№ 2056
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100900902 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
С Решение № 3/02.01.2024 г. е открито производство по несъС.телност на „Е.А.Т.“
ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, база „Горубляне“.
На 07.03.2024 г. са обявени в търговския регистър по партидата на „Е.А.Т.“ ЕАД
изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени от
кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъците са постъпили в съда следните
възражения:
1. Възражение с вх. № 26938/08.03.2024 г. от кредитора „А.А.“ ЕООД с ЕИК ****
срещу включване на вземането му в размер на 4 116 лева в списъка на неприетите вземания.
Твърди, че вземането му следва да се включи в списъка с приети вземания, тъй като то е за
действително платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително
дело № 20208580400470 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, образувано за
принудително събиране на сумите по Изпълнителен лист, издаден на 24.01.2020 г. по гр.д.
№ 2113/2020 г. по описа на СРС. Твърди, че адвокатското възнаграждение е платено от него
на наетия адвокат, като доказателства за това били представени с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 10.03.2020 г. Представя Фактура № 42/13.02.2020 г. и платежно
нареждане от 28.02.2020 г.
Със становище от 23.04.2024 г. временният синдик Е. Г. Т. счита възражението за
основателно, тъй като длъжникът отговаря за реално извършени от кредитора разноски по
изпълнението на основание чл. 79, ал.1 ГПК, плащането на които е доказано с
представените с възражението фактура и платежно нареждане. От писмените доказателства
се установявало, че за събирането на присъдени в полза на кредитора по издадения
изпълнителен лист суми е заплатено от него адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на изпълнително производство срещу „Е.А.Т.“ ЕАД. Поради това възражението
следва да бъде уважено, като от Списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.
685 ТЗ се изключи вземане на „А.А.“ ЕООД в размер на 4 116 лева за платено адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело срещу длъжника „Е.А.Т.“
ЕАД за събиране на парични вземания по Изпълнителен лист от 24.01.2020 г., издаден по
гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СРС, за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20208580400470 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, и същото се включи в
Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 ТЗ вземания.
1
2. Възражение с вх. № 27377/08.03.2024 г. от кредитора Предприятие за производство
и продажба на кофражни системи и скелета „П.-К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление Република Сърбия, гр. Белград, Шимановци, ул. **** ЕИК ****, срещу
включването в списъка на неприетите вземания на вземането му в размер на 14 000 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20238440400777 по описа на ЧСИ С.н Я., рег. № 844 на КЧСИ и на вземането му за сумата
от 23 258.76 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.02.2024 г. по изпълнително
дело № 20238440400777 по описа на ЧСИ С.н Я., рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че тези
вземания следва да бъдат приети и включени в списъка на приетите вземания, тъй като са
доказани с официален удостоверителен документ – Удостоверение изх. № 4344/23.01.2024
г., издадено от ЧСИ С.н Я., както и с представените с възражението договор за правна
помощ, пълномощно и извлечение от банковата сметка на адвоката.
Със становище от 23.04.2024 г. временният синдик Е. Г. Т. счита възражението за
основателно, тъй като от приложените доказателства се установяват реално извършени от
кредитора разноски по изпълнението за събирането на присъдени в полза на кредитора
вземания въз основа на влязло в сила Решение № 1445/16.12.2022 г. по описа на СГС,
изпълнителен лист № 50/09.02.2023 г. и изпълнителен лист № 80/08.03.2023 г. по т.д. №
796/2022 г. по описа на СГС, за които длъжникът отговаря на основание чл. 79, ал.1 ГПК.
3. Възражение с вх. № 27947/11.03.2024 г. от кредитора „МЦ-Б.“ ЕООД с ЕИК
**** срещу включването в списъка на неприетите вземания на вземането му в размер на 14
000 лева, представляващо направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в
производството по несъС.телност на длъжника. Твърди, че вземането му следва да се
включи в списъка с приети вземания, тъй като е установено с Определение № 448/05.02.2024
г. по наС.щото дело, постановено в производство по чл. 248 ГПК за допълване на решението
по чл. 630, ал.1 ТЗ.
Със становище от 23.04.2024 г. временният синдик Е. Г. Т. счита възражението за
основателно с оглед постановеното след подаване на молбата за предявяване на вземането
Определение № 448/05.02.2024 г., с което в производство по чл. 248 ГПК съдът е осъдил
длъжника да заплати на „МЦ-Б.“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 14 000 лв. Поради това счита, че вземането следва да се изключи от списъка на
неприетите вземания и да се включи в списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 ТЗ
вземания на кредитори на „Е.А.Т.“ ЕАД.
4. Възражение с вх. № 29330/13.03.2024 г. от кредитора Търговско дружество за
производство, търговия и услуги „П.“ ООД, регистрирано в Република Сърбия, гр. Враня,
ул. ****, ЕИК ****, срещу включването в списъка на неприетите вземания на вземанията
му в размер на 2 510 705 динара за неплатена цена на доставена стока, ведно със законната
лихва за забава върху сумата от 441 590 динара, считано от 10.08.2018 г. до окончателното
плащане, сумата от 529 320 динара, считано от 24.08.2018 г., сумата от 449 960 динара,
считано от 22.09.2018г., сумата от 784 085 динара, считано от 25.10.2018 г. и сумата от
305 750 динара, считано от 05.11.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
193 276.05 динара разноски по делото, присъдени с влязло в сила на 07.10.2021 г. и
подлежащо на изпълнение на 15.11.2021 г. решение изх. № 12.П-1032/2019 от 05.12.2019 г.,
постановено от Търговския съд гр. Белград, Република Сърбия, както и на вземанията му за
сумата от 318 260 динара главница, ведно със законната лихва за забава от 21.12.2018 г. до
деня на плащането и за сумата от 60 787 динара разноски по делото, присъдени с влязло в
сила на 17.05.2021 г. и подлежащо на изпълнение на 02.07.2021 г. решение изх. № 5.П
539/2020 от 19.10.2020 г., постановено от Търговския съд в гр. Белград, Република Сърбия.
Кредиторът поддържа, че вземането му следва да бъде включено в списъка на приетите
вземания, като към момента е висящо търговско дело № 1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20
състав, образувано по искове с правно основание чл. 119, вр. чл. 117 КМЧП за признаване и
допускане изпълнението на територията на Република България на двете съдебни решения
на Търговския съд в Белград, Република Сърбия - влязло в сила на 07.10.2021 г. и
подлежащо на изпълнение на 15.11.2021 г. решение изх. № 12.П-1032/2019 от 05.12.2019 г.,
2
постановено от Търговския съд гр. Белград, Република Сърбия и влязло в сила на 17.05.2021
г. и подлежащо на изпълнение на 02.07.2021 г. решение изх. № 5.П 539/2020 от 19.10.2020
г., постановено от Търговския съд в гр. Белград, Република Сърбия.
Възразилият кредитор по съображения за преюдициалност на спора по т.д. №
1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20 състав е направил искане за спиране на производството
по възражението му на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на посоченото дело
с влязъл в сила акт.
Със становище от 23.04.2024 г. временният синдик Е. Г. Т. счита възражението за
неоснователно, като излага съображения за липса на предпоставките двете решения на съда
в Белград да бъдат признати и допуснати до изпълнение на територията на Република
България. В условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме претенцията на
възразилия кредитор за основателна и поставена в зависимост от приключване на
производството по екзекватура, временният синдик счита, че вземанията следва да се
изключат от списъка на неприетите вземания и да се включат в списъка на приетите
предявени вземания в срока по чл. 685 ТЗ по реда на чл. 725 ТЗ – под условие, че решенията
на чуждестранния съд бъдат признати в производството по чл. 119, ал.1 КМЧП по т.д. №
1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20 състав.
Изразява и становище за неоснователност на искането за спиране по съображения,
че производството по чл. 692 ТЗ не е исково и за него са неприложими правилата по чл. 229
ГПК, а кредиторът и длъжникът разполагат с правната възможност да използват този
процесуален способ в рамките на исково производство, заведено на основание чл. 694 ТЗ.
5. Възражение с вх. № 30989/18.03.2024 г. от кредитора НАП срещу приетите
предявени вземания на кредитора „Д.С.Е.М.“ АД с искане да се изключат от обезпеченията,
даващи право на привилегировано удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ на вземанията
следните договори за особени залози: Договор за особен залог върху вземане № 5/17.05.2013
г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799; Договор за особен залог върху движими
вещи № 2/31.03.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2021021700391; Договор за особен
залог върху вземане № 6/24.10.2018 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2018112201882,
подновен с вписване № 20230816115337; Договор за особен залог върху вземане №
1/24.11.2014 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2014112601918; Договор за особен залог върху
вземане № 1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700335; Договор за особен
залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2015040701735;
Договор за особен залог върху вземане № 2/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2017072700367; Договор за особен залог върху регистрирани търговски марки №
1/20.12.2019 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2020102801763 и Договор за особен залог
върху вземане № 1/14.06.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2016061501468.
Твърди, че в ЦРОЗ по партидата на длъжника не е вписано прехвърлянето на
вземанията на заложния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД в полза на „Д.С.Е.М.“ АД по
посочените 9 договора за особен залог.
На самоС.телно основание за част от тях – по Договор за особен залог върху
вземане № 5/17.05.2013 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799, Договор за особен
залог върху вземане № 1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700335,
Договор за особен залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в ЦРОЗ с вписване
№ 2015040701735, Договор за особен залог върху вземане № 2/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ
с вписване № 2017072700367 и Договор за особен залог върху вземане № 1/14.06.2016 г.,
вписан в ЦРОЗ с вписване № 2016061501468 не е извършено подновяване на вписванията,
поради което посочените договори за особен залог следва да бъдат изключени от кръга на
обезпеченията, даващи право на привилегировано удовлетворяване на вземанията на
кредитора по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Оспореният кредитор „Д.С.Е.М.“ АД със становище от 21.03.2024 г. оспорва
възражението. Поддържа, че същото е недопустимо като подадено след изтичане на срока
по чл. 690, ал.1 ТЗ, а по същество – неоснователно.
3
Със становище от 23.04.2024 г. временният синдик Е. Г. Т. счита възражението
срещу посочените приети обезпечения, вписани в списъка на приетите предявени вземания
на кредитора „Д.С.Е.М.“ АД, за неоснователно. Сочи, че към датата, на която са учредени
особените залози в полза на цедента „УниКредит Булбанк“ АД по Договор за особен залог
върху вземания № 5/17.05.2013 г., Договор за особен залог върху вземания № 1/24.11.2014
г., Договор за особен залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г. и Договор за особен
залог върху наС.щи и бъдещи вземания № 1/14.05.2016 г., изискването за вписване в ЦРОЗ
има единствено оповестително-защитно действие и едва с изменението на ЗОЗ ДВ бр.
105/30.12.2016 г. се придава конститутивно действие на вписването, като §49 от ПЗР на
ЗИДЗОЗ урежда заварените правоотношения, като посочва, че вписаните до 29.12.2016 г.
залози запазват действието си. Излага съображения и че неподновяването в срока по чл. 30
ЗОЗ на вписан залог не води като последица до погасяване на заложното право, тъй като то
може да бъде реализирано по реда на ГПК или, ако кредиторът го е заявил в производството
по несъС.телност, принудителното изпълнение да бъде осъществено в рамките на
несъС.телността, съгласно чл. 16 ЗОЗ. Поддържа, че същото е относимо и към
неподновените вписвания по Договор за особен залог върху наС.щи и бъдещи вземания №
7/17.07.2017 г. и Договор за особен залог върху наС.щи и бъдещи вземания № 2/17.07.2017
г., като и по отношение на тях неподновяването в срока на чл. 30 ЗОЗ не води като
последица до погасяване на заложното право, а остава възможността кредиторът да извърши
ново вписване, като залогът ще има ред от новото вписване. По отношение невписаната
цесия счита, че соченото действие на вписването на прехвърлянето на обезпеченото
вземане на основание чл. 26, ал.2 ЗОЗ е спямо залога, а не спрямо заложните права на
цесионера, доколкото на основание чл. 99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, като
вписването на договора за цесия в регистъра на особените залози няма конститутивно, а
само оповестително действие.
Съдът намира, че следва да се произнесе с едно определение по всички
възражения, които са и разгледани в откритото съдебно заседание, проведено на 17.05.2024
г.
Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените
възражения, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1. По Възражение с вх. № 26938/08.03.2024 г. от кредитора „А.А.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите
предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са обявени в търговския регистър на
07.03.2024 г., а възражението е подадено чрез ССЕВ в същия ден – на 07.03.2024 г., т.е. в
законоустановения в чл. 690, ал.1 ТЗ 7-дневен срок.
Кредиторът „А.А.“ ЕООД възразява срещу включването в списъка на неприетите
предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ вземания на вземане в размер на 4 116 лв. за
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Синдикът е на становище за основателност на възражението.
Съдът намира възражението за основателно.
С молба за предявяване на вземания от 26.01.2024 г. „А.А.“ ЕООД е предявило по
пункт 2 вземания за разноски, включително платено адвокатско възнаграждение в размер на
4 116 лв. за принудителното събиране на сумите по Изпълнителен лист, издаден на
24.01.2020 г. по гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СРС.
