РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 03 януари 2012 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, Х състав,
в открито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година, в
състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретар С.Д. и с участието на прокурора И. Перпелов, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2569 по описа на съда за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Фероком” АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.С.В.,
против ревизионен акт № ********* от 08.06.2010 г., издаден от М.А.Х., старши
инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 809 от 05.11.2010
г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив
при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 686 501,63 лева
и лихви в размер на 151 707,47 лева.
Твърди се, че обжалваният ревизионен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като неправилно е тълкуван
материалния закон и противоречи на събраните в хода на ревизията доказателства.
Дружеството-жалбоподател оспорва фактическите констатации и правните изводи.
Твърди се, че са представени изискуемите доказателства, удостоверяващи
наличието на вътреобщностна доставка. Подробни съображения са изложени в жалбата
и представените по делото писмени становища от адв. Х. и адв. Е. Иска се отмяна
на оспорения ревизионен акт и присъждане на направените разноски.
Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
твърди, че същата е неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмената
защита на юрисконсулт Левова, представена на 13.12.2011 г. Иска се
потвърждаване на ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че следва да се потвърди ревизионният акт като правилен и
законосъобразен, като моли при постановяване на решението да не взема предвид
становището на прокуратурата по отношение на наказателната отговорност на
лицата.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават
задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното
оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на
предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
Ревизията е възложена със заповед за възлагане на
ревизия № 801943 от 18.12.2008 г. на началник сектор „Ревизии и проверки” при
ТД Пловдив на НАП, изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 900331 от 19.03.2009
г. на началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД Пловдив на НАП, № 900725 от 19.06.2009
г. на началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД Пловдив на НАП. Със заповед №
374 от 10.08.2009 г. на началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД Пловдив на
НАП производството по извършване на ревизията е спряно, а със заповед №
1000637-В от 22.02.2010 г. на началник отдел „Ревизии” в сектор „Ревизии” при
ТД Пловдив на НАП производството е възобновено. Със заповед за възлагане на
ревизия № 1000639 от 22.02.2010 г. на началник отдел „Ревизии” в Дирекция
„Контрол” при ТД Пловдив на НАП е продължен срокът на ревизията до 04.03.2010
г. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периода от 01.09.2005
г. до 31.12. 2005 г. и от 01.10.2007 г. до 30.11.2008 г. Въз основа на
събраните в хода на ревизията доказателства е издаден ревизионен доклад № 1000639
от 18.03.2010 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К1000639 от 18.03.2010
г. на началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП е
определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт и на 08.06.2010
г. е издаден оспорения ревизионен акт № *********. Всички заповеди са издадени
от упълномощени лица, видно от заповеди №№ РД-09-1 от 03.01.2007 г., РД-09-1 от
04.01.2010 г. и РД-09-139 от 17.02.2010 г. на териториалния директор на ТД
Пловдив на НАП, в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1
и чл.119, ал.3 ДОПК. Предвид изложеното съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не се навеждат и такива възражения,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
В хода на ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател
е декларирало вътреобщностни доставки към три румънски търговци – „HERMES IMPEX” S.R.L., с VIN RO21639911, по 57 инвойс фактури, с предмет на
доставките – арматура; „ROMBUL
TRADE INTERNATIONAL” S.R.L., с VIN RO21861429,
по 23 инвойс фактури, с предмет на доставките – арматура; „METAL CENTER” S.R.L.,
с VIN RO23382880, по 43 инвойс фактури, с предмет на доставките – арматура.
Представляващи трите румънски дружества са български граждани, посочените лица
за контакт също са български граждани. Във връзка с връчено искане са
представени документи и писмени обяснения от изпълнителния директор на „Фероком”
АД, от които се установява, че лице за контакти с „HERMES IMPEX” S.R.L. и „METAL CENTER” S.R.L. е българският гражданин В.Х.К.,
а с „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. лице за контакти е също български гражданин – Е.Й.Й..
По отношение на транспортирането на стоките е обяснено, че е за сметка на
купувача, мястото на натоварване е пристанище Бургас или Варна, когато се касае
за внос, а при покупките от „Стомана индърстри” АД и „Промет интертрейд” АД
мястото на натоварване е с.Дебелт, община Бургас. Според обясненията на
представляващия „Фероком” АД документите за вътреобщностните доставки се
изготвят от спедиторските фирми „Династи” ЕООД и „Лоджистик груп” ООД.
Спорен между страните е останал въпросът за
транспортирането на стоките до Румъния и в тази връзка е била образувана
прокурорска проверка, извършен е също обмен на информация с румънската данъчна
администрация за посочените фирми – получатели по вътреобщностните доставки, в
съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) 1798/2003.
Според отговора на румънската данъчна администрация „METAL
CENTER” S.R.L. е липсващ търговец, който е декларирал вътреобщностно
придобиване в обобщени декларации през второто и третото тримесечие 2008 г.,
офисът на дружеството не съществува и то не извършва никаква стопанска дейност,
поради което е открита процедура по дерегистрация на дружеството. Относно „HERMES IMPEX” S.R.L. румънската данъчна администрация не може да
потвърди реалността на сделките, тъй като фирмата не извършва дейност на
декларирания адрес в град Калараси, управителят на фирмата И. Ж. не е открит и
не са получени счетоводните документи на дружеството, за да се извърши проверка
на финансовите операции, управителят на фирмата има висящо криминално дело, в
дружеството няма служители на трудов договор. По отношение на „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. румънската данъчна администрация удостоверява, че
никой от представляващите дружеството не може да бъде открит на декларирания
адрес в Букурещ и дружеството е липсващ търговец, изпратени са покани до
управителя и едноличен собственик, който не се е отзовал на искането на проверяващия
екип, поради което при проверката не са събрани доказателства, с които могат да
се потвърдят получаването на стоките, плащането и извършения транспорт.
Румънската данъчна администрация не е установила регистрация на вторични обекти
или клонове на румънското дружество. Въпреки че е липсващ търговец, „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. е декларирало за второто и третото тримесечие на
2008 г. вътреобщностни придобивания, но седалището на фирмата не съществува и
не извършва никаква стопанска дейност, поради което данъчната администрация е
пристъпила към деактивиране на дружеството, което ще бъде обявено за неактивен
платец и ДДС номерът му ще бъде обявен за невалиден. В съдебното заседание от
17.01.2011 г. е открито производство по оспорване истинността на отговорите на
румънската данъчна администрация, в което производство от страна на дружеството-жалбоподател
при негова доказателствена тежест не са ангажирани никакви доказателства за
оборване на материалната доказателствена сила на тези документи, които като
официални документи притежават такава доказателствена сила ex lege. Ето защо,
тези отговори не следва да бъдат изключвани от кръга на доказателствата по
настоящото дело и следва да бъдат преценявани съвкупно с всички останали
доказателства.
За установяване реалността на доставките ревизиращият
екип е извършил насрещни проверки на превозвачите.
По отношение на доставките към „METAL CENTER” S.R.L. Управител
и едноличен собственик на „METAL CENTER” S.R.L. е А.М.А.. От писмените
обясненията на А., дадени пред органите на МВР в Трявна, се установява, че е
посещавал Румъния много пъти за осъществяване на търговия с метали чрез
фирмата, която притежава. Фирмата е регистрирана в Букурещ и има представител –
П. Фирмата е осъществявала сделки с „Фероком” АД, но не може да представи
документи, тъй като се намират в Румъния при представителя П. „Фероком” АД е
осъществявало контакти също с представителя П., който е осъществявал контакти с
доставчици и клиенти, извършвал е плащания по банков път и е издавал първични
счетоводни документи. Цялата първична отчетност и счетоводните документи се
намират в Румъния. Транспортирането на стоките е извършено от фирми за превоз,
които не може да посочи. Съгласно обясненията на представляващия „Фероком” АД,
обаче, лицето за контакти с „METAL CENTER” S.R.L. е В.Х.К..
При изследване на транспортните документи за превоза
на стоките, органите по приходите са установили, че като превозвачи са вписани
„Бон феро” ЕООД и „Синигера” ЕООД. Поискано е извършване на насрещна проверка
на „Бон феро” ЕООД, но искането за представяне на документи и писмени обяснения
е било връчено по реда на чл.32 ДОПК и в определения 7-дневен срок на данъчните
органи не са представени исканите документи и писмени обяснения относно
извършения международен превоз на стоки. Със съдействието на органите на МВР са
снети обяснения от В.Х.К. в качеството му на бивш едноличен собственик на
капитала на „Бон феро” ЕООД до 24.10.2008 г. Съгласно първото писмено обяснения
основен получател на стоките е „METAL CENTER” S.R.L., по документи получател е „Метал
импорт” ЕООД, град Варна, с възложител румънско дружество, което е плащало за
извършените превози. От „Метал импорт” ЕООД му е било указвано къде да
транспортира стоката, а за получател е било посочено „ВПТГ – матем пром” ЕООД, Велико
Търново, с представители Добрин и Петър, които са казвали на шофьорите на кой
обект и в кой град да се разтовари стоката на „METAL CENTER” S.R.L. За всички
извършени курсове, без значение кой е бил крайният пункт и къде е разтоварена
стоката, Венко Кръстев е издавал фактура за транспортната услуга на „METAL
CENTER” S.R.L. и плащането е извършването от румънското дружество. Във второто
писмено обяснение от 16.02.2009 г. Венко Кръстев декларира, че е извършвал
превози до Румъния през ноември и декември 2007 г. и през януари – юни 2008 г.
за фирмите „HERMES IMPEX” S.R.L. и „METAL
CENTER” S.R.L. Няма сключени договори, контактът е осъществяван по телефон,
веднъж е посещавал склада на „Фероком” АД в Пловдив. Транспортът е извършван
със собствени и наети автомобили, не може да посочи имената на шофьорите, тъй
като документацията е предадена на новия собственик на „Бон феро” ЕООД. Вторият
собственик на „Бон феро” ЕООД е К.А.П. от с.Яворец, община Габрово, и твърди,
че не притежава никакви документи, тъй като е бил управител на дружеството за
около два месеца и след това е продал дружеството. Третият собственик – Г.Т.Т.
от град Трявна твърди, че е изхвърлил старите документи, и прилага само
документи относно продажбата на дружествените дялове.
Извършена е насрещна проверка и на втория превозвач –
„Синигера” ЕООД. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива
на данъчния орган от 16.04.2009 г. От писмените обяснения на Х.Я.Х., собственик
на дружеството в периода 2007 г. – 21.01.2009 г., се установява, че дейността
на дружеството е осъществявал лично. На 21.01.2009 г. е прехвърлил дружеството
на Й.Р.К. от град Трявна, на когото е предоставил цялата фирмена и счетоводна
документация. Христо Христов обяснява, че е извършвал транспортните услуги за
„Фероком” АД през месеците април, май и юни 2008 г. до „HERMES IMPEX” S.R.L. и през юли, август и септември 2008 г. за „METAL
CENTER” S.R.L. При транспорта е осъществявал контакти лично с пълномощници –
румънски граждани Л. и Д.П. в различни градове на Румъния и България. Няма
сключени договори с румънските фирми. Транспортните услуги са извършвани със
собствен транспорт, автомобилите са се намирали при шофьорите в Трявна и Девня.
Превозът е фактуриран на румънските фирми, плащането е извършено в брой.
