Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично
заседание на първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 264 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ ; по чл.224 от КТ , чл.221,ал.1 от КТ и по
чл.86 ЗЗД върху всяка една от трите главници:
Постъпила е искова молба от: СИЛИЯ И. Д., чрез пълномощника си адвокат Х.С.Б. ***, със съдебен адрес:***, офис 6, срещу „ТЕХНОКОРОЗА"
АД с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: град Ловеч, улица
„Гурко" № 1, ет. 4, офис на Технокороза,
представлявано от ВЕСЕЛИНА
ТОМЧЕВА ТОМЧЕВА,
по която се изтъква, че Съгласно трудов договор №177/08.07.2014г., ищцата е
работила от 08.07.2014г. в „ТЕХНОКОРОЗА" АД – с. Дойренци на длъжността
„ОПЕРАТОР ПРЕСА" до 10.12.2019г. Поради неизпълнение на задължението на
работодателя й да й изплати трудовото възнаграждение за няколко месеца, на
10.12.2019г. е прекратила на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото си
правоотношение с „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, което се потвърждава от
заповед №201/10.12. 2019 г., по което е посочено да й се изплатят обезщетения по
чл.221,ал.1 и по чл.224,ал.1 КТ. Силия И.Д. твърди, че от месец септември
2019г. работодателят й е спрял да й изплаща месечното трудово възнаграждение.
Според справка изготвена от ответника на 08.01.2020г. за дължими трудови
възнаграждения, обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ
на Силия И.Д. не са й изплатени следните полагащи й
се суми, както следва:
1.За месец септември 2019г. не й е
изплатено трудово възнаграждение в размер на 275,90лв.; 2.За месец октомври
2019г. не й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 224,87лв.; 3.За
месец ноември 2019г. не й е изплатено трудово възнаграждение в размер на
236,85лв.; 4.За месец декември 2019г. не са й изплатени трудово възнаграждение,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на общо 1337,46лв. Моли да се осъди ответника, да й заплати:
1.трудови
възнаграждения за периода 01.09.2019г. до
10.12.2019г. в размер на
955,08лв. /деветстотин петдесет
и пет лева и осем стотинки/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба пред Районен съд
- Ловеч до окончателното изплащане на претендираната от нея сума
по иска.
2.на
основание чл. 221, ал. 1 от КТ, обезщетение
в размер на 560лв. /петстотин и шестдесет лева/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на
исковата молба пред Районен съд
- Ловеч до окончателното изплащане на претендираната от нея сума
по иска.
3. на основание чл.
224, ал. 1 от КТ, обещетение в размер на 560лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляващо обезщетение за неизползвания от нея платен
годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата
на завеждане на исковата молба
пред Районен съд - Ловеч до
окончателното изплащане на претендираната от нея сума
по иска.
направените разноски по делото,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131от ГПК и
в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, по който се сочи, че иска е допустим, изложените в ИМ факти не отговарят на
действителното правно положение, което води до неоснователност
на предявените искове по размер.
Действително се дължат суми в по-малък
размер. Има възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които същите
се основават. Размерите на предявените
искове са завишени и не отговарят
на действително дължимото на ищеца.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.
78, ал. 5 ГПК и моли съда да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗАдв.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто -
доклад.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично . Поддържа иска си чрез адв.
Б. от Пл. АК, който поддържа исковете излага доводи в защитата му и моли да се
уважат исковете съгласно изменнението им и уважат разноските съгласно списъка
по чл.80 ГПК.
Ответника, редовно
призован , не се представлява по делото.
С
определение на осн. чл.214 от ГПК е допуснато изменение на така предявените
искове, а именно : По чл.
128, т. 2 от КТ за сумата от 920,83 лв. -намаление ; По чл. 221, ал. 1 от КТ за
сумата от 576,80 лв. – увеличение; По чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 576,80
лв - намаление.Допуснато е уточнение по
исковата молба, като се добави в петитума на иска на ред 17 след абзаца
„годишен отпуск за 20 дена за 2019 г.”
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице Н. А.
и от изявленията й, направени в открито съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема, че :
Писмените доказателства потвърждават
твърденията по исковата молба за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения
по съответния ред и съдът приема за доказано, че от 08.07.2014г. в
„ТЕХНОКОРОЗА" АД – с. Дойренци на длъжността „ОПЕРАТОР ПРЕСА" до
10.12.2019г. с ОТВ – 340,00 лева и допълнително ТВ – 0,6% за всяка година
трудов стаж като работата се извършва при пълно работно време – 8 ч. , 20 дена
платен годишен отпуск – редовен ; ТВ-е се е изплащало на 30 число на следващия
месец. Поради неизпълнение на задължението на работодателя й да й изплати
трудовото възнаграждение за няколко месеца, на 10.12.2019г., тя е прекратила на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото си правоотношение с
„ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, което се потвърждава от заповед №201/10.12.