С възражението по чл. 690 ТЗ кредиторът е уточнил, че адвокатското
4
възнаграждение е платено на наетия адвокат във връзка с образуването и воденето на
изпълнително дело № 20208580400470 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ,
образувано за принудително събиране на сумите по Изпълнителен лист, издаден на
24.01.2020 г. по гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СРС. За доказване на вземането молителят
е представил Фактура № 42/13.02.2020 г., видно от която адв. В. С. му е начислила за
образуване и водене на изпълнително производство срещу длъжника сумата от 4 116 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС, платено на 28.02.2020 г., видно от представеното
платежно нареждане от 28.02.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че претендираното от „А.А.“ ЕООД вземане за
сумата 4 116 лв. платено адвокатско възнаграждение за принудително събиране на сумите
по Изпълнителен лист, издаден на 24.01.2020 г. по гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СРС
следва да се изключи от списъка на неприетите вземания и да се включи в списъка на
приети вземания. От писмените доказателства се установява, че за събирането на присъдени
в полза на кредитора по издадения изпълнителен лист суми е заплатено от него адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително производство срещу „Е.А.Т.“ ЕАД.
Съгласно чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
посочените в разпоредбата случаи, между които не е наС.щият.
2. По Възражение с вх. № 27377/08.03.2024 г. от кредитора Предприятие за
производство и продажба на кофражни системи и скелета „П.-К.“ ООД, със седалище и
адрес на управление Република Сърбия, гр. Белград, Шимановци, ул. **** ЕИК ****:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите
предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са обявени в търговския регистър на
07.03.2024 г., а възражението е подадено на 08.03.2024 г., т.е. в законоустановения в чл. 690,
ал.1 ТЗ 7-дневен срок.
С възражението кредиторът възразява срещу включване в списъка на неприетите
вземания на вземанията му за разноски, направени по изпълнително дело № 20238440400777
по описа на ЧСИ С.н Я., рег. № 844 на КЧСИ за сумата от 14 000 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата от 23 258.76 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
Временният синдик е на становище за основателност на възражението.
Съдът намира възражението за частично основателно.
С молбата за предявяване на вземания от 29.01.2024 г. кредиторът е предявил по
т.4 и т.5 посочените вземания, като е представил и Удостоверение изх. № 4344/23.01.2024 г.,
издадено от ЧСИ С.н Я., видно от което по образуваното въз основа на издаден в полза на
„П.-К.“ ООД изпълнителен лист от 08.03.2023 г. на основание решение по т.д. № 796/2022 г.
по описа на СГС изпълнително дело № 20238440400777 длъжникът „Е.А.Т.“ ЕАД има
задължения за главница, законна лихва и разноски, между които и 14 000 лв. адвокатско
възнаграждение и 23 258.76 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С възражението си кредиторът е представил договор за правна помощ,
пълномощно и извлечение от банковата сметка на адвоката, видно от които на 22.02.2023 г.
е заплатил уговореното за предоставянето на правна помощ за образуване и водене на
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че претендираното от „П.-К.“ ООД вземане за
сумата 14 000 лв. платено адвокатско възнаграждение за принудително събиране на
задълженията на длъжника по образуваното въз основа на издаден в полза на „П.-К.“ ООД
изпълнителен лист от 08.03.2023 г. на основание решение по т.д. № 796/2022 г. по описа на
СГС изпълнително дело № 20238440400777 следва да се изключи от списъка на неприетите
вземания и да се включи в списъка на приети вземания. От писмените доказателства се
установява, че за събирането на присъдени в полза на кредитора по издадения изпълнителен
лист суми е заплатено от него адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнително производство срещу „Е.А.Т.“ ЕАД. Съгласно чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по
5
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в разпоредбата случаи, между
които не е наС.щият.
Възражението по отношение на включването на вземане в размер на 23 258.76
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ в списъка на неприетите вземания съдът намира за
неоснователно. Като доказателство за наличието на такова вземане кредиторът е представил
цитираното по-горе Удостоверение изх. № 4344/23.01.2024 г., издадено от ЧСИ С.н Я. по
изпълнително дело № 20238440400777. В него, обаче, не е конкретизирано какво включва
сумата от 23 258.76 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, на какво основание и във връзка с
какви действия са начислени, нито са приложени доказателства, удостоверяващи
извършването им от страна на взискателя „П.-К.“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от
ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът им и видът на разноските по изпълнението
се определят с тарифа на МС по предложение на Министъра на правосъдието, след
съгласуване с камарата. Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни
възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по
изпълнението и не се дължат от длъжника. При тази правна рамка, няма наведени от
кредитора твърдения и представени доказателства по кой ред, предвиден в специалния
закон и тарифата са определени т. нар. такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело
№ 20238440400777 и в какво се изразяват те, както и доказателства, че тези такси
действително са били платени като разноски от кредитора – взискател по изпълнителното
дело. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка
в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител,
единият от които се връчва на задълженото лице, а според ал. 2 в сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. В случая екземпляр от такава сметка,
вкл. друг документ, който да удостоверява извършването на разноски от „П.-К.“ ООД,
представляващи платени такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20238440400777 по описа на ЧСИ Я., не са ангажирани.
При тези съображения възражението на кредитора „П.-К.“ ООД в частта му срещу
включването на вземане в размер на 23 258.76 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ в списъка
на неприетите вземания следва да се остави без уважение.
3. По Възражение с вх. № 27947/11.03.2024 г. от кредитора „МЦ-Б.“ ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите
предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са обявени в търговския регистър на
07.03.2024 г., а възражението е подадено на 11.03.2024 г., т.е. в законоустановения в чл. 690,
ал.1 ТЗ 7-дневен срок.
Кредиторът възразява срещу включването в списъка на неприетите вземания на
вземането му в размер на 14 000 лева, представляващо направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение в производството по молбата му по чл. 625 ТЗ за откриване
производство по несъС.телност на длъжника „Е.А.Т.“ ЕАД.
Временният синдик е на становище за основателност на възражението.
Съдът намира възражението за основателно.
Вземането е предявено с молба от 02.02.2024 г. по т.5. Синдикът е включил
вземането в списъка на неприетите предявени вземания с мотиви, че няма ангажирани
доказателства за плащане на договореното възнаграждение.
Видно от Определение № 448/05.02.2024 г., постановено по т.д. № 902/2023 г. по
описа на СГС, съдът е изменил постановеното по молбата на този кредитор по чл. 625 ТЗ
решение по чл. 630, ал.1 ТЗ, като е осъдил длъжника „Е.А.Т.“ ЕАД да заплати на „МЦ-Б.“
ЕООД на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 14 000 лв. С оглед на това възражението следва да бъде
6
уважено, като вземането се изключи от списъка на неприетите предявени вземания и се
включи в списъка на приетите предявени вземания.
4. По Възражение с вх. № 29330/13.03.2024 г. от кредитора Търговско
дружество за производство, търговия и услуги „П.“ ООД, регистрирано в Република
Сърбия, гр. Враня, ул. ****, ЕИК ****:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите
предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са обявени в търговския регистър на
07.03.2024 г., а възражението е подадено на 13.03.2024 г., т.е. в законоустановения в чл. 690,
ал.1 ТЗ 7-дневен срок.
Кредиторът възразява срещу включването в списъка на неприетите вземания на
вземанията му в размер на 2 510 705 динара за неплатена цена на доставена стока, ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 441 590 динара, считано от 10.08.2018 г. до
окончателното плащане, сумата от 529 320 динара, считано от 24.08.2018 г., сумата от
449 960 динара, считано от 22.09.2018г., сумата от 784 085 динара, считано от 25.10.2018 г. и
сумата от 305 750 динара, считано от 05.11.2018 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 193 276.05 динара разноски по делото, присъдени с влязло в сила на 07.10.2021 г.
и подлежащо на изпълнение на 15.11.2021 г. решение изх. № 12.П-1032/2019 от 05.12.2019
г., постановено от Търговския съд гр. Белград, Република Сърбия, както и на вземанията му
за сумата от 318 260 динара главница, ведно със законната лихва за забава от 21.12.2018 г.
до деня на плащането и за сумата от 60 787 динара разноски по делото, присъдени с влязло
в сила на 17.05.2021 г. и подлежащо на изпълнение на 02.07.2021 г. решение изх. № 5.П
539/2020 от 19.10.2020 г., постановено от Търговския съд в гр. Белград, Република Сърбия
Временният синдик е на становище за неоснователност на възражението,
евентуално – за включване на вземанията в списъка на приетите предявени вземания под
отлагателно условие.
Вземанията са предявени с молба от 22.01.2024 г. Синдикът е включил вземанията
в списъка на неприетите предявени вземания с мотиви, че към момента е висящо търговско
дело № 1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20 състав, образувано по искове с правно
основание чл. 119, вр. чл. 117 КМЧП за признаване и допускане изпълнението на
територията на Република България на двете съдебни решения на Търговския съд в Белград,
Република Сърбия - влязло в сила на 07.10.2021 г. и подлежащо на изпълнение на 15.11.2021
г. решение изх. № 12.П-1032/2019 от 05.12.2019 г., постановено от Търговския съд гр.
Белград, Република Сърбия и влязло в сила на 17.05.2021 г. и подлежащо на изпълнение на
02.07.2021 г. решение изх. № 5.П 539/2020 от 19.10.2020 г., постановено от Търговския съд в
гр. Белград, Република Сърбия. Изложени са и съображения за липса на предпоставките за
признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на решенията
на чуждестранния съд.
При извършена от съда служебна справка в ЕИ система на СГС се установява, че
търговско дело № 1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20 състав не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт.
Искането на кредитора „П.“ ООД за спиране на производството по възражението
му с правно основание чл. 690 ТЗ до приключване на производството по екзекватура по
търговско дело № 1559/2023 г. по описа на СГС, VI-20 състав е неоснователно.
Производството по чл. 692, ал.3 ТЗ по разглеждане на възраженията срещу списъците на
приетите и неприети вземания е част от производството по предявяване на вземанията и не
притежава белезите на класическо исково производство, защото не е насочено към
разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията
на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. Поради това правилата
по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК са неприложими в това производство. На спиране ще подлежи
евентуално инициираното производство по чл. 694 ТЗ.
Съдът намира възражението за неоснователно. С молбата за предявяване на
вземанията, както и с възражението по чл. 690 ТЗ от кредитора „П.“ ООД не са представени
7
доказателства относно възникването и размера на вземанията за главница и лихви за
доставени стоки въз основа на твърдения устен договор за покупко-продажба. Предявените
вземания се основават единствено на представените две решения на търговския съд в
Белград. Когато, обаче, тези решения ще бъдат изпълнявани на територията на Република
България, независимо дали в индивидуално или в универсално принудително изпълнение,
те следва да бъдат допуснати до изпълнение по реда на чл. 119 КМЧП в нарочно исково
производство. Такова производство е инициирано от кредитора, но не е приключило към
наС.щия момент. Доколкото производството по несъС.телност е производство по
универсално принудително изпълнение, то за да бъде зачетена изпълнителната сила на
решенията на Търговския съд в Белград, Република Сърбия и същите да бъдат приети за
изпълнение в това производство, то най-напред следва да е проведено производството за
допускане до изпълнение по реда на КМЧП и тъй като същото е исково производство, не е
възможно такова да бъде проведено инцидентно в производството по чл. 692 ТЗ.
С оглед на това представените решения нямат обвързваща наС.щия съд
установителна и изпълнителна сила, поради което установените с тях вземания не могат да
бъдат приети за изпълнение в производството по несъС.телност преди да е приключило
производството по признаването и допускането им до изпълнение на територията на
Република България.
В случая хипотезата на чл. 725 ТЗ е неприложима, тъй като не е заявено вземане под
отлагателно условие по смисъла на чл. 725, ал. 1 ТЗ - не се касае до предвидено от страните
условие, след сбъдването на което сключен между тях договор да прояви действие по
смисъла на чл. 25 ЗЗД, нито до условие, сбъдването на което ще направи иначе
възникналото и установено вземане на кредитора изискуемо и по тази причина изпълняемо
по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ. Не се касае и до публични вземания по смисъла на чл. 164, ал.5
ДОПК.
5. По Възражение с вх. № 30989/18.03.2024 г. от кредитора НАП:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на приетите и неприетите предявени
вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са обявени в търговския регистър на 07.03.2024 г., а
възражението е подадено на 14.03.2024 г. по пощата, видно от пощенското клеймо на
приложения плик, т.е. в законоустановения в чл. 690, ал.1 ТЗ 7-дневен срок.
Кредиторът НАП възразява срещу приетите обезпечения на вземанията на кредитора
„Д.С.Е.М.“ АД, включени в списъка на приетите предявени вземания по т.7 с искане да се
изключат от обезпеченията, даващи право на привилегировано удовлетворяване по чл. 722,
ал.1, т.1 ТЗ на вземанията следните договори за особени залози: Договор за особен залог
върху вземане № 5/17.05.2013 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799; Договор за
особен залог върху движими вещи № 2/31.03.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2021021700391; Договор за особен залог върху вземане № 6/24.10.2018 г., вписан в ЦРОЗ с
вписване № 2018112201882, подновен с вписване № 20230816115337; Договор за особен
залог върху вземане № 1/24.11.2014 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2014112601918;
Договор за особен залог върху вземане № 1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2017072700335; Договор за особен залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в
ЦРОЗ с вписване № 2015040701735; Договор за особен залог върху вземане № 2/17.07.2017
г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700367; Договор за особен залог върху
регистрирани търговски марки № 1/20.12.2019 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2020102801763 и Договор за особен залог върху вземане № 1/14.06.2016 г., вписан в ЦРОЗ с
вписване № 2016061501468, поради това, че в ЦРОЗ по партидата на „Е.А.Т.“ ЕАД не е
вписан договорът за цесия от 11.12.2023 г., по силата на който кредиторът „Д.С.Е.М.“ АД е
придобил включените в списъка вземания, и на самоС.телно основание поради
неподновяване на вписването на Договор за особен залог върху вземане № 5/17.05.2013 г.,
вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799, Договор за особен залог върху вземане №
1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700335, Договор за особен залог върху
движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2015040701735, Договор за
особен залог върху вземане № 2/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700367
8
и Договор за особен залог върху вземане № 1/14.06.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2016061501468.
По отношение невписването на прехвърлянето на вземанията с договор за
цесия:
Съобразно общата разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЗД, заложното право следва
обезпеченото вземане при неговото прехвърляне. На тази разпоредба съответства и нормата
на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, с която е въведено правилото, че при прехвърляне на едно вземане то
преминава върху новия кредитор с обезпеченията, ако не е уговорено противното. С оглед
на тези разпоредби се налага изводът, че заложното право по своя характер е акцесорно
спрямо обезпеченото вземане, което има характер на главно, поради което и неговата съдба
следва тази на главното вземане, включително при промяна на титуляра на главното вземане
по силата на договор за цесия, с който се променя и субектът, който е титуляр на заложното
право и има характер на заложен кредитор. В Закона за особените залози няма разпоредба,
която да дерогира приложението на тези общи правила. В него единствено е предвидена
норма - чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ, която поставя допълнително условие, за да може промяната на
титуляра на заложното право да бъде противопоставено на трети лица, придобили права
върху имуществото, което е предмет на особения залог и то е прехвърлянето на
обезпеченото вземане да бъде вписано в съответния регистър. Поради изложеното съдът
намира, че невписването на договора за цесия от 11.12.2023 г. в съответния регистър не се
отразява на заложното право, придобито от цесионера наред с главното, и то не е погасено.
По отношение на възражението за неподновяване на вписванията по
горецитираните 5 договора за особен залог:
Известно е, че до измененията на ЗОЗ, ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от
30.12.2016 г., вписването на особения залог в ЦРОЗ има единствено оповестително-защитно
действие, а след изменението на чл. 2, ал.1 от ЗОЗ, учредяването на залога се осъществява
чрез вписване в ЦРОЗ или в предвидения друг регистър, т.е. вписването има конститутивно
действие. Както се приема в практиката на ВКС, обективирана напр. в решение №
35/27.02.2023 г. по т. д. № 712/2020 г. на ВКС, 1, т. о., решение № 60047/08.09.2021 г. на
ВКС, 1, т. о. по т. д. № 182/2020 г. и др., "неблагоприятни последици от неподновяване на
вписването в петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и преди, и след датата 30.12.2016 г., на
която влиза в сила ЗИДЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., се свързва единствено с бездействието на
кредитора да охрани в пълен обем правата си по залога, за да може успешно да ги реализира
принудително и при конкуренция с друг кредитор, вписал залог върху същото имущество,
но не води до погасяване на заложното му право". Следователно невписването на
подновяване на залога в срока не води до погасяване на заложното право, противно на
твърденията на жалбоподателя НАП. След като самото заложно право не е погасено, то е
прехвърлено чрез договора за цесия, а цесионерът има право да впише наново по реда на чл.
30, ал. 3 от ЗОЗ особения залог. Изсрочването на първоначалното вписване на договор за
особен залог не влияе върху съществуването на заложното право, както изсрочването на
ипотеката не рефлектира върху съществуването на ипотечното право. Нито в редакцията на
ЗОЗ преди изменението от 2016 г., нито след това се съдържат разпоредби в обратен смисъл,
тъй като заложното право поради акцесорния си характер се погасява с погасяване на
обезпеченото вземане, също и в хипотезата на чл. 7 и чл. 8 ЗОЗ, както и след изменението от
2016 г., при даване на съгласие за заличаване на особения залог от заложния кредитор /може
да бъде приравнено на отказ от заложно право/ и т. н.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни доводите на кредитора
НАП, поради което възражението му следва да бъде оставено без уважение.
По останалите включени в списъка с приети от синдика вземания, предявени от
кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, срещу които не са постъпили
възражения, съдът следва да ги одобри във вида, в който са изготвени и приети от синдика.
Налице са предпоставките на чл.674, ал.2 от ТЗ, като следва да бъде постановено
свикване на събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677, ал.1, т.8 от ТЗ и за избор на
9
поС.нен синдик и определяне на поС.нното му възнаграждение. Събранието на кредиторите
следва да бъде насрочено в кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на
поканата в търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно
чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ и графика на заседанията на състава.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по Възражение с вх. № 26938/08.03.2024 г. от кредитора „А.А.“ ЕООД с
ЕИК **** срещу списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 07.03.2024 г., като ИЗКЛЮЧВА вземането на
„А.А.“ ЕООД с ЕИК **** от списъка с неприети вземания и включва същото в списъка с
приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както следва: сумата 4 116 лв.
платено адвокатско възнаграждение за принудително събиране на сумите по Изпълнителен
лист, издаден на 24.01.2020 г. по гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СРС, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по Възражение с вх. № 27377/08.03.2024 г. от кредитора Предприятие за
производство и продажба на кофражни системи и скелета „П.-К.“ ООД, със седалище и
адрес на управление Република Сърбия, гр. Белград, Шимановци, ул. **** ЕИК **** срещу
списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 07.03.2024 г., като ИЗКЛЮЧВА вземането на Предприятие за
производство и продажба на кофражни системи и скелета „П.-К.“ ООД от списъка с
неприети вземания и включва същото в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, както следва: сумата от 14 000 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по изпълнително дело № 20238440400777 по описа на ЧСИ С.н
Я., рег. № 844 на КЧСИ, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. № 27377/08.03.2024 г. от кредитора
Предприятие за производство и продажба на кофражни системи и скелета „П.-К.“ ООД в
останалата му част – за изключване от списъка на неприетите вземания и включване в
списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 07.03.2024 г. на вземане за сумата от 23 258.76 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело № 20238440400777 по описа на ЧСИ С.н Я., рег. №
844 на КЧСИ.
ИЗМЕНЯ по Възражение с вх. № 27947/11.03.2024 г. от кредитора „МЦ-Б.“ ЕООД
срещу списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 07.03.2024 г., като ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите вземания
и включва в списъка на приети вземания вземането на „МЦ-Б.“ ЕООД за сумата от 14 000
лева, представляващо направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в
производството по молбата му по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъС.телност на
длъжника „Е.А.Т.“ ЕАД, с поредност по чл. 722, ал. 1, т.12 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. № 29330/13.03.2024 г. от кредитора
Търговско дружество за производство, търговия и услуги „П.“ ООД, регистрирано в
Република Сърбия, гр. Враня, ул. ****, ЕИК **** срещу включване на предявените от него
в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ вземания в списъка на неприетите вземания на кредиторите,
обявен в търговския регистър на 07.03.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. № 30989/18.03.2024 г. от кредитора
НАП срещу включените в списъка на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока
по чл. 685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 07.03.2024 г., обезпечения на
вземанията на кредитора „Д.С.Е.М.“ АД по т.7 с искане да се изключат от обезпеченията,
даващи право на привилегировано удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ на вземанията
следните договори за особени залози: Договор за особен залог върху вземане № 5/17.05.2013
10
г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799; Договор за особен залог върху движими
вещи № 2/31.03.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2021021700391; Договор за особен
залог върху вземане № 6/24.10.2018 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2018112201882,
подновен с вписване № 20230816115337; Договор за особен залог върху вземане №
1/24.11.2014 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2014112601918; Договор за особен залог върху
вземане № 1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700335; Договор за особен
залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2015040701735;
Договор за особен залог върху вземане № 2/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване №
2017072700367; Договор за особен залог върху регистрирани търговски марки №
1/20.12.2019 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2020102801763 и Договор за особен залог
върху вземане № 1/14.06.2016 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2016061501468, поради това,
че в ЦРОЗ по партидата на „Е.А.Т.“ ЕАД не е вписан договорът за цесия от 11.12.2023 г., по
силата на който кредиторът „Д.С.Е.М.“ АД е придобил включените в списъка вземания, и на
самоС.телно основание поради неподновяване на вписването на Договор за особен залог
върху вземане № 5/17.05.2013 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2013052202799, Договор за
особен залог върху вземане № 1/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ с вписване № 2017072700335,
Договор за особен залог върху движими вещи № 1/27.03.2015 г., вписан в ЦРОЗ с вписване
№ 2015040701735, Договор за особен залог върху вземане № 2/17.07.2017 г., вписан в ЦРОЗ
с вписване № 2017072700367 и Договор за особен залог върху вземане № 1/14.06.2016 г.,
вписан в ЦРОЗ с вписване № 2016061501468.
ОДОБРЯВА, с отчитане на горните промени, списъците на приетите и неприетите
вземания на кредиторите на „Е.А.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ и обявени в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 07.03.2024 г.
СВИКВА на основание чл.674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Е.А.Т.“
ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, база „Горубляне“,
на 21.06.2024 г. – 15.00 часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “Витоша” №2, в
заседателната зала на VІ-25 състав, с дневен ред по чл.677, ал.1, т.8 от ТЗ:
1. определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на
обособени части или на отделни имуществени права;
2. определяне метода и условията на оценка на имуществото;
3. избор на оценители и определяне на възнаграждението им;
4. избор на поС.нен синдик и определяне на поС.нното му възнаграждение.
Поканата за събранието на кредиторите да се обяви в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за обявяване на основание чл. 692, ал. 5 и чл. 675, ал.2 от ТЗ.
Препис от определението да се връчи на синдика.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11