Относно доставките към „HERMES IMPEX” S.R.L., според документите транспортът е осъществен от
същите превозвачи – българските дружества „Бон феро” ЕООД и „Синигера” ЕООД, за
които по-горе са посочени констатациите, направени в хода на ревизията.
По отношение на доставките за „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. управителят и едноличен собственик Й. Д. П. не е
намерен на постоянния адрес в град Велико Търново. Изследвани са транспортните
документи и реалността на извършения превоз. Превозвачи според ЧМР са ЕТ
„Виктория – 13 – Виторио Богданов” и ЕТ „Митьо Игнатов”.
Чрез органите на МВР Велико Търново е получено
обяснение от собственика и управителя на ЕТ „Виктория – 13 – Виторио Богданов”
– В.С.Б., в което той потвърждава, че има сключен договор за наем на товарни
автомобили от „Стройтранс” ЕООД. Едноличният търговец притежава лиценз за
извършване на международен транспорт (л.492 от делото). Всички документи
относно осъществения международен транспорт се съхраняват от „Стройтранс” ЕООД.
Фактурирането е извършено от ЕТ „Виктория – 13 – Виторио Богданов”, но
получените пари са предадени на собственика на камионите с приспаднати суми за
данъци. Намирането на товари и изпълнението на договорите за транспорт се
извършва изцяло от „Стройтранс” ЕООД. Плащанията са извършени по банков път, за
което са приложени банкови извлечения, фактури, издадени от ЕТ „Виктория – 13 –
Виторио Богданов” на „ROMBUL
TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. и ЧМР.
Органите по приходите са установили различни дати и суми по фактурите и
банковите преводи (л.494-544 от делото).
Собственикът на „Стройтранс” ЕООД – И. Р. Х. – е отказал
да даде обяснения по преписка № 1059/2009 г. на Окръжна прокуратура Пловдив. С
протокол № 1001478 от 02.03.2010 г. са присъединени показанията на И. Х.от
досието на „Хелиос метал център” ООД. Лицето твърди, че е извършвал международни
превози за Румъния на „Хелиос метал център” ООД, град Пловдив, със собствени
превозни средства и е използвал лиценза на ЕТ „Виктория – 13”, град Велико
Търново. Не е представил имената на шофьорите или други документи, доказващи
извършения превоз. Договарянето с румънските фирми е станало устно, няма
договори. Счетоводните документи във връзка с осъществените транспортни услуги
се намират при ЕТ „Виктория – 13”.
Органите по приходите са направили извод, че в
обясненията на двамата управители на ЕТ „Виктория – 13 – Виторио Богданов” и на
„Стройтранс” ЕООД се съдържат взаимноизключващи се твърдения за мястото и
лицата, които съхраняват счетоводните документи.
На другия превозвач ЕТ „Митьо Игнатов” органите по
приходите са връчили искане за представяне на документи и писмени обяснения,
които до приключване на ревизионното производство не са представени. От ТД
Габрово на НАП е поискано съдействие за извършване на насрещна проверка на
едноличния търговец, документирана в протокол № 901550 от 24.08.2009 г. На
упълномощеното лице С.М.Л. е връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения и в определения срок са представени: справка за извършения
транспорт – ЧМР от 29.04.2008 г. и инвойс № ********** от 29.04.2008 г., лиценз
за транспортна дейност със списък на транспортните средства, четири фактури,
трудов договор между едноличния търговец и Пламен Петков Ангелов. От анализа на
представените документи органите по приходите са направили извод, че фактурите
за извършените превози не кореспондират с ЧМР, а от обясненията на шофьора
Йордан Георгиев Загорков установяват извършването на транспортни услуги за
друго дружеството „Хелиос метал център” като изпращач и „ROMBUL TRADE INTERNATIONAL” S.R.L. като получател.