2019 г., в която е посочено да й се изплатят обезщетения по чл.221, ал.1 и по
чл.224, ал.1 КТ.
Ищцата е приложила и Справка за
дължими трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221, .ал. 1 от КТ и по чл.
224, ал. 1 от КТ с изх. № 4/ 08.01.2020г. от ответника, в която е посочена за
получаване общо сумата 2 075,08 лева.
Съдът е разпределил доказателствената
тежест и приема, че ищцата е доказала в хода на производството, че е престирала
работната си сила през процесния период, съгласно уговореното съдържание на ТД;
ответника не оспорва този факт по никакъв начин, твърди, че е заплатил в някакви размери дължимото ТВ, но
не представи конкретни доказателства.
Съгласно заключението на в.л. , по
ангажираната от нея съдебно - икономическа експертиза, за периода 01.09.19г. до
10.12.2019г., не са й изплатени полагащите й се ТВ като в.л. е проследило и
описало дните в които тя е била в опуск поради майчинство, и др. отпуски, които
са й били и плащани и се е получил остатък за изплащане за процесния период - 920,83
лв.
По иска по чл.244 от КТ в тежест на
ищеца е да докаже прекратяване на ТПО с ответника като предпоставка за
уважаване на иска ; наличие на неизползван платен годишен отпуск; размера му
което е сторил , тъй като за прекратяването са налични достатъчно
доказателства:заповед и ТК, отразяваща този факт, а от заключението е видно ,че
обезщетението в размер на 560,00 лева й е било начислено и се дължи за 20 дни
отпуска за 2019 г. в размер на 576,80 лева като в.л потвърди, че след
прекратяването на ТПО, не е получавала обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
По иска по чл.221,ал.1 КТ следва да
се съобрази основанието за прекратяване – в случая в ТК и ЗПТО№201/10.12.2019г.
е вписан чл.327, ал.1 ,т.2 КТ , считано от 10.12.2019г., като е предвиден 30
дневен срок за прекратяване на ТПО по трудовия договор и за двете страни,т.е
дължи се за този период, а размера е
изчислен от в.л. на сумата 576,80 лева , което и е потвърдило, че тя не го е
получила.
Ответникът, оспорил исковете не
представя доказателства в подкрепа на становището си и не участва активно в
производството по делото.
Затова съдът приема,че следва да се
уважат трите ОСИ като основателни и доказани, ведно с последиците от това.
По разноските:
В списъка на
разноските се претендира адв. в-е в размер на 700,00 лева. Стр.22 от делото се
съдържа разписка за получаването й от пълномощника.
По направеното
възражение по чл.78,ал.5 ГПК, съдът приема, че тъй като са предявени три
обективно съединен искове, за които се следва минимално в-е по реда на чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба №1 или 3х300 на 900,00 лева, т.е в по – голям размер от
претендирания, и затова счита,че не следва да се присъжда по – малък размер и
отхвърля възражението на ищеца в този смисъл като неосонвателно.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК , ответника като осъдено лице е длъжно да заплати и всички такси и разноски
по делото или д.т. върху сумата на присъдените искове, от която ищцата е била
първоначално освободена на осн. чл.35 КТ, но не по
малко от 50,00 лева или 150,00 лева – д.т. както и да заплати и 100,00 лева –
възнаграждение за в.л. по съдебно-икономическата експертиза.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: град Ловеч, улица „Гурко" № 1, ет. 4, офис
на Технокороза, представлявано от ВЕСЕЛИНА ТОМЧЕВА ТОМЧЕВА, да заплати на СИЛИЯ И.Д., чрез пълномощника си адвокат Х.С.Б. ***, със съдебен адрес:***,
офис 6, на осн. чл.128 КТ , трудови възнаграждения за периода 01.09.2019г. до
10.12.2019г. в размер на 920,83 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба пред Районен съд - Ловеч – 11.02.2020г. , до окончателното
изплащане на претендираната от нея сума по иска.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, с горните данни, да заплати на СИЛИЯ И.Д.,
с горните данни ,на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, обезщетение в размер на 576,80 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба пред Районен съд
– Ловеч - 11.02.2020г., до окончателното изплащане на претендираната от нея
сума по иска.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, с горните данни, да заплати на СИЛИЯ И.Д.,
с горните данни, на основание чл. 224,
ал. 1 от КТ, обещетение в размер на 576,80
лева,представляващо обезщетение за неизползвания от нея платен годишен
отпуск за 2019г. в размер на 20 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба пред Районен съд - Ловеч -
11.02.2020г., до окончателното изплащане на претендираната от нея сума по иска.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, с горните данни, да заплати на СИЛИЯ И.Д.,
с горните данни направените разноски по делото
заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 лева.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата общо
150,00 лева - държавни
такси върху размерите на уважените три ОСИ, но не по – малко от размера по т.1 от ТДТ по ГПК – 50,00 лева.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - град Ловеч, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд
сумата 100,00 лева – възнаграждение
на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок , считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :