№ 162
гр. Костинброд, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20221850100963 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. С. П., с
адрес гр. Костинброд, против В. Н. В. и В. Н. В., и двамата от гр. София, с
която е поискано да се признае по отношение на ответниците, че ищецът е
придобил по давност недвижим имот находящ се в гр. Костинброд, нива с
площ от 259 кв.м., съгласно заповед РД-18-42/13.08.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, с идентификатор 38978.715.13, с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск против В. Н.
В. и В. Н. В., с който е отправено искане да се осъдят същите, да заплатят на
ищеца сумата от 25000 лева, представляваща общ сбор от суми дадени от
ищеца за извършени подобрения в имота за периода от 2012-2016г.
Ищецът сочи, че от 30.06.2002 г. до този момент владее непрекъснато
посочения в ИМ имот, за което е плащал и плаща такса смет. Сочи, че е
прокарал вода и ток в имота, за което плаща сметки. Твърди, че Ц. С. П./майка
на ответниците, която е починала/, му е предоставила имота в знак на
благодарност, че той се е грижил за нейната майка- баба Н., както и за Ц. П.,
като това се е случило със знанието и съгласието на ответниците.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, с който е
1
поискано да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 25000 лева,
представляваща сбор от извършени от него разходи за подобрения в имота за
периода от 2012-2016 г.
Сочи се, че със знанието и съгласието на Ц. С. П./майка на ответниците/,
е извършил ремонт на фургона, който включва ремонт на покрив, врата и
прозорци с боя, премахване на ръжда, електродъгови заварки и боядисване с
две ръце боя и една грунд, както и поставяне на козирка в общ размер на 2000
лева.
Твърди се, че за изграждане на баня и тоалетна е извършил разходи в
размер на 2000 лева, а за изграждане на помещение – стая- разходи в размер
на 12500 лева, в която сума влиза труд и материал.
Сочи се също така, че е дал общо сума в размер на 2600 лева за насип на
терен и изравняване, както и общо сума в размер на 5000 лева за изграждане
на два навеса.
Твърди се, че е направил и разходи в размер на 1000 лева за поставяне на
метална врата и укрепване на ограда.
В срок за отговор е подаден ОИМ, с който ответниците оспорват
изложените твърдения в ИМ и уточненията към нея. Сочи се, че ответникът е
завзел процесния имот през 2018г., поради което за него не е настъпила нито
кратката 5-годишна давност, нито предвидената 10- годишната за
недобросъвестно владение. Оспорва се и предявения иск при условията на
евентуалност като неоснователен и недоказан.
В проведени открити съдебни заседания ищецът взима участие, заедно с
упълномощения от негова страна адвокат, като поддържа исковата молба и
уточненията към нея. Претендира разноски.
Ответниците по делото взимат участие в някои от проведените открити
съдебни заседания, като чрез упълномощения от тяхна страна адвокат
оспорват предявените претенции.
Съдът въз основа на приобщените по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за продажба на недвижим имот №174, том №1, рег.
№1775, дело 716/163 от 04.10.1999 г., изготвен от нотариус К. Ч., с район на
действие РС- Костинброд е видно, че Ц. С. П., е придобила чрез покупко-
2
продажба собствеността върху недвижим имот – нива, с площ от 259 кв.м.,
находящ се в землището на кв. „Маслово“, община Костинброд, местност
„Гуното“, четвърта категория парцел 13, от масив 15, съставляващ имот
№15013, по картата на землището, при граници и съседи:имот №15012, имот
№15011.
Видно от удостоверение за наследници Ц. С. П., е починала на
17.11.2016г., като след смъртта си е наследена по закон от своите деца - В. Н.
В. и В. Н. В./ответници по делото/.
Видно от предоставената скица на поземлен имот се установява, че
придобитият имот от страна на Ц. С. П., който е посочен по – горе е идентичен
с имот с идентификатор №38978.715.13 по КККР на гр. Костинброд, одобрени
със заповед РД-18-42/13.08.2015г. на изпълнителния директор на АГКК.
От приобщения по делото препис от обвинителен акт от 08.02.24 г.,
изготвен по ДП №51/23г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр.№1728/22г. по
описа на РП- Костинброд, е видно, че срещу ищеца по делото е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.323, ал.1 НК и по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че
фактическото обвинение за твърдяното престъпление по чл.323, ал.1 НК, е за
това, че от неустановена дата през 2017г., ищецът самоволно се е бил настанил
в процесния по настоящото дело имот.
Във връзка с внесения обвинителен акт е било образувано и н.о.х.д.
№35/24г. по описа на РС- Костинброд, по което към приключване на
съдебното дирене не е постановен краен съдебен акт.
По делото са приобщени гласни доказателствени средства- показанията
на свидетелите Г. С. и Й. М./на страната на ищеца/, както и тези на А. З. и П.
К./на страната на ответниците по делото/.
Съдът намира, че от показанията на допуснатите свидетели на ищеца не
може да се приеме, че последният е владял продължително и необезпокоявано
процесния имот, с цел придобиване на правото на собственост на основание
чл.79 ЗС. Напротив от същите се установява, че ищецът първоначално се е
грижел за имота на Ц. П., с нейното знание и съгласие, а след нейната смърт/
17.11.2016г./, на неустановена дата е поискал съгласието на нейните
наследници да се настани в него. Наред с това установи, че са правени опити
от негова страна за закупуване на процесния имот, като от горните факти,
3
може да се извлече извод, за това, че същият дори да се приеме, че е владял
имота, то той не е имал намерение/анимус, да свои същият като свои. Наред с
това, не е налице и настъпване на предвидения в закона давностен срок, а
именно непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.
Исковата молба е заведена на 17.11.22г., докато Ц. П. е починала 6 години по
рано.
С показанията на двете свидетелки на страна на ищеца не може да се
установи и конкретика относно извършените подобрения в имота, доколкото
същите в тази им част са общи и абстрактни. Свидетелката М. от 2017г. живее
в чужбина, като излага твърдения за това, че е била пращала пари за
извършване на подобрения от страна на ищеца/без да посочи кога или какви/,
но следва да се отбележи, че сочените от ищеца подобрения се претендират за
друг период, а именно до 2016 г. Наред с това показанията на свидетелката,
макар и да са подробни по своя характер, то липсва каквато и да било
конкретика за евентуално извършени СМР.
На следващо място в показанията на свидетелката С., касаещи
евентуално извършени подобрения от страна на ищеца в процесния имот,
също не съдържат конкретика относно това какви са били те/вид, период,
стойност/. Наред с това по данни на същата, тя лично не е възприела никое от
тях, а е чувала от свидетелката М., за която се установи, че през последните 7-
8 години е живяла в чужбина.
Показанията на двамата свидетели на страната на ответниците, а именно
свид. А. З. и П. К., съдът намира също за общи и абстрактни. Последният от
двамата посочени свидетели не е посещавал имота повече от 10 години,
докато внукът Ц. П., а именно свид. З. не може да посочи какви подобрения
са били извършени през годините в имота, както и от кого.
От изслушаната по делото СТОЕ, която съдът кредитира в цялост се
установява, че общата стойност на извършените подобрения в имота е в
размер на 13679.01 лева. Вещото лице не е успяло да даде подробно
заключение по отношение на отделни пера за подобрения, които да са
свързани с построената в имота паянтова сграда със ЗП от 50 кв.м., доколко в
материалите по делото и от наличните обективни находки при оглед на имота
не е било възможно да се определят същите по време и начин на извършване.
Съдът намира, че други доказателства по делото, които да са от значение
4
за неговото изясняване от фактическа страна не се намират между кориците на
делото.
При горните съображения съдът намира следното по предявения иск по
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗС:
Съобразно чл.79, ал.1 ЗС „Правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години“. Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС,
определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя
Тоест ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно
доказване, че в определения от закона срок е владял лично или чрез другиго
процесния имот като свой. По делото не се установи на първо място да са
налице обективни данни да е изминал период повече от 10 години, от когато
ищецът се е настанил в процесния имот, напротив установи се, че периодът е
значително по кратък, като наред с това се установи, че ответниците по делото
са се противопоставили на неговото владение, като първо са отказали да му
продадат същия, а след това са подали сигнал до прокуратурата във връзка с
което е образувано впоследствие наказателно дело от общ характер за
евентуално извършени самоуправни действия. Отказът за продажба, както и
исканото разрешение от страна на ищеца от ответниците по делото да се
настани в имота след като Ц. П. е била починала се установяват, от
показанията на допуснатите на ищеца свидетели, поради което съдът намира,
че посочената претенция не е доказана, поради което същата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че с оглед съдбата на главния иск, то следва да се занимае
с разглеждане на предявената осъдителна претенция при условията на
евентуалност за извършени подобрения от страна на ищеца в процесния имот.
Същият претендира сумата от общо 25000 лева за извършени подобрения в
имота за периода от 2012-2016г., като с оглед приобщената експертиза по
делото, така и с оглед липсата на други доказателства, от които да може да се
извлече различно съждение, то съдът намира, че общата стойност на
подобренията в имота е на стойност от 13679.01 лева.
Съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.70
от ЗС, доколкото ищецът не може да се квалифицира като добросъвестен
5
владелец, напротив сред доказателствата по делото се събраха доказателства
от които същият може да се определи като недобросъвестен, поради което
същият съобразно чл.74, ал.1 ЗС, може да иска за подобренията, които е
направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения. Доколкото по делото не може да се извлече извод за разлика
между направени разноски и сумата, увеличила стойността на имота, както и
доколкото общата стойност на подобренията е по- малка по размер от общата
претендирана сума, то съдът намира, че следва да се уважи претенцията за
сумата от 13679, 01 лева, като се отхвърли за разликата до 25000 лева като
неоснователна и недоказана.
При този процесуален развой, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част на претенцията му, която е 1025, 92 лева/определена като се
умножат сторените разноски в общ размер на 1875 лева по уважената част на
исковата претенция, която сума се разделя на цялата претендирана сума/. По
делото не е приложен договор за правна помощ, както и не са ангажирани
каквито и да било доказателства за заплатено адв. възнграждение, поради
което съдът не следва да му присъжда такова.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част
на исковата претенция, като доколкото е представил надлежно доказателство,
така и списък, то съдът намира, че следва да му се присъди сумата от 1200, 04
лева, която е изчислена като се умножат сторените разноски в общ размер на
2650 лева по отхвърлената част на исковата претенция, която сума се разделя
на цялата претендирана сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения иск от Е. С. П.,ЕГН**********, от гр.
Костинброд против В. Н. В., ЕГН********** и В. Н. В., ЕГН**********, и
двамата от гр. София, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е придобил по давност недвижим имот
находящ се в гр. Костинброд, нива с площ от 259 кв.м., съгласно заповед РД-
18-42/13.08.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор
38978.715.13, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
6
трайно ползване: нива като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН********** и В. Н. В., ЕГН**********, и
двамата от гр. София, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. С. П.,ЕГН**********, от гр.
Костинброд, сумата от 13679, 01 лева, представляваща общ сбор от суми
сторени от ищеца за извършени подобрения в недвижим имот находящ се в гр.
Костинброд, нива с площ от 259 кв.м., съгласно заповед РД-18-42/13.08.2015г.
на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор 38978.715.13, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
за периода от 2012-2016г., като отхвърля претенцията за разликата над 13679,
01 лева до пълния претендиран размер от 25000 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН********** и В. Н. В., ЕГН**********, и
двамата от гр. София, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. С. П.,ЕГН**********, от гр.
Костинброд, сумата от 1025, 92 лева, представляваща сторени разноски от
ищеца в настоящото производство, съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА Е. С. П.,ЕГН**********, от гр. Костинброд, ДА ЗАПЛАТИ
на В. Н. В., ЕГН********** и В. Н. В., ЕГН**********, и двамата от гр.
София, сумата от 1200, 04 лева, представляваща сторени разноски от
ответниците в настоящото производство, съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7