Определение по дело №391/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260100/ 19.02.2021 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова в.гр.д. № 391 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по молба, подадена от пълномощника на ЗАД „Алианц България“ за изменение на решение № 260055/30.11.2020 г. по в.гр.д.№ 391/2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 8472.00 лева, с включен ДДС - за адвокатско възнаграждение по осъществено процесуално представителство пред Апелативен съд – Варна, съобразно с отхвърлената част от исковете.

         В подадено писмено становище пълномощникът на И.А.М. и К.В.К. е направил възражение за недопустимост на молбата поради изтичане на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, евентуално – за неоснователност.

         Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

         С решение № 260055/30.11.2020 г. по в.гр.д.№ 391/2020 г. е отменено решението по т.д.№ 2027/2019 г. на Окръжен съд – Варна в осъдителните му части и вместо него е постановено ново решение, с което исковете, предявени от И.А.М. и К.В.К. са отхвърлени изцяло.

         При определяне на размера на разноските за въззивната инстанция съдът не е взел предвид общия обжалваем интерес на ЗАД „Алианц България“ – по 28000 лева за всеки от ищците по подадената от дружеството въззивна жалба и по 72000 лева за всеки от тях – по насрещната въззивна жалба. Следователно, обжалваемият интерес на дружеството е в размер на по 100000 лева за всеки субективно съединен иск.

         Налице са предпоставките за уважаване изцяло на подадената молба по чл.248 от ГПК – страната е направила своевременно искане за присъждането на разноски, с представени доказателства за извършването им – фактура № 9551/29.10.2020 г. и преводно нареждане от 4.11.2020 г. С оглед изхода от спора, претендираният размер от 4236 лева с ДДС за всеки от исковете следва да бъде присъден.

         Предвид факта, че претендираното адвокатско възнаграждение е определено по минималния размер на Наредба № 1/2004 г., възражението за прекомерност е неоснователно.

         Варненският апелативен съд приема, че в настоящото производство следва да бъде присъдена сумата от 5732 лева, представляваща разликата от общия размер на дължимите и претендирани разноски от 8472.00 лева и присъдения с решението адвокатски хонорар от 2740 лева.

         По изложените съображения, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

         ИЗМЕНЯ решение № 260055/30.11.2020 г. по в.гр.д.№ 391/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** и К.В.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №59 още сумата от 5732.00 /пет хиляди седемстотин тридесет и два/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                  2.