№ 300
гр. Разград, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101133 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.21 и
чл.27 от СК.
Депозирана е искова молба от Р. В. П., с която е предявен иск срещу П. М. П.
за делба на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ , рама
с № WAUZZZ4F16N079767 пра равни права. Сочи, че ищеца и ответника са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по бр.д.№1309/2018 г. по
описа на Районен съд – Разград, че автомобилът е придобит по време на
брака, че същият се ползва изключително от ответника и че двамата не са
успели да уредят отношенията си по повод на тази вещ.
С решение №34 от 16.01.2024 г., влязло в сила на 06.02.2024 г. съдът е
допуснал до делба лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ
, рама с № WAUZZZ4F16N079767, цвят черен между Р. В. П. и П. М. П. при
равни права.
Със същото решение е постановил до окончателното извършване на делбата
лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ, рама с №
WAUZZZ4F16N079767, цвят черен да се ползва от Р. В. П., за което същата
да заплаща на другия съделител по 65 лв. ежемесечно, считано от датата на
влизане в сила на решението за допускане на делбата до приключването на
делбеното производство с влязло в сила решение за ползването на следния
лек автомобил: лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ ,
рама с № WAUZZZ4F16N079767, цвят черен.
Във втората фаза на делбата ищцата Р. В. П. е предявила срещу ответника П.
М. П. претенция по сметки за заплащане на сумата 3 875 лв., увеличена в
следващото о.с.з. на 5 900 лв. обезщетение за ползване на процесния
автомобил за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г. , както и за сумата 150 лв.,
платени от нея за сервизен оглед на лекия автомобил при предаването му
чрез ЧСИ. Сочи, че е изпратила покана до ответника за заплащане на
ползването, считано от 01.07.2018 г., както и че ответникът не е предал
1
автомобилът доброволно след влизане в сила на съдебното решение, с което е
постановена мярката по чл.344, ал.2 от ГПК; че след получената покана през
2018 г. ответникът я поканил да ползва автомобила, без да ограничава
неговите права, че след горепосочената дата автомобилът се е намирал в
гараж, собственост на ответника, който се заключвал и тя нямала достъп до
автомобила, до ключ за същия, както и до документите, необходими за
ползването му /малък талон и полица за застраховка «ГО».
Ответникът счита така предявените претенции по сметки за неоснователни.
Счита, че разходите от 150 лв. са направени по искане на ищцата, като
твърди, че той не е създал пречки на ищцата за предаване на автомобила.
Признава, че е получил поканата за заплащане на обезщетение на 11.03.2019
г. Твърди, че е поканил ищцата да ползва автомобила, но тя не го е направила.
В срока по чл.346 от ГПК ответникът също е предявил претенции по сметки:
за сумата 2180 лв., представляваща сбор от сумите: 911,77 лв.,
представляваща ½ от сумата, платена като застраховка Гражданска
отговорност за периода 2018/2023 г.; 237,50 лв., представляващи половината
от цената на заплатена винетка за периода 2018-2023 г.; сумата 502,57 лв.,
представляващи половината от цената на заплатен местен данък МПС към
Община Разград за времето 2018-2023 г.; 400 лв., представляващи ½ от
сумата, платена от ответника за извършен необходим ремонт на МПС на
07.10.2023 г.; 129 лв. – ½ от сумата, платена от ответника за смяна на масла,
извършена на 08.08.2023 г. В същия срок ответникът иска и възлагане в дял
на автомобила и уравняване на дела на ищцата с пари.
Ищцата счита претенциите по сметки на ответника за неоснователни. По
отношение на претенцията за заплащане на сумите, платени за застраховка
«Гражданска отговорност», за винетни такси и за данък за 2018 г. прави
възражение за изтекла погасителна давност, а за претенцията за застраховка
«Гражданска отговорност» за времето от м.май 2017 г. до м. май 2018 г. сочи,
че страните са били в брак. Оспорва претенцията за ремонта и за смяна на
маслото, като сочи, че твърденията на ответника в тази връзка противоречат с
декларираното от него пред ЧСИ, както и с констатираното при огледа на
автомобила, направен веднага след предаването му на ищцата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства:
Бракът между съпрузите е прекратен със съдебно решение, постановено по
бр.д.№1309/2018 г., влязло в сила на 19.11.2018 г.
С писмо /л.168/, изпратено до ответника П. М. П., озаглавено отговор на
покана, ищцата Р. В. П. го е поканила да заплаща обезщетение в размер на
100 лв. за това, че той ползва изцяло лекия автомобил, с което я лишава от
възможността да ползва същия. Като дата, от която счита, че й се дължи
обезщетението е посочила 01.07.2018 г. На писмото ищцата е сложила дата
13.08.2018 г. В отговор на тази покана ответника е възразил /л.170/ и заявил,
че автомобилът се ползва и от ищцата и общите им деца, както и че не й
пречи да ползва автомобила, поради което счита, че не дължи обезщетение. В
същия документ е записана и покана до ищцата да ползва автомобила, както и
да заплаща половината от разходите за поддръжката на същия. Датата,
поставена върху това писмо от неговия автор е 20.08.2018 г.
Предвид заявеното и от двамата съделители нежелание да ползват
автомобила в о.с.з. на 18.12.2023 г. е теглено жребие, при което ищцата,
изтегли листа с надпис „ползва автомобила“.
Процесният автомобил е предаден от ответника на ищцата след образуване на
2
изпълнително дело с протокол за предаване /л.160/, съставен от ЧСИ
Г.Стоянов с рег.№912. В същия протокол е записано, че заедно с автомобила
са били предадени и малък талон, ключ за отключване и запалване, резервна
гума с джанта и полица за застраховка «Гражданска отговорност».
Представен е документ за извършен сервизен оглед от «Ес Еф Ей Ритейл –
Русе»ЕАД» /л.163 и сл./, както и платежен документ за сумата 150 лв. с ДДС,
платени за оглед /л.171/.
По делото са представени и фактура за сумата 820 лв. за ремонт и
профилактика на климатична система на Ауди А 6 с рег.№РР 1414АХ/л.173/,
фактура за сумата 215 лв. за масло за автомобил /л.174/, полица за
застраховка «Гражданска отговорност» /л.175/ от 11.07.2023 г., уведомления
за сключена такава застраховка за времето от 2017 до 2021 г. /л.178/;
квитанции за платен данък за периода 2018/2023 г. /л.179 и 180/, всички на
името на ответника.
От своя страна ищцата е представила фактура за сумата 40 лв. за годишен
технически преглед на процесния автомобил /л.206/ и фискален бон за тази
сума /207/. Представила е и удостоверение за техническа изправност на ППС
/л.208/, в което е записано, че поради констатираните технически
неизправности не се допуска ППС на Ауди А 6 с рег.№РР 1414АХ да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Приложено е и писмо
от Началник на областен отдел «Автомобилна администрация» София, в
което е записано, че за периода 01.01.2018 г. – 22.12.2023 г. няма налични
данни за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на Ауди А 6 с рег.№РР 1414АХ, а валиден технически преглед е
извършен на 22.12.2023 г.
Във връзка с обстоятелствата около ползването на процесния лек автомобил
са разпитани свидетелите Ж. Б., сестра на ищцата и Й.Х., майка на ответника.
Според показанията на първата свидетелка сестра й казала, че лекият
автомобил се е намирал в гараж, собственост на ответника, а ищцата не е
карала автомобила и не го е ползвала по никакъв начин. Самата свидетелка е
виждала автомобила в двора на имота , в който е живяло семейството и в
който ищцата живяла до 2021 г. И в показаниата си в последното о.с.з.
свидетелката потвърждава показанията си, дадени в първата фаза на делбата,
че ищцата е ползвала служебен автомобил, вкл. и по време на отпуска й по
майчинство и с този автомобил тя и семейството й са ходели на гости на
свидетелката в гр.Шумен. Свидетелката никога не е виждала ищцата да кара
семейния автомобил. Виждала е ответника да шофира този автомобил, знае,
че същият е бил управляван и от сина на бившите съпрузи. Не е била
свидетел на заявен отказ от ответника да предостави автомобила да го
шофира ищцата. Втората свидетелка съобщава, че след развода между
страните през 2018 г. двамата са продължили да обитават семейното жилище,
което представлява втори етаж от къща до 20.10.2021 г., когато ищцата
заминала за София. В двора на този имот домувал и процесния автомобил от
момента, в който съпрузите го закупили до момента, в който ищцата го взела
в гр.София. По време на брака автомобилът е бил управляван основно от
ответника, понякога от сина на страните, а от ищцата – когато са ходили на
почивки и в чужбина, като обобщава, че го е шофирала рядко. Потвърждава
казаното от другата свидетелка, че ищцата винаги е разполагала със служебен
автомобил и с това обяснява, че ищцата не е искала и не й се е налагало да
ползва семейния автомобил. Според свидетелката автомобилът е бил в
движение преди предаването му на ищцата. С него ответникът возил
3
свидетелката до магазин, а преди това ходил до София и взел дъщерята на
страните. Според преценката на свидетелката, синът й е бил акуратен по
отношение на автомобила и се е старал да го поддържа в изправност.
Според заключението на съдебната авто-техническата и оценъчна експертиза,
допуснатият до делба лек автомобил е с пазарна цена 4 300 лв. Стойността за
ползването на същия за времето 11.03.2019 – 28.02.2024 г. е 3 877 лв. На
зададените му въпроси в о.с.з. в.л. е пояснило, че е определило пазарната цена
на автомобила в изправно състояние, след което е отчел техническите
неизправности, които са отразени от сервиза. Съответно при определяне на
цената на ползването е приспаднал стойността на разходите по поддръжка на
автомобила /данък МПС, винетка, застраховка Гражданска отговорност,
технически преглед и гуми/. Уточнява, че сумата 65 лв. месечно е половината
от цената на ползването на целия автомобил.
При така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните
правни изводи:
По начина на извършване на делбата:
Процесната вещ е лек автомобил. ГПК е предвидил възможност за възлагане
на единствената допусната до делба вещ единствено и само, ако тя
представлява жилищен имот / в този смисъл е разпоредбата на чл.349 от
ГПК/. Тъй като случаят не е такъв и липсват други допуснати до делба вещи,
за да бъдат образувани дялове за двамата съделители, единственият начин да
бъде извършена делбата е автомобилът да бъде изнесен на публична продан
по реда на чл.348 от ГПК.
Съответно заявената от ответника претенция за възлагане на лекия автомобил
следва да бъде оставена без уважение.
По претенциите по сметки:
По заявените от ищцата:
По претенцията за заплащане на 5 900 лв. обезщетение за ползване на
процесния автомобил за периода 11.03.2019 г. – 29.02.2024 г., Съдът намира,
че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика,
лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по
чл.31, ал.2 от ЗС е равнозначно е на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение, респ. от този момент започва да тече срокът на общата
петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика".
Според Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Маргарита Соколова „За съсобственика,
до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за
заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение
възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави
такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.“,
съответно ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС приема, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен
от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва."
4
В настоящия случай ищцата не е заявила намерение да се възползва от
предоставената й възможност да ползва автомобила. Дори и по време на
процеса същата заяви в о.с.з., че не желае да ползва автомобила, а да
получава сума за ползването на същата. Нежеланието и на ответника да
ползва този автомобил доведе до необходимост от теглене на жребие кой ще
ползва вещта, предмет на делбата по време на процеса.
Ето защо съдът счита, че така заявената претенция за заплащане на сумата 5
900 лв. обезщетение за ползване на процесния автомобил за периода
11.03.2019 г. – 29.02.2024 г. е неоснователна и недоказана и следва да бъде
оставена без уважение.
По претенцията за заплащане на 150 лв., платени от ищцата за сервизен
оглед на лекия автомобил: Съдът счита същата за неоснователна. Ползването
на лек автомобил е свързано с разходи и именно тезиразходи е имал предвид
вещото лице, когато е определил цената на ползването на процесния
автомобил, имайки предвид, че за разлика от отдаването на автомобили под
наем от търговци, в които случаи последните осигуряват цялостната
поддръжка на автомобила и за наемателят остава само да зареди гориво, при
ползването на съсобствен автомобил тази поддръжка остава за сметка на
ползващия автомобила.
По заявените от ответника: за заплащане на сумата 2180 лв.,
представляваща сбор от сумите:
911,77 лв., представляваща ½ от сумата, платена като застраховка Гражданска
отговорност за периода 2018/2023 г.;
237,50 лв., представляващи половината от цената на заплатена винетка за
периода 2018-2023 г.;
502,57 лв., представляващи половината от цената на заплатен местен данък
МПС към Община Разград за времето 2018-2023 г.;
400 лв., представляващи ½ от сумата, платена от ответника за извършен
необходим ремонт на МПС на 07.10.2023 г.;
129 лв. – ½ от сумата, платена от ответника за смяна на масла, извършена на
08.08.2023 г.
Съдът намира така предявените претенции за неоснователни. Няма спор, че в
този период автомобилът е ползван изключително от ответника. Ето защо
така направените разноски, които са свързани с ползването на тази вещ следва
да бъдат за негова сметка.
На осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, всеки от двамата съделители дължи държавна такса в размер на 4%
върху своя дял, а именно по 86 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявената от П. М. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** претенция за възлагане в дял на лек
автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ , рама с №
WAUZZZ4F16N079767, респ. за уравняване на дела на Р. В. П., ЕГН
********** с адрес ******************************** с пари.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН лек автомобил марка „Ауди“, модел А6
с рег.№РР 1414 АХ , рама с № WAUZZZ4F16N079767
Получената при публичната продан сума да бъде разпределена по равно
5
между Р. В. П., ЕГН ********** с адрес ********************************
и П. М. П., ЕГН ********** с адрес ******************************** при
равни права
Пазарната стойност на лекия автомобил е 4300 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р. В. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** срещу П. М. П., ЕГН ********** с
адрес ******************************** за заплащане на сумата 5 900 лв.
обезщетение за ползване на процесния автомобил за периода 11.03.2019 г. –
29.02.2024 г., както и на сумата 150 лв. платени от нея за сервизен оглед на
лек автомобил марка „Ауди“, модел А6 с рег.№РР 1414 АХ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. М. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** срещу Р. В. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** за заплащане на сумата 2180 лв.,
представляваща сбор от сумите: 911,77 лв., представляваща ½ от сумата,
платена като застраховка Гражданска отговорност за периода 2018/2023 г.;
237,50 лв., представляващи половината от цената на заплатена винетка за
периода 2018-2023 г.; 502,57 лв., представляващи половината от цената на
заплатен местен данък МПС към Община Разград за времето 2018-2023 г.;
400 лв., представляващи ½ от сумата, платена от ответника за извършен
необходим ремонт на МПС на 07.10.2023 г.; 129 лв. – ½ от сумата, платена от
ответника за смяна на масла, извършена на 08.08.2023 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Разград държавна такса в размер на 86 лв. /осемдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** с адрес
******************************** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Разград
държавна такса в размер на 86 лв. /осемдесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6