и след това я ударил с едната ръка по гърба – два три пъти с дяната
ръка, на което детето се разплакало и свидетелят побързал да го прибере в
колата. Същевременно, в показанията на останалите разпитани по делото
очевидци на случилото се липсват каквито и да било данни в подкрепа на
така изложените от св. Велчев твърдения, и по-конкретно за това ответникът
да е отправил към майка си посочените от него думи и изрази или да я е удрял
по описания начин. Така св. Лина В. разказва, че „идва Александър, който
нещо крещи, нещо вика“, докато майка му седи и разговаря именно с тази
свидетелка, като по никакъв начин тя не заявява конкретни използвани от
А.К. думи и изрази, още повече, адресирани към Валентина К.. Отделно, св.
В. не твърди да е видяла ответникът да удря майка си, а само „да я бута в
гърба с юмруци и по рамото“, като поддържа това да е станало при
прибирането на двамата в дома им, а не какво твърди Георги Велчев – при
излизането им заедно с него и отправянето им към колата. В разказите си
пред съда свидетелите Тодор Стоянов и Валентина К. също са категорични,
че на процесната дата и място между А.К. и неговата майка не е имало
никакви физическа саморазправа или размяна на обидни думи и реплики.
Нещо повече, в показанията на всички разпитани по делото свидетели
липсват каквито и да било данни за това, ответникът да е отправял към
Валентина К. думите „говедо“, „мършо“, „ще те размажа“, „ще те смачкам“,
както й след тяхното изричане детето да е бягало в различни посоки и да е
искало да се скрие.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
3
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът,
като същият е претендирал присъждането на такива в размер на сумата от
1200 лева, представляваща адвокатски хонорар. Същевременно, от
представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява
единствено размерът на уговореното между А.К. и адвоката му адвокатско
възнаграждение и начина му на плащане – в брой, но не и обстоятелството, че
възнаграждението действително е било заплатено – по делото липсват
доказателства така посочената сума да е била реално заплатена, включително
в договора няма отбелязване същият да има характер и на разписка за
получаване на сумата. Предвид изложеното, доколкото ответникът не е
доказал действителното извършване на претендираните разноски с оглед
задължителното условие за присъждането им, регламентирано в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, то и
искането на последния за тяхното присъждане следва да бъде оставено без
уважение.
Съобразно разяснението, дадено в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
малолетният молител не дължи заплащане на такса по сметка на СРС за
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 38713/10.08.2021 г., уточнена с молба с вх. №
39798/12.08.2021 г., и с молба с вх. № 44159/24.08.2021 г., подадена от ЕК. Г.
В., ЕГН **********, в лично качество и като майка и законен представител
на детето М. АЛ. КР., ЕГН **********, срещу АЛ. Т. КР., ЕГН **********,
по повод твърдян акт на домашно насилие от 06.08.2021 г., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4