№ 15051
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110120324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. И. И. срещу И.А.М. АД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск
за нищожност на неустоечна клауза в чл.4, ал.2 в Договор за потребителски кредит №
****/13.08.2018г., сключен между страните, кумулативно съединен с осъдителен иск
по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 27,60лв.,
представляваща платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Твърди се, че между страните бил сключен на 13.08.2018г. договор за
потребителски кредит № ****, с предмет – потребителски кредит за сумата от 300лв.,
като в чл.4, ал.2 от договора била договорена неустойка от 150лв. при непредоставяне
на обезпечение. Ищецът твърди, че бил заплатил изцяло задължението по договора за
кредит.
Твърди се, че целият договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК,
чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22, чл.2, ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК,
отделно от това конкретно клаузата била нищожна по чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.33, ал.1
ЗПК, така и по чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, така и по чл.146 ЗЗП. Предявен е иск за обявяване
нищожността на клаузата (иска се произнасяне относно действителността на договора
в мотивите, без да се предявява самостоятелен иск), така и осъдителен иск за връщане
на сума, платена по нищожната неустоечна клауза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
1
който намира исковете за недопустими и неоснователни. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит № ****/13.08.2018г. бил действителен и в съответствие с чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и чл.20, ал.2 ЗКП.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 13.08.2018г. ищецът сключил с
ответника договор за потребителски кредит № ****, което се доказва и от приетия като
писмено доказателство договор (л.33 и сл.), като съгласно клаузите по договора се
установява, че е договорено отпускане на потребителски кредит в размер на 300лв.,
при условия: 12 седмици със седмични вноски за периода от 21.08.2018г. до
06.11.2018г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00% и ГПР от 47.93%.
Съгласно чл.4 от договора – заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави едно от изброените обезпечения: 1. Две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания
(да се представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на осигурителния доход да е над 1000лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор, да няма
неплатени осигуровки, да няма задължения към други банкови и финансови
институции, а ако има кредитната му история в ЦКР една година назад да не е по-лош
от „редовен“); 2. Банкова гаранция – с бенефициер заемодателя за сумата по кредита
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията. Съгласно
чл.4, ал.2 – при неизпълнение на горното задължение по предоставяне на обезпечение в
срока, заемателят дължал неустойка в размер на 89,16лв., която се заплащала от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
всяка от вноските се добавяла и сума от 7,43лв.
Приета по делото е справка за извършени плащания по Договор за паричен заем
№ ****/13.08.2018г., от която се установява, че по договора е платена сума в общ
размер на 332.32лв., вкл. е заплатена неустойка от 27.60лв., което съдът цени по чл.175
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.33, ал.1 ЗПК,обективно
кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По отрицателните установителни искове по чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.33, ал.1 ЗПК,
под евентуалност чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, в доказателствена тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между страните има
2
сключен договор за потребителски кредит с договорените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
Настоящият състав намира, че клаузата по чл.4, ал.2 вр. ал.1 от договора за
паричен заем е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена по
този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това,
с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП,
касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да
бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Съгласно чл.19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения),
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на
договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на
договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да не е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на скритото
възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по см. на С-453/10 на
СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за
неравноправния характер, вкл. влечащо неравноправен характер на договора относно
цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение, размерът
на ГПР нараства и по размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК, следователно с оглед чл.19,
ал.5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да
съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на
параметрите на договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите
преки и косвени разходи.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор
за потребителски кредит, по който са изплатени задълженията в полза на ответника, в
3
който случай ответникът следва да докаже, че получената сума е на валидни договорни
клаузи. С оглед приетото по-горе по обуславящия иск, вкл. с оглед приетото по реда на
чл.175 ГПК доказателства за справка за плащания, съдът приема, че ищецът е доказал
плащане по нищожна клауза за неустойка на сумата от 27.60лв., поради което искът се
явява изцяло основателен.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова молба е за
1лв., като размерът на законната лихва от исковата молба до увеличаване размера на
иска с молба вх. № 188300/30.06.2023г. на 27,60лв., изчислен по чл.162 ГПК е 0.02лв.
(за периода от 19.04.2023г. до 29.06.2023г.), то същата следва да се присъди, като се
присъди законна лихва от 30.06.2023г. за пълния размер на претенцията от 27,60лв.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е бил представляван по реда на чл.38
ЗАДв., поради което в полза на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“,
БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2, ет.5, ап.5.3., следва
да се присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
(осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 -
НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на
съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално
възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния
случай по делото са предявени обективно кумулативно съединени иска – обуславящи
отрицателни установителни и обусловен осъдителен, като делото е с ниска фактическа
и правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при
обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска
фактическа и правна сложност на делото при определяне размера на възнаграждението
по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което следва да се присъди адв. възнаграждение в размер
на 480лв. с ДДС (с оглед данните за регистрация по ДДС).
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
д.т. по сметка на СРС в размер на 100лв. по чл.78, ал.6 ГПК.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Н. И. И., ЕГН:**********,
гр.София, ж.к. Л 7, бл.711, вх.А, ет.9, ап.56, срещу „И.А.М.“ АД, ЕИК“ *****,
гр.София, бул. Д.Н № 28, ет.2, ап.40-46, че клаузата по чл.4, ал.2 от договор за
потребителски кредит № ****/13.08.2018г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1
вр. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „И.А.М.“ АД, ЕИК“ *****,
гр.София, бул. Д.Н № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на Н. И. И., ЕГН:**********,
гр.София, ж.к. Л 7, бл.711, вх.А, ет.9, ап.56, сумата от 27,60лв, представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ****/13.08.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023г.. както и сумата от 0,02лв.,
представляваща законната лихва за периода от 19.04.2023г. до 29.06.2023г.
4
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „И.А.М.“ АД, ЕИК“ *****, гр.София,
бул. Д.Н № 28, ет.2, ап.40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“, БУЛСТАТ: *********, гр.София, бул. Ал.Стамболийски № 125-2,
ет.5, ап.5.3, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „И.А.М.“ АД, ЕИК: *****, гр.София,
бул. „Д.Н“ №28, ет.2, ап.40-46, да заплати по сметка на Софийския районен съд
разноски за държавна такса в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5