Ревизиращият екип е установил също, че по издадените
инвойс фактури към трите румънски дружества „Фероком” АД притежава протоколи за
предаване и приемане на стоките, подписани и подпечатани от румънските
дружества. Притежава и ЧМР, в които е отбелязано, че стоката е пристигнала в
Румъния, но в протоколите и ЧМР не са посочени имената и качеството на лицето,
получило стоката от страна на румънските дружества. Установено е още, че
посочените в ЧМР товарни автомобили не са напускали територията на България с
изключение на три от тях (с рег.№№ В5543КТ, В1742КН и ВТ6260АР. Ревизиращият
екип е установил, че по всички вътреобщностни доставки плащането е извършено по
банков път, паричните преводи са наредени от български банки – ЦКБ София и
„Инвестбанк” София, а захранването на банковите сметки е извършено от български
дружества.
Въз основа на събраните доказателства органите по
приходите са направили извод, че липсват категорични доказателства за
транспортирането на стоките до Румъния и получаването на стоките от румънски
клиенти. Посочените от ревизираното дружество получатели на стоките са липсващи
търговци. От друга страна, нито едно от транспортните дружества не представя
необходимите документи, удостоверяващи реалното транспортиране на стоките от
територията на България до територията на Румъния, тъй като липсват пътни
листове с посочване на имената на лицата, извършили превозните услуги, вида и
регистрационните номера на превозните средства, липсват също командировъчни
заповеди и документи за платени командировъчни пари, пътни и фериботни такси,
за гориво, паркинги и други съпътстващи документи, доказващи извършени превозни
услуги. Направен е извод, че не са налице условията за доказване на
вътреобщностни доставки, извършени през съответните данъчни периоди на 2007 г.
и 2008 г. от „Фероком” АД, т.е., ревизираното дружество не е осъществило
вътреобщностни доставки по смисъла чл.7, ал.1 ЗДДС, тъй като не е доказано
реалното движение на стоките от България до Румъния и тяхното реално получаване
от румънски лица. Предвид факта, че процесните стоки са изписани от склада на
„Фероком” АД, което се доказва от събраните доказателства и от изричните
твърдения на дружеството-жалбоподател, се налага извод, че стоките са
реализирани и неправилно е приложена нулева ставка на ДДС, поради което при
ревизията на основание чл.86, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 ЗДДС е начислен допълнителен данък на обща стойност 686 501,63 лева.
Съдът намира констатациите и изводите на органите по
приходите за правилни и законосъобразни, правилен и законосъобразен е
оспореният ревизионен акт, съответно не са налице основания за неговата отмяна.
Фактът, че „Фероком” АД притежава фактури, ЧМР и приемо-предавателни протоколи
не са достатъчни сами по себе си, за да се направи извод, че документираните по
този начин доставки представляват вътреобщностни доставки по смисъла на чл.7,
ал.1 ЗДДС. Безспорно установено е в хода на ревизията, че посочените като
получатели на процесните стоки румънски дружества са собственост на български
граждани, за които след извършена проверка румънската данъчна администрация констатира,
че са липсващи търговци. Съдът не възприема становището на
дружеството-жалбоподател, че този факт е ирелевантен за собствените му данъчни
задължения. Насрещните проверки на румънските дружества са извършени по
правилата на Регламент (ЕО) № 1798/2003 относно административното
сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност. Получените
отговори от румънската данъчна администрация са официални документи, които
притежават материална доказателствена сила относно съдържащите в тях факти и
констатации, която доказателствена сила не е оборена в хода на настоящото
съдебно производство.
Представеният от страна на дружеството-жалбоподател
акт за прихващане и възстановяване № 823894 от 17.09.2008 г. е издаден след влизане
в сила на нормата на чл.129,ал.3 ДОПК (ДВ, бр.108/2007 г.), която регламентира
по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът за стабилитета
на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че независимо
от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е
обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски
подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, т.е., актовете за
прихващане и възстановяване могат да бъдат изменяни или отменяни без да е
спазен реда по чл.133-134 ДОПК. Ето защо, в настоящия случай е
без правно значение извършеното възстановяване, доколкото законът дава
възможност за извършване на ревизия с цел установяване на действителните права
на данъчнозадълженото лице.
Както вече се каза, нито в хода на ревизията, нито в
съдебното производство са събрани категорични и безспорни доказателства за
установяване на транспортирането на стоките до Румъния. В хода на настоящото производство не се представиха доказателства за
движението на посочените в транспортните документи превозни средства на
територията на България и преминаването им на територията на Румъния. Липсват
доказателства за платени винетни такси за движение по републиканската пътна
мрежа на България, за преминаване през Дунав мост или друг ГКПП в посока
България – Румъния и заплатени пътни такси за това. Тези доказателства са
необходими с оглед установяване на транспортирането извън територията на
страната на процесните стоки, представляващо едно от кумулативните предпоставки
за наличието на вътреобщностна доставка съгласно чл.7, ал.1 ЗДДС, за което
дружеството-жалбоподател не ангажира доказателства. Напротив, неговата
процесуална активност беше съсредоточена в установяване на грешки, допуснати от
страна на органите по приходите, при установяване на факти от значение за
доказване на физическото движение на процесните стоки от територията на
страната за територията на Румъния. След като не може да се установи
транспортирането на стоките извън територията на страната до територията на
друга държава членка, то не е изпълнен сложният фактически състав,
удостоверяващ наличието на вътреобщностна доставка, поради което доставките не
могат да бъдат класифицирани като такива и облагаеми с нулева ставка.
Документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностна доставка, са посочени в чл.45 ППЗДДС и са раздели на две групи:
документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.
Според чл.45, т.1, б.”а”
ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за
доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга
държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден
от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая макар
„Фероком” АД да притежава такива документи, неговите получатели са липсващи
търговци, което е най-голямото по тежест доказателство за липса на
вътреобщностни доставки.
Документите, които следва да се представят за
доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в
няколко хипотези по чл.45, т.2,
б.”а”-”в” ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от
кого е извършен транспортът. Документите, доказващи изпращането или
транспортирането, са транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или от упълномощено от него лице, като нормата на чл.45, т.2 ППЗДДС дава
еднаква доказателствена стойност на документите за извършен транспорт и на
представено писмено потвърждение от получателя. В настоящия случай представените
транспортни документи, удостоверяващи извършването на превоза, са непълни,
спорни, със съществени разминавания в дати и суми със съответните платежни
документи, не съдържат всички необходими реквизити и специално имената и
качеството на лицата, получили стоките. Писмените потвърждения за получаване на
стоките, които в настоящия случай са необходими, тъй като доставчикът не
притежава транспортни документи, които по безспорен начин да установяват
транспортирането на стоките, не представляват годни доказателства поради невъзможността
да бъде установено авторството им. В тази връзка съдът кредитира заключенията
на тройната съдебно-графологична експертиза, приети в съдебните заседания на
29.04.2011 г. и 06.12.2011 г., като компетентни и безпристрастни, но намира, че
приетото на 06.12.2011 г. не кореспондира със събраните по делото
доказателства, защото заключението е изготвено въз основа на сравнителен
материал, който не е бил събран по надлежен ред – пред съда, а от друга страна,
този нов сравнителен материал не е съпоставен с другите документи, съдържащи се
в административната преписка. Съдът намира също, че заключението не следва да
бъде кредитирано и предвид направеното оспорване от страна на процесуалния
представител на административния орган и от страна на прокурора, доколкото остава
основателно съмнение кое е лицето, дало сравнителния материал, както и липсата
на съвкупна преценка на всички събраните в хода на ревизията и на съдебното
производство доказателства.
Въз основа на събраните доказателства както в хода на
ревизията, така и в хода на съдебното производство съдът намира, че не може да
се направи категоричен и еднозначен извод, че „Фероком” АД притежава документи,
които по категоричен начин установяват транспортирането на стоката на
територията на Румъния предвид липсата на категоричност относно лицата,
подписали както международните товарителници, така и писмените потвърждения за
получаване на стоката, от една страна, а от друга страна, извършеното плащане
от български фирми също представлява убедително доказателство и основание да се
счита, че доставките са осъществени на територията на страната именно за тези
български дружества.
Съдът кредитира приетото по делото основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно, но намира, че с тези заключения не се установяват нови факти,
които да не са били известни при извършване на ревизията и да не са били взети
предвид при издаване на оспорения ревизионен акт. Заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза не налагат нови правни изводи. Действително
Агенция „Пътна инфраструктура” няма пълни данни относно преминаването на всички
автомобили през ГКПП на България, което не води, обаче, категорично към извод,
че процесните автомобили са извършили транспортни услуги до Румъния, който е
спореният момент в настоящото производство. В тази връзка съдът намира, че в
производството по оспорване на писмо с изх.№ НД-1776 от 15.04.2009 г. на НАПИ,
Управление „Пътни такси и разрешителни”, и приложените към него справки не е
установена неистиността на тези документи и същите не следва да бъдат изключени
от кръга на доказателствата, въз основа на които са изградени изводите на
приходната администрация и на настоящия съдебен състав. Що се касае до
останалите отговори на поставените въпроси, те са общи, касаят изобщо начина на
работа на дружеството и не внасят нови факти относно процесните доставки. От
друга страна, по делото не е спорен въпросът за вида и количеството на стоките,
които са доставени от страна на „Фероком” АД, а за мястото на реализация на
тези стоки и начина им на облагане с данък върху добавената стойност, като
съдът намира, че чрез заключение на съдебен експерт не може да се установи
мястото на изпълнение на доставките. Съдът намира за неоснователно и недоказано
възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно определяне на данъчната основа,
върху която е начислен допълнително ДДС в хода на ревизията, доколкото именно
дружеството е посочило в справките си тези доставки и техните данъчни основи
като вътреобщностни доставки, които следва да се обложат с нулева ставка. В
хода на ревизията органите по приходите не са признали същите тези доставки за
вътреобщностни, а са ги приели за осъществени на територията на страната и са
ги обложили с ДДС в размер на 20 % съгласно чл.66, ал.1 ЗДДС, поради което не
може да се говори за неправилно определяне на данъчната основа при ревизията.
Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията
на дружеството-жалбоподател. Изводите на органите по приходите са правилни и
законосъобразни, съобразени са също и със съдебната практика. Приложените към
писменото становище на адв. Х. съдебни решения не са решения на Върховния
административен съд и за настоящия съдебен състав не съществува задължение да
се съобрази с тази практика. Неотносимо към делото е приложеното към молбата на
адв. Х. писмо с вх.№ 26-00-178 от 21.01.2010 г. на МФ. Некоректно е
позоваването на делото
"Teleos", С-409/2004 г. на Съда на Европейските
общности (сега Съд на Европейския съюз) в Люксембург, доколкото по делото
безспорно е установено, че получателите на процесните стоки са липсващи
търговци и тези факти са безспорно доказани, поради което не може да се говори
за идентичност на казусите и съответно да се приложи решението на Съда в
Люксембург към настоящия случай.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав
намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, което налага
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като
основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1, пр.3 ДОПК да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на Дирекция “Обжалване и
управление на изпълнението” град Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение
в размер на 17 214 лева.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Фероком” АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.С.В.,
против ревизионен акт № ********* от 08.06.2010 г., издаден от М.А.Х., старши
инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 809 от
05.11.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”
Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 686
501,63 лева и лихви в размер на 151 707,47 лева.
ОСЪЖДА „Фероком” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя Н.С.В., да заплати на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 17
214 (седемнадесет хиляди двеста и четиринадесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните.
Административен
съдия: